На тази дата: 10 декември 1877 г. е Освобождението на Плевен

 Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победата на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.

Предистория

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейски корпус, командван от Осман паша, за укрепяване на Никопол. На 4/16 юли Западния руски отряд превзема Никопол сравнително лесно преди Осман паша и го заставя да се насочи към Плевен. Часове след като се укрепява в града, тук започват да пристигат първите руски части.

През октомври руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. Осъществено е с превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца.

Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Принуден е да заеме инженерно изградена отбранителна линия от 20 – 25 км. Разделена е на пет отбранителни участъка: 1-ви Адил паша, 2-ри Атуф паша, 3-ти и 4-ти Тахир бей и 5-ти Сюлейман бей.  Изпитва остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.

На 4/16 ноември военният съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Изградена е плътна блокадна линия, разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки.  Руското командване оценява 6-ти участък като най-вероятен за нападение от турците. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в района са три:

Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.

Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.

Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (8-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.

Към началото на декември, Осман паша привършва хранителните припаси. Решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София.

Осман паша предава сабята си на

генерал Иван Ганецки

Още през нощта на 10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия

бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец-Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано. Казашки руски разезд успява през нощта да открие движението при моста на река Вит.

Към 12 часа през нощта началникът на първия отбранителен участък генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов. Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Александър Водар чува шума от движещите се по шосето от Плевен. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Към 6 часа на позиция са изведени 6-ти Таврически пехотен полк и артилерията. В 7 часа са дадени няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея при „укрепление №3“. Турците откриват огън по руските позиции. На предна позиция е изведен целият 9-ти Сибирски пехотен полк. Едва заели позициите си и след 10 минути пред тях се появяват първите турски редици. Турските укрепления при с. Опанец и при моста на река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. 

Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Руските подразделения изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. Турските загуби в този момент са огромни. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк при „землено укрепление №3“ и атакуват с 16 табура. Започва ръкопашен бой в траншеите. Пробили първите траншеи, турците се устремяват към 2-ра батарея, командвана от капитан Иванов. Когато голяма част от състава на батареята е избит, оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. В този начален етап на боя са убити около 300 руски войници и 9 офицери. Ранени почти няма, тъй като който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади.

«Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година», худ.

Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889)

Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В

този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката отстъпващите войски, а от другата-резерви и обоз. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.

Музеят-панорама „Плевенска епопея“.

Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго е открит музеят-панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

На мъжа си можеш да разкажеш всичко, даже и най-големите си тайни. Той няма да каже на никой, защото изобщо не те слуша!

 

***

 

Вчера един ми пише:

- Здравей, искаш ли да се запознаем? Красива си като "Мис България"...

И като ми стана едно обидно...

 

***

 

Коледното ми желание е да съм такъв жребец в спалнята, че жените да ми носят пачки евро и кюлчета злато всеки път!

 

***

 

- Обичам те!

- Знаех си аз, че няма да се размине само със сeкс...

 

***

 

Да си сложи 240 мигащи лампички на прозореца на хола може, а да пусне мигача не може...

Системите в държавата работят добре! Разхлабваме мерките! Това долу е само от днес:

Ефикасни мерки срещу чипиране с ваксина и 5G

Да се къпете, поне в неделя.

Да не си хвърляте боклуците по улицата.

Да сте учтиви.

Да започнете да четете книги, поне малко.

Да се усмихвате по-често.

Пробвайте с тези мерки и ще разберете промяната.

Нищо не успокоява държавната администрация по - добре от 13 - та заплата!

На тази дата: 9 декември 1931 г. Испания е провъзгласена за република

1931 г. Испания е провъзгласена за република. До началото на 20 в. кралство Испания е в дълбок упадък и криза. В специална позиция в държавата е армията, която е като държава в държавата. С големи облаги и привилегии се ползва в страната и Римокатолическата църква. Но крал Алфонсо XIII и неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи.

Испания запазва неутралитет в Първата световна война. Благодарение на това в годините на конфликта и в десетилетието след него страната отбелязва стабилен ръст на производството и в селското стопанство, и особено в промишлеността. 

През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се заема генерал Мигел Примо де Ривера. Той извършва военен преврат, разпуска правителството, парламента и политическите партии, налага цензура и установява военна диктатура в страната. Примо де Ривера се опитва да модернизира Испания въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез насърчаване на местните предприемачи той постига редица социално-икономически успехи, но под натиска на краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от ограничаването на техните права, на 28 януари 1930 г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от страната.

Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат свободни избори, в големите градове триумфът на опозиционните партии е несъмнен. Под влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на републиканската форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII емигрира, но формално не се отказва от трона. 

В изборите от 28 юни 1931 г. републиканските партии печелят абсолютното мнозинство (над 370) от общо 469-те депутатските места. На 14 юли Учредителните кортеси са открити и незабавно пристъпват към изработването на новата конституция. На 9 декември 1931 г. Основният закон на Втората република влиза в сила. Испания е обявена за „демократична република на трудещите се от всички класи, изградена на основите на свободата и справедливостта”. Първият президент на републиката става Нисето Алкала-Самора и Торес, а първият министър-председател Мануел Асаня. 

Следващите две години, до парламентарните избори през ноември 1933 г., са времето на „новия курс” на републиканските правителства, оглавявани последователно от Мануел Асаня, Алехандро Лерус и Диего Шртинес Барио. Приети са закони за разпускане на Ордена на йезуитите и национализация на имуществото му; за развод и граждански брак; за профсъюзите; за аграрна реформа; за автономен статут на Каталония; за религиозните конгрегации и т.н. В резултат Испания се превръща, поне от законодателна гледна точка, в една от най-демократичните парламентарни републики на стария континент.

След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини.

Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал.

През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Малко е тъпо да дават ваксината първо на британците, защото ако причинява някакви мутации, няма да си проличи...

 

***

 

В сърцето на мъжа има място само за една жена... Калабалъкът е малко по надолу!

 

***

 

- Скъпи, бях на студентския празник!

- Знам го аз тоз празник! Има алкохол, цигари, оргии...

- Какви оргии, бе!? Я имаше 15 човека, я не...

 

***

 

Жена ти какво работи?

- Като сладкарка на две места. На едното прави торти, а на другото излиза от тях!

 

***

 

Поради нуждата от социално дистанциране, барът работи с 1/3 от капацитета си. Затова най учтиво ви молим тези които не могат да пият за трима, да напуснат и да отстъпят мястото си на тези които могат!

Фотофакт: Как да няма линейки? Има, даже превозват и зелето на пациентите!

 

Снимка: Социлани мрежи

Айде, бате Бил ги почна! Windows 11 е вече тук!

На тази дата: 8 декември 1980г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън

 

1980 г. в Ню Йорк е застрелян Джон Ленън, докато се връща със съпругата си Йоко Оно от звукозаписното студио. Ленън почива по-късно в болницата. Убиецът Марк Чапман получава доживотна присъда. Трагичната гибел на Ленън провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят.

Джон напуска Великобритания в началото на 1971 г. и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 г. за притежаване на марихуана. 

По-късно е призован да напусне страната. Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 г. и той отлита за Лос Анджелис, където празнува края на войната си с американските имиграционни власти през 1975. Върховният апелативен съд на САЩ отхвърля заповедта за депортиране и Ленън получава зелена карта. 

Убиецът му Марк Дейвид Чапман отправя към него пет изстрела с пистолет и търпеливо изчаква полицията, докато чете „Спасителят в ръжта” на Селинджър. 

На 8 декември Джон Ленън и Йоко Оно имат 30-минутно интервю за радио RKO, проведено между 16.30 и 17.00 ч. Преди това убиецът Марк Дейвид Чапман хваща идола си пред асансьора на Дакота билдинг, където звездната двойка живее в апартамент. Чапман моли музиканта да му даде автограф и подава купената преди два дни плоча на Ленън. Кумирът му я подписва с текста: „Джон Ленън, декември 1980 г.”.

После Джон и съпругата му, придружени от служител на радиото, се качват в автомобил и се отправят за интервюто. Връщат се в 22.48 ч., когато убиецът дебне на улицата пред жилището им. По-късно пред съда портиерът на сградата ще си спомни, че на пейката е седял млад човек, който чете „Спасителят в ръжта” на Дж. Селинджър.

Джон и Йоко слизат от лимузината и се отправят към входа на сградата. Тогава Чапман извиква: „Мистър Джон Ленън!” и от 6 м насочва към музиканта 38-калибров пистолет. Музикантът се затичва към входа, но четири от произведените пет изстрела го застигат фатално. Два куршума попадат в белите му дробове, един - в лявата плешка, и един в гърлото. Нападателят гледа безразлично, хвърля пистолета и невъзмутимо сяда пак на пейката, за да си чете книгата.

Ленън все още е в съзнание на път за болницата, но не стига до нея жив. В клиниката записват часа на смъртта му - 23.07 ч.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Ако си мислиш, че хората очакват твърде много от теб,  помисли си какво й е на 2021 година...

***

Мисля тази вечер да си остана вкъщи и да гледам филм с гаджето. Може ли да ми препоръчате някое хубаво гадже?

 

***

 

- А, как те пусна жена ти сам на бар?

- Приготвих и ваната и я напълних с пяна.

- И това я спря да дойде с теб?

- Монтажната пяна може да спре много неща...

 

***

 

Всичко е относително. Потъването на Титаник е чудо за омара, който лежеше още жив в кухнята на кораба.

 

***

 

Върнал се от Англия. Сега, като си пасе овцете вика:

- Рррр, фак ю, мама ви да е*а!...

България в една снимка:

Проф. Тодор Кантарджиев - Директор на Центъра за заразни и паразитни болести и член на Националния оперативен щаб.

Мъка...

Народе????

 

Фотофакт: Добро утро, Варна!

Фотофакт: Увековечиха унгарския евродепутат от гей партито!

Унгарци, живеещи в Брюксел, монтираха тази плоча върху улука, по който евродепутатът Йозеф Шайер се опита да избяга от властите, след участие в гей оргия.

На тази дата: 7 декември 1941 г. японският флот напада Пърл Харбър

1941 г. японският имперски флот провежда нападение над Пърл Харбър. Японците осъществяват стратегическа изненада чрез подготвена в строга тайна операция. 

На 26 ноември ударното съединение на японския флот под командването на вицеадмирал Чуичи Нагумо напуска базата си в залива Хитокаппу на Курилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение включва шест самолетоносача - „Акаги”, „Хирю”, „Кага”, „Шокаку”, „Сорю” и „Дзюйкаку”, на които са базирани 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани от двата линейни кораба „Хией” и „Киришима”, от двата тежки крайцера „Тоне” и „Чикума”, от един лек крайцер и 11 ескадрени миноносци.

Според японския план самолетоносачите и техният ескорт за 11 дни трябва да изминат маршрут от 6000 км северно от обикновения път на параходите, незабелязано да доближат Пърл Харбър и от позиция на 350-400 км северно от островите да стартират палубните самолети. Предпочетен е неделният ден, тъй като тогава повечето институции на американските въоръжени сили работят с намален персонал. Часът на атаката също не е избран случайно - в неделното утро екипажите не са по бойните си постове, а са строени на палубите за издигане на корабните флагове.

Стратегическите цели на атаката са неутрализиране на американския Тихоокеански флот чрез унищожаване преди всичко на тежките линейни кораби и на самолетоносачите, без които американците няма да са в състояние да попречат на японската офанзива в югоизточна Азия. Атакуващите пилоти получават изрична заповед да атакуват само линейните кораби и самолетоносачите, но по време на нападението не всички от тях изпълняват това нареждане и изваждане от строя на военната база Пърл Харбър. 

На 6 декември 1941 г. в късните часове на деня командващият адмирал Того отваря запечатан плик, получен при отплаването. На белия лист има три думи „Тора, Тора, Тора”. Това е заповедта за атаката на Пърл Харбър. В 21.00 ч. флотът достига 158-ия меридиан и се намира на близо 910 км северно от Хаваите. По време на 11-дневното пътуване силни ветрове често разкъсват издигнатите корабни флагове и повече от 10 души изпадат зад бордовете в опити да ги сменят.

В Пърл Харбър САЩ са съсредоточили 8 линейни кораба, 8 крайцера, 29 миноносеца, 9 подводници и 391 бойни самолета. Там обаче считат една японска атака по принцип за възможна, но крайно невероятна. Затова местата на бойните кораби около остров Форд не са подсигурени. Голяма част от екипажите са на брега на острова. Огънят под парните котли на корабите е почти или изцяло угаснал. Без огън под котлите корабите не осигуряват пара за машините си, а процесът на запалване на котела трае няколко часа, докато се достигне необходимото парно налягане.

За защитата на острова е отговорна Сухопътната армия на САЩ, но войските по никакъв начин не са подготвени за атаката. Противовъздушните средства за отбрана не са разпределени във войсковите подразделения, а се намират в складове, тъй като командването не желае да дразни излишно собствениците на намиращите се в близост частни земи. Зенитна артилерия има в отделени складове за муниции, те обаче са затворени. 

По заповед на генерал Шорт самолетите на летищата са преместени от обичайните им позиции в периферията на летателното поле в средата на летището, за да бъдат предотвратени възможни саботажи. Шестте нови мобилни радарни станции, доставени на Хаваите едва през октомври 1941 г., работят единствено между 4.00 и 7.00 ч., когато се очаква японско нападение.

Първата японска вълна от 183 самолета стартира в 6.10 ч. сутринта на 7 декември 1941 г. на разстояние 400 км северно от остров Оаху. Екипажите на самолетоносачите изпращат излитащите самолети с викове „Банзай” („Ура”). Първият сблъсък между силите на Япония и тези на САЩ става в 6.37 ч. местно време пред входа на пристанището. От борда на миночистача „Кондор” съобщават на патрулиращия разрушител „Уорд”, че са видели перископ в близост до входа на пристанището. „Уорд” обаче не открива никаква подводница.

Хаосът е пълен, много американски кораби напускат пристанището, разчитайки на относителната защита на открито море, като повечето от тях са без пълен екипаж. В 8.50 ч. внезапно настъпва втората японска атакуваща вълна от 170 самолета. 

Към 9.45 ч. се оттеглят всички японски машини. Сред последните приземили се е капитан втори ранг Фучида. Той остава във въздуха през време на цялата атака, за да наблюдава причинените щети. След като адмирал Нагумо изслушва първите му отзиви, в 13.30 ч. заповядва оттегляне на флота без следваща атака.

Същинските резултати от атаката са противоречиво оценени. С унищожаването на голяма част от американския тихоокеански военноморски флот през следващите месеци японците получават пълно надмощие в Тихия океан. Едновременно с атаката започва японската офанзива и срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война се превръща фактически в глобална война.

Японците обаче жънат Пирова победа. На командващия японския флот адмирал Ямамото приписват, че в този ден промълвя: „Това е началото на края. Разбудихме спящия гигант”. Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война, тъй като става повод за влизането на неутралните САЩ във войната още на следващия ден - 8 декември. Въпреки че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя се оказва с фатални последствия за Япония.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Всяка година празнуваме, че идва Нова година. Тази ще празнуваме, че старата си отива!

 

***

 

Гаджето ми вика:

- Ще ставаш татко!

- Еее, аз исках пилот ама!

 

***

 

Като малка исках да стана балерина, а сега... да стане петък!

 

***

 

Нов женски проблем:

- Имам какво да облека, но няма къде да отида.

 

***

 

За повече контакти търсете разклонител!

Преди и след ваксината!

 

Локдаун, ден 7-и, Джъмбо!

 

На тази дата: 6 декември 1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и неговото семейство

1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна система за снабдяване на градовете започва да се разпада и царското правителство предприема първите опити за продоволствено разпределение. На 8 септември 1916 г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на министрите за наказателна отговорност на търговци и индустриалци „за покачване или спад в цените на предметите за продоволствие или необходими потребности”.

В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да управлява.

По време на революцията, даже най-близките родственици, великите князе, отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г. безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно министерство (т.е. фактически към въвеждането на конституционна монархия).

Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на събытията агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният преемник, Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това, няколко велики князе - Павел Александрович, Кирил Владимирович и Дмитрий Константинович - по време на революцията съставят собствен проект на манифест за абдикация („Великокняжески манифест”).

Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г., протича главно в столицата. При възникналите политически безредици Държавната дума, парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването на армията преценява, че в условията на тежки сражения в хода на Първата световна война не е в състояние да попречи на революцията, и император Николай II абдикира. В цялата страна се създават Съвети на работническите и селски депутати, които са доминирани от няколкото социалистически партии.

През следващите месеци напрежението между доминираното от либералите Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части на страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато Временното правителство решава да продължи военните действия срещу Германия, болшевиките и някои други социалистически фракции започват кампания за незабавно излизане на Русия от войната. Болшевиките обединяват своите паравоенни формирования под името Червена гвардия.

С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г., Болшевишката партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и сваля Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и създават т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която смазва опитите за съпротива в териториите под болшевишки контрол.

През март 1918 г. комунистическото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се разраства гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни групи и продължила до 1922 г.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Легна да полежа - заспивам!

Легна да почета - заспивам!

Легна да гледам ТV - заспивам!

Легна да спя - ееее няма заспиване!

 

***

 

Малко момченце писало на Дядо Коледа:

- "Изпрати ми сестричка"...

Дядо Коледа отговорил:

- "Изпрати ми майка си."

 

***

 

И все пак животът сега стана много по-лесен. Преди 20-30 години, за да пуснете телефона в тоалетната, първо трябваше да скъсате кабела от стената.

 

***

 

– Скъпи, видя ли, във вестника са съобщили за раждането на петнадесетото ни дете!

– Да, вярно, но защо в спортната рубрика?

 

***

 

Най мразим като почне да ми говори за живопис некой който не е видял нито една картина на Бетховен!

Явно не разбирам от изкуство! Това е скулптура на Вежди Рашидов поставена в бургаското пристанище.

 

2020 все по - добра!

На тази дата: 5 декември 1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света

1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света. Катедралният храм „Христос Спасител” на брега на река Москва е съборен след лично разпореждане на Сталин.Непосредствено след прогонването на армията на Наполеон от Русия император Александър I подписва на манифест, с който обявява намерението си за изграждане на катедрален храм в чест на Христос Спасителя, с който да се изрази благодарността на руския народ към Бога за спасяване на Русия от врага и който да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.

Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно Александър I е наследен от своя брат Николай I, който за разлика от него е дълбоко вярващ православен християнин, на когото масонските и неокласистични елементи не му допадат.

Император Николай I нарежда на своя архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на „Света София” в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 г. започва изграждането на храма на новоизбраното място, на което имало от 1547 г. женски манастир и който е преместен.

За изграждането на високата 105 м църква „Христос Спасител” са необходими над 44 години - то приключва едва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисването на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г. в деня на коронясването на император Александър III.

След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете й са разрушени. Подобна съдба сполетява и катедралата Христос Спасител.

През юни 1931 г. лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворец на Съветите. Сградата е замислена в типичния сталинистки стил, редом с който да бъде построена гигантска кула с височина 415 м, на която да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Заложеният няколко тона тротил изравнява сградата със земята.

Строителството на Двореца на съветите обаче е спряно поради недостиг на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. По време на Втората световна война металните елементи на конструкцията са претопени. Така наводнените основи на Двореца на Съветите остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.

Любопитен факт е,ч е в края на 80-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата „Христос Спасител”, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата „Иисус Спасителя” през февруари 1990 г. Подписката за набиране на необходимите средства е открита през 1992 г. Проект за възстановяването на храма изготвя реставраторът Алексей Денисов.

Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че не се съпровожда с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад.

По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Самото строителство обаче е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове.

При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протежирани от Церетели художници, като тяхната ценност също се оспорва.

В края на 1999 г. новият храм „Христос Спасител” представлява завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000 г.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

Руската ваксина нямало да имплантира микрочип, а лампов усилвател.

 

***

 

Днес, разхождайки се из центъра, разбрах, че живея в най-проспериращата и богата държава. Никъде по света не съм виждал толкова много скъпи коли, шофирани от хора с увреждания!

 

***

 

Малко момченце се връща от детската градина с изпонадрано лице и раздърпани дрешки. Бащата пита:

- Какво е станало?

- Играхме хорце около елхата.

- Е?

- Елхата голяма. Децата малко.

 

***

 

Да си слаб е хубаво... Но пък е студено...

 

***

 

Един агент на тайните служби казва на друг:

- Колега, човек без фейсбук е опасна работа. Нито го знаеш къде ходи, нито го знаеш какво мисли!

Джамбазки, когато разбрал, че са хванали колегата депутат от Унгария на гей партито!

 

На тази дата: 4 декември 1908г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа

 

1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Само година след  историческата прожекция на братя Люмиер в „Гран кафе” в Париж кинематографът прониква и в България.

Първото кино в столицата е „Модерен театър” на бул. „Мария-Луиза”. Около 1910 г. започва реализацията на първите български филми, прохожда и бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от обединяване на усилията си в свой интерес.

"Уморените столичани могат да намерят там всеки час почивка срещу 30-40 стотинки. Приятно забавление за окото" - така рекламирала столичната преса новата сграда.

По-късно били открити кината "Метропол", "България", "Феникс", "Театър Пачев" и "Балкан". За да привличат още повече зрители, собствениците им започнали да снимат документални филми, показващи всекидневния живот из столичните улици. Постепенно се родила идеята и за създаването на игрални филми. Първият от тях -"Българан е галант" -

бил заснет от Васил Гендов през лятото на 1914 и показан пред публика в началото на 1915 г. Заедно с Гендов по-късно се откроили имената на режисьорите Борис Грежов и Николай Ларин.

За разлика от днес ходенето на кино в първите десетилетия на ХХ век предизвиквало изключителна еуфория. "Цялата опасна бъркотия започваше още с купуването на билети от касата - пише в мемоарната си книга "Русенски спомени" Стефан Миланов - Представете си тълпа деца и юноши, които без никакъв ред и с всички средства - рамене, лакти, дори с открит бой - се мъчат да достигнат гишето. Надделяваха винаги по-силните. Те избутваха малчуганите встрани от прозорчето на касиерката. Вторият щурм беше към вдратите на салона. Отчаяните опити на контрольорите да проверяват и скъсат входните билети пропадаха още в началото на атаката. Вратите се разтваряха под натиска на вдъхновената младежка публика и в салона се втурваха настървените кинозрители

Никакви означавания на места и редове не се спазваха, всеки заемаше място, където намери, а това пак зависеше от физическата сила и нахалаството. В салона цареше страшен шум от викове, свиркания с уста и дори със свирки, прескачаше се от ред на ред, за да се съберат приятели, ядяха се печени тиквени семки и се хвърляха отпадъците по земята, дъвчеха се дъвки, бонбони - въобще, пълна анархия и свобода на действията.

Същата празнична суматоха е царяла и в столичните кина, за които пише в спомените си Петър Мирчев. "Големи битки бяха нужни да се снабдиш с билет. Пред касите ставаха същински битки... Отприщеният поток нахълтваше в салона с ужасен рев и невъобразима блъсканица. Викове, тракания на столове, бой с пръчки и заплахи, докато всички се настанят по столовете и се усмирят. Тогава чак идваше ред на "театрото" от платното".

Филмите, които предизвиквали възторг в първите десетилетия на ХХ век, били посветени предимно на вечната тема за любовта. Постепенно били разработени сюжетите за Дивия Запад, както и различни исторически събития.

През 30-те години

Сталин и Хитлер били сред първите

политици, които използвали силата на киното за пропагандни цели. Филмите, създавани по тяхно нареждане, показвали силата и мощта съответно на германската армия и съветската държава. След Втората световна война световното кино бе разделено на две според комунистическата критика: на следващо социалистическия реализъм и на "буржоазно", чрез което капитализмът покварявал младежта. Тези определения днес звучат и архаично, и смехотворно. Но те са също част от историята на киното, което мнозина намират за най-великото изку

Вицове - само сока, декември 2020 г.

- Чай или кафе?

- Нещо по-твърдо нямаш ли?

- Орехи...

 

***

 

Защо омъжените жени, много често имат главоболие? И точно преди сън?!!!

 

***

 

Ако не напиеш навреме една жена... рискуваш завинаги да си останете само приятели!

 

***

 

Гледам в магазина - комплект за рисуване 25 лв, а Jack Daniels 26 лв.

И си викам:

- "А бе аз за 1 лв. художник нема да стана".

 

***

 

Жена към мъжа си:

- Искам да проведа с тебе един монолог!

Какво правим сега? Хем на Путин вярваме, хем на ваксините не вярваме...

На тази дата: 3 декември 1872 г. от глинена плочка е разчетена шумерска легенда за потопа

1872 г. на глинена плочка от преди 4000 години разчитат шумерска легенда за потопа. Тогава служителят от Британския музей Джордж Смит, 32-годишен познавач на асирийския клинопис, прави пред Лондонското дружество за библейска археология сензационно съобщение: на парчета от глинена плочка с откъси от шумерски епос е открито начало на легендата за Всемирния потоп. Текстът е близък до библейския, но е със 20 века по-стар.

Смит произхождал от работническо семейство и нямал възможности за кариера. Затова едва 14-годишен той станал чирак в типография, където усвоил гравирането на щампи за банкноти.

В свободното си време се увличал от литература по асирийска история и четял всички достъпни книги. Обедната си почивка прекарвал в Британския музей, изучавайки клинописните плочки, изкопани край Мосул от Остин Хенри Лейярд и неговия иракски асистент Гормузд Расам по време на археологическата експедиция през 1840 г.

Смит скоро станал по-компетентен човек относно клинописните плочки, отколкото персоналът на музея. На този факт обърнал внимание известният асириолог от онова време Хенри Роулинсън, автор на дешифровката на асирийския клинопис. След това Смит направил своето първо откритие: той установил датата на изплащане на данъка от израелския цар на асирийския владетел Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. Хр.).

Роулинсън поканил Смит да се присъедини към него при подготовката на 3-ти и 4-ти на „Клинописни надписи от Западна Азия”. През 1867 г. Смит бил назначен за асистент в отдела за асириология. Най-ранният успех на Смит е откриването на два надписа: на първия е посочена датата на пълно слънчево затъмнение през месец сиван (май 763 г. пр. Хр.), а на втория е записана датата на нахлуването на еламитите през 23 в. пр. Хр.

През 1871 г. Смит публикува „Аналите на Ашурбанипал” с транслитерация (изписване на асирийските имана на латиница) и превод. Освен това той предава в наскоро преди това основаното Дружество за библейска археология статията „Ранна история на Вавилония” и доклад за дешифриране на Кипърското слогово (сричково) писмо. В резултат на разшифрованите глинени клинописни плочки на халдейски език, намерени при разкопки в древния град Ниневия, на парче от плочка Смит успява да прочете откъс от шумерски епос 20 в. пр. Хр., в които се разказва началото на легендата за Всемирния потоп.

През януари 1873 г. Едуин Арнолд, издател на вестник „Дейли Телеграф”, организира за сметка на изданието експедиция на Смит в Ниневия с цел да открие липсващите фрагменти от историята на потопа. На Смит се удава да намери не само произведението, но и плочки с хронология на вавилонските династии. През ноември с.г. Смит се отправя на втора експедиция в Ниневия, този път за сметка на Британския музей и продължава разкопките в селището Коюнджик (бивша Ниневия). През останалата част от годината той съпоставя и превежда фрагменти, свързани с мита за сътворението.

През март 1876 г. Британският музей отново изпраща Смит да разкопае остатъците от библиотеката на Ашурбанипал. В село Иксиджи на север от Халеба той заболява от дизентерия и умира в Халеба едва на 36-годишна възраст. Смит оставя осем изключително важни труда, като сред тях са лингвистични изследвания и преводи от месопотамски литературни текстове.

Вицове - само сока, декември 2020 г.

- Защо Куба няма национален отбор по плуване?

- Добрите им плувци отдавна са в САЩ.

 

***

 

Снощи завивам детето (5 г.) в легълцето и я цункам за лека нощ. Тя в просъница ме пита:

- Тате, аз като заспя вечер, вие с мама правите с*кс, нали?

Без да ми мигне окото я излъгах:

- Да, тате. Спинкай сега, че трябва да почваме!

 

***

 

Нова свалка:

- Госпожице, може ли една ваша снимка?

- Защо ви е?

- Искам да покажа на дядо Коледа какъв подарък искам!

 

***

 

Малко ескимосче се радва на снега. Шамар зад вратлето от таткото.

- И запомни най после, жълт сняг не се яде!

 

***

 

Миналата седмица се записах в клуба на анонимните алкохолици, вече десети ден се напивам с хора, които не познавам...

А бе, къде е Джамбазки?

На тази дата: 2 декември отбелязваме премахването на робството!

 

На 2 декември ООН отбелязва Международен ден, напомнящ премахването на робството. 

Чества се по решение на Общото събрание на ООН в деня на приемането му 1949 г. Робството е социално-икономическа система, при която хора  са разглеждани като собственост. Тези хора не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си. 

В някои правни системи собствениците дори имали правото да убиват своите роби. Робството е официално забранено във всички държави в света, но според различни оценки броят на съвременните роби е между 12 и 27 милиона души - едно от най-ниските относителни нива в световната история. Повечето от тези хора са дългови роби, главно в Южна Азия, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. В развитите страни съвременното робство е свързано преди всичко с трафика на хора, главно на жени и деца с цел проституция. Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението. То вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8хилядолетие пр.н.е. Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби.

Библията също разглежда робството като отдавна установена институция. Робството е известно в почти всички ранни цивилизации - Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките. Робите в Древността са смесица от попаднали в робство заради дългове, наказани за престъпления, военнопленници, изоставени деца и деца на роби.

Вицове - само сока, ноември 2020 г.

Готови ли сте да бутате БМВ-та?

 

***

 

Слушам детски песнички за снега и се чудя коя ме описва най-добре, "...дреме на двора стария пън."

 

***

 

Блондинка-секретарка нахълтва в стаята на айтитата, хвърля на бюрото на един от админите папка с документи и казва:

- Шефът иска спешно тези неща да заминат с електронната поща.

Админът, без да вдига поглед от компа си:

- Няма да стане…

Блондинката учудено:

- Защо да не може?

Админът:

- Електронните марки свършиха!

 

***

- Докторе, моят само за секс говори.

- И какво лошо има в това?

- Ама той само говори бе!

 

***

 

Дегустирам вино, ракия, луканки и суджук по домовете... Разполагам със собствен транспорт.

 

За едни националисти става въпрос...

Унгарски евродепутат

хомофоб подаде оставка след залавяне в гей-групов секс.

Евродепутатът се опитал да избяга по водосточна тръба. След като бил заловен, той се позовал на парламентарния си имунитет и бил освободен.

Редица източници посочиха, че евродепутатът е Йозеф Сайер, ръководител на делегацията в Европарламента на Фидес, партията на Виктор Обран, от 2004 г. насам. По-късно самият той потвърди това, като добави, че намерените от полицията наркотици (екстази) не са негови.

Сайер в неделя подаде оставка, без обяснения. Той е известен с консервативните си и хомофобски позиции. Известен е и с това, че е съавтор на текст в променената унгарска конституция, според която семейството е “съюз между мъж и жена”.

''Българийо, за тебе те умряха...“

Точно пред Паметника на незнайния войн в София са снимани десетина служители на Общината, които пълнят снега в чували и така го носят.

Наистина плашещо звучат думите на Иван Вазов, които са точно зад гърба на работниците носещи снега. 

''Българийо, за тебе те умряха...“

Юнак

Този юнак реши да се изкъпе във Варна при 1 градус температура на въздуха. 

Варна 1 декември 2020г 

Внимание! Полуидиоти бродят из Варна

Входовете на голяма част от жилищните сгради в центъра на Варна са облепени с материали срещу ваксинацията и в подкрепа на олигофренски конспирации. Явно във Варна действа група от (в най-добрия случай) полуидиоти. 

Има хора, които вярват на невероятни глупости: 

 Бил Гейтс ще ги чипира с ваксините:). И те като искат да идат на село да копаят Гейтс ще натисни копчето на компютъра в САЩ, и вместо към село ще тръгнат към Магаданск. 

Има такива, които вярват, че чрез тестовете щели да им взимат ДНК-то:)  Сигурно ще правят суперчовек ново поколение от ДНК-то на полуидиотите.