Преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ, проведени тази седмица в Женева, приключиха, както и предишните преговори през тази година, без признаци за реален напредък, пише WSJ. Високопоставен украински служител заяви пред вестника, че и трите кръга, проведени през тази година, са се свели до представление, чиято цел е да убеди американския президент, че Киев не е пречка.
„Тези преговори не ни приближават към края на войната. Това е игра, чиято цел е да се избегнат обвиненията за неспособността на Тръмп да сложи край на войната“, заяви пред вестника Иво Даалдер, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО при Барак Обама.
И Украйна, и Русия се опасяват, че Тръмп може да им навреди, ако загуби търпение, пише WSJ. Киев все още получава от САЩ значителна разузнавателна помощ и платено от Европа оръжие. За Русия недоволството на Тръмп може да доведе до засилване на западните санкции, което застрашава подкопаната ѝ икономика. Според аналитици Москва също се нуждае от помощта на САЩ, за да постигне отстъпки от Киев.
Киев открито поставя под съмнение искреността на Русия в преговорите: Владимир Зеленски написа в социалната мрежа X, че Москва прилага тактика на забавяне и че на него „не са му е нужни исторически тъпотии, за да завърши тази война“. Няколко високопоставени европейски служители заявиха пред WSJ, че според оценките на разузнавателните служби на западните страни Владимир Путин води преговори недобросъвестно и се опитва да ги използва, за да постигне успехи, които не е могъл да постигне на бойното поле.
Вашингтон изхожда от оптимистичната теория, че военните цели на Путин са по-ограничени, отколкото той заявява публично, и че той би се задоволил с получаването на част от източен Донбас, по-голямата част от който вече е окупирана от Русия. Руските официални лица обаче повтарят, че не са се отказали от по-мащабните цели: Русия иска не само да завземе целия Донбас, но и да смени властта в Украйна, да промени армията, медиите, религията и идентичността ѝ.
Русия смята, че побеждава както на фронта, така и в дипломацията, казва пред вестника аналитикът от Центъра Карнеги Татяна Становая. „Те възприемат това като процес, който бавно подтиква Украйна към целите на Русия. Посланието е: 'Можем да спрем войната днес, но вие трябва да изпълните всички наши изисквания'. Позицията остава същата“, казва тя.
Последните преговори са постигнали прогрес, но не по ключовите въпроси. Предишните завършиха с размяна на пленници и обсъждане на мониторинга на прекратяването на огъня. Самото прекратяване на огъня обаче не се предвижда, пише WSJ. По оценка на европейски служители войната ще продължи още от една до три години.
Във Вашингтон някои служители се надяват, че споразумение може да бъде достигнато преди американските избори през ноември. Събеседниците на вестника обаче казват, че Тръмп не оказва допълнителен натиск върху страните. Вместо това неговата администрация постепенно губи интерес, пренасочвайки вниманието си към преговорите с Иран и възстановяването на сектора Газа.
За новата задънена улица в Женева поради позицията на Владимир Медински писа и изданието Axios. The New York Times също съобщи, че преговорите са демонстрирали, че прекратяването на войната все още е недостижимо.
