Два от най-големите производители на петрол в света останаха без бензин в резултат на агресивната си външна политика. Русия преживява втора вълна на горивната криза: след леко облекчаване на недостига в началото на август, ограниченията за гориво (обикновено ограничени до 40-50 литра на човек) сега са въведени отново в различни региони, включително столицата . Иран се присъедини към руския си партньор: военноморската блокада на САЩ доведе до дълги опашки на бензиностанциите в Техеран, съобщава Financial Times.
Следвайки примера на Русия, Иран е изправен пред бензинова криза.
Лимитът от 20 литра на кола кара шофьорите да се връщат отново и отново, каза служител на бензиностанция в Москва пред вестника. Той каза, че хората бързат да заредят, „преди резервоарите им да се изчерпят, страхувайки се, че войната може да се възобнови или цените да се повишат“.
Държавната организация за оптимизация на горивата предупреди за „критичен“ недостиг на бензин. Според нея Иран изпитва недостиг от 15 милиона литра, за да задоволи дневното си търсене от 135 милиона литра. Това представлява дефицит от над 11%.
Ситуацията в Русия е още по-лоша. Според Rystad Energy обемите на рафиниране са с една трета под сезонните норми, тъй като от началото на август са били атакувани над 10 рафинерии, като най-малко пет са спрели работа (а някои съоръжения никога не са възобновили работа след вълната от бомбардировки в Украйна през юни-юли). Русия е произвеждала 8,76 милиона барела суров петрол на ден през юли, според Международната агенция по енергетика (МАЕ), спрямо квотата на ОПЕК+ от 9,82 милиона барела. Поради загубата на рафинериен капацитет обаче, тя не само забрани износа на гориво, но и започна да купува гориво от Индия, Мароко и Турция, като същевременно увеличи вноса на бензин от Беларус с 25 пъти.
В Иран някои рафинерии също бяха повредени от израелски и американски удари в началото на военните действия тази пролет. Освен това, Иран, който произвежда 2,6 милиона барела суров петрол на ден (според данни на МАЕ за юли, при капацитет от 3,8 милиона барела), не разполага с достатъчен рафиниращ капацитет. Поради това значителна част от бензина беше внесена, но това сега е почти невъзможно поради морската блокада, която САЩ възобновиха на 14 юли.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви в понеделник, че като част от икономическата война срещу Иран, на търговските му партньори ще бъде даден „определен период“ за ограничаване на търговските отношения, а организациите, които помагат на Техеран да пере пари или да избягва санкции, могат да бъдат „откъснати от финансовата система на САЩ“. По подобен начин френският президент Еманюел Макрон предложи в същия ден съюзниците му да спрат доставките на гориво за Русия.
Недостигът на гориво в Иран се изостря от субсидирана система, която поддържа бензина сред най-евтините в света, на цени от 0,0075-0,25 долара. Правителството, което беше принудено активно да изтегля стратегическите си резерви през последните месеци, заявява, че настоящият механизъм вече не е устойчив поради инфлация от близо 90%, падането на риала до исторически минимум и свързаните с войната прекъсвания на доставките, отбелязва FT.
През август иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че продажбата на бензин на цени под пазарните лишава правителството от ресурси, необходими за субсидиране на храна и подкрепа на работниците. „Кой е казал, че правителството трябва да купува бензин на 1,3 милиона риала за литър и след това да го продава на 15 000 риала?“, каза той.
Въпреки това, скорошен пилотен проект за повишаване на цените на бензина в провинция Керман беше спрян само часове след стартирането му. Страната все още се възстановява от събитията от 2019 г., когато внезапното покачване на цените предизвика протести в много градове, довели до смъртни случаи.
