Отговорът(4): Той е истинският герой изигран от Тодор Колев в "Опасен чар"! Кочо Капитанчето - международен крадец и измамник!

Днес попитах: С какво е станал известен този мъж в България и на Балканите в началото на 20-ти век?

Отговорът: Той международен измамник станал прототип за филма на Тодор Колев "Опасен чар"

През първите десетилетия на ХХ век в престъпните среди се носи като легенда името на международния крадец и измамник Кочо Дамянов, известен повече като Кочо Капитанчето.

 

Мистериите около личността му остават неразгадани за полицията у нас и в чужбина, а името му се превръща в нарицателно за изтънчен мошеник. По-късно образът му става основа за филма на Тодор Колев "Опасен чар".

Кочо е роден в Бяла, Варненско, някъде към 1890 г. Той е строен и елегантен, със засукани мустаци и хитри очи, от които нищо не убягва. Владее всички форми на джебчийското изкуство. Кочо разбива напълно представата, че крадците са нискокултурни примитиви или по-скоро е изключение от правилото.

Измамникът е интелигентен, владее 12 езика, обиколил е много свят.

Много пъти е осъждан и е избягвал от затворите. Първите подвизи на бъдещия джепчийски цар започват през 1908 г. Кочо Капитанчето се сдружава с по-старите престъпници Чекердето и братя Тинко и Колю Ангелови, от които черпи вдъхновение. Четиримата престъпници измамват няколко богати търговци и им задигат хиляди левове. Схемата е проста - двама от бандитите, единият е Кочо, се наемат да работят за набелязаните мишени.

 

С красивия си външен вид, добри обноски и порядъчно излъчване, бандитът получава службата без проблеми. Веднъж уредили се, мошениците разузнават къде търговците държат парите си и издават скривалището на своите другари. 

Те атакуват магазините и канторите през нощта и отмъкват плячката. Започват разгулен живот, който веднага впечатлява полицията. Но престъпленията са извършени така, че не оставят никакви следи. Кочо прекарва известно време с бандата, колкото да усвои занаята.

 

Междувременно открива и дарбата си на джебчия и артист, който може да свали перлена огърлица от нечий врат, без да го усетят. След като решава, че е натрупал достатъчно опит, Кочо започва да действа самосиндикално. Първоначално вършее по пазари и гари, след което се заема с по-сериозни удари. Основната му схема е проста и безотказна: сдушава се с някой богат човек, след което го ограбва, като често за по-сигурно го упоява предварително.

 

След един подобен случай мошеникът все пак е заловен, осъден и пратен да лежи в Черната джамия в София. Как престъпникът избягва от това свръхохранявано място, не е ясно и до днес. Все пак притеснен, Кочо решава за по-сигурно да напусне България. През месец август 1909 г. Кочо вършее из съседна Румъния. Там ограбва български търговец, след като преди това се сближава с него. 

Нещастникът спестява с много труд 1000 лева и отваря собствена кръчма в Търново. За да има заведението по-голям успех, търговецът отива в Букурещ да търси вариететни артисти. На един голям площад се запознава с Кочо. Търговецът споделя целта на пътуването си и нашият човек си предлага услугите да му помогне.

 

В Букурещ двамата се установяват в хотел "Габровени" в стая за двама. Първата вечер хапват в ресторант, след това към 10,30 часа вечерта се прибират в хотела. Уморен от пътуването, търговецът скоро заспива. Кочо се преструва на заспал, но просто хитрува и чака спътникът му да заспи. След това поднася към носа на заспалия шишенце с упояваща течност.

 

След като смръква от нея, нещастният търговец изпада в непробуден сън. Докато жертвата му хърка, ловкият Кочо си съблича дрехите, облича тези на търговеца, взема парите, задига и куфара му и, незабелязан от никого, излиза от хотела.

 

Алчният крадец се връща, за да вземе пардесюто на търговеца, което в бързината е забравил да отмъкне. На излизане портиерката забелязва Кочо и го пита къде отива. Напълно хладнокръвен, крадецът обявява, че получил спешна покана от София да се яви на телефона в 1 часа след полунощ. Поръчва на жената да не се дига шум, защото приятелят му бил уморен и заспал дълбоко. След това Кочо спокойно си излиза от хотела, а повярвалата му портиерка кротко ляга да спи.

 

На сутринта жената няколко пъти чука на вратата на стаята, където би трябвало да са двамата наематели, за да влезе да почисти, но отвътре никой не отговарял. Едва към 4 часа следобед портиерката решава да влезе в стаята и като вижда, че упоеният търговецът още не става, започва да го дърпа, уплашена да не е умрял. Ограбеният, макар и трудно, се събужда. Главата му е замаяна. След като се свестява, търговецът пита портиерката къде е другарят му. Тя му разправя как той излязъл от хотела и какво че му липсват парите часовникът, дрехите и куфарът и разбира какво е станало. Съобщават веднага на полицията, но тя е безсилна пред таланта на Кочо.

 

В края на 1909 г. Кочо все още е в Румъния, този път в Браила. Там министерството на търговията и земеделието командирова двама чиновници. Те се установяват в един хотел в центъра на града. Един ден при тях се явява Кочо и ги моли да го препоръчат на съдържателя на хотела за келнер. Те се съгласяват и същия ден чорбаджията го назначава.

 

Мошеникът започва работа веднага. Няколко минути са му необходими да се ориентира в обстановката, след което прибира всичко по-ценно, което му попада. На излизане претършува и куфара на своите благодетели. Оттам задига 505 лева и изчезва. Потърпевшите научават, че ограбеният се казва Александър Бонело, роден в Малта, дошъл преди няколко дни от Цариград след дълго скитничество и мошеничество. Румънската полиция отново е безсилна пред изкусния мошеник.

 

През ноември 1910 г. Кочо пристига с параход във Варна. Установява се в хотел "Орел" заедно със "съпругата си" рускинята Мария Сергеевна. Там тарикатът се представя за английски търговец, но веднага се отдава на занаята си - джебчийството. На 30 ноември Кочо се разхожда по булеварда, когато е забелязан от случаен минувач. Този минувач не е кой да е, а един от измамените чиновници в Браила - Сава Станчев. Последният зяпа няколко секунди, мъчейки се да си спомни откъде познава това лице. В един миг паметта го озарява.

 

Станчев тръгва след стария си познат. Помолва първия срещнат стражар да го задържи, като му описал с две думи случая. В този момент мошеникът се обръща, дочува разговора и внезапно побягва. Стражарят хуква след него. Зрелищната гонитба впечатлява минувачите, някои от които се притичват на помощ. С триста зора "английският търговец" е заловен.

 

Откарват го в участъка. После обискират хотелската му стая и намират множество ценни предмети и инструменти от арсенала на професионалните апаши. Жена му също е доста съмнителна. Снимката в паспорта не отговаря на лицето английския консул във Варна, който още същия ден настоява пред властите да освободят поданика на Обединеното кралство. 

От полицията категорично отказват с аргумента, че задържаният се е представял под различни имена и народности. 

Скоро полицаите откриват, че Александър Бонело всъщност е старият им познат Кочо Дамянов. Установяват, че същият преди години лежи в Черната джамия в столицата, откъдето избягва. В делото му фигурира и обирът на българския търговец в Букурещ. След като номерът с английския консул не минава, на 27 декември Кочо избягва от затвора при неизяснени обстоятелства и пристига в София. 

Още на следващата вечер той се разхожда на перона на Централна гара елегантно облечен, оглеждайки пристигащите и заминаващите влакове. На прозореца на първокласно купе се показва красива чужденка със скъпо колие на врата. Тя подава глава навън да се полюбува на Кочо, който отправя страстни погледи

 

След няколко изящни фрази, произнесени от мошеника на перфектен френски, дамата се навежда още повече, за да получи страстна целувка. В този момент влакът изсвирва. Кочо целува жената, като същевременно с добре отработено движение хваща колието, дръпва го и го прибира в джоба си. Отчаяният вик на дамата се смесва с грохота на тежките вагони. Влакът се отдалечава, а Кочо потъва в навалицата. След година е арестуван в София, но на 21 февруари 1912 г. избягва от влака София - Варна между гарите Плевен и Пордим, като упоява охраната и скача в движение.

 

Във вихъра на войните името на мошеника отново се губи за дълго време. Повече от десетилетие никой не знае нищо за него. Едва през 1929 г. опитният полицай Старото залавя крадеца в бозаджийница "Радомир" и го закарва в полицията. 

Кочо вдига скандал. Представя се за председател на гръцко-българската комисия и за гръцки поданик. Екстрадират го от България. Ползвайки фалшивия си паспорт, 

Кочо участва в изборите за селски кмет в Солунско и ги печели благодарение на изискания си чар и добри обноски. Които не му пречат само седмица по-късно да отмъкне общинския бюджет от 400 000 драхми и да забегне в Цариград. След известно време Кочо се завръща в България с годеницата си - англичанка. Запознава се с нея на парахода. Сгодяват се на палубата. Кочо й подарява скъпоценен годежен пръстен, краден.

 

Радостта на годеницата е кратка. Щом влюбените слизат на Варненското пристанище, Кочо е закопчан от ченгетата и тикнат в пандиза. Лежи известно време, но излиза на свобода. От този момент за него се носят само легенди.

Само важните неща!

Да, добре! Както казва Ахмед Доган

Въпрос(4) С какво е станал известен този мъж в България и на Балканите в началото на 20-ти век?

На тази дата: 7 февруари 1878 г. Созопол е освободен от турско робство

 На 7 февруари 1878 година Созопол е освободен от турско робство. Това прави т.нар. летящ отряд, воден от полковник Александър Михайлович Лермонтов, командир на XIII Драгунски на Военния орден полк. На 3 февруари отрядът бил сформиран от 7 пехотни роти, 2 кавалерийски ескадрона и 2 конни оръдия, набрани от 13 драгунски и 104 Устюжки полк.

Той имал за задача да заеме ключови позиции за защита на бреговете на Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлински проход башибизуци и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас, на 7 февруари е освободен Созопол.

По традиция населените места в Бургаска област, освен Националния празник - 3 март,честват и деня на Освобождението си от турско робство, с полагане на цветя и венци пред паметниците на своите осводители.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Кухня, печка, тенджера, прахосмукачка. Всичко е в женски род. Teлевизор, хладилник, диван в мъжки род. Съвпадение?

 

***

 

- Скъпи, ти не ме обичаш вече!

- Няма такова нещо... Аз чужди жени обичам, та теб ли няма да обичам...

 

***

 

- Бабо, как се нарича петел който кълве хората?

- Пилешка супа!

 

***

 

- Какво да ти направя за закуска?

- Има ли хляб?

- Има.

- Има ли масълце?

- Има.

- Има ли саламче?

- Има.

- Искам палачинки!

 

***

 

Може да греша като човек! Но като жена винаги съм права!

 

 

Мъже, внимавайте за новата измама!

Фончо премиер!

 Като го гледам как кара джипката и какъв тарикат е, малкият Фончо е готов вече за премиер.

На тази дата: 6 февруари 1958 г. Най - черният ден за „Манчестър Юнайтед”

 

1958 г. осем футболисти на „Манчестър Юнайтед” загиват в самолетна катастрофа край Мюнхен. Новината за катастрофата сломява цяла футболна Европа. Отборът на „Манчестър Юнайтед” губи голяма част от състава си. Но само 10 години по-късно те печелят Купата на европейските шампиони, като начело на тима отново е Мат Бъзби. През 1968 г. „Манчестър Юнайтед” става първият английски футболен клуб, който печели Купата на европейските шампиони.

На 5 февруари 1958 г. отборът на „Манчестър Юнайтед” играе реванш в турнира за Европейската купа срещу сръбския Цървена звезда в Белград. В първата среща на „Олд Трафорд” момчетата на Мат Бъзби, или както са ги наричали по онова време „Бебетата на Бъзби” са победили с 2:1. След равенство 3:3 в Сърбия манчестърци се класират за полуфинала с общ резултат 5:4.

В деня след срещата с Цървена звезда ги очаква полет до дома и повечето играчи вече мислят за съботния мач с тима на „Уулвърхемптън”. Тръгването от Белград се забавя с час, защото един от футболистите Джони Бъри е загубил паспорта си. След това самолетът каца в Мюнхен, за да презареди с гориво.

В три часа следобед метеорологичните условия на германското летище са лоши заради обилния снеговалеж. На два пъти пилотът безуспешно опитва да излети. Третият опит се оказва фатален - самолетът се отделя от пистата, но губи височина, разбива се в ограда на летището и избухва в пламъци.

23-ма от общо 44 пътници на борда загиват. Между тях са седем играчи на „Манчестър Юнайтед” - Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм „Били” Уелън. Звездата на отбора Дънкан Едуардс е ранен тежко и умира две седмици по-късно в болницата в Мюнхен. По онова време той е сочен като една от големите надежди на английския футбол.

Секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб, също загиват, заедно с няколко британски спортни журналисти. Други двама футболисти на английския гранд - Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър, получават тежки наранявания и никога повече не играят футбол.

Оцеляват легендарният треньор на „червените дяволи” Мат Бъзби, Вайълет, Рей Ууд, Бил Фолкъс, Хари Грег, Кени Морганс, Албърт Сканлън и станалият легенда по-късно - сър Боби Чарлтън.

Бъзби успява да преодолее нараняванията си и започва да гради нов отбор. Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959-1960 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули, като бележи 32 гола за един сезон. Отборът завършва на 17-то място.

Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост”. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962-1963 и побеждават „Лестър Сити” с 3:1.

През следващия сезон 1963-1964 г. играчите на „Манчестър Юнайтед”, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи” завършват втори, само 4 точки след „Ливърпул”. „Манчестър” печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първия английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския пост през 1969 г.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

В магазина чета следния надпис на етикет:

- Океанска сол. Добита от слоеве на възраст над 250 милиона години. Трайност 2 години.

 

***

 

- Хайде бе Асене, що закъсня толкуз?

- Трябваше да зема един душ ма!

- Къде бе?

- Ей го отзад у каруцата!

 

***

 

- Мамо, началниците само начално училище ли са завършили?

 

***

 

Сития на гладния не е приятел. Работодател е!

 

***

 

- И как можеш да дишаш с този мъничък хобот? - попита Слонът един гол мъж. - Аз не дишам с него! - отговаря Мъжът и добавя - "Аз мисля с него!"

Работи се!

Това видео показва как се работи в държавата.

Цигара в устата и половината резачка падна в дерето. 

Тази работа в Искърското дефиле е емблематична за всички ремонти и строежи възложени от правителството. Дали ще са магистрали, подпорни стени или редене на павета, навсякъде е така.

Сбогом!

Атанас Скатов е паднал под връх К2. Тялото е открито. Сбогом!

Актуално "Меме"...