Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.
После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.
След своите ранни опити в поезията, По обръща вниманието си към прозата. Той издава няколко разказа и започва работа по своята единствена пиеса - „Политик“. През октомври 1833 е награден от „Сатърдей Визитър“ (Saturday Visitor), балтиморски вестник, за своя разказ „Писмо в бутилка“. Този разказ впечатлява Джон П. Кенеди, заможен балтиморец.
Той помага на По да публикува други свои разкази и го запознава с Томас Л. Уайт, редактор на „Саутърн Литерари Месинджър“ в Ричмънд. Едгар става помощник редактор на списанието през август 1835, но е уволнен след няколко седмици, защото неколкократно идва пиян на работа. Връщайки се в Балтимор тайно се жени за своята братовчедка Вирджиния на 22 септември 1835. Тогава тя е на 13 години, въпреки че на брачния договор е записана като 21-годишна. Писателят се връща в Ричмънд заедно с Вирджиния и майка ѝ, след като отново е назначен на работа от Уайт, обещавайки добро поведение.
Той остава на този пост до януари 1837. По време на този период Едгар твърди, че тиражът на „Саутърн Литерари Месинджър“ е скочил от 700 до 3 500 бройки. Той публикува няколко поеми, рецензии на книги, критика и разкази. На 16 май 1836 писателят официално се жени за Вирджиния в Ричмънд.
Една вечер през януари 1842 г. Вирджиния получава първите признаци на туберкулоза, докато пее и свири на пиано. По го описва като прекъсване на кръвоносен съд в гърлото й. Тя се възстановява частично. Едгар започва да пие повече, заради стреса от болестта на своята любима. Той напуска „Греъмс Мегъзин“ и се опитва да намери нова работа. За известно време се мъчи да получи правителствен пост. Връща се в Ню Йорк, където работи за кратко в „Ивнинг Мирър“ (Evening Mirror) преди да стане редактор на „Бродуей Джърнъл“ (Broadway Journal), а по-късно и единствен собственик. Писателят се отчуждава по това време от другите си колеги, като публично обвинява Хенри Уадсуорт Лонгфелоу в плагиатство, въпреки че Лонгфелоу не отговаря на обвинението. На 29 януари 1845 се появява поемата „Гарванът“ в „Ивнинг Мирър“ и става всеизвестна сензация. Въпреки че това прави името на Едгар много по-популярно почти моментално, той получава едва 9 долара за своята публикация.
„Бродуей Джърнъл“ се проваля през 1846 г. По се мести в малка къща в Бронкс, Ню Йорк. Този дом днес е известен като "Къщата на По". Вирджиния умира там на 30 януари 1847 г. Биографи и критици предполагат, че често срещаната тема за „смъртта на красива жена“ в творбите на По се дължи на загубата на много жени в неговия живот като майка му и съпругата му
