понеделник, 1 март 2021 г.

Днес по кръчмите ще е така...при строго спазване на мерките, както се казва

 


На тази дата: 1 март 1978 г. Българин и поляк крадат ковчега на Чарли Чаплин

 

1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище.

Само девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна.

В нощта на 1 срещу 2 март 1978 г. гробът на световната филмова знаменитост Чарли Чаплин в малкото швейцарско селце Корсие сюр Веве, на брега на Женевското езеро, недалеч от Лозана, е разкопан, а ковчегът с тялото - изчезнал. Великият комик е погребан само преди два месеца. Умира в дома си на Бъдни вечер на 88 години.

Новината за кражбата гръмва по света. В малкото тихо гробище на Корсие сюр Веве се изсипват около 40-50 журналисти от цял свят и снимки на празния гроб се появяват по първите страници на стотици вестници. Светът е в шок, а в Швейцария, където подобно престъпление се случва за първи път, обявяват  посегателството за “Кражбата на века”.

Основната версия в началото гласи, че гробът е осквернен от неонацисти, които отмъщават за комичния образ на Хитлер от филма “Великия диктатор”. Малко след това - на 16 март 1978 г. в Италия е отвлечен от терористи бившият министър-председателят Алдо Моро. Исканията на похитителите са да бъдат освободени членове на “Червените бригади”. Появяват се слухове за връзка между двата случая.

На 20 март обаче похитителите на ковчега на Чаплин се обаждат по телефона на вдовицата Уна О`Нийл Чаплин. Оказва се, че всичко е била за пари.  Искат откуп от 1,5 млн. швейцарски франка - около 1 млн. долара по тогавашния курс. Заплашват, че ще изгорят саркофага, заедно с тленните останки. 

Следват преговори, при които сумата е смъкната наполовина. В първите дни вдовицата е непреклонна, отказва да плати. Но по съвет на полицията, приема да участва в схемата за разкриване и залавяне на  престъпниците. Внучката Долорес, дъщеря на Майкъл Чаплин, свидетелства за следния диалог, дочут по телефона: Похитителят: “Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си…” Уна го прекъсва: “Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино”.

България по това време влиза в епохата на “развития социализъм”, според тогавашните формулировки. Тоталитарният печат отделя на такива сензационни новини скромно място на международните страници. По това време в печата новините за земетресения или за печалби от тотото се сместват накратко по вътрешните страници, а на челните се мъдрят коментари в стил “Напред, нагоре, все по-…” и се пише за успехите на трудовия народ.

Оказва се, че представител на българския трудов народ, избягал на Запад, е един от похитителите на Чаплин. Това се разбира месец и нещо по-късно. Отначало новината за откраднатия ковчег е спомената в партийния орган и други вестници, а в писателския вестник “Литературен фронт” един от тогавашните есеисти Серафим Северняк пише страстен памфлет за осквернения гроб на Чаплин. Споменава, че “дори варварите не са посягали на гробовете” и т. н. в този дух. По онова време Чарли Чаплин в България е много по-прочут, отколкото днес. Филмите му се въртят по телевизията, тогавашната идеология го приема и величае, тъй като той е критично настроен към Америка и се е изселил оттам.

Малко по-късно става ясно, че похитителите са заловени - българин и поляк. Това е казано накратко в малките колонки на българските вестници. Няма нови есета, няма коментари, името на похитителя българин не се споменава. Срамна работа, да я заметем под килима. Но в традициите на социализма това, което не се пише във вестниците се шушука между хората. Новината, че българин е участвал в кражбата на ковчега на великия комик обаче е оскъдна и бързо заглъхва. Няма никакви подробности, нищо.
Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.

Вицове - само сока, март 2021 г.

 Сексът е като снега, никога не се знае колко сантиметра ще има и колко дълго ще продължи.


***


- Защо доларите които продавате са на тройна цена?

- Ръчната изработка и нощната смяна се отразяват на цената...

 

***

 

Аз съм дала сума ти пари за дрехи, той гола снимка искал...

 

***

 

Любов е, когато около теб има сто жени, а ти мислиш само за пет, шест...

 

***

 

- А преди да се оженим, казваше, че си готов да умреш заради мен!

- Добре, бе, давай ги тези кюфтета!

неделя, 28 февруари 2021 г.

Добър ден, казвам се Жени Калканджиева и съм кандидат за депутат от ВМРО

Ваксините са новите кебапчета.

На тази дата: 28 февруари 1966 г. в село Павел пада най-големият метеорит у нас

Най-големият метеорит ни е навестил на 28 февруари 1966 г. в село Павел, община Полски
Тръмбеш.

 

Първоначално камъкът е бил предаден на местното училище, а години след това е пренесен в музей в София, откъдето е изчезнал. Най-вероятно е откраднат, за да се продаде.

 

Местните хората обаче и до днес разказват за събитието.

И не могат да се примирят, че след като го предали години по-късно в столичния музей “Земята и хората”, той изчезнал.

Защото този метеорит води следите си именно от село Павел. По официални данни у нас има сведения за 5 метеорита, всичките каменни.

“Случило се е на 28 март 1966 г. В този ден се сеело арпаджик. Следобед, когато работата приключвала, се чуло свистене и гръм от падащ от високо предмет. Хората помислили, че е паднала бомба от самолет”, разказват беловласи жители на Павел.

Пръв се опомнил звеноводът Борис Дочев. Той предупредил кооператорите да напуснат мястото, защото предметът може всеки момент да избухне. И работата хич не била за подценяване - на мястото на удара се образувала дупка с размери около 60 на 80 см.

Дочев уведомил тогавашния кмет на селото Ангел Панайотов. Той наредил теренът да бъде охраняван през нощта, да не се доближава никой до обекта, за да няма нещастни случаи.

На другия ден от военното поделение в Свищов пристигнала сапьорска група. Тя установила, че това не е военен снаряд и няма да се взриви. След като разкопали, хората открили, че падналият предмет е ъгловат черен камък, който все още парел, бил голям колкото два мъжки юмрука, но изключително тежък за размерите си. Толкова бил твърд, че с парченце от него можело да се реже стъкло.

После учените установили, че това е метеорит. Той дълго се е съхранявал в основното училище в селото, после в кметството и най-накрая бил предаден в музея “Земята и хората” в София. Оттам обаче изчезнал. “Настояваме да се разбере какво се е случило с метеорита”, искат от селото.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Кога ще въведат винетки за пешеходци?! Не може да ходят насам-натам, ей така, безплатно!

 

***

 

- По колко часа спите всеки ден?

- Еми... два - три часа!

- Много малко!

- Е, все пак спя по 10 часа нощем!

 

***

 

В автобуса:

- Бате, цветята таксуват ли се?

- Не!

- Айде Ружо, цвете мое, качвай се!

 

***

 

- А бе, каква е разликата между човека и свинята?

- На една свиня, колкото и да и наливаш, човек няма да стане!

 

***

 

- Бабо, какво е обществено мнение?

- Това е мнението на тези, които никой не ги пита!

събота, 27 февруари 2021 г.

На тази дата: 27 февруари 1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага


1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага. Палежът на парламента на Германия в Берлин е извършен около 21.25 ч. Пожарът е потушен към 23.30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена.

В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.

Доброволно се предава германския гражданин и заместник-председател на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер. На 9 март в берлинския ресторант „Байернхоф” са арестувани тримата българи Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които също са обвинени за палежа.

На мястото на инцидента веднага пристигат Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Хитлер и Гьоринг са убедени, че актът е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.

Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), включително депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за”, 84 гласа „против”) закона, дал на Хитлер неограничена власт за четири години.

Съдебният процес започва на 21 септември 1933 г. в Лайпциг и остава в историята като Лайпцигски процес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на шест месеца. Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс.

Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита, проведена от Георги Димитров, превръщат процеса в световна новина. На 31 декември прокурорът оттегля обвинението. Четиримата обвиняеми Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран.

Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва (1934 г.).

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Ако ще си слага „Спутник“ голяма е за теб.

 

***

 

Обяснявам,за великата фраза:

- Семейно положение във Фейсбук - "Сложно е."

Превод:

- "А бе, мъкна се с един мухльо тука, колкото да ме води насам-натам, ама вие спускайте оферти - разглеждат се веднага."

 

***

 

Колко малко му е нужно на човек за да бъде щастлив. Една риза на гърба, една бутилка уиски и... една яхта.

 

***

 

Обява:

- Търсим телепат. Знаете, къде да се обадите.

 

***

 

- Госпожо, Вие май сте пияна зад волана. Съгласна ли сте да направим алкохолен тест?

- Добре, какъв алкохол ще тестваме?

петък, 26 февруари 2021 г.

Колкото и хумористични проекти да се създават, прессъобщенията на МВР си остават най-забавните

 Това е модерната лаборатория според МВР!?! И за какво е необходима въобще лаборатория за отглеждане на марихуана?




Със "Спутник" ще се ваксинират точно толкова българи, колкото си купуват руски автомобили...

Успехите на руската дипломация нямат край:

На тази дата: 26 февруари 1851 г. В Шумен е основан първият български оркестър от Михай Шафран


Първият български оркестър.
В Шумен е основан първият български оркестър, негов ръководител е Михай Шафран.


Михай Шафран По народност унгарец. В България идва след потушаването на Унгарската революция от 1848-1849 и се установява в Шумен.

През 1851 година, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджистоянов, основава първия български оркестър от 12 човека, съставен от учители, занаятчии и търговци, който изпълнява валсове, мазурки, маршове, полонези, кадрили, турски шаркии, някои оперни откъси и български народни песни и хора и за кратко време става твърде известен.

В него свири на флейта даже и Панайот Волов. Оркестърът посещава и съседни градове.
Михай Шафран създава в Шумен и едно кафе-шантан, в което пеят и танцуват жени. По името на Шафран, и като аналог на турската дума шъфрънтъ , започват да наричат певиците и танцьорките шафрантии, т.е. леконравни жени.