неделя, 18 юли 2021 г.

Вицове - само сока, юли 2021 г.

- От къде да взема втора ръка части за Форд?

- Карай след друг Форд.

 

***

 

- Как се казваш?

- Елка.

- Смятаай...!

 

***

 

Два месеца без депутати. Някой да е почувствал липсата им.

 

***

 

Човекът, изобретил дивана, цял живот е лежал на старите си лаври...

 

***

 

Не се безпокоя, че виждам чашата наполовина празна - безпокоя се, че не виждам сервитьора.

събота, 17 юли 2021 г.

На тази дата: 17 юли 813 г. Кан Крум обсажда столицата на Византия Константинопол

На 17 юли 813 г. Крум се разположил пред стените на Константинопол. Това е първият в историята опит на българите да превземат столицата на Източната Римска империя.
Блокирани били всички изходи на Константинопол към континента – от Влахерните до Златните врати. Но българският владетел не бил уверен в успеха на щурм срещу Константиновия град. Затова отново предложил мир при условията на договора от 717 г. Освен това поискал много злато и скъпи дрехи, няколко отбрани моми за наложници и правото да забие копието си в Златните врати.

Какво го е подтикнало да предложи мир отново, въпреки многобройните победи и очевидната слабост на империята, чиято войска изпитва панически ужас от българите?
Крум бил отлично запознат с непристъпността на имперската столица. Освен това, промяната на престола, където вместо страхливия Михаил Рангаве вече стоял решителният и опитен във военното дело доскорошен стратег Лъв Арменец, затвърдили убеждението на кана, че все още не е време да щурмува Константинопол.

Затова българският владетел предпочел да си тръгне като победител и да продиктува условията на мира. 

Сега ромеите решили да вкарат в действие своето изпитано оръжие – коварството. 

Те привидно приели условията, но замислили вероломно да убият страшния български кан от засада.
Уговорили среща край Златния рог, на която Крум дошъл със своя логотет (вероятно става дума за кавкана) и зет си Константин Пацик – ромей по произход, женен за сестрата на българския владетел. Сред ромейската делегация не бил императорът.

Подаден бил знак към чакащите в засада стрелци. Българите прозрели коварния капан и наобиколили кана, за да го предпазят с телата си. Крум се метнал връз коня и препуснал. Ромеите го обсипали със стрели, като били сигурни, че са го ранили.
От стените на Константинопол се разнесли тържествуващи викове: „Кръстът победи!”. Тримата чиготи и кавханът били убити на място, а Константин Пацик и сина му – заловени живи.

Крум оцелял след засадата. Коварното покушение и посегателство върху неприкосновеността на преговарящите изпълнили българския владетел с гняв и ярост. Той решил жестоко да отмъсти на ромеите.
Българите опустошили околностите на Константинопол. Ограбили и превърнали в развалини дворци, къщи, църкви и предградия извън градските стени. Пленените ромейски войници били избивани, както и мнозина от цивилните граждани.

Войските на кана преминали по цялото крайбрежие на Златния рог, изгорили всички магазини със стока там и се сдобили с богата плячка. След това български отреди нахлули по северния бряг на Мраморно море, като „предавали всичко на огън”.
Разрушени били крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс  и много други твърдини навътре в страната, пише хронистът. След това българите отишли на планината Ган (дн. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на Мраморно море и свършва с Галиполския полуостров).

Тук се криело побягналото от Тракия многобройно население. Българите избили мъжете, а жените и децата заедно с добитъка откарали в плен. Войската на Крум  се върнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя си разрушавала всички крепости – малки и големи, и се спряла под Одрин, който бил обсаден от брата на Крум.

След устремен щурм градът паднал – за пръв път в историята в български ръце.

Наближаващата зима станала причина Крум да се прибере у дома. Но той се готвел за нов поход, привлякъл на своя страна „всички славини” и покорените от него авари.
Българският владетел вече се чувствал уверен в силите си да превземе столицата на Източната Римска империя. Фактът, че през 812 и 813 г. българските войски са нахлули в Тракия, а не в Македония показва, че разширението на югозапад е било вече второстепенна цел на Крум.

Освен това не се споменава в исканията за условия на мирния договор той да е настоявал за признаване на царската му титла и достойнство. Защото е възнамерявал да си ги вземе сам. Дори нещо повече...
Мечтата на Крум е била да превземе Константиновия град и да седне на трона като василевс на Източната Римска империя. Уви, съдбата, или Божието провидение, както пишат хронистите, не са отредили това да се случи.

Вицове - само сока, юли 2021 г.

ИЗВОДЪТ ОТ ИЗБОРИТЕ! Добре, че децата не могат да гласуват, защото иначе ще ни управляват Том и Джери!

 

***

 

Сега родителите имат в телефоните приложение за контрол на децата. По мое време викаха през терасата, а ако приложението не отговори, правеха актуализация на версията с няколко шамара.

 

***

 

90% от ората са неграмотни тъпанаре. Добре, че язе съм от останалете 15%.

 

***

 

Клиент към сервитьора:

- Чувал съм, че вие дояждате след нас?!

Сервитьорът:

- Не господине, вие дояждате след нас!

 

***

 

На плажа седеше жена със съмнителен морал. Много скоро около нея се събра тълпа съмняващи се...

петък, 16 юли 2021 г.

И те така...

 Астронавтите на Слави тотално са изгубили връзка с реалността! Държат се все едно са спечелили 150 депутатски места. а не 60! Ако някой човек няма абонамент за кабеларката им няма да разбере, че е имало правителство на Николай Василев, което вече е паднало!


И те така...

Тези от "Пирогов" хич не са нагли, май... Хванали ги да крадат, те на протест да си искат старото ръководство

И те така...

“България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри,
настоящи министри и бъдещи министри.”

Константин Иречек


На тази дата: 16 юли 1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм

 


1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм. Всъщност книжни пари се срещат за първи път в Китай, а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети.

При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 в. иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари.

Към времето на пътешествието на Марко Поло европейците не знаели що е това книжни пари. В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват менителници, отначало в средновековна Италия и графство Фландрия. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти.

Наименованието идва от банковите документи („nota di banco”) и датира от 14 в.; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 в. менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в Швеция, където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).

Вицове - само сока, юли 2021 г.

В секса... жените са два вида:
Едните, сякаш всеки момент ще умрат, а другите все едно вече са умрели ...


***


Любов е, когато детето ти разсипе ракията, а жена ти го нашляпа!

 

***

 

Не е хубаво да се псува. Но понякога нещата трябва да да се назовават с истинските им имена.

 

***

 

Третият пол е измислен от българите. Само ние казваме

- “Ти баща, ти майка!”

 

***

 

В тази жега, няма да готвя. Следвайте ме за още кулинарни рецепти!


четвъртък, 15 юли 2021 г.

Ало астронавтите, я малко по-сериозно!

 Журналистът Веселин Стойчев разкри във ФБ, че централния офис на партията победила
в изборите се оказа на брокерска агенция:

" "Време е за друго", беше предизборният слоган на "Има такъв народ". За какво друго? Не за мен, за едни други балами питам. За друго НДСВ, за друго ДПС, за друго Бойче, или за някакво съвсем метафизично друго?

 Викам си, ще пия вода от извора - ето го централния офис на партията според интернет страницата ѝ - "Одрин" 70, ет. 7, ап. 18 (https://pp-itn.bg/). Съвсем близо до "Стамболийски", нова сграда. Обаче никъде не личи тук да е седалището на първата вече политическа сила  у нас.

Нито на звънците и пощенските кутии отвън, нито пред самия ап. 18. няма дори едно стикерче. Пред ап. 18 се мъдри табела на фирма за недвижими имоти "Sander Correct". На позвъняване - никой не отваря.  На посочения телефон на партийния офис - също. Абе, хора, вие сигурни ли сте, че сте гласували за ИТН?

Такава партия няма, явно за друга сте гласували. "Има такава партия", ще изреве досущ Ленин утре от радиоточката, днешния Фейсбук, Слави Трифонов. Бе може и да има, ама друг път."

 

Жив е той, жив е!

Боко оживя след 10 минутен разпит в Полицията. От страх Тиквата беше довел стотина "стъкита" да го пазят. Ликуй, народе! Ще му слушаме тъпотийте още!

А бяхме млади...


Това Тошко Йорданов да коментира Иван Костов, е като Кондьо да коментира Франк Синатра