петък, 11 декември 2020 г.
На тази дата: 11 декември 1881 г. в Пловдив е създаден първият в страната професионален театър
1881 г. в Пловдив е създаден първият в страната професионален театър. Още през пролетта с.г. единствен сред българските градове Пловдив се сдобива със своя театрална сграда - Международен театър „Люксембург”. Поривът за театър има своя вдъхновител - Иван Вазов, пръв обосновал идеята за изграждане на български професионален театър във вестник „Народний глас”, както и своите най-близки поддръжници - Константин Величков, Захари Стоянов, Михаил Маджаров…На 8 декември Дружеството на работниците от Дановата печатница с участието и под режисурата на Стефан Петков Попов представя пиесите „Стоян войвода” от Добри Войников и „Ревността на Барбуйе” от Молиер. Два дни по-късно след емоционален дебат на историческото XIII-то заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша „за съставлението на движима театрална трупа”.
Театърът се помещавал на мястото на доскорошния ресторант К2, който преди е била стара бейска къща, близо до площад „Джумаята”. Собственици били французите Босси и Брюн. Там те направили хотел, наречен „Люксенбург”, който разполагал с ресторант и бирария, а в терасовидния й двор- градина в празнични дни свирила военна музика, както в големите европейски градове.
За да конкурират други два хотела в Пловдив, Босси и Брюн построяват в двора специална сграда за театрални представления с достъп за всички местни и гостуващи трупи. Това е първият театрален салон в България и вземайки името на хотела, той е наречен Междуародний театър „Люксенбург”.
Вътрешността му е била кокетна - от типа на средновековните театри. Разполагал е с 300 места, 17 ложи, разположени подковообразно на нивото на сцената. На външната стена на парапета пред всяка ложа са били поставени мраморни бюстове на 17 световни класически писатели - Софокъл, Еврипид, Шекспир, Гьоте, Шилер, Корней, Расин и др. Имало широк вестибюл, коридор, гардероб за публиката, гардероб и пушалня за ложата, а освен сцената - и гримьорни за артистите.
Официалното откриване на театъра става на 24 март 1881 г. от гръцка пътуваща трупа, която е играла пиесата на Шилер „Луиза Милер”. На 12 декември 1881 г. театралната сграда е окончателно е завършена и става първата специално построена сграда в България за нуждите на гастролиращите в Пловдив чуждестранни театрални трупи.
През 1913 г. след голям пожар в сградата Международният театър „Люксенбург” изгаря и прекратява дейността си. Днес театърът носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.
Вицове - само сока, декември 2020 г.
Тя:
- Харесвам
у мъжете орган с две букви!
Той:
-
Съжалявам, нямам с две, имам с три букви!
Тя:
- Да, виждам,
че нямаш... Това е "Ум"...
***
Скъпи дядо
Коледа, дай на всички депутати, като нашите заплати!!!
***
- Тодоре, аз съм порядъчна жена - не пия, не пуша...
- Ама аз те видях да пушиш!
- Сигурно съм била пияна!
***
А вие
забелязахте ли, че постепенно изчезват уличните телефони? Това е за да не можем
да се измъкнем от Матрицата...
***
Всеки над
40 г. има снимка като малък, по чорапогащник до елхата, независимо от пола.
четвъртък, 10 декември 2020 г.
На тази дата: 10 декември 1877 г. е Освобождението на Плевен
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победата на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
Предистория
На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейски корпус, командван от Осман паша, за укрепяване на Никопол. На 4/16 юли Западния руски отряд превзема Никопол сравнително лесно преди Осман паша и го заставя да се насочи към Плевен. Часове след като се укрепява в града, тук започват да пристигат първите руски части.
През октомври руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. Осъществено е с превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца.
Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Принуден е да заеме инженерно изградена отбранителна линия от 20 – 25 км. Разделена е на пет отбранителни участъка: 1-ви Адил паша, 2-ри Атуф паша, 3-ти и 4-ти Тахир бей и 5-ти Сюлейман бей. Изпитва остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.
На 4/16 ноември военният съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Изградена е плътна блокадна линия, разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки. Руското командване оценява 6-ти участък като най-вероятен за нападение от турците. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в района са три:
Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.
Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (8-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.
Към началото на декември, Осман паша привършва хранителните припаси. Решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София.
 |
Осман паша предава сабята си на генерал Иван Ганецки |
Още през нощта на 10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия
бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец-Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано. Казашки руски разезд успява през нощта да открие движението при моста на река Вит.Към 12 часа през нощта началникът на първия отбранителен участък генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов. Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Александър Водар чува шума от движещите се по шосето от Плевен. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Към 6 часа на позиция са изведени 6-ти Таврически пехотен полк и артилерията. В 7 часа са дадени няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея при „укрепление №3“. Турците откриват огън по руските позиции. На предна позиция е изведен целият 9-ти Сибирски пехотен полк. Едва заели позициите си и след 10 минути пред тях се появяват първите турски редици. Турските укрепления при с. Опанец и при моста на река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции.
Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Руските подразделения изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. Турските загуби в този момент са огромни. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк при „землено укрепление №3“ и атакуват с 16 табура. Започва ръкопашен бой в траншеите. Пробили първите траншеи, турците се устремяват към 2-ра батарея, командвана от капитан Иванов. Когато голяма част от състава на батареята е избит, оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. В този начален етап на боя са убити около 300 руски войници и 9 офицери. Ранени почти няма, тъй като който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади.
 |
«Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година», худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889) |
Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В
този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката отстъпващите войски, а от другата-резерви и обоз. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.
 |
Музеят-панорама „Плевенска епопея“. |
Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго е открит музеят-панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.
Вицове - само сока, декември 2020 г.
На мъжа си можеш да разкажеш всичко, даже и най-големите си тайни. Той няма да каже на никой, защото изобщо не те слуша!
***
Вчера един
ми пише:
- Здравей,
искаш ли да се запознаем? Красива си като "Мис България"...
И като ми
стана едно обидно...
***
Коледното
ми желание е да съм такъв жребец в спалнята, че жените да ми носят пачки евро и
кюлчета злато всеки път!
***
- Обичам
те!
- Знаех си
аз, че няма да се размине само със сeкс...
***
Да си сложи
240 мигащи лампички на прозореца на хола може, а да пусне мигача не може...
сряда, 9 декември 2020 г.
Ефикасни мерки срещу чипиране с ваксина и 5G
Да се къпете, поне в неделя.
Да не си хвърляте боклуците по улицата.
Да сте учтиви.
Да започнете да четете книги, поне малко.
Да се усмихвате по-често.
Пробвайте с тези мерки и ще разберете промяната.
На тази дата: 9 декември 1931 г. Испания е провъзгласена за република
1931 г. Испания е провъзгласена за република. До началото на 20 в. кралство Испания е в дълбок упадък и криза. В специална позиция в държавата е армията, която е като държава в държавата. С големи облаги и привилегии се ползва в страната и Римокатолическата църква. Но крал Алфонсо XIII и неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи.Испания запазва неутралитет в Първата световна война. Благодарение на това в годините на конфликта и в десетилетието след него страната отбелязва стабилен ръст на производството и в селското стопанство, и особено в промишлеността.
През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се заема генерал Мигел Примо де Ривера. Той извършва военен преврат, разпуска правителството, парламента и политическите партии, налага цензура и установява военна диктатура в страната. Примо де Ривера се опитва да модернизира Испания въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез насърчаване на местните предприемачи той постига редица социално-икономически успехи, но под натиска на краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от ограничаването на техните права, на 28 януари 1930 г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от страната.
Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат свободни избори, в големите градове триумфът на опозиционните партии е несъмнен. Под влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на републиканската форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII емигрира, но формално не се отказва от трона.
В изборите от 28 юни 1931 г. републиканските партии печелят абсолютното мнозинство (над 370) от общо 469-те депутатските места. На 14 юли Учредителните кортеси са открити и незабавно пристъпват към изработването на новата конституция. На 9 декември 1931 г. Основният закон на Втората република влиза в сила. Испания е обявена за „демократична република на трудещите се от всички класи, изградена на основите на свободата и справедливостта”. Първият президент на републиката става Нисето Алкала-Самора и Торес, а първият министър-председател Мануел Асаня.
Следващите две години, до парламентарните избори през ноември 1933 г., са времето на „новия курс” на републиканските правителства, оглавявани последователно от Мануел Асаня, Алехандро Лерус и Диего Шртинес Барио. Приети са закони за разпускане на Ордена на йезуитите и национализация на имуществото му; за развод и граждански брак; за профсъюзите; за аграрна реформа; за автономен статут на Каталония; за религиозните конгрегации и т.н. В резултат Испания се превръща, поне от законодателна гледна точка, в една от най-демократичните парламентарни републики на стария континент.
След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини.
Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал.
През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.
Вицове - само сока, декември 2020 г.
Малко е тъпо да дават ваксината първо на британците, защото ако причинява някакви мутации, няма да си проличи...
***
В сърцето на мъжа има място само за една жена... Калабалъкът
е малко по надолу!
***
- Скъпи, бях на студентския празник!
- Знам го аз тоз празник! Има алкохол, цигари, оргии...
- Какви оргии, бе!? Я имаше 15 човека, я не...
***
Жена ти какво работи?
- Като сладкарка на две места. На едното прави торти, а на
другото излиза от тях!
***
Поради нуждата от социално дистанциране, барът работи с 1/3
от капацитета си. Затова най учтиво ви молим тези които не могат да пият за
трима, да напуснат и да отстъпят мястото си на тези които могат!
вторник, 8 декември 2020 г.
Абонамент за:
Коментари (Atom)