На тази дата: 7 февруари 1878 г. Созопол е освободен от турско робство

 На 7 февруари 1878 година Созопол е освободен от турско робство. Това прави т.нар. летящ отряд, воден от полковник Александър Михайлович Лермонтов, командир на XIII Драгунски на Военния орден полк. На 3 февруари отрядът бил сформиран от 7 пехотни роти, 2 кавалерийски ескадрона и 2 конни оръдия, набрани от 13 драгунски и 104 Устюжки полк.

Той имал за задача да заеме ключови позиции за защита на бреговете на Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлински проход башибизуци и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас, на 7 февруари е освободен Созопол.

По традиция населените места в Бургаска област, освен Националния празник - 3 март,честват и деня на Освобождението си от турско робство, с полагане на цветя и венци пред паметниците на своите осводители.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Кухня, печка, тенджера, прахосмукачка. Всичко е в женски род. Teлевизор, хладилник, диван в мъжки род. Съвпадение?

 

***

 

- Скъпи, ти не ме обичаш вече!

- Няма такова нещо... Аз чужди жени обичам, та теб ли няма да обичам...

 

***

 

- Бабо, как се нарича петел който кълве хората?

- Пилешка супа!

 

***

 

- Какво да ти направя за закуска?

- Има ли хляб?

- Има.

- Има ли масълце?

- Има.

- Има ли саламче?

- Има.

- Искам палачинки!

 

***

 

Може да греша като човек! Но като жена винаги съм права!

 

 

Мъже, внимавайте за новата измама!

Фончо премиер!

 Като го гледам как кара джипката и какъв тарикат е, малкият Фончо е готов вече за премиер.

На тази дата: 6 февруари 1958 г. Най - черният ден за „Манчестър Юнайтед”

 

1958 г. осем футболисти на „Манчестър Юнайтед” загиват в самолетна катастрофа край Мюнхен. Новината за катастрофата сломява цяла футболна Европа. Отборът на „Манчестър Юнайтед” губи голяма част от състава си. Но само 10 години по-късно те печелят Купата на европейските шампиони, като начело на тима отново е Мат Бъзби. През 1968 г. „Манчестър Юнайтед” става първият английски футболен клуб, който печели Купата на европейските шампиони.

На 5 февруари 1958 г. отборът на „Манчестър Юнайтед” играе реванш в турнира за Европейската купа срещу сръбския Цървена звезда в Белград. В първата среща на „Олд Трафорд” момчетата на Мат Бъзби, или както са ги наричали по онова време „Бебетата на Бъзби” са победили с 2:1. След равенство 3:3 в Сърбия манчестърци се класират за полуфинала с общ резултат 5:4.

В деня след срещата с Цървена звезда ги очаква полет до дома и повечето играчи вече мислят за съботния мач с тима на „Уулвърхемптън”. Тръгването от Белград се забавя с час, защото един от футболистите Джони Бъри е загубил паспорта си. След това самолетът каца в Мюнхен, за да презареди с гориво.

В три часа следобед метеорологичните условия на германското летище са лоши заради обилния снеговалеж. На два пъти пилотът безуспешно опитва да излети. Третият опит се оказва фатален - самолетът се отделя от пистата, но губи височина, разбива се в ограда на летището и избухва в пламъци.

23-ма от общо 44 пътници на борда загиват. Между тях са седем играчи на „Манчестър Юнайтед” - Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм „Били” Уелън. Звездата на отбора Дънкан Едуардс е ранен тежко и умира две седмици по-късно в болницата в Мюнхен. По онова време той е сочен като една от големите надежди на английския футбол.

Секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб, също загиват, заедно с няколко британски спортни журналисти. Други двама футболисти на английския гранд - Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър, получават тежки наранявания и никога повече не играят футбол.

Оцеляват легендарният треньор на „червените дяволи” Мат Бъзби, Вайълет, Рей Ууд, Бил Фолкъс, Хари Грег, Кени Морганс, Албърт Сканлън и станалият легенда по-късно - сър Боби Чарлтън.

Бъзби успява да преодолее нараняванията си и започва да гради нов отбор. Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959-1960 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули, като бележи 32 гола за един сезон. Отборът завършва на 17-то място.

Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост”. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962-1963 и побеждават „Лестър Сити” с 3:1.

През следващия сезон 1963-1964 г. играчите на „Манчестър Юнайтед”, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи” завършват втори, само 4 точки след „Ливърпул”. „Манчестър” печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първия английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския пост през 1969 г.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

В магазина чета следния надпис на етикет:

- Океанска сол. Добита от слоеве на възраст над 250 милиона години. Трайност 2 години.

 

***

 

- Хайде бе Асене, що закъсня толкуз?

- Трябваше да зема един душ ма!

- Къде бе?

- Ей го отзад у каруцата!

 

***

 

- Мамо, началниците само начално училище ли са завършили?

 

***

 

Сития на гладния не е приятел. Работодател е!

 

***

 

- И как можеш да дишаш с този мъничък хобот? - попита Слонът един гол мъж. - Аз не дишам с него! - отговаря Мъжът и добавя - "Аз мисля с него!"

Работи се!

Това видео показва как се работи в държавата.

Цигара в устата и половината резачка падна в дерето. 

Тази работа в Искърското дефиле е емблематична за всички ремонти и строежи възложени от правителството. Дали ще са магистрали, подпорни стени или редене на павета, навсякъде е така.

Сбогом!

Атанас Скатов е паднал под връх К2. Тялото е открито. Сбогом!

Актуално "Меме"...

 

Както казват руснаците във Варна "И многа дабре"

Отговорът: Атентатор от световна класа, като Карлос Чакала, става кмет на София

Вчера попитах: С какво е известен този мъж от края на 19-ти до средата на 20-
ти век?
Отгговорът: Атентаторът Антон Прудкин управлява столицата

София е управлявана от всякакви екземпляри. Един случай обаче е уникален без аналог на планетата. Софийски градоначалник е бил страшен атентатор. В топкласацията на терора Антон Прудкин мери ръст с Карлос Чакала и Осама бен Ладен.

Роден в Русе на 16 януари 1880 г., баща му е украински солдат от Руско-турската освободителна война. Майката е българка. През 1885 г. семейството се изселва в Русия, връща се след падането на Стамболовия режим. Антон завършва търговската гимназия в Свищов и морското училище в Николаев.

 

Първото превъплащение на Прудкин е македонски революционер. С неколцина съмишленици крои да потопи няколко европейски кораба в името на страдаща Македония. Набелязани са унгарският „Вашкапу“, австрийският „Аполо“, германският „Темедас“ и френският „Феликс Фресине“. Работата трябва да се изпипа така, че всички да гръмнат едновременно в цариградското пристанище.

 

На 23 август 1903 г. „Вашкапу“ хвърля котва във Варна. На палубата се качват четирима съзаклятници. Стефан и Иван са пътници, Антон и Василий - изпращачи. Два тежки куфара е багажът им. „Тъй наречената адска машина се помещаваше в единия куфар - разказва Прудкин, - но като за всеки обречен параход бе определено по петдесет килограма динамит-мелинит, а такова голямо количество, сложено само в един куфар, би представлявало известни неудобства при носенето му, особено поради тежестта, заради това динамита го разпределихме в два куфара по 25 килограма.“

На другия ден атентаторите посрещат следващата жертва „Аполо“. Вапорът обаче хвърля котва подозрително далеч, а знамената на параходните агенции са спуснати наполовина в знак на траур. Разбира се, че през нощта „Вашкапу“ е експлоадирал. Прудкин пита един матрос за причината. „От бомба... porco judo!“, псува морякът и добавя: „Македонските бандити поставили бомба в парахода!“

 

Неизвестно защо часовниковият механизъм се задействал далеч преди Цариград. За да не
рискува, Прудкин хвърля зад борда опасните куфари. В този миг зърва пред Анхиало огромно пожарище - спасеният „Аполо“ минавал край догарящия „Вашкапу“.

 

Антон слиза на бургаското пристанище, връща се във Варна и заминава за Европа. Под чуждо име се скрива в Женева. Тук слуша сказки на Владимир Илич Ленин. Огненото слово го превръща в редник на Световната революция. Само че така, както той я разбира - по Прудкиновски!

 

През 1905 г. терористът плава на парахода „Борис“ и обслужва арменската революционна организация. Тя търси динамит да ликвидира султан Абдул Хамид II. Като пипват взрива, заговорниците го поставят в дипломатическа карета, с която на 2 юли проникват в двореца „Илдъза“. Денят е петък, в джамията се извършва обредът „селямлък“, присъстват и чужди представители. Арменците се правят на холандци, дошли да приберат своя пълномощен министър.

 

Абдул Хамид излиза от молитвения дом и се готви да седне в каретата си. В този момент колата-бомба спира успоредно на неговата и експлоадира. Земята почервенява от кръв, но падишахът оцелява. По време на следствието белгийският анархист Жорес издава, че динамитът е доставен от някакъв варненски капитан. Това е Антон Прудкин, светва им на турците и протестират пред нашето дипломатическо агентство в Цариград.

 

Когато избухва Първата световна война, Прудкин планира да потопи в Златния рог германските кораби „Гьобен“ и „Бреслау“. Този атентат пропада, защото на 5 октомври 1915 г. е арестуван, обвинен в шпионаж и осъден на доживотна тъмница. В затвора дели килия с Александър Стамболийски. Специалистът по взривове толкова се харесва на селския водач, че като идва на власт след войната, го назначава за столичен градоначалник.

Терористът се запретва да въведе ред в столицата. Главната директива е да се смажат буржоазните елементи, които са бурени в браздите на земеделския възход. Денем Антон Прудкин обикаля на кон улиците и святка наляво-надясно с очи. Нощем маскиран участва в обиски и арести. Знатната дама Султана Петрова свидетелства:

 

„Маскираното лице мълчаливо се нахвърли в стаята, притече се най-напред към леглото, а после разтърси долапите и всичко, което можеше да му се стори подозрително. След това пак в пълно мълчание като някой избягал от лудница пациент бегом се затича към таваните. Оттам чухме заповедта: „Стреляйте върху всеки, който се опита да бяга.“ Смаяна, попитах пристава Милев: „Какво значи това?“ Той ми направи знак да мълча и ми подшушна: „Началството.“ Разбрах, че това ще да е страшният терорист Прудкин.“

 

През декември 1919 г. избухва Голямата транспортна стачка. По призив на БКП (т.с.) 25 000 души спират работа. Подкрепят ги миньорите от Перник и Бобовдол. Ситуацията става критична. Французите заявяват, че ако не бъде овладяна, окупационният корпус ще се намеси.

 

Изходът е бомба, решава градоначалникът Прудкин. „И тогава аз приготвих снаряда - признава той, - не да разруши, а шум да вдигне, и в една тъмна дъжделива нощ, придружен от Стоил Стефанов, частния секретар на министър Димитров, с явен риск за живота си отидох и сложих снаряда под жп моста при с. Надежда…"

 

Гръм секва съня на близката столица. На другия ден стачниците са обвинени, че си служат с атентати и протестът е смазан. „Така спасихме не само железниците, но и България от чуждата окупация“, доволен е градоначалникът бомбаджия.

 

За 3 март 1920 г. белогвардейският емигрант Пьотр Рис готви сказка на тема „Стара и нова Русия“. Публиката да заповяда в софийския театър „Одеон“, гласят обявите. В 10 часа и няколко минути театърът е взривен. Хвърчат бетон, мазилка, столове, пръска кръв…

 

Отначало полицейското разследване удря на камък. През август обаче от Централния затвор духват криминалните Димитър Патамански и Стоян Луков-Попето. Патамански се прехвърля в Румъния и пред тамошните власти заявява, че той и Попето са гръмнали „Одеон“. Затворникът бил отведен при началника на Обществената безопасност Константин Муравиев. Там бил и Антон Прудкин. Двамата му предложили сделка: той да взриви театъра, а те ще го отърват от пандиза. Бандюгата приел, при условие че ще му помага Попето.

 

На 2 март Прудкин им дал нужната адска машина. Бандитите я отнесли в Княжево, пренощували там и на другата сутрин се промъкнали в мазето на „Одеон“. Хванали бомбата с винтове за тавана. После се изнизали и седнали в близкото кафене да чакат ефекта.

 

След преврата на 9 юни 1923 г. Антон Прудкин е арестуван. За атентата при Надежда получава доживотен затвор, за „Одеон“ е осъден на смърт. През 1930 г. смъртната присъда е заменена с доживотна, а през 1936 г. терористът е помилван и освободен.

 

Прудкин се прибира във Варна, където уж захваща стария морски занаят. Всъщност става съветски шпионин. Купува гемията „Единство“, с която топографира крайбрежието и събира сведения от военен характер. Под предлог, че отива на лов за делфини излиза в открито море и се среща с тайнствена моторница без отличителни знаци. На нея предава информацията.

 

Когато Германия напада Съветския съюз, Прудкин организира диверсионна група. Атентаторът се готви да вдигне във въздуха акционерното дружество „Транспетрол“. В неговите резервоари горивата надхвърлят 10 милиона литра. Акцията е обмислена до най-дребния детайл, но провал обърква сметките.

 

На 22 юли 1941 г. Антон Прудкин е арестуван. Отново е осъден на смърт. Този път дочаква палача. Обесен е във Варненския затвор на 2 август 1942 година.

Източник Росен Тахов (Труд)

 

 

На тази дата: 5 февруари 1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост

 1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост в Африка. Леополд II поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона още през 1877 г. и управлява страната изцяло до анексирането й от Белгия през 1908 г.

По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри Мортън Станли, белгийският крал разбрал, че в проучваните земи има огромни залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези богатства и решил да финансира втора експедиция. „Възнамерявам да създам една нова държава, колкото е възможно по-голяма”, написал кралят на Станли. Така Конго било признато за частно владение на белгийския крал и Леополд започнал да управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори.

При управлението му местните племена били подложени на масови убийства и робски труд. Около 1900 г. обаче сведения за условията в Свободната държава Конго започнали да се появяват в европейската и американската преса. На 15 ноември 1908 г. общественият натиск и дипломатическите маневри довели до края на управлението на Леополд II. Свободната държава Конго била анексирана като колония на Белгия под името Белгийско Конго.

На 30 юни 1960 г. страната става независима, но това не донася спокойствие и по-добър живот на конгоанците. От тогава историята им е само граждански войни и корупция. През 1965 г. начело на страната застава Жозеф Дезире Мобуту. Рожденото му име е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, което означава Всемогъщият воин. Той прекръства Конго на Заир, а режимът му става пример за клептокрация, т.е. управление чрез безогледно крадене.

Мобуту е президент на Заир (по-късно Демократична република Конго) цели 32 години, като една от причините за това е, че узаконява шуробаджанащината. Той измисля т.нар. Закон за ндуците (ндук на местния език означава братовчед) и задължава всеки, който се издигне на някакъв пост, да се погрижи за роднините си. Според закона, щом някой стане министър, той трябва да назначи цялото си семейство.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

40% от инцидентите стават след фразата "Глей ся кво мога", а останалите 60% след "Не бе тъпак, виж как са прай..."

 

***

 

Говоря английски свободно, неправилно, но много свободно...

 

***

 

Мозъкът не е като веждите. Ако го нямаш, не можеш да си го нарисуваш!

 

***

 

Най-голямата лъжа на българина:

- "И без пари да ми го даваa, нема да го зема."

 

***

 

- Като млад бях такъв глупак!

- Ти и сега си много младолик...