След разпадането на Съветския съюз, Русия дълго време оставаше естествен партньор за страните от Централна Азия в доставките на оръжие – всички те произхождаха от един и същ военно-промишлен комплекс. Китай започна бавно да си сътрудничи с тях в областта на отбраната още в края на 2010-те. Но след като Владимир Путин разпали войната в Украйна, бившите съветски републики започнаха значително да диверсифицират военните си арсенали – за да намалят зависимостта си от страна, която счита „близката си чужбина“ за своя сфера на влияние.
Китай отдавна е предимно търговски и инвестиционен партньор за страните от Централна Азия, но сега бързо завладява техния пазар в областта на отбраната, анализира The Caspian Post . Пекин продава дронове, транспортни самолети, бронирани машини и системи за противовъздушна отбрана, финансира инфраструктура за гранична сигурност и разширява сътрудничеството с регионалните агенции за сигурност.
Туркменистан, например, е придобил системи за противовъздушна отбрана с голям обсег (HQ-9) и среден обсег (HQ-12), докато Узбекистан е придобил FD-2000, подобен модел на HQ-9. Узбекистан и Казахстан също демонстрираха готовност да интегрират основно китайско оборудване във своите военновъздушни сили: първият изглежда наскоро е получил четири многоцелеви изтребителя Chengdu J-10CE и може би се е съгласил да достави още 20, отбелязва Eurasianet ; докато вторият вече експлоатира осем военнотранспортни самолета Y-8F-200. Противовъздушната отбрана е един от най-важните и чувствителни елементи на националната сигурност, така че допускането на нов доставчик има значителни стратегически последици, отбелязва The Caspian Post.
Страната на практика позволява на такъв партньор да стане част от нейната система за отбрана на въздушното пространство. Същото важи и за изтребителите. Освен това, закупуването на такива системи създава дългосрочни взаимоотношения с доставчика, който ще предоставя ракети, резервни части, двигатели, софтуер, услуги за модернизация и обучение на персонала в продължение на години, ако не и десетилетия.
Разширяването на арсенала с китайски оръжия се случва въпреки факта, че Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, заедно с Русия, са членове на военния съюз, Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Таджикистан обаче дори показва китайско оборудване на паради в Душанбе, според фирмата за анализи в областта на отбраната Janes. По-конкретно, страната е закупила бронетранспортьори, бронирани машини, самоходни минохвъргачки и стрелково оръжие.
Китай финансира и изграждането и развитието на съоръжения за сигурност по таджикско-афганистанската граница, включително за защита на транспортните си коридори и инвестиции в икономиките на страните от Централна Азия.
Страните в региона също купуват дронове от Китай, което стана особено актуално предвид „войната с дронове“, в която до голяма степен ескалира конфликтът в Украйна. Казахстан, Узбекистан и Туркменистан добавиха бойни дронове Wing Loong и CH-3A към своите арсенали.
Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), общият износ на оръжие от Русия е спаднал с 64% през 2021-25 г. в сравнение с 2016-2020 г., а делът ѝ в световния износ е спаднал от 21% на 6,8%.
