вторник, 23 февруари 2021 г.
На тази дата: 23 февруари 1905 г. създават първия „Ротари” клуб
 |
Пол Харис създател на Ротари клуб. |
1905 г. в Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени създават първия „Ротари” клуб. С днешна дата могъщата организация има претенцията да събира на едно място лидери, които доброволно отдават времето и уменията си, за да служат на своите общности и света.
Във вечерта на 23 февруари 1905 г. никой от участниците в първата ротари сбирка не е толкова смел в мечтите си. Пресилена е дори думата „сбирка” за неформалната среща на четирима приятели в офиса на един от тях. Домакин е минният инженер Густавус Лоер. Карето се събира по идея на адвоката Пол Пърси Харис. Останалите участници в срещата са търговецът на въглища Силвестър Шийл и Хирам Шори - предприемач от шивашкия бизнес. Идеята е сбирките им да стават всяка седмица, а членовете да се редуват като домакини. Мотор на движението е Пол Харис.
В началото на 90-те години на 19 в. Харис завършва право, но вместо да се озове в адвокатска кантора, той тръгва на пътешествия. През следващите пет „скитнически” години подхваща какво ли не - репортер в „Сан Франциско Кроникъл”, актьор, играч на борсата, каубой, берач на грозде, пътуващ търговец на мрамор и гранит, нощна смяна в хотел. През 1896 г. Пол Харис вече е в Чикаго и подхваща адвокатска практика. Чувства се самотен, защото няма познати извън работата си. Един ден негов клиент го кани на вечеря. След хапването двамата тръгват на разходка и домакинът запознава Пол с всички търговци в квартала. В този момент на Харис му хрумва идеята за създаване на общност от бизнесмени, основана на приятелството и помощта. Години по-късно клубовете са факт.
През 1910 г. Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и шестнадесетте съществуващи тогава клуба се обединяват като Национална асоциация на Ротари клубовете. Първият клуб извън границите на САЩ е основан в Канада през 1911 г. С това Ротари става международен. По-късно същата година е създаден клуб и в Лондон. Веднъж преминало Атлантика, движението бързо се разраства, в резултат на което на конгреса в Минесота, през 1912 г. организацията вече се нарича Международна асоциация на клубовете Ротари и по-късно през 1922 г. името й е съкратено на Ротари интернешънъл.
Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори английски, е сформиран през 1916 г. в Хавана, Куба. Ротари става наистина световна организация след 1920 г., когато движението достига до Южна и Централна Америка, Африка, Австралия и Азия.
Първата емблема на Ротари е обикновено колело на каруца в момент на движение като символ на „цивилизация и движение”. През 1923 г. колелото с 24 зъбци и шест спици се възприема за символ, като се добавя и ключ на оста, за да покаже, че колелото е работещо, а не в застой. На конгреса в Далас, Тексас, през 1929 г. е представено официалното описание на емблемата. Кралското синьо и златно са избрани за официални цветове на Ротари, а флагът на Ротари е бял с колелото, изобразено в средата.
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
Работещите в БДЖ и Български пощи трябва да ги ваксинират със закъснение.
***
На света има само една проклета жена. И всеки мъж си мисли -
как пък точно на мен ми се падна.
***
- Тате ,защо ти е синьо окото?
- Аз и твоите две ще посиня, ако още веднъж гаджето ти си
забрави прашките в колата.
***
Онзи ден гледам двама млади се целуват и им викам:
- Не е редно така бе, момчета!
***
- Една баничка със сирене, моля.
- Те не са банички със сирене, а с късмети.
- Как така?
- Ами, цял късмет е да намериш сирене вътре.
понеделник, 22 февруари 2021 г.
Фотофакт: Колкото и добре да разделяш боклука накрая идва камион и изсипва всичко на едно място
Варна, център. 22.02.2021г.
На тази дата: 22 февруари 1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция
1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е началото на Френската буржоазно-демократическа революция.
Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.
Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%. Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към правителството и парламента с петиции.
Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките.
Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа. Управляващата класа гледа с презрение на исканията.
За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа на правителството.
На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.
През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца, въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу Камарата! Да живее републиката!”.
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
Шофьорска книжка - преди употреба прочетете листовките.
***
Алкохолът не решавал проблемите. Чаят също не ги решава, но
алкохола поне се старае.
***
Учителката по география:
- Грациела, ама ти нищо не знаеш за Панамския канал!
- Госпожо, ние тоя канал го нямаме на телевизора...
***
- Тази сутрин обърнах клавиатурата си за да я изчистя...
- E и?!
- И видях къде отиват бисквитките от уеб сайтовете...
***
Обратна еволюция съществува! Влизаш в кръчмата като
Пеперуда, изпълзяваш като Гъсеница.
неделя, 21 февруари 2021 г.
На тази дата: 21 февруари 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”
1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито веднъж не е претърпявал корекции.В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи, че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото исторически факт.
През 40-те години на 19 в. класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града. Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите сътрудници са белгийци.
Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.
Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство, разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му форма.
След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)