Кой ще дойде след „Уикилийкс”? Архитекта и тайната машина
на протестите
„Уикилийкс - машината, която убива тайни”
. “И
сторията на всички идеалисти, анархисти или
екстремисти, които показаха какво представлява активизмът и до какви социални
промени може да доведе”. Първото по рода си изчерпателно разследване за
киберпънковете и историята на мегаизтичанията е дело на разследващия журналист
Анди Грийнбърг от сп. „Форбс”, специализирал върху технологиите, сигурността и
дигиталните граждански права.
В Дзукоти парк, Ню Йорк, се намира епицентърът на
глобалното антикапиталистическо и антикорупционно движение. Началото му е
поставено през есента на 2011 г. под името „Окупирай Уолстрийт”. Протестиращите
възприемат същата тактика на гневно, конфронтационно ненасилие, използвана от
Биргита Йонсдотир в исландската революция от 2009 г.; от Даниъл Елсбърг и Фил
Цимерман при техните протести за ядрено разоръжаване по време на Студената
война; от Джон Йънг при окупацията на Колумбийския университет през 1968 г.
Активистите скандират лозунги, оставят се да ги арестуват без съпротива и носят
плакати: „Ние сме 99 %”, „Робин Худ беше прав”, „Свобода за Асанж” и „Свобода
за Брадли Манинг”.
Разполагат и с мобилни телефони, почти всички с
видеокамери. Клиповете от протести, които се появяват на сайтове като YouTube и
LiveLeak, показват как полицаи се вклиняват в тълпата демонстранти на Бруклин
Бридж, издърпват привидно случайни протестиращи и ги отделят настрани, за да
бъдат арестувани, докато тълпата пее „Целият свят ви наблюдава”. Други показват
как протестиращи, които не се съпротивляват, са събаряни грубо на земята; как
полицаите обграждат с пластмасови прегради група млади жени и след това ги
напръскват със сълзотворен газ, оставяйки ги заслепени. (Въз основа на клипчета
от последения инцидент отговорният полицай е разпознат от членове на Анонимните
като Антъни Болоня, а Джон Йънг публикува в „Криптом” доклад на Индимедия от
2001 г., в който старшият офицер е описан като „известен с отношението си към
протестиращите”. Болоня е глобен шест хиляди долара от отдела и разследван от
областния прокурор на Манхатън.)
Малките камери на мобилните телефони, които заснемат тези
инциденти, са инструментите, които според Рич Джоунс представляват следващият
етап на движението за прозрачност. Джоунс е мършав двайсет и три годишен
разработчик на софтуер от Бостън. Създател е на набор от прости приложения за
смартфони с имена като OpenWatch и Cop Recorder. Програмите работят на Android
и iPhone, и позволяват на потребителите да натиснат бутона и да започнат
незабележимо да записват аудио и видео. Това съдържание се качва на сървърите
на Джоунс, където той и сътрудниците му премахват всяка лична информация и
пускат файла с транскрипция. Над сто хиляди потребители вече са изтеглили
приложенията и качват по повече от петдесет видеоклипа на ден. Целта, казва
Джоунс, е да се създадат милиони „камери за обратно наблюдение”, които
постоянно да „наглеждат” фигурите във властта.
– След 11 септември реториката на властите е, че ако
нямаш какво да криеш, значи няма от какво да се притесняваш – казва Джоунс с
нотка на справедлив гняв в гласа. – А аз казвам, щом правилата на играта са
такива, да играем по тях винаги! Покажете ни какво се случва!
Някои от записите, получени от Джоунс, са смущаващи, ако
не и взривоопасни. Аудиофайл, качен на сайта, улавя ченге да нарича задържан
заподозрян в съдебната зала „сводник от старата школа”, да му отказва да
използва тоалетната и да го кара да рапира за него и да прави бандитски знаци.
Друг видеофайл показва как полицай от Сан Диего спира шофьор за проверка,
незаконно претърсва колата му въпреки несъгласието на водача. Униформеният рови
в портфейла на човека, докато е сам в автомобила. Видеото предизвиква
незначителен скандал в Сан Диего и е излъчено по местната телевизия. Когато
разговарям с Джоунс, той търси доброволци, които да прегледат цели часове
записи от протестите на ”Окупирай Уолстрийт”, а на него и двамата му
разработчици току-що е възложено да създадат ориентирани към протестите приложения
за Националната гилдия на адвокатите и Американския съюз за граждански свободи.
– Има стотици хиляди души, които вече виждат телефона си
като оръжие срещу корупцията – казва
Джоунс. – Битката не е шпиони срещу шпиони и мегаизтичания. Става дума да дадем
на всеки начин да бъде подривен.
Джоунс няма намерение да повтаря „Уикилийкс”, но казва,
че е пряко вдъхновен от Джулиан Асанж. Вижда себе си като част от следващото
поколение от медийното движение Бурбаки на Асанж, което дава възможност за
„научна журналистика”, разкриваща пълните първични изходни материали пред
аудиторията и въвеждаща публиката в затворени корумпирани светове.
– Идеята е да се създаде по-активен „Уикилийкс” , който
не само получава тези документи, но и активно засича нови данни от тайни места
– казва той. – Вече разполагаме с технология. Имаме начин да я приложим, за да
създадем прозрачно общество със сила. Искам да изградя технологии, които дават
възможност на всеки да бъде част от изтичането на информация.
През 1999 г. деветнайсетгодишният Шон Фанинг, който
работи в офиса на стартиращата интернет фирма на чичо си Chess.net, пуска
услуга за споделяне на файлове музика, наречена Napster. С помощта на услугата
практически всеки MP3 файл може да бъде изтеглен от компютъра на друг
потребител, и музиката в новата си „бездискова” форма става по същество
безплатна. Във върховия период над 26 милиона души използват услугата по време,
когато само около петстотин милиона души имат достъп до интернет.
В края на 2001 г. „Напстър” е спрян напълно. Компанията
се сблъсква със Закона за авторските права в цифровото хилядолетие, предявен й
е иск за двайсет милиарда долара от Асоциацията на звукозаписната индустрия на
Америка и фалира през 2002 година. Освен че очевидно игнорира закона за
интелектуалната собственост, „Напстър” е направил грешката да пусне своя индекс
на файлове за споделяне на един централен комплекс от сървъри, така че всяко
търсене на песен изисква този централен хъб да свърже качващия потребител и
изтеглящия потребител. Услугата, чиито врагове стават някои от най-мощните
индустрии в света, има една точка на пречупване.
Почти по същото време, когато „Напстър” е отстранен по
съдебен път, двайсет и шест годишният гений на програмирането и бивш участник в
Списъка за кореспонденция на шифропънковете на име Брам Коен пуска нов протокол
за споделяне на файлове, наречен „Битторент”. Той сглобява сваляния файл от
парченца, които взема от стотици потребители едновременно, и съхранява своя
индекс кой потребител кой файл има на разположение за качване, на множество
сървъри „трекери”. Всеки би могъл да пусне сървър „трекер”, което ги прави
много по-трудни за изключване. Още по-съществено, „Битторент” е протокол, а не
фирма. Не може да бъде съден.
Днес, благодарение отчасти на сайтове с индекса извън
закона като „Пайрът бей”, „Битторент” заема между една четвърт и една трета от
целия обем на трафика на глобалния интернет. Благодарение до голяма степен на
свободното споделяне на файлове, което „Битторент” прави възможно, по твърдения
на Асоциацията на звукозаписната индустрия, приходите на музикалната индустрия
са спаднали наполовина от 1999 г. насам, от 14, 6 млрд. долара на 7,6 млрд.
долара.
За двама италиански хакери, които се надяват да променят
бъдещето на изтичанията, има и по-лоши модели за промяна на света. Фабио
Пиетросанти и Артуро Филасто, съоснователите на GlobaLeaks, казват, че имат за
цел да създадат „Битторент” на изтичанията, докато „Уикилийкс” е като
„Напстър”. „Уикилийкс” е единична, уязвима мишена, а GlobaLeaks цели да създаде
нещо, което наричат „световна разпределена мрежа за усилване на изтичанията”.
Пиетросанти е трийсетгодишен инженер по сигурността. Прилича на двайсет и една
годишен актьор, дребен е, с големи очи и коса като на Том Круз. Филасто, от
друга страна, е действително двайсет и една годишен бивш актьор, който две
години е играл върлинест, дългокос тийнейджър, разбивач на сърца в популярна
италианска сапунена опера, преди да напусне телевизионната индустрия, за да учи
математика и да стане на разработчик на „ТOR”.
Софтуерът, над който работят двамата италианци и няколко
други програмисти – а групата цели просто да предлага софтуер, а не да пуска сайт
за изтичания като „Уикилийкс” или „Оупънлийкс”, – има за цел да позволи на
всеки да създаде канал за изтичане за броени минути и като използва Скритата
услуга на „ТOR”, да предложи система за споделяне, която е както сигурна, така
и непроследима. За разлика от „Оупънлийкс”, GlobaLeaks не слага ограничения кой
да използва софтуера й, и публикува онлайн своя изходен код, за да го видят,
усъвършенстват и използват.
Въпреки че работата на двамата още не е довела до
изтичане, когато разговарям с тях, те щяха да се срещат с група, която би могла
да избере техния софтуер, за да пусне нишов сайт за разпространяване на
вътрешна информация: две леви италиански политически партии, сръбския вестник,
италианска енергийна група, която иска да улесни вътрешните изтичания,
британски сайт за изтичания, наречен BritiLeaks, а дори и Атанас Чобанов и Асен
Йорданов от BalkanLeaks.
Тяхната крайна цел е, според Пиетросанти, да разширят
движението за изтичания от сегашните петдесетина подражатели на „Уикилийкс” до
мрежа от стотици или хиляди „звена за изтичания”, управлявани от всеки, от
американски корпорации, които са законно упълномощени да пускат вътрешни
сайтове за сигнализиране, до радикални активисти, които се надяват да предадат
своите материали на издатели, като използват „ТOR”, за да останат напълно
анонимни. Подобно на „Битторент”, GlobaLeaks има за цел да разпредели риска от
работата с поверителна информация върху цяла армия от хора, а не една уязвима
група от посредници.
– Някои хора могат да бъдат като Асанж и да кажат, окей,
ще го публикувам и ще се боря, пък каквото стане – казва Пиетросанти. – Но
много хора искат да се борят с корупцията, без да поемат толкова голяма
отговорност. Ако рискът за всеки, който е пуснал звено за изтичания, е намален,
ще има много повече звена.
– „Уикилийкс” ни научи на нещо. Върнаха човека, който
изнася вътрешна информация, във фокуса на обществеността – добавя Филасто. –
GlobaLeaks е следващата логична стъпка.
Моето време в орбитата на „Уикилийкс” и начеващото
движение, което той представлява, започна с предизвикателството на Асанж към
американската финансова система през ноември 2010 г.: обещанието да „събори
банка или две”. По-малко от година по-късно и само пет години след като Асанж
обещава в писмо до Даниъл Елсбърг, че ще „издигнем нова звезда на политическия
хоризонт на човека” – финансовите гиганти осъществяват своето отмъщение и сякаш
смъкват „Уикилийкс” долу на земята.
В колебливо изявление в лондонския клуб „Фронтлайн” през
октомври 2011 г. Асанж обяснява, че „Виза”, „Мастър Кард”, „Пейпал” и Банк ъф
Америка успешно са лишили „Уикилийкс” от парите, така необходими, за да оцелее.
Финансовото ембарго на групата е намалило финансирането от дарения от над
триста хиляди долара двайсет и четири часа преди ембаргото до струйка от по-малко
от десет хиляди долара на месец.
– Ако „Уикилийкс” не намери начин да вдигне тази блокада,
просто няма да можем да продължим от началото на новата година – казва той пред
присъстващите.
Парите, разбира се, са само една от множащите се сили,
парализиращи „Уикилийкс”. Самият Асанж остава прикован с електронна гривна в
Елингам Хол, имението, където вече е прекарал 322 дни под домашен арест, докато
обжалва екстрадирането си в Швеция за разпит относно предполагаемите му
сексуални престъпления. Междувременно американско голямо жури тайно обсъжда
дали трябва да бъде обвинен в САЩ и екстрадиран за процес. Много от неговите
най-ревностни поддръжници са се отказали от каузата след публикуването в
„Уикилийкс” на всички нередактирани каблограми. А групата дезертьори в
„Оупънлийкс” – независимо с какви намерения – са навредили критично и на
„Уикилийкс” , и на репутацията на системата, с която са се надявали да го
заменят.
Малко след речта на Асанж за финансовите проблеми на
„Уикилийкс” се свързвам с един от техническите доброволци в групата, може би
най-младия, който работи с „Уикилийкс” в момента – чрез шифровани незабавни
съобщения. Като Архитекта, и той не ми казва истинското си име и дори иска,
когато публикувам това интервю, да не използвам и псевдонима му. Младият
инженер разбираемо е деморализиран.
„Мисля, че „Уикилийкс” е в най-ниската си точка”, пише
той и нарича групата „стагнираща” и „разбита”. „Това не е „Уикилийкс”, където
излезе убийството като странична щета. Сега сме като рушаща се метростанция в
Ню Йорк.” … „Чувствам се като ветеран, който говори за добрите стари времена и
си спомня какво беше „Уикилийкс”…. „Беше страхотно преди една или две години.
Беше най-красивото нещо, което съм преживявал някога”, пише той, като излива
чувствата си, без да го подтиквам. Асанж, казва той, пропиля огромния
политически капитал на „Уикилийкс” и значителни дарения. „Аз го обичам. Той е
страхотен. Но просто ми се иска да не беше провалил всичко.”
После тонът му се променя и изразява надежда, че ще
запази идеалите зад „Уикилийкс” за следващите поколения. „Може би един ден,
след няколко десетилетия, когато съм на четирийсет, ще имам собствено движение,
пише той. – И може би няма да се проваля.”
Стремежът на шифропънковете да унищожат институционалната
тайна не е изчерпан, както и не приключва, когато Тим Мей прекратява своя
експеримент BlackNet; когато Юлф Хелзингиус се огъва пред сциентолозите и
закрива „Пенет”; когато Мендакс и Интернешънъл Събвърсивс са арестувани от
Федералната полиция на Австралия; когато Брадли Манинг е хвърлен във военен
затвор или когато Анонимните хакери, обвинени, че са свързани с хакването на
HBGary, са арестувани.
Днес движението за изтичания вече не е „Уикилийкс”, нито
дори „Оупънлийкс”, Анонимните или всеки от имитаторските експерименти, които
изникват по целия свят. Както Йонсдотир беше предсказала, „Уикилийкс” се
трансформира в „две неща или в десет”, а след това в „хиляда „Уикилийкс”, както
Домшайт-Берг искаше някога. С всичките си различия в целите и средствата,
„Оупънлийкс”, IMMI, BalkanLeaks, GlobaLeaks и дори приложението на Джоунс
OpenWatch за смартфони са доведени деца на едно движение, което тръгва от
шифропънковете две десетилетия по-рано и от Документите на Пентагона още две
десетилетия преди това. А най-големите му успехи са само в последните няколко
от тези четирийсет години и работата му едва сега започва.
След като „Уикилийкс” губи контрол над пълните,
нередактирани каблограми на Държавния департамент, Джон Йънг публикува
изявление в коментар под статия на сайта на сп. „Икономист”. То представлява
внимателно написан пасаж, наподобяващ кратката реч, произнесена от него пред
студентите, окупирали Архитектурния факултет на Колумбийския университет преди
четирийсет и три години, мотивиращо слово, което въодушевява протестиращите в
момент на криза. То гласи следното:
„Уикилийкс” претърпя няколко трансформации през кратката
си история. Някои доста трогателни и почти фатални. Преодоля ги с подновена
енергия, както ще стане и с това най-ново предизвикателство. Възхитително е как
успяват да станат по-гъвкави и креативни, когато натискът е по-голям.
Най-вероятно ще продължат да се сблъскват с все по-големи изпитания на своите
възможности, което според мен е добра перспектива, защото ако няма необходимост
да укрепне, ще се поддаде на мързела и спомените за славните дни.
Това може да е неизбежно, тъй като Асанж и неговото
изобретение вървят към старостта, която очаква всички ни. Някои [като нас] стигат
до нея по-рано от него, но са си платили дължимото, както и той трябва да
направи. Защо и вие като него не си платите дължимото, не поемете по-големи
рискове, отколкото можете да понесете, не се возите не на неговата кола, а си
построите и управлявате своя, като приветствате подигравките, похвалите и
осъжданията. Ако сте устойчиви, смели и щастливи, какъвто е той, можете да
станете богати и известни като награда за това, че сте възхитителни. Или може
да се окажете пълен провал, но по-добре това, отколкото посредствени.
Когато срещнах Архитекта в лагера Каос, той не ми даде
информация или форма за контакт. Когато попитах как ще го намеря отново, само
се засмя и каза, че мога да се свържа с него чрез Домшайт-Берг.
- Даниел е моето прокси – пошегува се той.
Малко шифропънк хумор. Следващите въпроси, които изпратих
по електронна поща до потайния инженер чрез немския му съдружник, никога не
получиха отговор.
Засега пълната анонимност на Архитекта остава
непокътната. Някъде в този момент той изгражда, изпитва и усъвършенства нова,
лъскава, по-мощна версия на машината, която убива тайни. Ако Асанж се озове в
шведски или американски затвор, ако опетнената репутация на Даниел Домшайт-Берг
го извади от играта на изтичанията, ако BalkanLeaks се откаже да влияе на
безнадеждно корумпираното правителство или GlobaLeaks и други идеалистични
наследници на движението за изтичания не успеят, или дори ако следващият Брадли
Манинг бъде заловен от правоохранителните органи и заплашен от подобно
смразяващо наказание, Архитекта ще продължи напред. Може би ще използва друг псевдоним, други партньори,
друга стратегия.
Дори ако този Архитект се оттегли, някъде, някой друг
безименен, безличен Архитект пише кода на друго оръжие срещу секретността. Може
би друг чете архивите на Списъка за кореспонденция на шифропънковете. Или
изучава изходния код на GlobaLeaks. Или гледа видеоархив със словото на Даниел
Домшайт-Берг в лагера Каос и се учи от грешките му, както Джон Гилмор
препоръчва на бъдещите активисти на изтичанията. Ние все още не знаем имената
на архитектите, които ще изградят следващия модел на машината, която убива
тайни. Но ще ги познаем по делата им.
Превод: Виктория Атанасова
Депесарската олигархия, ръководена от депутата от
протурската партия Делян Пеевски и 
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
