Отговорът: Атентатор от световна класа, като Карлос Чакала, става кмет на София

Вчера попитах: С какво е известен този мъж от края на 19-ти до средата на 20-
ти век?
Отгговорът: Атентаторът Антон Прудкин управлява столицата

София е управлявана от всякакви екземпляри. Един случай обаче е уникален без аналог на планетата. Софийски градоначалник е бил страшен атентатор. В топкласацията на терора Антон Прудкин мери ръст с Карлос Чакала и Осама бен Ладен.

Роден в Русе на 16 януари 1880 г., баща му е украински солдат от Руско-турската освободителна война. Майката е българка. През 1885 г. семейството се изселва в Русия, връща се след падането на Стамболовия режим. Антон завършва търговската гимназия в Свищов и морското училище в Николаев.

 

Първото превъплащение на Прудкин е македонски революционер. С неколцина съмишленици крои да потопи няколко европейски кораба в името на страдаща Македония. Набелязани са унгарският „Вашкапу“, австрийският „Аполо“, германският „Темедас“ и френският „Феликс Фресине“. Работата трябва да се изпипа така, че всички да гръмнат едновременно в цариградското пристанище.

 

На 23 август 1903 г. „Вашкапу“ хвърля котва във Варна. На палубата се качват четирима съзаклятници. Стефан и Иван са пътници, Антон и Василий - изпращачи. Два тежки куфара е багажът им. „Тъй наречената адска машина се помещаваше в единия куфар - разказва Прудкин, - но като за всеки обречен параход бе определено по петдесет килограма динамит-мелинит, а такова голямо количество, сложено само в един куфар, би представлявало известни неудобства при носенето му, особено поради тежестта, заради това динамита го разпределихме в два куфара по 25 килограма.“

На другия ден атентаторите посрещат следващата жертва „Аполо“. Вапорът обаче хвърля котва подозрително далеч, а знамената на параходните агенции са спуснати наполовина в знак на траур. Разбира се, че през нощта „Вашкапу“ е експлоадирал. Прудкин пита един матрос за причината. „От бомба... porco judo!“, псува морякът и добавя: „Македонските бандити поставили бомба в парахода!“

 

Неизвестно защо часовниковият механизъм се задействал далеч преди Цариград. За да не
рискува, Прудкин хвърля зад борда опасните куфари. В този миг зърва пред Анхиало огромно пожарище - спасеният „Аполо“ минавал край догарящия „Вашкапу“.

 

Антон слиза на бургаското пристанище, връща се във Варна и заминава за Европа. Под чуждо име се скрива в Женева. Тук слуша сказки на Владимир Илич Ленин. Огненото слово го превръща в редник на Световната революция. Само че така, както той я разбира - по Прудкиновски!

 

През 1905 г. терористът плава на парахода „Борис“ и обслужва арменската революционна организация. Тя търси динамит да ликвидира султан Абдул Хамид II. Като пипват взрива, заговорниците го поставят в дипломатическа карета, с която на 2 юли проникват в двореца „Илдъза“. Денят е петък, в джамията се извършва обредът „селямлък“, присъстват и чужди представители. Арменците се правят на холандци, дошли да приберат своя пълномощен министър.

 

Абдул Хамид излиза от молитвения дом и се готви да седне в каретата си. В този момент колата-бомба спира успоредно на неговата и експлоадира. Земята почервенява от кръв, но падишахът оцелява. По време на следствието белгийският анархист Жорес издава, че динамитът е доставен от някакъв варненски капитан. Това е Антон Прудкин, светва им на турците и протестират пред нашето дипломатическо агентство в Цариград.

 

Когато избухва Първата световна война, Прудкин планира да потопи в Златния рог германските кораби „Гьобен“ и „Бреслау“. Този атентат пропада, защото на 5 октомври 1915 г. е арестуван, обвинен в шпионаж и осъден на доживотна тъмница. В затвора дели килия с Александър Стамболийски. Специалистът по взривове толкова се харесва на селския водач, че като идва на власт след войната, го назначава за столичен градоначалник.

Терористът се запретва да въведе ред в столицата. Главната директива е да се смажат буржоазните елементи, които са бурени в браздите на земеделския възход. Денем Антон Прудкин обикаля на кон улиците и святка наляво-надясно с очи. Нощем маскиран участва в обиски и арести. Знатната дама Султана Петрова свидетелства:

 

„Маскираното лице мълчаливо се нахвърли в стаята, притече се най-напред към леглото, а после разтърси долапите и всичко, което можеше да му се стори подозрително. След това пак в пълно мълчание като някой избягал от лудница пациент бегом се затича към таваните. Оттам чухме заповедта: „Стреляйте върху всеки, който се опита да бяга.“ Смаяна, попитах пристава Милев: „Какво значи това?“ Той ми направи знак да мълча и ми подшушна: „Началството.“ Разбрах, че това ще да е страшният терорист Прудкин.“

 

През декември 1919 г. избухва Голямата транспортна стачка. По призив на БКП (т.с.) 25 000 души спират работа. Подкрепят ги миньорите от Перник и Бобовдол. Ситуацията става критична. Французите заявяват, че ако не бъде овладяна, окупационният корпус ще се намеси.

 

Изходът е бомба, решава градоначалникът Прудкин. „И тогава аз приготвих снаряда - признава той, - не да разруши, а шум да вдигне, и в една тъмна дъжделива нощ, придружен от Стоил Стефанов, частния секретар на министър Димитров, с явен риск за живота си отидох и сложих снаряда под жп моста при с. Надежда…"

 

Гръм секва съня на близката столица. На другия ден стачниците са обвинени, че си служат с атентати и протестът е смазан. „Така спасихме не само железниците, но и България от чуждата окупация“, доволен е градоначалникът бомбаджия.

 

За 3 март 1920 г. белогвардейският емигрант Пьотр Рис готви сказка на тема „Стара и нова Русия“. Публиката да заповяда в софийския театър „Одеон“, гласят обявите. В 10 часа и няколко минути театърът е взривен. Хвърчат бетон, мазилка, столове, пръска кръв…

 

Отначало полицейското разследване удря на камък. През август обаче от Централния затвор духват криминалните Димитър Патамански и Стоян Луков-Попето. Патамански се прехвърля в Румъния и пред тамошните власти заявява, че той и Попето са гръмнали „Одеон“. Затворникът бил отведен при началника на Обществената безопасност Константин Муравиев. Там бил и Антон Прудкин. Двамата му предложили сделка: той да взриви театъра, а те ще го отърват от пандиза. Бандюгата приел, при условие че ще му помага Попето.

 

На 2 март Прудкин им дал нужната адска машина. Бандитите я отнесли в Княжево, пренощували там и на другата сутрин се промъкнали в мазето на „Одеон“. Хванали бомбата с винтове за тавана. После се изнизали и седнали в близкото кафене да чакат ефекта.

 

След преврата на 9 юни 1923 г. Антон Прудкин е арестуван. За атентата при Надежда получава доживотен затвор, за „Одеон“ е осъден на смърт. През 1930 г. смъртната присъда е заменена с доживотна, а през 1936 г. терористът е помилван и освободен.

 

Прудкин се прибира във Варна, където уж захваща стария морски занаят. Всъщност става съветски шпионин. Купува гемията „Единство“, с която топографира крайбрежието и събира сведения от военен характер. Под предлог, че отива на лов за делфини излиза в открито море и се среща с тайнствена моторница без отличителни знаци. На нея предава информацията.

 

Когато Германия напада Съветския съюз, Прудкин организира диверсионна група. Атентаторът се готви да вдигне във въздуха акционерното дружество „Транспетрол“. В неговите резервоари горивата надхвърлят 10 милиона литра. Акцията е обмислена до най-дребния детайл, но провал обърква сметките.

 

На 22 юли 1941 г. Антон Прудкин е арестуван. Отново е осъден на смърт. Този път дочаква палача. Обесен е във Варненския затвор на 2 август 1942 година.

Източник Росен Тахов (Труд)

 

 

На тази дата: 5 февруари 1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост

 1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост в Африка. Леополд II поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона още през 1877 г. и управлява страната изцяло до анексирането й от Белгия през 1908 г.

По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри Мортън Станли, белгийският крал разбрал, че в проучваните земи има огромни залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези богатства и решил да финансира втора експедиция. „Възнамерявам да създам една нова държава, колкото е възможно по-голяма”, написал кралят на Станли. Така Конго било признато за частно владение на белгийския крал и Леополд започнал да управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори.

При управлението му местните племена били подложени на масови убийства и робски труд. Около 1900 г. обаче сведения за условията в Свободната държава Конго започнали да се появяват в европейската и американската преса. На 15 ноември 1908 г. общественият натиск и дипломатическите маневри довели до края на управлението на Леополд II. Свободната държава Конго била анексирана като колония на Белгия под името Белгийско Конго.

На 30 юни 1960 г. страната става независима, но това не донася спокойствие и по-добър живот на конгоанците. От тогава историята им е само граждански войни и корупция. През 1965 г. начело на страната застава Жозеф Дезире Мобуту. Рожденото му име е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, което означава Всемогъщият воин. Той прекръства Конго на Заир, а режимът му става пример за клептокрация, т.е. управление чрез безогледно крадене.

Мобуту е президент на Заир (по-късно Демократична република Конго) цели 32 години, като една от причините за това е, че узаконява шуробаджанащината. Той измисля т.нар. Закон за ндуците (ндук на местния език означава братовчед) и задължава всеки, който се издигне на някакъв пост, да се погрижи за роднините си. Според закона, щом някой стане министър, той трябва да назначи цялото си семейство.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

40% от инцидентите стават след фразата "Глей ся кво мога", а останалите 60% след "Не бе тъпак, виж как са прай..."

 

***

 

Говоря английски свободно, неправилно, но много свободно...

 

***

 

Мозъкът не е като веждите. Ако го нямаш, не можеш да си го нарисуваш!

 

***

 

Най-голямата лъжа на българина:

- "И без пари да ми го даваa, нема да го зема."

 

***

 

- Като млад бях такъв глупак!

- Ти и сега си много младолик...

Само наш Мангър не се е побъркал от целия свят...

 

Фотофакт: Вятърът "разкраси" с боклуци центъра на Варна

Снимка: Деян Василев

Фотофакт: Арестуваните на протестите в Русия не трябва да имат легла с матраци и тоалетна с клекало, за да няма влияние на западните глезотии над традиционните руски ценности!

 

Ако сте на зор за мол или фитнес побързайте, че няма да е задълго отворено

Винаги може и още ...

 Тъкмо си мислихме, че по-зле от Цветанов няма накъде и се появи Дариткова. Мислихме си, че по-надолу от Цецка Цачева няма, а ни изненада кърджалийската дама Цвета Караянчева. По-глупави изказвания от тези на Барни Кирилов не очаквахме да има, но последните дни гледам Гърневски и Георги Марков го заместват достойно.

Следващият парламент също изглежда да е конкурентен на този. С това, което идва, като Слави, хаджитошко и Мангъров. 

Въпрос (3): С какво е известен този мъж от края на 19-ти до средата на 20-ти век?

На тази дата: 4 февруари 1923 г. ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски

На 4 февруари, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен.

Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС – под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.

Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.

Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.

Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.

Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление.

 През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество.

Срещу него е цялата българска интелигенция – лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Предвид кризисната ситуация на планетата се очертават два варианта за решаване на глобалните проблеми:

1. Реалистичен - идват извънземните и ни оправят.

2. Фантастичен - справяме се сами.

 

***

 

- Здравейте, класната на вашия син съм. Извинявайте, но той много лъже и си измисля!

- Здравейте, вярвам ви, ние нямаме син!

 

***

 

- Радио Ереван, кой пътен знак означава "Край на всички наложени ограничения?"

- Табела "ПЕРНИК!"

 

***

 

Въпрос:

- Възможно ли е в България да има гражданска война?

Отговор:

- Едва ли, при тая селяния...

 

***

 

През първата брачна нощ булката се разплаква:

- Авраме, ауу!

- Какво, Сара?

- Много съм слушала за обрязването, ама чак толкова много да режат!

И те така...

На тези българи, които много хареват Путин им пожелавам още 10 години Бойко на власт. Да изтрепе опозицията и критиците си, който не умре - в затвора. Къщата в Банкя да стане дворец, а чекмеджето пещера. 

Да си остави, като опозиция Марешки и Каракачанов. Критиците му да са обявявани веднага за чужди агенти и вкарвани в затвора. И тогава "умници" от чужбина да ни казват "Бойко е велик". 

На тази дата: 3 февруари 1959 г. „Денят, в който музиката умря”

Самолетната катастрофа.

1959 г. загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и „Биг Бупър” Джайлс Пери Ричардсън. Този ден е наречен „денят, в който музиката умря”.

Бъди Холи, чието рождено име е Чарлс Хардин Холи, се запалва по рокендрола след като вижда изпълнение на Елвис Пресли през 1955 г. Създава музикалната група „Крикетс”, чийто първи запис „That'll Be the Day” излиза през 1957 г. Той е един от първите, включени в Залата на рокендрол славата, а през 2004 г. списание „Ролинг Стоун” го постави на 13-то място сред „Петдесетте най-велики артисти на всички времена”.

Ричи Валънс или Ричард Стивън Валенсуела, както е истинското му име, също се нарежда сред пионерите на рокендрола. И макар кариерата му да продължава само осем месеца, той успява да създаде няколко хита, които остават евъргрийни във времето, като „La Bamba” I „Donna”.

На 23 януари 1959 г. тримата изпълнители заедно с техните групи стартират триседмично турне в Средния Запад. В рамките на „Зимно денс парти” музикантите трябвало да обиколят 24 щата. Турнето обаче не е планирано добре и музикантите пътуват много, основно с автобуси през една доста студена зима. На 2 февруари те спират за концерт в „Сърф балрум” в Клиър лейк, Айова, без мястото да е предвидено в програмата им. Датата обаче е свободна и мениджърите им решават да я запълнят.

Изморен от много пътуване, Бъди Холи, който е най-голямата звезда от тримата, предлага на колегите си да наемат самолет, за да пътуват до следващата си цел - Фарго, Северна Дакота, където имат концерт на следващия ден.

Срещу 36 долара на човек те чартират едномоторния „Бийчкрафт Бонанза”, модел 1947 г., който разполага точно с три места плюс пилот. Първоначално със самолета е предвидено да полети Уейлън Дженингс, член на групата на Бъди Холи, но той отстъпва мястото си на Биг Бопър, който бил болен. Ричи Валънс пък, който никога не е летял с малък самолет, получава мястото на други член на групата на Холи - Томи Олсъп.

Тримата излитат в 10.00 ч. сутринта на 3 февруари при силна снежна буря. Пет минути по-късно самолетът изчезва и не се появява във Фарго, не отговаря и на радиоповикванията. Скоро останките му са открити в царевична нива, а всички на борда му са мъртви. Причините за катастрофата са неизвестни и до днес и варират от неопитност на пилота, през авария на самолета, до заговор.

На място загиват пилотът - Роджър Артър Питърсън, Ричи Валънс (тогава на 18 години), Бъди Холи (на 23 години) и Джайлс Пери Ричадсън (на 29 години).

Любопитен факт е, че песента „American Pie” е написана в памет на Бъди Холи и представлява анализ за това как рок енд рол музиката се е променила в годините, последващи неговата смърт. „American Pie” достига №1 през 1972 г., малко след издаването й.