вторник, 20 април 2021 г.

Вижте в снимки как руските и чешките дипломати напускат държавите

 Руски дипломати напускат Чехия в снимки:


Микровълнови печки, всякакви домакински уреди, сервизи....














Абсолютен фаворит е дъската за гладене на руските дипломати, която струва около 5 евро. Ще се мъкне в самолета...








В същото време чешките дипломати така напуснаха Русия




На тази дата: 20 април 1984 г. В 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест!

 

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.
Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.

Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.
Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.

Вицове - само сока, април 2021 г.

България е единствената държава в света, която от днес има премиер, който едновременно е в оставка, в отпуск и в болнични....

 

***

 

- Къде ще ходите на почивка?

- След като разгледахме бюджета, решихме, че не сме уморени!

 

***

 

- Искаш ли да станеш свидетел на Йехова?

- Що, бе? Какво е направил пак?

 

***

 

Значи, нощем в тъмното предметите така си променят силуетите, че станеш за чаша вода, а в ръцете ти се озовал сандвич с шунка.

 

***

 

4 те сезона у нас - агне, таратор, риба и свинско...

понеделник, 19 април 2021 г.

Тениската на Боко почти 4 минимални пенсии! Работа, работа, работа

Бойко на път за парламента

Пряко включване от "Пирогов"

Театър "Сълза и смях": Бойко влиза в Пирогов да си оперира менискуса 2 дни преди изслушването в парламента

 


Шубето е голям страх! Само някое внуче трябва да го е ритнало в събота...

Деси "Тежката артилерия" очаквала поздравления...

Ние РАсия не разследваме...

 В Чехия руските служби взривили склад за боеприпаси с оръжие от нашия Гебрев през 2014 г. Същите тези двамата "педали" от ГРУ са заснети в гаража на Гебрев преди да бъде отровен. През 2014 година в България има 4 взрива в оръжейни заводи, а ние не разследваме руска връзка?!?

Явно ние РАсия не разследваме, щото са ни освободили от турците, фашистите и от по-умните българи са ни освободили.

На тази дата: 19 април 1944 г. Случайно е открита Казанлъшката гробница


Всеки велик паметник на историята се радва на легенда, свързана с откриването му. Такъв е и случаят с откритата преди 72 години Тракийската гробница на хълма Тюлбето над Казанлък – гробницата с най-виртуозните стенописи, включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Уникалният тракийски паметник е открит случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници от противовъздушната отбрана на града, които копаели галерия за противосамолетно скривалище в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м., с диаметър на основата 40 м. Първоначално войниците копаели от юг и съвсем скоро се натъкнали на грубо иззидана каменна стена. Според официалната информация, любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.


Стенопис от купола на Казанлъшката гробница.
Легендата обаче мълви, че войниците три пъти правили неуспешен опит да заобиколят
„скалата”, за каквато мислели стената на надгробното съоръжение, прокопавайки тунели от трите му страни. Командирът на взвода разпоредил на подчинените си, че ако и четвъртия път се натъкнат на скалата, да я хвърлят във въздуха с взрив. За късмет, последният тунел извел униформените на входа на гробницата.

Казанлък не е бил бомбардиран никога, но старите казанлъчани разказват, че впоследствие два вражески самолета, които прелитали над града в посока София, вероятно за да се включат в бомбардировките на столицата, били обстрелвани от казанлъшкия ПВО-взвод. Това привлякло вниманието над летците, единият от самолетите се върнал и пуснал над хълма две бомби, колкото за сплашване. Но, за щастие, твърде неточно. Ако се доверим на легендата, която и днес разказват старите казанлъчани, свидетели на Втората световна война, при малко повече желание и по-точен мерник от страна на вражеските летци, уникалната Тракийска гробница сигурно е щяла да бъде хвърлена във въздуха, ведно с противосамолетното съоръжение.
Униформените откриватели на гробницата влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. В гробната камера били намерени незначителен брой предмети – знак, че гробницата е била ограбена още в древността.

Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки и др.) свидетелстват за високо развито
ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение.

Наличието на тези огнища може да се обясни с религиозните вярвания на траките, по-точно с езическия обичай да се извършват жертвоприношения и излияния при издигането на могилата, свързани с култа към мъртвите. Нашето внимание заслужава и откритата в насипа, изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и к
Сред малкото предмети, открити в гробницата са
два глинени аскоса и сребърна каничка, изработена от
тънък сребърен лист, гравирана с позлатен пояс от
растителни мотиви по шията ѝ.
ости показват, че са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия. В камерата са открити останки от мъж и жена, а в коридора пред камерата с кости на кон.

След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож, три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета, глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена, малка златна халка тесни златни и спирално усукани лентички.

„Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

Световната си известност гробницата дължи преди всичко на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.

Входът на дромоса е оформен от рамка от големи дялани
блокове, която в горния си край завършва с остър връх.
Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски.

Централно място заемат двама воини, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.

Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие.
Казанлъшката гробница, главен фриз.
Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие.

В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.

Вицове - само сока, април 2021 г.

- Здрасти, кога си родена?

- На 14 февруари.

- А, любовчийка значи!

- А ти?

- На 2-ри февруари.

- Ааааа...

 

***

 

- Дебела съм.

- Глупости скъпа, красива си.

- Аз казвам, че съм дебела, не грозна.

 

***

 

Умният мъж задава въпроса така:

- Мила, да ти помогна ли, или да не ти се бъркам?

 

***

 

Заповядайте, заповядайте! Разполагайте се, господа. Домът ни не е голям, но е публичен.

 

***

 

- Забрави го. - прошепна ѝ съдбата.

- Прости му. - прошепна ѝ любовта.

- Ритни го в топките! - каза Чък Норис.