Американските власти отправят остър упрек към София, като я обвиняват в системно омаловажаване и потулване на руските дезинформационни кампании и хибридни операции на нейна територия. Според
официален доклад на аналитичната служба към Конгреса на САЩ, с наближаването на вота за парламент през април 2026 г. страната ни се е превърнала в едно от най-уязвимите информационни пространства в Европейския съюз спрямо злонамерени манипулации.
Анализаторите от Вашингтон наблизо проследяват хибридния инструментариум на Кремъл, съдържащ цяла палитра от опасни тактики: диверсии, политически ликвидации, навлизане в чуждо въздушно пространство, смущения в GPS мрежите, физически повреди по подводна критична инфраструктура, кибератаки, използване на мигранти за натиск и директно вмешателство във вътрешнополитическите процеси на редица държави.
От своя страна, представителите на ЕС директно сочат с пръст Русия за информационни манипулации с цел влияене върху изборните резултати, подкупване на европейски политически фигури и незаконно финансиране на партии в редица държави, включително Франция, Германия, Полша, Черна гора, Молдова и България. Както София, така и Букурещ вече са изпитали върху гърба си т.нар. DDoS атаки (за срив на услугите), зад които стоят проруски хакерски мрежи, насочили ударите си пряко към правителствени портали, изборни платформи и ключови инфраструктурни обекти.
Зачестяващите случаи на заглушаване на GPS навигацията в Черноморския регион се следят под лупа и от Букурещ, и от София, но реакциите им са коренно противоположни. Още през 2023 г. румънските медии цитираха тогавашния си шеф на отбраната, който публично и категорично посочи Русия като виновник за „постоянното и активно“ заглушаване на GPS сигналите в техните акватории. На този фон българските военни власти описват същите аномалии с мъглявото понятие „радиоелектронни системи за борба“, спестявайки да назоват кой стои зад тях.
Драстичната разлика продължава и при опитите за диверсия. През 2025 г. спецслужбите на Румъния обявиха, че са неутрализирали саботаж срещу критична инфраструктура, свързвайки заподозрения с „мащабна мрежа от саботьори в Европа, ръководена задкулисно от руското разузнаване“. В момента в Букурещ тече дело срещу двама украинци, вербувани от руските служби, с обвинение за опит за серия от взривове на територията на ЕС през офисите на куриерската компания „Нова поща“. Румънската прокуратура обвърза случая и с планирани атентати в Полша.
В доклад на САЩ се посочва, че българската отбранителна промишленост също е попадала в прицела на саботажни операции, свързани с Москва. Властите в София обаче демонстративно избягват да посочат Кремъл като поръчител.
Като пряк съсед на конфликта, от 2022 г. насам Румъния засича десетки нарушения на въздушното си пространство от военни дронове. По данни на румънското МО от началото на войната Русия е извършила над 100 удара по украински цели в непосредствена близост до границата. При тези обстоятелства са регистрирани 29 неразрешени навлизания на руски безпилотници в румънското небе, както и множество паднали отломки.
В България навлизането на безпилотни апарати също е ежедневие, но властите нито веднъж не обвиниха Русия за това, въпреки че апаратите са с очевиден руски произход. Единственият път, когато президентът Румен Радев и военният министър Димитър Стоянов свикаха извънреден брифинг, бе за да отправят обвинения към Украйна за навлязъл дрон, за който се твърдеше, че носел взривател. Месец по-късно МВР и МО така и не дадоха яснота дали това наистина е било така. Впоследствие бяха намерени още няколко безпилотника в Черно море и по плажовете, но правителството реагира с пълно мълчание.
Докладът на САЩ обяснява това поведение на българските власти с продължителната политическа криза и дълбокото разделение в обществото. В документа се изтъква наличието на „дълбоко вкоренена инфраструктура за дезинформация“, която се подхранва от модела на завладяната държава, липсата на ефективен контрол от регулаторите и ниската обществена устойчивост срещу манипулативни внушения.
Все пак в доклада се отбелязва, че с оглед на евентуална външна намеса в предстоящите избори през 2026 г., българските институции са започнали да предприемат стъпки за противодействие на хибридните заплахи, като за целта са поискали официална асистенция от Европейския съюз.
