България в една снимка

После да не се чудите защо никой не иска да разговаря с тези трите...

Пусть всегда будет "Спутник"

На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

 

Жертвите са овесени като отстрелян дивеч на площад "Лорето".

1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на

италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Социологически проучвания показват, че всеки седнал върху таралеж,

първо мисли за задника си, а после за таралежа.

 

***

 

Мъж и жена в магазин за дамска мода. Тя влиза в пробната, а съпругът чака отвън.

Тя:

- Малка е!

Той:

- Роклята или пробната?

 

***

 

Шеф разказва тъп виц. Всички се заливат от смях, само един си мълчи.

- Ти защо не се смееш бе?

- Аз ще напускам.

 

***

 

Как се менят времената. Някога крадяхме череши от съседите, а сега WiFi.

 

***

 

Всички хора носят щастие в нашия живот. Едни с присъствието си, други с отсъствието си!

 

 

Кратка характеристика на ситуацията в държавата

 Снощи Георги Мамалев разказа виц при Цитиридис, който горе-долу описва ситуацията в държавата.

"Юнак се бие с триглав змей в пещера. Излиза с една отрязана глава и вика „1:0 за юнака“.

Влиза пак в пещерата и излиза с втората глава и казва „2:0 за юнака“. Влиза в пещерата и после излиза змея с главата на юнака и казва: „2:1 за юнака.“"

На тази дата: 27 април 1963 г. открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

 

На 27 април 1963 г. е открита първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив. Дължината й е 156 км.

Това става почти 100 години, след като е построена първата жп линия между Русе и Варна (1865), открита за движение на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Скандалното е, че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. Година след построяването на първата електрифицирана жп линия е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски - Момчилград, с дължина 1121 м.

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. От тогава досега са електрифицирани 4882 км жп линии, което прави 69,5% от текущия път на страната.

Любопитен факт е, че сред множеството приветствия най-искрени чувства предизвиква това на пионерката Петя Петрова, която говори от името на 700 000 български пионери. От трибуната тя обявява, че нейните връстници със своя труд са допринесли за закупуването на пет електрически локомотива от Чехословакия, като са набрали 7 348 000 кг билки.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Две яйца се целуват, едното въздъхва:
- Ееех, кога ще дойде този Великден бе!

***

Разговарят двама пенсионери. Единият пита:

- Помниш ли наборе, как в казармата ни слагаха бром в чая?

- Да, защо?

- На мен взе да ми действа.

 

***

 

Като бях дете ми обясняваха колко добре ще живеем след 40 г. Сега, след 40 г. ми обясняват колко добре съм живял като дете!

 

***

 

Качих се в маршрутка с метла (купена от пазара), един младеж дълго ме гледа и попита с усмивка:

- Какво не запали ли?

 

***

 

Най-бързите:

1. Гепард,

2. Ферари,

3. Бабичка на опашка в Кауфланд, като чуе:

- "Отваряме каса 3!"

И те така...

 Къщата на Боко в Банкя се оформя, като 2-ри център на властта, след бул. Дондуков. В
ежедневното си пряко включване от Банкя Боко ни обясни, че:

"Страхливост е да сложиш друг за премиер, а ти да не се явиш."  

Това каза Борисов скрит в Банкя и обграден от калинки. Също той изпрати Митов, Деси "Тежката артилерия" и ПКП да се занимават с мандати и правителства.

Колкото може по-бързо Борисов трябва да се изхвърли от управлението на държавата.

И те така...

 

На тази дата: 26 април 1986 г. Аварията в Чернобил!

 

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил

(Украйна) експлодира и се запалва. Инцидентът е най-голямата ядрена авария в света.

В историята на ядрената енергетика има само още една авария – тази в АЕЦ "Фукушима I“ от 2011 г., която е от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията в Чернобил създава облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Строежът

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента АЕЦ разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време.

Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивното им предимство е, че позволяват презареждане на реактора по време на работа (т. е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария — при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.

Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил). Въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

Кратка история

1970 г. - начало на строителството;

26 септември 1977 г. - пускане на I енергоблок;

21 декември 1978 г. - пускане на II енергоблок;

3 декември 1981 г. - пускане на III енергоблок;

9 септември 1982 г. - авария на I енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация;

21 декември 1983 г. - пускане на IV енергоблок;

26 април 1986 г. -

- 1:23:40 ч – активиране на аварийната защита на IV блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала);

- 1:23:43 ч – активиране на алармените сигнали за повишаване на мощността на реактора на IV блок;

- 1:23:49 ч – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положеине. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на IV блок;

- 1:24:00 ч – разрушава се корпусът на реактора на IV блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит и други компоненти от активната зона на реактора. Непосредствено след взрива те са изхвърлени на височина до 2,5 км;

22 май 1986 г. - взето е решение за възстановяване на работата на I и II блок на АЕЦ;

1 октомври 1986 г. - пускане на I блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

5 ноември 1986 г. - пускане на II блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

30 ноември 1986 г. - завършване на строежа на саркофага на IV блок, т.нар. обект „Укритие“;

4 декември 1987 г. - пускане на III блок след разделяне на IV блок и дезактивация на работните помещения на трети блок;

11 октомври 1991 г. - пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на II енергоблок;

30 ноември 1996 г. - окончателно спиране на I енергоблок;

15 декември 2000 г. -

- 13:17:00 ч – окончателно спиране на III енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Веднага след аварията са хоспитализирани 213 души, от които 31 умират - 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и

овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.

От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неизвестен брой хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България) да отрекат инцидента. Кръвните ракови заболявания в Европа повишават честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. 

Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително във Франция. Само в Беларус след аварията се раждат 300 000 деца, които страдат от различни проблеми, причинени от нея.

Между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато от аварията в Чернобилската АЕЦ, а 1% е косвено засегнато от инцидента.

Вицове - само сока, април 2021 г.

- Ти наистина ли вярваш във всичко, което пише в Google?

- Глупости! Да не ме мислиш за тъпа! Естествено, че после проверявам в BG MAMA.

 

***

 

- Защо не ми каза, че си омъжена и имаш деца?

- Ами... Малко съм срамежлива.

 

***

 

Вече свикнах, че кантарът лъже, ама то и огледалото започна...

 

***

 

В Германия се проведе бирен фестивал. Най-много бира изпил българин, който гледал фестивала по телевизията.

 

***

 

Инструктора сяда в колата:

- Погледнете в огледалото за обратно виждане!

А блондинката:

- Защо? Да не ми се е размазал грима?

Пряко включване от Банкя

"... - Ами как се говори бе,келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна бай Ганьо.

- Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво!

Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй - зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден… че ти ли на ум ще ме учиш?…"

 Из "Бай Ганьо"