вторник, 13 април 2021 г.
На тази дата: 13 април 1940 г. Извършено е Катинското клане
На 13 април 1940 г. органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери.Катинското клане е съветско военно престъпление — масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци). Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин - на 18 км западно от Смоленск, Русия. В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г.
През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 г. от германците.
Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Горбачов прави изявление, че за случилото се са виновни комунизмът и тоталитаризмът. По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.
В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици — „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци. Също така 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители, повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загинаха полският президент Лех Качински и общо 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж.
На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека постанови, че Русия е нарушила правата на роднини на поляците и определя случилото се като военно престъпление.
Вицове - само сока, април 2021 г.
Отначало тя ми казваше, че в леглото всичко е позволено. След това се започна:
- С кюфтета не може! Къде си помъкнал тази диня?
***
Поздравления! Вие току що спечелихте един милион лева! Ще
получавате един лев годишно в продължение на милион години!
****
Марсоходът е намерил на Марс сол и лед... Сега търси текила!
***
Властна жена към мъжа си:
- Скъпи, изми ли чиниите?
- Почти скъпа. Остана само сателитната...
***
Колкото по-стара снимка качиш, толкова по-млад изглеждаш...
понеделник, 12 април 2021 г.
Преди 60 години Юри Гагарин стана първият човек излетял в Космоса!
- Иванеее....Руснаците са в
космосааа...!
- Всичките лиии...?
- Само единнн...
- Е защо викаш тогавааа...?
Работа, работа, работа! Вече повече от месец вода тече обилно по средата на Морската във Варна!
От тази чешма в Морската на Варна си тече вода повече от месец и никой не се интересува.
На тази дата: 12 април 1965 г. са арестувани участниците в опита за преврат срещу Тодор Живков
 |
Горуня |
В края на 1964 и началото на 1965 г. в София започва подготовката за сваляне на Тодор Живков от власт и промяна във водената от него политика. Към инициатора на преврата Иван Тодоров-Горуня, който е бивш политкомисар на партизанския отряд “Гаврил Генов” и член на ЦК на БКП, се присъединяват Цоло Кръстев, бивш командир на същия отряд, и ген. Цвятко Анев, който по това време е комендант на Софийския гарнизон.
Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията. Започват тайна агитация във войската и привличат съмишленици.
Заговорът обаче е разкрит от МВР и на 8 април 1965 г. ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в софийския си дом според официалната версия. На 12 април са арестувани и другите участници от групата.
В поредицата процеси през 1965 г. са осъдени на различни срокове затвор 9 души, предимно офицери от армията. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания. Около 250 офицери са уволнени завинаги от армията само заради подозрения, че имат негативно мнение за Живков или са изразявали симпатии към участниците в неуспелия преврат.
“Според разсекретените партийни архиви във Врачански окръг от БКП са изключени 189 комунисти, десетки са интернираните в други краища на България - спомня си Кръстьо Трендафилов. - Тежък разгром преживя партийната организация в мездренската община, в която е родното село на Иван Тодоров-Горуня Горна Кремена, и съседното Долна Кремена, откъдето пък е Цоло Кръстев.”
След преврата от МВР укрепват позициите на Живков начело на държавата и партията. Самият той пък става още по-удобен за покровителите си от Москва, след като е предотвратил “антипартиен заговор от прокитайски позиции”.
Когато през 1956 г. Тодор Живков застава начело на БКП, а впоследствие и на държавата, издига на най-отговорните постове хора от партизанския отряд “Чавдар”, с който е тясно свързан. За честолюбивите комунисти и бивши партизани от Врачанско това е било много повече от пренебрежително отношение към техните заслуги, натрупани в партизанския отряд “Гаврил Генов”.
Като партизанин и политкомисар на този отряд Иван Тодоров-Горуня е знаел добре за вътрешнопартийните борби, в които той и неговите съратници са изтикани в периферията.
След 9 септември 1944 г. за кратко той е значим партиен функционер във Врачанско, става член на ЦК на БКП и стига до зам.-министър на земеделието. После е пратен в “девета глуха” като председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет. За него и приближените му този пост не отговарял на възможностите и амбициите му за широкомащабна партийна и държавна работа.
Веднага след пленума на ЦК на БКП от 14 април 1965 г., който излиза с решение за дейността на ръководената от Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев заговорническа група, в края на месеца във Враца е проведено закрито заседание на окръжния комитет на БКП.
На него първият секретар по това време Цветко Божковправи остро изказване, като осъжда поведението на вече мъртвия Иван Тодоров и неговите съратници.
В същия дух са и другите изказвания. Всички бързат да заявят, че са познавали добре Горуня и са шокирани от опита му да разклати партията и основите на държавата със заговора си за свалянето на Тодор Живков. Споделят, че не били посветени в антипартийните замисли на довчерашния си съратник, и хвалят бързата намеса на МВР за предотвратяването на “резила за партията”, както наричат осуетения преврат.
Въпреки поредицата от верноподанически изказвания за ролята на Тодор Живков, той самият не се трогва особено. ДС започва да следи изкъсо врачанските си другари, разтърсвайки ги през следващите години с непрекъснати кадрови промени.
Висшето ръководство за дълго забравя за Враца и при всеки удобен повод нагаждачите спъвали развитието на региона. Предразсъдъците и недоверието от страна на Живков и приближените му били преодолени донякъде едва след строителството и откриването на първата АЕЦ на Балканите край Козлодуй през 1974 г.
Вицове - само сока, април 2021 г.
Умната жена никога не казва "Аз сбърках". Тя казва "Я, колко интересно се получи"...
***
Тя си пееше:
- Дубай, Дубай живота е рай! Мъжът ѝ вика:
- Копай, копай, че няма край.
***
Алкохолът е най-калоричната храна. Лошото е, че преди да се
нахраниш, се напиваш.
***
Автора на книгата "Как да не станем мъже под
чехъл" не се яви на презентацията. Жена му не го пуснала ...
***
- Съгласно правилата в нашата фирма, нямате право да
разгласявате размера на заплата си.
- Да бе! Щото аз умирам да се излагам!
неделя, 11 април 2021 г.
На тази дата: 11 април 2006 г. В град Корлеоне е заловен боса на Коза Ностра
2006 г. в град Корлеоне е заловен е мафиотският бос Бернардо Провенцано. Според данните на службите за сигурност в годините на управлението си Провенцано е създал „директорат” от седем души, които са решавали бъдещето на организацията и могат да поемат контрола по всяко време.Когато той поема ръководството на сицилианската мафия през 1993 г., наследява организация, намираща се във война с властта, отслабена от операция „Чисти ръце”. Самият Провенцано носи вина за това положение - демонстративните убийства на двамата съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. са замислени не без негово участие. След тях тогавашният номер 1 в коза ностра Тото Риина-Звяра е арестуван и вкаран в затвора.
Именно показните убийства са и причината кръгът около новия бос на босовете да започне да се затяга още с идването му на власт. Някогашният Бени Трактора, за когото старият мафиотски бос Лучано Лиджио казва, че стреля като бог, но има мозъка на пиле, обаче се оказва далеч не толкова лесен за разгадаване. От самотата на своето изгнание той трансформира сицилианската мафия в икономически ефективна машина, като през десетте години на управлението му светлият бизнес бавно, но сигурно взима превес над тъмния.
По време на управлението му коза ностра се изтегля от повечето международни дейности, които развива от десетилетия, и оставя задокеанските си „клонове” в САЩ и Канада да се развиват самостоятелно. С намесата на мафията в търговията с наркотици тя влезе в пряка конкуренция с престъпни синдикати от целия свят, а в същоото време срещу нея застанаха не само италианските магистрати. Затова Провенцано върна мафиотите към техните корени - там, където те са сигурни и се чувстват защитени от вековната омерта.
Босът вече го няма, но мафията остава. Убийството или ареста на capo di tutti capi никога не означава смърт за мафията, а само началото на метаморфоза.
Най-малкото защото опитът сочи, че най-висшите в мафиотската йерархия никога не си отиват без помощ „отвътре“ - полицията се намесва едва тогава, когато наследникът е готов да поеме поста на боса. Фактът, че след 10 години неуспехи полицията успя да арестува последния голям Кръстник в Италия - Бернардо Провенцано, е сигнал, че е дошло времето за нова промяна за коза ностра. Така през 80-те Лучано Лиджио и Тото Риина започнаха войната с държавата, но през 90-те дойде Провенцано и сложи край на битката без победител, за да върне мафията там, откъдето тръгна - в Сицилия. Наследникът му обаче може да реши нещо друго.
Мафията от селски тип си отива
Така с ареста на боса мафията в Сицилия няма да загине. Най-вероятно обаче ще се промени коренно, смята журналистът от в. „Република“ Атилио Болцони. „Това е краят на „селската“ мафия, а Провенцано е последният Корлеонец“, твърди Болцони. Според него, който и да поеме контрола над организацията, тя неизбежно ще отреже корените си, за да оцелее, и ще се превърне в урбанизирана структура от „американски“ тип.
Всъщност животът и арестът на Провенцано до голяма степен носят посланието на коза ностра за новото време - живей в тайна, пази богатството си скрито. Когато настоящият бос поема ръководството на сицилианската мафия през 1993 г., той наследява организация, намираща се във война с властта, отслабена от операция „Чисти ръце“. Самият Провенцано носи вина за това положение - демонстративните убийства на двамата съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино през 1992 г. са замислени не без негово участие. След тях тогавашният номер 1 в коза ностра Тото Риина-Звяра е арестуван и вкаран в затвора (някои твърдят, не без помощта на дясната си ръка - Провенцано).
Именно показните убийства са и причината кръгът около новия бос на босовете да започне да се затяга още с идването му на власт. Някогашният Бени Трактора, за когото старият мафиотски бос Лучано Лиджио казва, че стреля като бог, но има мозъка на пиле, обаче се оказва далеч не толкова лесен за разгадаване. От самотата на своето изгнание той трансформира сицилианската мафия в икономически ефективна машина, като през десетте години на управлението му светлият бизнес бавно, но сигурно взима превес над тъмния.
По време на управлението му коза ностра се изтегля от повечето международни дейности, които развива от десетилетия, и оставя задокеанските си „клонове“ в САЩ и Канада да се развиват самостоятелно. С намесата на мафията в търговията с наркотици тя влезе в пряка конкуренция с престъпни синдикати от целия свят, а в същоото време срещу нея застанаха не само италианските магистрати. Затова Провенцано върна мафиотите към техните корени - там, където те са сигурни и се чувстват защитени от вековната омерта.
Скорошен полицейски доклад разкри, че девет от всеки десет заведения на острова плащат пицо на мафията - рекетът царува в Сицилия. Насилието никога не е изключено, но то е скрито, тайно, далеч от публичните очи - „ако го няма в медиите, значи не съществува“ е мотото на новите гангстери от острова. „Мафията се промени, казва ръководителят на комисията „Антимафия“ Пиерлуиджи Виня. Хората имат чувството, че тя е изличена и победена, но всъщност не е така. Станала е по-дискретна, по-интелигентна и по-богата от преди.“
От обществени поръчки до екологични престъпления
Иронично е, че човекът, спечелил си прякора Счетоводителя заради умението си да пере милиарди долари, беше заловен благодарение на чистото пране, изпратено от жена му. Но иронията започва да горчи, когато се погледне статистиката - Би Би Си твърди, че 96% от обществените поръчки в Сицилия са нечисти, т.е. с участието на мафиотски фирми. Управлението на пристанища, пътища, сметища, строежът на инфраструктурни обекти и жилищни сгради, финансови услуги - коза ностра е навсякъде. Октоподът не простира пипалата си през океани, но за сметка на това здраво е хванал родната си земя.
Наркотиците са старата любов, трафикът на хора - новата. Африка, Близкия изток, бившият СССР - съседите на обединена Европа искат да влязат в „обетованата земя“ и коза ностра е повече от готова да помогне. Според доклад на германското разузнаване трафикът на хора е все по-печеливш бизнес за мафиотските структури, като Италия е „въртележката“ на Европа. Географията също е от полза - Сицилия отдавна е стъпалото към Стария континент за Северна Африка. Този бизнес обаче понякога се оказва нож с две остриета. Според Виня новите имигранти от Сърбия, Китай, Русия и Нигерия се вливат в редиците на нови организации, които се борят с местната мафия за контрола над някои престъпни дейности. На техния фон италианската престъпна класика изглежда нерешителна и мекушава.
Другото ново начинание, в което сицилианците си сътрудничат успешно със своите континентални „колеги“ - ндрангета от Калабрия и камората от Неапол, е „екомафията“. Мафиотският „джойнт венчър“ се занимава с всичко, което е вредно за околната среда - от незаконно строителство, през токсични отпадъци до внос на екзотични птици. Нови незаконни сметища никнат в Южна Италия, а строежи се появяват в паркове, край археологически паметници и в други защитени места, но тук влизат в сила старите връзки с местните политици. И докато Италия е в рецесия, „екомафията“ просперира: през 2004 г. тя е направила почти 25 млрд. евро оборот - повече от ФИАТ, „Телеком Италия“ или която и да било от другите фирми в топ 10. Италианският институт „Юрисп“ твърди, че от 1999 г. до 2004 приходите на мафията са се равнявали на 3.4% от БВП на Италия, или около 43 млрд. евро. Според нови прогнози до 2005 г. този процент вече е близо 10, или 100 млрд. евро.
Огромно количество пари, част от които са били управлявани само с помощта на бележки от една малка ферма в Корлеоне. Бернардо Провенцано може да е горд, че е опровергал някогашния си шеф за качеството на своя интелект.
Абонамент за:
Публикации (Atom)