събота, 19 декември 2020 г.
На тази дата: 19 декември 1954 г. е разстрелян Виктор Абакумов - бивш министър на държавната сигурност на СССР
На 19 декември 1954 г. в Ленинград е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян Виктор Абакумов - генерал-полковник (1945), заместник народен комисар на вътрешните работи (1941-1943), на отбраната (1943-1946), министър на държавната сигурност (1946-1951), депутат във Върховния съвет на СССР. Не е известно дали е имал възможност да обжалва справедливата смъртна присъда.Виктор Абакумов е малограмотен със завършен 7 (сегашен) клас. Едва 15-годишен попада в органите на ОГПУ (предшественик на НКВД). Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити неговия нарушения, че е използвал конспиративни квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в Главното управление на трудово-изправителните лагери като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.
Заточението в ГУЛАГ обаче не продължава дълго. Изтеглен е и става пълномощник на 4-и (секретно-политически) отдел на ГУБД на НКВД. Получава звание лейтенант. В условията на Големия терор се специализира в следствената работа. Самият той бие арестуваните до загуба на съзнание. Усърдието на бияча е забелязано.
На 5 декември 1938 г. Абакумов става шеф на подразделението на НКВД в Ростовска област. Прескача едно звание и направо става капитан, а през март 1940 г. вече е майор. Методите на работа на Абакумов стават широко известни със своята крайност и жестокост. По-късно дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.
От 25 февруари 1941 г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление СМЕРШ (за контраразузнаване) през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби осъществяват контрол върху дейността на органите за сигурност във флота и армията, както и във вътрешните войски.
Така през юли 1941 г. Абакумов получава звание комисар от ДС 3-и ранг (равностойно на генерал-лейтенант). Така за четири години 33-годишният Абакумов от обикновен лейтенант се издига до генералски висини. След 1,5 г. (4.2.1943 г.) става комисар от ДС 2-и ранг, сиреч генерал-полковник.
От 19 април 1943 г. Абакумов е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването «СМЕРШ». Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва „филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През 1944 г. участва в депортирането на народи от Северен Кавказ, за което е награден с ордените „Кутузов“ и „Червено знаме“. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г.
На 4 май 1946 г. Абакумов сменя В. Н. Меркулов на поста министър на държавната сигурност (МДС). Сталин иска да види начело на тази организация човек, който ще му е благодарен за високия пост и ще му е напълно предан. На Сталин му е нужен министър, всяващ страх на всички наоколо, включително и на членовете на Политбюро на ЦК. На своите служители Меркулов казва направо: „От мен всички трябва да се страхуват.”
Методите на работа в МДС при Меркулов придобиват наистина гангстерски характер: тайни убийства, отвличания и нападения над граждани... Стига се дотам, че служители от МДС, представяйки се за американци, по сред бял ден на 15 април 1948 г. нападат министъра на морския флот А. Афанасев и започват да го „склоняват” да работи за американското разузнаване. На следващия ден възмутения министър пише заявление до Берия и Абакумов. В резултат след 10 дни е арестуван и след решение на „тройката” на МДС е осъден на 20 г. лагер.
През 1950-1951 г. Абакумов фалшифицира т.нар. Ленинградско дело, в резултат на което много невинни хора са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През 1948 г. по пряко поръчение на Сталин той организира убийството на народния артист С. М. Михоелс.
Облаците над Абакумов започват да се сгъстяват още през 1950 г. Тогава Сталин чрез промени в структурата на МДС дава на Абакумов да разбере, че отнема политическото доверие от него. А след като си идва от отпуск през декември 1950 г., Сталин още повече отдалечава Абакумов. Той го приема като министър на ДС един единствен път на 6 април 1951 г. През 1949 г. такива срещи е имало 12 пъти, през 1950 г. – 6 пъти. За последен път Абакумов пристъпва прага на кабинета на Сталин на 5 юли 1951 г. за чуване на присъдата си, тъй като предния ден вече е отстранен като министър и го очаква неминуем арест.
В основата на обвиненията срещу Абакумов е заложен доносът от 2 юни 1951 г. на старши следователя М. Рюмин, съобщаващ, че Абакумов е потулил много перспективното дело на арестувания професор-кардиолог Яков Етингер (уморен е в килия-хладилник през март 1950 г., но е можел да даде „ценни” показания против „лекарите-вредители”), скрил е от ЦК важна информация за недостатъци в контраразузнавателната работа в Германия на предприятията „Висмут” (добиващи уранова руда) и накрая грубо нарушавал установените от партията и правителството правила за водене на следствието. Рюмин директно нарича Абакумов „опасен човек” на важен държавен пост.
Арестуван е на 12 юли 1951 г. заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин Лекарско дело и заради допуснат „ционистки заговор“ в Министерството на вътрешните работи.
Никита Хрушчов, тогава секретар на Московския градски комитет на партията, обяснява пред офицерите от МДС арестуването на Абакумов с примери за корупция, със създаването на частни публични домове, с получаването на скъпи подаръци от Запада и с ненавременното откриване на т. нар. Ленинградски заговор срещу Сталин.
Първоначално следствието е водено от прокуратурата, но от февруари 1952 г. по разпореждане на Сталин Абакумов е предаден на своето бивше министерство. Бившите подчинени на Абакумов се заемат сериозно със задачата и водят следствието с настървение. Налага му се да изпита последните нововъведения в изтезанията, въведени при него. След месец е постигнат исканият резултат. Според съставената на 24 март 1952 г. справка в медицинската част на Лефортовския затвор, осакатеният Абакумов едва стои на краката си и се придвижва само с външна помощ.
Оттам Абакумов е преместен в Бутирския затвор и денонощно е с белезници. Изтезанията продължават. Сталин всеки ден се интересува от хода на следствието. „Да се бие, да се бие, да се бие до смърт!” – непрекъснато настоява той.
Накрая под натиска на Сталин е подготвено обвинително заключение по делото на Абакумов за 10 ръководни служители в МДС. Министърът на ДС Игнатев го изпраща до Сталин с предложение да бъде разгледано от Военна колегия по съкратен ред (без участие на защита и обвинение). Не му е дадено ход, защото след 17 дни Сталин умира.
Берия освобождава Абакумов след смъртта на Сталин. След екзекуцията на самия Берия обаче в края на същата година Абакумов отново е арестуван. Към делото сериозно се връщат през пролетта на 1954 г., след реабилитацията на пострадалите по „Лениградското дело”. Оказва се, че предишните обвинения са „морално остарели”. Сега Абакумов е обвинен в извършване на незаконни репресии и със задна дата го причисляват към „бандата на Берия”, фалшифициране на съдебни дела, терористични актове и измяна към родината. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.
Делото в Ленинград се води от 14 до 19 декември 1954 г. в окръжния Дом на офицера, като процесът се води „открит”, но случайна публика не е допусната. Обвинението се поддържа лично от генералния прокурор Руденко.
Заедно с Абакумов на подсъдимата скамейка са още 5 души. Те са обвинени в необосновани арести, използване на престъпни методи на следствие, фалшифициране на следствени дела. Общо четирима са осъдени на разстрел, а двама на продължителен затвор.
Вицове - само сока, декември 2020 г.
Остава още едно къпане до Коледа...
***
На 22 ти искат пет години опит. На 50 си стар за работа. А
на 63 си млад за пенсия...
***
Пред родилния дом спира бясно движеща се кола.
Изкача мъж и вика:
- Божеее, забравих жената вкъщи.
***
Колко малко му трябва на човек за да е щастлив? Сутрин чаша
кафе за събуждане, вечер шепа успокояващи за заспиване...
***
- Колко е малък светът! - помисли си холандски турист,
купувайки собствените си дрехи от магазин за втора употреба в Банско.
петък, 18 декември 2020 г.
На тази дата: 18 декември 1890 г. В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото
1890 г. в Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото. В средата на 19 в. Лондон бил най-големият град в света с над 2,5 млн. души население и площ над 100 кв.км, като улиците били тесни и постоянно задръстени от конски впрягове - основно превозно средство по това време. В околностите на града имало много добра железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон.През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена линията. Само четири години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г. свързва гара „Централ” с метрото. По-късно в Лондонското метро е била построена и първата електрическа линия.
Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците. Проблемът е решен със създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо неудобство с разширяване на линията.
През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира, благодарение на американския бизнесмен Чарлз Йеркс, който прави това в Чикаго, а по-късно се използва в Лондон. Започват да се поставят още две релси, заедно с първите две, по които тече 650 V електричество, което чрез токоприемник преминава в мотрисата и задвижва електродвигатели.
Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите се машини, но скоро свикнали.
За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света, която нарекли „Lots Road Power Station”. Построена на брега на Темза, електроцентралата добивала електроенергия с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори.
Вицове - само сока, декември 2020 г.
Проблем с алкохола е да нямаш алкохол.
***
1872 г. - криеш хайдути!
1942 г. - криеш партизани!
2020 г. - криеш гости!
***
Аз в какви хора съм вярвала... Що пък да не вярвам и в Дядо
Коледа?
***
- Извинье ти, колко струва ей онуй бибирончи?
- 45 лв господине...
- Ам чи ньека си ривье, да му съ развива дробчиту...
***
Може ли един мъж, който не ми е мъж, да ме изкарва от нерви
все едно, че ми е мъж?
четвъртък, 17 декември 2020 г.
Малко поезия...
„Родила царица в ночь Не то сына, не то дочь; Не мышонка, не лягушку, А неведому зверюшку“.
Александър Пушкин
На тази дата: 17 декември 1949 г. Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов
Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.
Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.
След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.
През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.
Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“).
По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.
През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.
Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев.
Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.
След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.
През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов.
Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема".
Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители.
Вицове - само сока, декември 2020 г.
Михаил Булгаков е бил по професия лекар, но станал писател. Ето какво се получава, когато лекарите имат четлив почерк!
***
- Трайчо, пак ли си пил, бе?!
- Не бе, Маро, къде да пия...
- Ай закълни се, че не си пил!
- Гръм да те удари, ако съм пил!
***
Качил се габровец да чисти покрива от снега. Подхлъзнал се и
започнал да пада.
Падайки викал:
- Жено, за мен не слагай чиния с ядене! Ще ям в болницата!
***
Само фалирали парфюмерии напоследък... Как пък някой за
алкохол не фалира...
***
- На каква възраст си?
- В разцвета на простотията си!
сряда, 16 декември 2020 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)