сряда, 26 май 2021 г.
И те така...
Сега като го няма Боко кой ще ни пази от агенти и комунисти? Ще ревете вие за Боко. Платноходки плуваха в морето, милиарди дадохме за тръбата на Путин и преди избори залавяхме по един-двама руски шпиони. Всички комунисти бяха вкарани на топло из бордове. Еее, хубави години бяха.
Руските тролове счупиха тъпометъра!
Каналите на руските тролове започнаха да въртят в Ютуб платена реклама с изтръгнатото изявление на похитения журналист. Платена реклама?!? Явно диктаторите смятат хората, които им вярват за изключително прости. Което може би е истина
На тази дата: 26 май 1876 г. Панайот Волов се удавя на път за Румъния
На 26.5.1876 г., на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра.Панайот Волов е виден деец на националното революционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.
Роден е през 1850 г. или 1851 г. в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).
Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.
Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.
Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, той проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общото събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема дейно участие в него.
При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др.
След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов. След предателство са налага да преплуват Янтра, но буйните води го повличат и там намира смъртта си.
Вицове - само сока, май 2021 г.
Българските работодатели са твърдо убедени, че щастието не е в парите!
***
Лекарите забраниха на бай Пешо да пие ракия... След близо месец
на вода, мляко и сокчета, той разбра защо всички бебета плачат.
***
Хората гонят самолети, автобуси, гаджета, а аз една муха из
стаята!
***
Да живее кризата! Съседите свършиха парите за ремонт!
Затихнаха дрелки и чукове!
***
- Това ли разбираш под "Скромна сватба"?!
- Млъквай, че започват китайските акробати!
вторник, 25 май 2021 г.
На тази дата: 25 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "непристойно поведение сдруги лица от мъжки пол"
1895 г. — Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Писателят пострадва по вина на маркиза на Куийнсбъри - баща на неговия интимен приятел лорд Алфред Дъглас.Уайлд се запознава с Дъглас през 1891 година. Тогава младежът, по прякор Боси ("властен"), току-що е завършил Оксфорд и има славата на красив и разглезен млад мъж. Скоро приятелството преминава в бурна интимна връзка. По това време Оскар печели около сто паунда на седмица, като всичко отивало за удовлетворяване на желанията на Алфред.
Скоро Дъглас въвлича Уайлд във викторианският подземен свят на гей проституцията. Бащата на лорд Алфред, маркизът на Куинсбъри, изобщо не одобрявал природата на връзката между сина си и Уайлд. Той често го заплашвал да остави сина му на мира, докато през 1895 г. оставя бележка на Уайлд в неговия клуб, на която пишело – "За Оскар Уайлд, изявен хомосексуалист". По съвет на своите приятели Уайлд завежда дело срещу Куинсбъри за клевета за содомия (хомосексуализъм), което по това време се считало за престъпление.
Адвокатите на Куинсбъри обаче имали доста доказателства като писма, които Уайлд е писал, и свидетелски показания на няколко мъже, с които тайно се срещал, разкриващи много подробности от личния му живот. По съвет на своите адвокати, Уайлд се отказва от обвинението и се налага да заплати разходите на Куинсбъри по делото, което води до неговия финансов банкрут.
След като Уайлд напуска съда, прибирайки се в къщи, той открива, че е пусната заповед за неговия арест по обвинение в содомия и неприлично поведение. Приятелите го съветват да избяга, а майка му настоява да остане и да се защити като мъж. В крайна сметка е арестуван и обвинен. Дъглас го посещава всеки ден и иска също да поеме своята вина, но Уайлд го моли да замине. Много негови приятели напускат страната, защото се страхуват, че ще ги осъдят. През май 1895 година, Уайлд и Алфред Тейлър са признати за виновни за непристойното си поведение и са осъдени на две години тежък труд. Уайлд излежава присъдата си в затвора Пентънвил, а после в Ундгуърд. През ноември той е принуден насила да посети параклиса в затвора, но бил толкова болен и недохранен, че припада, удряйки много лошо лявото си ухо и пука тъпанче, чието възпаление по-късно допринася за неговата смърт. След този инцидент прекарва два месеца в болница.
През май 1897 година, той е пуснат от затвора, и макар здравословното му състояние да не е много добро, той се чувства духовно като прероден. Въпреки че Дъглас бил причината за всички лоши неща, случили се на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата не се одобрява нито от приятелите, нито от семействата им. Констанс Уайлд отдавна отказва да се срещне със съпруга си или да му разреши да вижда двамата им сина, но все още му изпраща пари. Двамата живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства.
Малко след това Уайлд развива церебрален менингит и му инжектират морфин. Здравето му бързо се влошава, и това води до смъртта му през 1900 година. Има различни теории за причината за неговото заболяване от менингит. Погребан е извън Париж, като по-късно останките му са пренесени в гробището Пер Лашез, намиращо се в града, в специално проектирана гробница от сър Джейкъб Епщайн.
Според някои източници последните думи на духовития писател били: "Или тези пердета ще се махнат, или се махам аз!"
Вицове - само сока, май 2021 г.
- Bие биете ли се в детската градина?
- Да!
- И кой побеждава?
- Обикновено леля Цонка...
***
Гларусът наблюдаваше приближаващия се дрон и си мислеше:
- Всичко е истина, терминаторите са сред нас!
***
Искам да съм такава каквато бях, когато исках да съм такава
каквато съм!
***
Сексуалният му живот беше редовен до деня, в който си счупи
ръката!
***
Ако си в Турция на море и легнеш по корем, може да изгориш
отзад.
понеделник, 24 май 2021 г.
На тази дата: 24 май честваме българската просвета и култура и славянската писменост
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, на който отбелязваме създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий.
Въздигането на двамата като равноапостоли и велики християнски учители в България става още с пристигането на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.
Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуване на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на ХVIII век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май).
От 15 ноември 1990 г. 24 май е официален празник на Република България.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)