На 21 септември 1378 г. канцеларията на цар Иван Шишман
издава скрепена със златния
царски печат т. нар. Рилска грамота. Хрисовулът е
писан на няколко слепени листа пергамент с размери 130х22 см. с полуустав (вид
шрифт при глаголицата).
С Рилската грамота на манастира се дават като феодални
владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със
землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното
устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната
българска администрация и длъжностни лица - севасти, съдии, практори,
примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори,
комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии,
находници.
Рилската грамота се използва като извор за манастирските
имунитети във Втората българска държава. Сведенията в нея дават представа и за
границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години
на 14 век.
За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов
през 1845 г., следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и
други. Съществуват и мнения, че грамотата не е автентична и е написана или
преписана през следващите векове.
Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.
Текст на грамотата
Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички
христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и
божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите
светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също
така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от
Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради
благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови
църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но
най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни
царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за
този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и
всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми
на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за
всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини,
сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата
Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица,
манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и
въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на
Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара,
та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети
Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и
лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите,
които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село
Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове,
село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене,
Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с
братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето
изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се
слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев
връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ
Рила- в Струма, и въз струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и
въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното
езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да
има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това
златопечатано слово на моето царство.
Към тези още и това: гдето се намират селища или сенокоси,
или воденици или места за воденици, или [рибо]ловища, или лозя, или ниви, или
каквито и да е било владения, които принадлежат на тези селища и тези люде,
намиращи се под властта на този манастир на моето царство, над всички тях да
има неотемлима власт този манастир "Свети Иван" на царството ми.
Моето царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава
всички люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да
ги безпокои никой - сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии,
после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни свински и
овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори, нито сенари, нито
митати, нито пък карагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, побирчии
и находници, нито някой друг от всичките боляри и работники царства ми
(служители на царството ми), велики и малки, нито да бъдат изпращани по всяко
време за всякакви данъци и служби на царството ми, никой от тях да не смее да
безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат в полето и които
са в планините, нито да взема за служба някой негов човек, нито техните
работници, нито от техните зевгари да се вземат ангария, нито коне, нито
добитък. Към това също и следното: никой от тези да не смее чрез насилие да
влиза в селата и при людете на този манастир на царството ми и на светия отец,
за да взима силом хляб, нито да убива птици, нито дори нога да сложи в двора
им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят далече при показа на това
златопечатано слово на моето царство. Също така и градът Стоб никак да няма
власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм.
Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със
стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува
и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на
това златопечатано слово на моето царство и да не му се взема кумерк, нито
диавато, нито нещо друго. Към това още и следното: ако в манастирската област
са дава някакво аерико, този манастир на царството ми на светия отец да взема
всичко в изправност, а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико [?].
И така да пребивава този манастир на моето царство "Свети Иван
пустинножител" с всичките си имения, които изредихме по-горе, свободно и
без да бъде обезпокояван от някого, догдето слънцето сияе на земята и докато
живее моето царство.
След като моето царство видя така устроената красота и чиста
свобода на този манастир на царството ми и цялото му достояние от прадеди и
деди, от родителите на царството ми - светопочиналия цар Асен и цар Калиман, от
всички български царе прадеди, деди и родители на моето царство и като видя
тази свобода царството ми, дадох на този манастир на царството ми това
благообразно и всенастоящо златопечатано слово, когато дойдоха людете на този
манастир в земята на царството ми в Средец, да не може никой да ги насилва нито
на косъм, но да са свободни по повеля на моето царство на всичките му правдини
и за всяко негово достояние, сиреч ново и старо, с всички свои достояния да
пребивават свободно и необезпокоявани от нищо.
Обаче и след смъртта на моето царство, когато Господ-Бог,
вечният цар, благоизволи и постави на моя престол било възлюбления син на моето
царство или [някого] от братята и сродниците на моето царство, то той да не
размисли да отнеме нещо или да наруши, или да потъпче това дарение на моето
царство, но още повече да поднови, потвърди и придаде, както е добре да правят
православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши и отмени това
златопечатано слово на моето царство и отнеме нещо от писаните тук и начене да
безпокои людете на този пустинножител отец Иван Рилски, то тогава Господ-Бог да
изпита чрез праведния свой съд, да бъде съпричастен с предателя Господен Юда,
проказата на Гнезия да наследи и за противник да има светия отец тук и в бъдния
век. Амин.
За това прочее бе дарувано на този манастир на царството ми
това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, за всякакво явно
утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с обичайния царски
подпис в годината 6887 [1378], индикт 2, месец септември, ден 21.
† ИВАН ШИШМАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА
ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ †