На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.
Бунтовете
През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).
Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.
Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.
Неуспешните царски кампании
Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.
Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.
Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.
Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.
Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.
Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.
За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.
За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.
Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.
Причини за „картофените бунтове”
До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.
На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.
На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.
