неделя, 28 март 2021 г.

Работа, работа, работа!

Вчера ГЕРБ дадоха мила пресконференция, за да отрекат снимките, че агитират чрез подаръци от боб и леща. Това са снимки на техния кандидат Сашо Савов от Хасково направни само преди 3 дни. Работа, работа, работа

Отговорът(7): Това е най-известният френски футболист през 70-те, който от 39 години е в кома! Най-голямата любов в историята на футбола

Вчера попитах: Кой е мъжът на снимката и с какво е известен?


Отговорът: Това е Жан-Пиер Адамс, който е в кома от 39 години. Жан-Пиер Адамс е най-известният френски футболист през 70-те години. Бивш национал, защитавал цветовете на „Ница“ и ПСЖ.

За него времето е спряло от 17 март 1982-ра. В деня, в който отиде в болница в Лион, за да се подложи на проста операция на сухожилие на коляното.

Мадам Бернадер Адамс живее един и същи ден в продължение на 39 години в малка къща във френския град Ним. Всяка сутрин в 7 часа влиза в една от стаите, която е превърната в болнично отделение. Там лежи нейният съпруг.

За него времето е спряло от 17 март 1982-ра. 

Тогава Адамс е в края на своята футболна кариера. Завършил е треньорски курс и мечтае да
продължи да е част от най-великата игра. Негов познат го среща в Лион и му препоръчва незабавна операция, докато Жан-Пиер отлага и кара на обезболяващи.

 

„Няма защо да чакаш още, лесна работа е тази операция“, казал неговият приятел, доктор в местната болница. И Адамс се съгласил. Интервенцията наистина не изглеждала сложна. Съдбата обаче е решила да обърка всичко.

 

По това време във Франция лекарите стачкуват. Болницата в Лион няма достатъчно персонал.

Заведението разполага само с един анестезиолог. Тя се грижи за всички пациенти, включително и децата. Помощник-хирург пък е неопитен стажант от медицинско училище. Затова впоследствие и двамата докладват, че грижите към Адамс надхвърляли техните възможности. Оправдания валят от всички страни, след като са допуснати редица грешки. Жан-Пиер е интубиран грешно, бита му е двойна доза упойка и вместо да се осигури вентилация, дробовете му са блокирани. От загубата на кислород сърцето спира.

По това време неговата съпруга Бернадет пие пета чаша кафе, докато се грижи за синовете им - Лоран (11 г.) и Фредерик (4 г.). Странното чувство на тревожност не я напуска, докато чака новини от Лион.

„Всичко ще бъде наред. Няма причини да се тревожиш.“ Това били последните думи на Жан-Пиер към Бернадет. Те звучат в главата й отново и отново. Прекъснати са от позвъняване на домашния телефон. Първоначално лекарите не казват ужасната истина на госпожа Адамс. Тя оставя грижите на децата на бабите и дядовците, за да замине за Лион. Там прекарва 5 дни до леглото на своя съпруг. Време на тревожност, сълзи и дори писъци. Жан-Пиер обаче не ги чува.

 

Следват консултации със светила във френската медицина и прехвърляне на бившия футболист в друга болница. Всички са категорични: част от мозъка е повреден и повечето функции не могат да бъде възстановени. Жан-Пиер може да диша сам, но нищо повече.

 

Пред неговата съпруга е поставен въпросът дали е съгласна на евтаназия.

„Лекарите ме попитаха, но аз не ги слушах - разкрива Бернадет. - Това е любимият ми човек. Как мога да отнема живота му?“

Най-голямата любов в историята на футбола

Мадам Адамс прибира своя мъж у дома и започва да се грижи за него. Храни го, преоблича,
бръсне, дори не пропуска възможността да му прави подаръци.

След 12 години съдебни битки на Бернадет са отпуснати месечни помощи, а със средства помагат още Футболната лига и съюзът на бившите френски национали. Едва през 1989-а стажантът и анестезиоложката са признати за виновни за неумишлено престъпление. Присъдата на двамата медици окончателно е произнесена в средата на 90-те. И тя е... едномесечно отстраняване от работа и глоба в размер на 750 евро днешни пари.

 

Въпреки трудностите Бернадет не се предава. Редовно на визитация се отбиват синовете й, които сега са по-стари от времето, когато Жан-Пиер не е бил в кома. В къщата щъкат и внуци на някогашния футболист. Те не познават своя мълчалив дядо. За него те също са непознати.

 

От онзи съдбоносен месец март са изминали 39 години. Бернадет Адамс не допуска фотографи до своя съпруг. Тя не желае светът да го запомни в настоящото му състояние.

 

„Не се чувствам сама, защото за мен съпругът ми е жив - добавя Бернадет. - Разбирам, че не ме чува, но въпреки това не спирам да му говоря. Разказвам му новините от света, споделям неща за нашето семейство, чета на глас вестници. В пресата търся най-вече страниците за наука, защото не съм загубила вяра, че медицината може да го излекува.“

 

Бернадет споделя, че понякога съпругът й потрепва, например, ако домашното им куче лае или вратата се затвори силно при течение. Виждала е реакция и при определени миризми.

 

Въпреки това времето за Жан-Пиер е спряло, но не само образно казано. На 10-и март, неговия рожден ден, съпругата му подари нови дрехи. Според мнозина очакването на чудо от страна на мадам Адамс е безнадеждно и безмилостно. Все пак посвещава живота си на човек, който е между живота и смъртта. И то вече 39 години. И така всеки ден. Време, изпълнено със страдание и... любов.

 

„Няма да го оставя, защото не може да оживее без грижите ми - казва Бернадет. - Никога не съм спирала да го обичам. Моите синове? Това не е тяхната съдба, а моята. Мечтая само за едно - Жан-Пиер да се върне към живота. Искам само 5 минути той да е добре. Това време ще ми е достатъчно. Искам отново да го чуя, да говоря с него, да чувствам ръцете и топлината му. След това мога да умра щастлива.“

 

Днес Жан-Пиер и Бернадет Адамс продължават да са в своя скромен дом в Ним. Вчерашният ден продължава да е... днешният и предстоящият. Съдбата е жестока за тях, но много повече към всички нас. Защо ли? Защото следващият път, когато кажем, че обичаме човека до нас, ще се сетим за мадам Адамс. И отговорът на въпроса дали бихме направили същото за своята половинка, може и да не ни хареса.

Музикална пауза

 Георги Петранов - Варна


На тази дата: 28 март 845 г. Париж е опустошен при нападение на викингите


845 г. Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани от Рагнар Лодброк.

Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена. Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс.

Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност” или „място, заобиколено с вода”, което много по-късно историците тълкуват като „остров”. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име Париж, кръстен на местното племе паризии. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне.

Рагнар Лодброк е легендарен датски герой, представител на династията Инглинги. Любопитен факт е, че действителни доказателства за неговото съществуване няма. Известен е предимно от древноскандинавски легенди и саги. Ако е съществувал, е живял през 9-ти век и е бил един от най-великите военни водачи на Дания. Едно от събитията, които му се приписват е именно завземането на Париж през 845 г.

Името „Лодброк” (Лодброук) означава „кожени гащи”. Според историята това прозвище той добива след битка с дракон, в която той е облякъл в панталон и риза, напоени с катран, за да се предпази от отровата на дракона. Според легендите той попада в плен при друга битка и след това умира от мъчителна смърт в затвора. Неговите синове отмъщават за неговата смърт.

Слабостта на Каролингите - френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет - граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

Още от Х в. Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII в. с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града - неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на 14 в., Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През 17 в. градът е столица на най-мощната европейска държава.

Вицове - само сока, март 2021 г.

- Вася, защо си такъв песимист? Ето в Китай също е жесток тоталитаризъм, но страната им стана една от най-успешните в света. Може и с Русия така да стане.

- Не може, Сьома. Твърде малко са китайците в Русия, за да се случи такова нещо.

 

***

 

- Тате, аз късметлия ли съм?

- Късметлия си, сине. Теб, нищо не може да те спре в живота - ни презерватив, ни аборт...

 

***

 

Моето "ще отслабна" все повече започва да прилича на предизборно обещание.

 

***

 

Ако с добра компания и достатъчно ракия се окажеш сред природата, ти е все едно дали ще ловиш гъби, или ще събираш риба!

 

***

 

Страшен парфюм имате, госпожо! Той за самоотбрана или за нападение е?

събота, 27 март 2021 г.

Въпрос(7): Кой е мъжът на снимката и с какво е известен?

Много скитах по света, много мъки съм видял

На тази дата: 27 март 1973 г. Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар” заради правата на индианците


1973 г. американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар”, в знак на подкрепа на правата на индианците. Актьорът „взривява” меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите.

В гимназията Марлон се изявява като проблемен ученик. Когато навършва 16 години, е изпратен от баща си във военно училище, но поради буйния си нрав е изключен в годината на дипломирането си. След това се мести в Ню Йорк и започва да посещава курса по актьорско майсторство на Стела Адлер. През 1947 г. постига невероятен успех с ролята си на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай желание”. Участва и във филмовата й адаптация, за която е номиниран за „Оскар” за най-добра мъжка роля. Печели престижното отличие през 1954 г. за изпълнението си във филма „На кея”.

Любопитен факт е, че въпреки големия си успех и симпатиите на публиката Марлон Брандо едва не приключва кариера си през 60-те години на 20 в. Причина за това е тежкият му характер и груб език. Голяма част от режисьорите отказват да работят с него.

Филмовият му ренесанс настъпва благодарение на Франсис Форд Копола и неговия филм „Кръстникът”. Първоначално продуцентите на филма не искат и да чуят името Брандо, но всичко се променя още след първото му прослушване. Знаменитата роля на дон Вито Корлеоне донася втори „Оскар” на актьора.

На 27 март Брандо трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в „Кръстникът”. Вместо да иде на церемонията обаче, актьорът изпраща там млада индианка. Въоръжава я с пространна реч в размер на 15 страници, в които обяснява защо отказва статуетката. Представителката на Брандо е известна с две имена - Мари Крус и Сашийн Малкото перо. Носителка е и на титлата „Мис Американски вампир”, спечелена в конкурс две години по-рано.

Вечерта Сашийн излиза на сцената в рокля със знаците на племето апачи. Взема „Оскар”-а и на един дъх изстрелва, че Марлон протестира срещу начина, по който Холивуд третира индианците.

Изявата й трае само 45 секунди. Минути по-рано зад кулисите я е спипал продуцентът на „Кръстникът” Албърт Руди, който я заплашва, че ще я ликвидира физически или ще нареди ареста й, ако си позволи да говори повече от 45 секунди. Малкото перо очевидно взема на сериозно заплахата и словото й е импровизирано. След това отива зад завесата и изчита всичките 15 страници на Брандо пред журналистите. Какво точно се случва с „Оскар”-а, попаднал в нейните ръце - не се знае. От тогава обаче киноакадемията приема правилото наградите да се вземат винаги лично.

Изборът на Брандо да изпрати младата индианка има свое обяснение. Той подкрепя индианците още в края на 60-те години на миналия век, когато отива във Вашингтон и публично се застъпва за правата на червенокожите племена да ловят риба в изконните си земи.

За самия Марлон Брандо този „бойкотиран Оскар” е втори. Печели първия 18 години по-рано - през 1954 г., за играта си в лентата на Елия Казан „На кея”. Статуетката обаче му е открадната през 1970 г. и Брандо умолява академията да му изпрати нова. Две години по-късно наградата отива при индианците. Третата статуетка пристига при актьора на старини - през 1999 г. и е за цялостния му принос в историята на киното.

Вицове - само сока, март 2021 г.

А корабите дето чакат на опашка пробваха ли да надуят клаксона да видят дали няма да стане по-бързо?


***


- Защо постоянно наричаш жена си "съкровище?"

- Защото хората постоянно ме питат откъде съм я изкопал?

 

***

 

- Докторе, вашето лекарство чудесно ми помага.

- Какво да ви кажа?! Случва се...

 

***

 

- Какво става, когато габровец сънува, че обядва в ресторант?

- Бърза да се събуди, докато не са му донесли още сметката!

 

***

 

- Търся детегледачка - да е свободна и да е до 30 годишна. Детето ми е на 27.


петък, 26 март 2021 г.

Айдеее народе

Само важните неща

Както каза "Петела" имаме напредък, вече не ни бият на ниво европейски квалификации, а на световни

На тази дата: 26 март 1841 г. българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора

 

Обвинен в неподчинение, през 1841 година той е заточен в Света гора. Остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.  

През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп Андрей Робовски от Елена, лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех.

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот.  През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.

Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия.

За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византийски, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир.

След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.

Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.