1870 г. с фалшифицираната Емска депеша Бисмарк провокира Френско-пруската война. Пруският канцлер Ото фон Бискмарк фалшифицира получена телеграма от крал Вилхелм относно разговора му с френския посланик Винсент Бенедети и я дава на вестниците за публикуване. Бисмарк е уверен в избухването на скандала, но съзнателно тласка междудържавните отношения към дипломатически конфликт и дори война. Във Франция мобилизацията започва още същата вечер и след 6 дни Наполеон ІІІ обявява война на Прусия.
Към 1870 г. Германия все още е разделена на отделни държави. Пруският канцлер Бисмарк решава да отстрани последното препятствие по пътя на обединението в лицето на Франция, към която гравитират южногерманските държави, нежелаещи да загубят своята самостоятелност.
Бисмарк прави серия от умели маневри, като една от тях е оказваната подкрепа на принц Леополд фон Хохенцолерн-Зигмаринген като кандидат за овакантения испански трон. Във френския двор освирепяват и губят чувство за реалност. Френският посланик в Прусия Бенедети е изпратен на 8 юли със срочно донесение при Вилхелм І. По това време възрастният и болнав крал се лекува Бад Емс.
Бенедети иска лична среща с краля. Независимо от неразположението си, той приема французина. Посланикът известява, че френският император Наполеон ІІІ е недоволен от опита на Леополд Хохенцолерн да заеме овакантения испански трон. От името на своя император Бенедети иска от Вилхелм обещание никога повече да не разглежда кандидатурата на Леополд за испанския престол. Вилхелм дипломатично дава на посланика да разбере, че и той не одобрява амбициите на принца и кандидатурата на Леополд ще бъде снета.
Вилхелм изпълнява обещанието си, като лично се свързва с Леополд и с неговия баща княз Антон Хохенцолерн, и намеква, че би било желателно кандидатурата да бъде оттеглена. Леополд не посмява да противоречи на краля.
Конфликтът изглежда привидно изчерпан, но Наполеон жадува войната не по-малко от Бисмарк. Канцлерът, узнавайки за отговора на краля, изпада в ярост. Той се надява да започне дългоочакваната война, но крал Вилхелм не се поддава на провокациите на Наполеон и оставя френската дипломация.
Отначало Наполеон ІІІ е удовлетворен от постигнатата дипломатическа победа, но обкръжението от неговите министри настояват за война. Военният министър маршал Лебеф открито заявява, че пруската армия „не съществува” и той я „отрича”.
На 13 юли (пет дни след връчване на първото искане от Наполеон ІІІ), Бенедети отново се отправя към Вилхелм, за да му връчи едно от най-дръзките искания в историята на дипломацията: от пруския крал се иска да даде формално обещание, че ще забрани на Леополд да приеме испанския трон, ако отново му го предложат. Дръзкото искане, нарушаващо грубо дипломатическия етикет, възмущава краля, но той дипломатично се сбогува с посланика, давайки му да разбере, че няма право да дава такива обещания.
След като не получава от Вилхелм ясен отговор, Париж отново се свързва с Бенедети и му нарежда да връчи ново послание, в което се иска кралят на Прусия да даде писмено обещание никога повече да не накърнява достойнството на Франция. Бенедети отново иска аудиенция, която Вилхелм отказва. Бенедети обаче причаква краля на гарата преди отпътуването му от Емс на 13 юли. Там той излага френските искания. Вилхелм обещава, че този разговор ще продължи в Берлин. Преди да отпътува от Емс, Вилхелм нарежда на съветника в МВнР фон Абекен да изложи събитията през деня в телеграма до Бисмарк.
Вечерта на 13 юли Бисмарк вечеря с военния министър фон Роон и с началника на главния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке. Там му донасят срочната депеша от Емс и той я чете пред гостите си. Стигайки до думите на краля за продължаване на този дързък разговор в Берлин, всички изпадат в дълбоко униние. Те разбират, че Наполеон ІІІ жадува война, а старият крал не желае да я започне и е готов на унижения.
Бисмарк се обръща към Молтке и към Рон с въпрос дали е готова пруската армия да даде отпор на неприятеля. Те дават положителен отговор. Тогава Бисмарк се усамотява в съседна стая и започва да препрочита телеграмата. След много години той си припомня: „Отново прочетох внимателно депешата, взех молив и смело задрасках цялото това място, където се говори, че Бенедети иска нова аудиенция; от депешата оставих само началото и края”.
След съкращаването изчезват думите на краля, казани на Бенедети на гарата за продължаване на разговора в Берлин. Сега това означава, че пруският крал Вилхелм изобщо се отказва да води по-нататъшни преговори по този въпрос. Връщайки се при гостите си, Бисмарк им прочита фалшифицираната депеша. Молтке и Роон са във възторг. След това Бисмарк незабавно дава указания тя да бъде публикувана във вестниците в този вид.
Както и разчита Бисмарк, Париж реагира незабавно на унижената си чест. Мнозинството френски депутати гласуват за война против Прусия. Бившият премиер (и бъдещ президент) Адолф Тиер е против войната, но никой не го слуша. На 13 юли започва всеобща мобилизация във Франция, след три дни я последва и Прусия. На 19 юли 1870 г. Наполеон ІІІ обявява войната.
При започване на бойните действия френското правителство съсредоточава на германската граница 7 корпуса с 260 000 войници, докато Прусия придвижва към Рейн 12 корпуса и 4 кавалерийски дивизии с обща численост 330 000 души. С дипломатическо коварство Бисмарк успява да накара френската страна да изглежда в очите на европейското обществено мнение агресор.
Френските армии са разгромени и на 2 септември 1870 г. самият император капитулира при Седан. В Париж избухва въстание - Парижката комуна, и е обявено създаването на Третата република.
