Вицове - само сока, юни 2021 г.

– Колко литра ти е бойлерът?

– 6-7 песни.

 

***

 

Истинският мъж, като го гепи критическата, става средно аритметично между пубертет, стара мома и мартенски котарак.

 

***

 

Днес ми беше скучно и отидох в близкия супермаркет и размених всички бои за коси в кутиите!

 

***

 

Английски ресторант.

- Сър, какво желаете за ядене, сър?

- Това което яде джентълменът на съседната маса...

- Това е невъзможно сър! Той няма да го даде сър!

 

***

 

Ще гласувам за който направи по-големи отвори на контейнерите за разделно събиране.

А бе, къде е Пеевски? Да не го взеха норвежците?

На тази дата: 23 юни 1868 г. Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина

1868 г. Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина. Патентованият от него и Самюъл Соул и Карлос Глидън модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка.

Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф. Именно тази машина в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина.

През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини. През 1845 г. - Чарлз Търбър (САЩ), след няколко патента създава христографа. През 1855 г. италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 г. бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от император Педру I.

През 1864 г. австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба. През 1865 г. датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена „Пишещото кълбо на Хансен”, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче е именно патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс. Пет години по-късно фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

Любопитен факт е, че сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството.

На първите пишещи машини, изобретени от Шоулс, буквите върху клавишите били подредени по азбучен ред в две редици. Можело да се печата само с главни букви, а цифрите 0 и 1 изобщо ги нямало - вместо тях се ползвали буквите I и О. С течение на времето скоростта на печатане ставала все по-голяма и тези машини започнали да показват проблеми: отделни бутони не можели да се върнат на своето място и постоянно се смесвали един с друг. Много често при опити да се разделят бутоните се стигало до разваляне на пишещата машина.

Това се случвало, защото в английската азбука имало много съседни букви, които често се използвали една с друга, за да се образува дума (например P-R, N-O и т.н.). Така съседните клавиши се притискали един в друг и лесно се чупели. Тогава производителите на пишещи машини проучили въпроса и разработили клавиатура, при която често срещаните букви в текста били поставени далеч една от друга. Така се появила т.нар. QWERTY клавиатура.

Вицове - само сока, юни 2021 г.

- Четири литра наливна бира, моля!

- А носите ли си съд, в който да ви я налея?

- Със съда разговаряте!

 

***

 

Измъчва ме един въпрос:

- Ако депутатите са слуги на народа, защо слугите ми живеят по-добре от мен?

 

***

 

Един селски въпрос:

- На чесъна ли си?

 

***

 

В горещ летен ден две блондинки се срещат и едната пита другата:

- Не ти ли е горещо с тези дълги панталони?

- Не, аз отдолу имам къси!

 

***

 

На балансирана диета съм... с по едно кексче във всяка ръка.

Музикална пауза

 Ново "парче" на Георги Петранов от Варна

Съсипаха я тая държава! От 5-G - то птиците се превърнаха в котки...

Работа, работа, работа! Ред в хаоса!

Дървета падат в Морската градина на Варна. Свлачища се активират и никой от Общината не прави нищо. Кметът Портних пише весели постове в мрежата и всичко е оставено на самотек.

На тази дата: 22 юни 1941 г. СССР атакува Добрич по въздух

 

През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно. Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната война“ ще стане факт чак в края на годината.

Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка.

България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава.

За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника.

България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“.

Вицове - само сока, юни 2021 г.

Децата са като полицаите. Харесваш ги само ако са ти роднини.

 

***

 

Дебел слой мазнини върху невероятната ви фигура надеждно ви предпазва от глад, студ и блудство!

 

***

 

Цялата история на човечеството се свежда до факта, че умните правят пари от глупавите. А жените следят внимателно този процес.

 

***

 

Топ коментар на кифла, излизаща от басейна:

- Тука ли са ми миглите?

 

***

 

Забелязала съм, че Юни, Юли и Август минават като Петък, Събота и Неделя!

И те така...

Ма как така си позволяват? Как може да проверяват депутатите на ГЕРБ!? "От къдя, на къдя"....

Айде, дойде лятото! Кой отслабнал, отслабнал...

На тази дата: 21 юни 1919 г. Германия потапя морския си флот, за да не бъде предаден на Великобритания

Германия създала най-добрата по време на Първата Световна Война

подводница: истински подводен крузер с широк обсег на действие.

 Подводниците от клас „UA” били дълги 68 метра, тежали около

1500 тона развивали скорост от 15.3 възела на повърхността и обсег

 от 12.63 мили при скорост от 8 възела.

1919 г. Германия потапя морския си флот, разположен край архипелага Оркни (Шотландия), за да не бъде предаден по силата на Версайския договор на Великобритания.

Първите успешни опити за създаване на подводници са от края на 19 в., като в началото на 20 век започва въвеждането им за нуждите на военноморските сили. В Русия началото е сложено в 1878 г., във Франция - в 1884 г., в Испания и Великобритания - в 1887 г., в САЩ - в 1892 г.

Идеята за създаване на подводен флот намира реализация в Германската империя, в която до началото на Първата световна война са въведени на въоръжение 48 подводници с още 29 в строителство. В стремежа си да противодейства на военноморските амбиции на Райха, Британската империя е въвела към 1914 г. на въоръжение 77 подводници с още 15 в строителство, които обаче са технологично по-изостанали от немските. Франция към онзи момент е имала 62 подводници, а Русия - 58.

По силата на Версийския договор, целия военноморски флот на Германската империя е унищожен, като особенно стриктно това е следено от съюзническата контролна комисия по отношение на германските подводници с които се е водела неограничената подводна война в Атлантика.

Германската империя е първата държава използвала подводниците си ефективно за военни цели. Още през Първата световна война немските подводници потапят 11 млн. тона бруто товари на Антантата, кoето обстоятелство поставя Британската империя пред зависимост от ефектива от действията на немския подводен флот, защото на Албиона започнали да изпитват недостиг от доставки на храни, руди и суровини за военната индустрия. Въпреки неголемия си брой, използваните германски подводници показали невероятен потенциал през Първата световна война, което било успешен тест за стратегията при изграждането на Кригсмарине.

Въпреки версайското споразумение, германските военни инженери продължили да работят по развитието на немския подводен флот. Те изнесли разработките си в други държави и още през 1922 г. възложили на проектантско корабостроително бюро намиращо се в Хага разработката на три подводници, а след още три години същата фирма поела задачата да конструира и построи две подводници за турския флот.

Германски специалисти се заели и с изграждането на подводния флот на Испания. Така още в първите години след Версайската система от договори, Германия продължила в тайна разработката на подводници. Oрганизирани били и курсове за подводна техника и водене на морски бой с подводници от бивши германски морски офицери от войната. От 1919 до 1932 г.

Германия изживява най-трудните години в развитието на подводното си дело, но въпреки клаузите на Версайския договор, успява не само да запази в голяма степен военния си и научен потенциал в тази област, но и да го развие в сравнителен план доста успешно. В периода между двете световни войни, продължава разработването на нови подводници в други държави базирани на германския опит от Първата световна война.