Вицове - само сока, февруари 2021 г.

40% от инцидентите стават след фразата "Глей ся кво мога", а останалите 60% след "Не бе тъпак, виж как са прай..."

 

***

 

Говоря английски свободно, неправилно, но много свободно...

 

***

 

Мозъкът не е като веждите. Ако го нямаш, не можеш да си го нарисуваш!

 

***

 

Най-голямата лъжа на българина:

- "И без пари да ми го даваa, нема да го зема."

 

***

 

- Като млад бях такъв глупак!

- Ти и сега си много младолик...

Само наш Мангър не се е побъркал от целия свят...

 

Фотофакт: Вятърът "разкраси" с боклуци центъра на Варна

Снимка: Деян Василев

Фотофакт: Арестуваните на протестите в Русия не трябва да имат легла с матраци и тоалетна с клекало, за да няма влияние на западните глезотии над традиционните руски ценности!

 

Ако сте на зор за мол или фитнес побързайте, че няма да е задълго отворено

Винаги може и още ...

 Тъкмо си мислихме, че по-зле от Цветанов няма накъде и се появи Дариткова. Мислихме си, че по-надолу от Цецка Цачева няма, а ни изненада кърджалийската дама Цвета Караянчева. По-глупави изказвания от тези на Барни Кирилов не очаквахме да има, но последните дни гледам Гърневски и Георги Марков го заместват достойно.

Следващият парламент също изглежда да е конкурентен на този. С това, което идва, като Слави, хаджитошко и Мангъров. 

Въпрос (3): С какво е известен този мъж от края на 19-ти до средата на 20-ти век?

На тази дата: 4 февруари 1923 г. ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски

На 4 февруари, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен.

Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС – под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.

Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.

Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.

Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.

Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление.

 През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество.

Срещу него е цялата българска интелигенция – лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Предвид кризисната ситуация на планетата се очертават два варианта за решаване на глобалните проблеми:

1. Реалистичен - идват извънземните и ни оправят.

2. Фантастичен - справяме се сами.

 

***

 

- Здравейте, класната на вашия син съм. Извинявайте, но той много лъже и си измисля!

- Здравейте, вярвам ви, ние нямаме син!

 

***

 

- Радио Ереван, кой пътен знак означава "Край на всички наложени ограничения?"

- Табела "ПЕРНИК!"

 

***

 

Въпрос:

- Възможно ли е в България да има гражданска война?

Отговор:

- Едва ли, при тая селяния...

 

***

 

През първата брачна нощ булката се разплаква:

- Авраме, ауу!

- Какво, Сара?

- Много съм слушала за обрязването, ама чак толкова много да режат!

И те така...

На тези българи, които много хареват Путин им пожелавам още 10 години Бойко на власт. Да изтрепе опозицията и критиците си, който не умре - в затвора. Къщата в Банкя да стане дворец, а чекмеджето пещера. 

Да си остави, като опозиция Марешки и Каракачанов. Критиците му да са обявявани веднага за чужди агенти и вкарвани в затвора. И тогава "умници" от чужбина да ни казват "Бойко е велик". 

На тази дата: 3 февруари 1959 г. „Денят, в който музиката умря”

Самолетната катастрофа.

1959 г. загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и „Биг Бупър” Джайлс Пери Ричардсън. Този ден е наречен „денят, в който музиката умря”.

Бъди Холи, чието рождено име е Чарлс Хардин Холи, се запалва по рокендрола след като вижда изпълнение на Елвис Пресли през 1955 г. Създава музикалната група „Крикетс”, чийто първи запис „That'll Be the Day” излиза през 1957 г. Той е един от първите, включени в Залата на рокендрол славата, а през 2004 г. списание „Ролинг Стоун” го постави на 13-то място сред „Петдесетте най-велики артисти на всички времена”.

Ричи Валънс или Ричард Стивън Валенсуела, както е истинското му име, също се нарежда сред пионерите на рокендрола. И макар кариерата му да продължава само осем месеца, той успява да създаде няколко хита, които остават евъргрийни във времето, като „La Bamba” I „Donna”.

На 23 януари 1959 г. тримата изпълнители заедно с техните групи стартират триседмично турне в Средния Запад. В рамките на „Зимно денс парти” музикантите трябвало да обиколят 24 щата. Турнето обаче не е планирано добре и музикантите пътуват много, основно с автобуси през една доста студена зима. На 2 февруари те спират за концерт в „Сърф балрум” в Клиър лейк, Айова, без мястото да е предвидено в програмата им. Датата обаче е свободна и мениджърите им решават да я запълнят.

Изморен от много пътуване, Бъди Холи, който е най-голямата звезда от тримата, предлага на колегите си да наемат самолет, за да пътуват до следващата си цел - Фарго, Северна Дакота, където имат концерт на следващия ден.

Срещу 36 долара на човек те чартират едномоторния „Бийчкрафт Бонанза”, модел 1947 г., който разполага точно с три места плюс пилот. Първоначално със самолета е предвидено да полети Уейлън Дженингс, член на групата на Бъди Холи, но той отстъпва мястото си на Биг Бопър, който бил болен. Ричи Валънс пък, който никога не е летял с малък самолет, получава мястото на други член на групата на Холи - Томи Олсъп.

Тримата излитат в 10.00 ч. сутринта на 3 февруари при силна снежна буря. Пет минути по-късно самолетът изчезва и не се появява във Фарго, не отговаря и на радиоповикванията. Скоро останките му са открити в царевична нива, а всички на борда му са мъртви. Причините за катастрофата са неизвестни и до днес и варират от неопитност на пилота, през авария на самолета, до заговор.

На място загиват пилотът - Роджър Артър Питърсън, Ричи Валънс (тогава на 18 години), Бъди Холи (на 23 години) и Джайлс Пери Ричадсън (на 29 години).

Любопитен факт е, че песента „American Pie” е написана в памет на Бъди Холи и представлява анализ за това как рок енд рол музиката се е променила в годините, последващи неговата смърт. „American Pie” достига №1 през 1972 г., малко след издаването й.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

- Мило, подай ми лимоните, текилата и солта.

- Какво ще правиш?

- Козунак.

 

***

 

- Последен въпрос. От скалата от 1 до 10, как оценявате способността си да се концентрирате?

- От 1 до колко?

 

***

 

Всеки път щом видя някой с халка на носа ми идва да извадя гъдулката.

 

***

 

Мъж към жена си:

- Искам да се държиш с мен като с нашето куче! Да ме нахраниш и да ме пуснеш да се поразходя.

 

***

 

- Пак ли си купила обувки? - питам жена ми.

- Ааa, тези са ми за кухнята - с високи токчета за да мога да стигам до подправките...

Фотофакт: Руското правосъдие в една снимка!

 

Авторът на снимката от днешното съдебно
заседание е Дмитрий Марков, който
по-късно беше арестуван в залата.

Смениха летища, съдилища,закони и НПК, за да осъдят Навални. Днес беше осъден на затвор в колония за 3,5 г. Следват тежки и дълги санкции за властта в Русия.

Съдийката е сменена дни преди делото,  а съдийкато която е махната от делото за Навални Юлия Окунева вече не съществува въобще като съдия в сайта на съда.

Хората излиза по улиците на Москва на протест сега.

Отговорът (2): Този господин е бил кмет на Пловдив преди век и е станал символ на кметската корупция! Оживял Алеков герой!

Вчера попитах: 

Нашият герой Деньо Манев

С какво си мислите, че е известен този господин, живял в началото на 20-ти век в Пловдив?

Отговорът:

Деньо Манев става символ на кметската корупция дълги години. Той е жив образ излязал от Алеко Константиновите книги.

Преди век Пловдив въстава срещу далавераджията Деньо Манев- кмет на града и играе хоро върху разрушената му къща

Преди 102 години един пловдивски кмет е осъден на 5 години ефективен строг тъмничен затвор заради далавери. Влиза зад решетките през 1920-а. След него Пловдив се възстановява повече от десетилетие. Кметът Деньо Манев става символ за безконтролната власт.

Чашата на народното търпение прелива, когато той купува почти без пари общинско място на Сахат тепе и с труда на местната пожарна команда строи нова къща. Тя е разрушена камък по камък от бесните пловдивчани, които след това играят хоро върху развалините й.

Интересното е, че единственият осъден за корупция пловдивски кмет Деньо Манев е от средногорското село Розовец. А от него е и Гюро Михайлов ​- човекът който е символ на доблестта. Скандалната кметска къща е на терен, собственост на училищното настоятелство на училище „Алеко Константинов”, което тогава се казва „Андрю Карнеги”. Къщата се падала насред двора на съвременното училище. В съседство и тогава била Пожарната команда. А неин шеф бил един от любимите служители на кмета Манев - Коста Келеша. По време на това кметуване се случили още куп екзотични назначения на образи с прозвища като Шантеклера, Куршума, Коцкара, Цамбъра, Гарвана и тъй нататък.

А се стигнало до тях, след като кметът Манев уволнил ден след встъпването си в длъжност

Пловдив от онези години

всички общински служители​ - около 400 души, и на тяхно място назначил верни партийни другари. Новата къща била вдигната с общински материали, а работници били пожарникарите, които я зидали даром. И без това дори при пожар нямало какво да правят - от 36 коня били останали само 6 умиращи от слабост. Двете пожарни коли отдавна се били разпаднали на части. След завършването на къщата едни от първите посетители били депутати от Германия.

Деньо Манев бил избран за кмет от Либералната партия на д-р Васил Радославов през 1914 година. Преди това - в 1900-та, за кратко пак бил кмет, но тогава не успял да остави трайна диря. Времето било малко. След уволнението на 400-те служители общината моментално стигнала до дълг от 300 000 златни лева. В следващите 4 години градът така закъсал, че нямало пари за заплати и на новоназначените служители. С месеци не взимали и лев и се стигнало до куриоза чиновници да напускат работа и за местата им да няма никакви кандидати.

 

„През 1911-1912 г. кандидатът за кмет Деньо обещал да превърне Пловдив в голям балнеолечебен курорт ​- Карлови Вари на Б​алканите. Обяснил на електората, че това е лесен проект - само трябва да се прокарат тръби от Хисаря до тепетата”, разказва историкът Владимир Балчев, който от години събира материали за емблем тичния кмет. 

След това щели да построят минерални бани. Плановете на Деньо Манев предвиждали градът да се задръсти с богати чужденци. Всички специалисти обяснили, че това не може да стане, защото по дългия път от Хисаря до Пловдив водата ще изстине и ще изгуби своята лечебна сила. Въпреки бомбастичните обещания електоратът избрал Манев.

 

След уволнението на 400-те чиновници новият кмет започнал да разпродава на безценица най-апетитните общински имоти. Търговете се провеждали през нощта и за тях знаели само "нашите" хора. Противниците от Демократическата партия били заплашвани на съвещанията на Общинския съвет с тропане на ножове. Затова Денев наел 500 цигани от "Столипиново".

 

През това време България влязла в Първата световна война и това променило коренно всичко. Делото срещу кмета Деньо започнало на 2 ноември 1918 година. Смятал, че то ще се точи поне 10 години. И тук сметките му излезли криви - било смутно време и го съдил военновременен съд по най-скоростната процедура. Присъдата била потвърдена и от Върховния съд и влязла в сила през 1919-а.

 

Пловдивската преса от 1918-а: 

 

Видял градоначалникът празно място, и му се присънила къща

Общинските коне

"За нечистотиите по градските улици кметът Кесяков бил свършил редица полезни работи. Той
оставил на Деню Манев 40 боклукчийски коли и коне, три машини за поливане. През юли Деньо Манев предал на тричленната  комисия две коли годни и една биволска, ала чужда, която се ползвала с 40 лева дневен наем. Поливачките били потрошени,  задигнати им би­ли дори колелата, а боклуджийските коли били разбити,  из­горени и ограбени. От 40 коня Деньо Манев предал само 6 коня, 4 крастави и болни коня впоследствие починали от недохран­ване и лошо гледане. От 34 коня на пожарната Деньо предал само 6. "На целия град е известно, че храната, предназна­чена за конете, е отивала за частни нужди на хора от бившия общински режим.

 От намерените  коли шест били ремонтирани за 3600 лева,  купени и коне."

 

Вестник "Юг" от 21 октомври 1918 година

 

"Какво ще кажат германските депутати?

 

"Настъпило е изглежда времето на общото рушение; съба­рят се държави, събаря се и къщата на "пловдивския благо­детел"  и бивш кмет Деньо Манев, който, както е известно, имаше честта да почерпи в дома си с кафе германските депутати. По тоя случай се разправя следното; Една сутрин във времето, когато благословената от Господ либерална концентрация яхаше в името на народното обединение българското племе като конче-вихрогонче, Деньо Манев,  като си правил разходката към Пожарната команда, за да размени със знаменития пожарен командир, уважаемия Коста Келеша, няколко мисли върху положението на фронтовете изобщо... забелязал, че на тая улица нещо липсва."... Провикнал се възмутено и на другия ден там взело да се пълни с постройката на къща. Едва като била готова къщата, разбрало се, че е върху място на Училищното настоятелство.

 

Вестник "Юг" от 2 ноември 1918 година

 

Дядото на Деньо гонил с цигани Хаджи Димитър

 

Според официалната градска история до 1900 година бъдещият кмет Деньо Манев бил обик­новен книжар и в града слабо го познавали. Знаело се, че е от средногорското село Розовец. В него разказвали страшни работи за дядото на кмета. Той носел същото име и дълги години бил несменяем мухтар (т.е. кмет) на село­то. Тормозел българите и така зверски събирал данъците, че никой не оставал на чисто пред хазната.

 

За безобразията му по времето, когато е убит Хаджи Димитър, разказва Захари Стоянов. Ето какво пише апостолът: „Той е имал българско име, говорел български език, но душата му била черна, убежденията му читашки, сърцето му рабско. Като се чуло в с. Рахманли (днес Розовец), че Хаджи Димитър носи байрак „Свобода или смърт", на­шият брат Маню плюл на това и казал, че този Ха­джи Димитър трябва да е най-големият чапкънин. За да покаже и на дело, тоя Маню, че душата му е поганска, ето що направил. Събира той една чета от голи цигани, примамил и още няколко души нему подобни българи, въоръ­жил ги и тръгнал за Балка­на. Маню участвал в ня­колко битки с Хаджи Ди­митра, бил и на Бузлуджа,  клал и хващал своите бра­тя, псувал много повече и от самите турци... За тая заслуга пловдивският па­ша подарил на Маня една добра пушка...".

 

 

 

Черният чорбаджия държал един­ствения хан в селото, единствената кръчма и единственото кафене. Безчинствал както си иска и съвсем логично бил убит от Добри войво­да. Има слухове, че убийството станало по молба на Васил Левски. След смъртта на ненавистния мухтар неговата дейност би­ла продължена от сина му Маню Денев, бащата на пловдивския кмет.

 

В Пловдив знаели тази срамна история, но въпреки това избрали издънката на чорбаджи Деньо за кмет.

 

Израснал от писар до мирови съдия

 

Снимка за спомен на министри и 
кметове от Шуменския затвор, осъдени
за корупция и за националната ката-
строфа.

Единственият пловдивски историк, който е успял да издири наследниците на кмета Деньо Манев,
е уредникът от Регионалния исторически музей Йорданка Кривошиева. Тя изследва и какво е станало с кмета след излизането му от затвора. Всичко е описано в статията й "Пловдивското общинско управление от 1914-1918 година. Неизвестни факти за кмета Деньо Манев". Тя е публикувана в Годишника на музея през 2017 година. "Малко след това успях да издиря и да се свържа с наследниците на кмета Денев. В началото на 2018 година видях внучката му Милка Захариева. По това време тя бе на 87 години и малко след това почина", спомня си Йорданка Кривошиева.

Единствените преки наследници на скандалния кмет носят фамилията Захариеви. Те се падат правнуци на самата Милка. "Мъжът работи в Националната агенция по приходите в София. Правнучката е ски инструктор и владее 4-5 езика. Работи постоянно с чужденци", разказа историчката от РИМ. Преди да започне да изследва живота на Деньо Манев, историчката забелязала, че има много малко факти за живота му. Никой не знае кога точно е роден.

 

"Навсякъде пишат само, че е бил писар в Брезовския съд. А се оказа, че преди да дойде в Пловдив, 20 години е бил мирови съдия. Работил е като такъв в Пещера, после в Месемврия и Нова Загора, а накрая в Ихтиман", обясни историкът.  Според г-жа Кривошиева Манев е съден по Закона за съдене на виновниците от Националната катастрофа по времето на Стамболийски. Затова и делото му минава толкова бързо.

 

В статията си тя описва следвоенния феномен всички беди от годините да се прехвърлят на кметската глава. Дава за пример обвинението, че в Пловдив имало много тиф и за това вината е на кмета. Статията припомня, че по това време градът има лошо водоснабдяване, а коремен тиф има в цялата страна.

 

Припомня се и благотворителната му дейност. През 1918 година за Руския червен кръст кметът събрал 98 лева. Същата година били набрани и 10 000 лева за ученически трапезарии, в които се хранели бедните деца. Голямата му дъщеря Марийка Манева е в благотворителното дружество "Самарянин" и е инициатор благодетелят Димитър Кудоглу да стане почетен гражданин. 

 

 "Щом сте закъсали за мъже, имаме пленници сърби!"

 

През 1918-а се появили първите знаци на съдбата, че кметът ще яде дърво. Деньо Манев обаче не ги разчел правилно. По това време хиляди пловдивски мъже са на фронта. 950 от тях няма да се върнат никога. Жените са останали сами и се чудят как да намерят храна за гладните си деца. През юни 1918 година хиляди пловдивчанки обсадили Общината с викове: „Върнете ни мъжете!”.

 

Достойната издънката на чорбаджи Деньо изчакал да млъкнат и казал: „Щом толкова сте закъсали за мъже, имаме пленници сърби". Последвал рояк от камъни. Кметът се навел, но няколко точни попадения го свалили на тераса­та пред Общината. Издрънчали и първите счупени стъкла, чули се псувни и тежки сексуални закани.

 

 

 

След това гладните жени атакували къщата на омразния кмет. Изпочупили всичко в нея, а за да се спаси от линч, Деньо Менев извадил пистолет и убил една от жените.

 

Извикали военните от гарнизона да усмирят отчаяните пловдивчанки, ала те дошли с походните кухни. Бунтът утихнал, а след това край войниш­ките лагери постоянно се виждали жени и деца с канчета в ръце - колкото и да била оскъдна храна­та за войниците, все ос­тавало по нещо и за гладните.

 

Немските час­ти имали повече продук­ти, само че те не раздава­ли даром - намигвали на жените и посочвали храстите. След немците дошли войниците на Антантата. Това били „афрофранцузи” - зуави, марокан­ци, сенегалци. Те върнали във великия град ориенталската мръсотия и венерическите болести. През 1919 г. се оказало, че близо 14 на сто от пловдивчани са болни от сифилис.

 

Избягал в Банкя при сина си

 

Кметът Деньо Манев влязъл в Софийския затвор през 1920 година. Компания му правили генерал Рачо Петров, Петър Пешев, Христо Г. Попов и други виновници за влизането ни във войната на страната на Германия. В архива на Народната библиотека има снимка, на която всички са се снимали за спомен. Петър Пешев пише в спомените си, че арестантското отделение било винаги пълно и някои от затворените спели в коридора. „Най-дълго време, почти всичкото време, прекарахме в арестантското отделение: аз, Величко Кознички и Деньо Манев”, пише в мемоарите си Пешев, цитиран в статията на Йорданка Кривошиева.

 

През 1921 година новият кмет Иван Кесяков, който заварва опоскания град след Манев, иска предшественикът му да бъде съден за още куп зулуми. Новите обвинения са за щети за 300 000 лева и това, че си присвоил 12 коли със сено.

 

Деньо Манев починал на 22 юни 1928 година в софийския град Банкя. Там живеел със зет си - видния лекар д-р Радан Цанов. Установил се там, защото имал нужда от лечение след годините в затвора. В пловдивската памет обаче той е „умрял презрян в София и по затворите”. Погребан е в Централните софийски гробища на един парцел с жена си Лалка, сина Христо, дъщерята Пенка и 10-годишния си внук Денчо.

 

На тази дата: 2 февруари 1709 г. случайно минаващ кораб прибира Робинзон Крузо

1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-а-Тиера корабокрушенеца Александър Селкирк. Морякът е смятан за първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.

Селкирк бил шотландски моряк и опитен щурман, което му помогнало да стане боцман на кораба „Сенк Порт”. По време на едно от плаванията си обаче, Селкирк заявил пред капитана на кораба, че е лудост да продължат пътуването. Историята не посочва какво се случва след този „бунт”, но вероятно Селкрик е бил принуден да напусне. Така през 1704 г. слиза на сушата на необитаемия остров Мас-а-Тиера (част от състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили), а корабът отплава в далечината. От кораба той слиза само с дрехи, пушка, инструменти, Библията и тютюн. Отначало Селкирк чете Библията, очаквайки спасение, но скоро му станало ясно, че помощ няма да дойде. Едва през 1709 г. - 4 години и 4 месеца след стъпването му на острова, корабът на капитан Уудс Роджърс, плаващ под английски флаг, хвърлил котва до брега на Мас-а-Тиера и спасил Селкирк от тропическия остров.

През 17 в. островът се е наричал Агуас Буенас. След това до 1966 г. носи името Мас-а-Тиера (Близо до земята), когато е преименуван на остров Робинзон Крузо по името на главния герой в романа на Дефо. Това е най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който се състои от общо три острова - Робинзон Крузо (Мас-а-Терра), Алехандро Селкирк (Мас-а-Фуера) и Санта Клара.

Археолози от различни страни доказват лагеруването на Агуас Буенас на корабокрушенеца. Откритите дупки от колове в земята предполагат, че при пребиваването си на Агуас Буенас морякът е издигнал край сладководен поток малък бивак, който е бил негов дом. От построените от него колиба, площадка, заслон и наблюдателен пункт е можел да вижда преминаващи край острова кораби. Зад залива, приютил идващия от морето моряк, сред хълмовете се вижда хребет, който е наречен „наблюдателен пункт на Селкирк”. Открити са два морски прибора, навигационен пергел и други инструменти, датиращи от началото на 18 в., за които се смята, че са били притежание на Селкирк.

През 1713 г. Александър Селкирк публикувал разказ за своите приключения. Впоследствие се оформило мнението, че английският писател Даниел Дефо се вдъхновил именно от този разказ, за да напише знаменития си роман „Робинзон Крузо”.

Въпреки че Дефо бил фабрикант, застраховател на кораби, политически представител и автор на статии, той става световно известен именно с романа си „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. В действителност Дефо прави много промени в приказката за Селкрик. Той се премества на остров на Карибите, населен с канибали. Докато Селкрик остава на острова само четири години, измисленият персонаж на Крузо прекарва 28 години, два месеца и 19 дни като корабокрушенец, които той педантично отбелязва в дневника си.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Днес в Лидъл един така си беше татуирал ръцете, че като плащаше скенера го отчете, като чубрица.

 

***

 

Хората си намират партньори в живота по интернет! А мен ме е страх едно яке да си поръчам!

 

***

 

Жените са невероятни: ти не казваш нищо и те разбират всичко, те казват всичко и ти не разбираш нищо.

 

***

 

- Вкусен ли е този пушен слон?

- Но госпожо, това е пиле!

- Простете заблудих се по цената.

 

***

 

Когато кравите ожаднеят стават кравожадни!

Ако я научи и да кара джипка може да сменяме премиера...

И те така...

Аз му викам айде на романтична разходка!

Той си хвана цвичките и отиде на народни танци. 

Въпрос(2): С какво си мислите, че е известен този господин, живял в началото на 20-ти век в Пловдив?

И те така...

- С какво се занимаваш?

- Фотомодел съм на фитнес зала.

- Не си ли много дебел?

- Аз съм за снимките "Преди".

На тази дата: 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас: смърт, смърт, смърт...

Първи състав на Народния съд в София. 

От ляво на дясно са

Стефан Манов и председателят Богдан Шулев.

На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава. 

На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.

"По време на Народния съд младежта настоява

за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят

заглавията на вестниците.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.

Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.

Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.

След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).

Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.

Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.

От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Поклон пред паметта на жертвите на комунистическия режим!

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Шеф към секретарката си:

- Моля, нека нашите взаимоотношения не се отразяват на правописа ти, пише се "Управител", а не "Оправител!"

 

***

 

Чък Норис си имал магнит, на който лепял хладилничета от цял свят.

 

***

 

Съобщение до човека, изгубил златен Rolex в района на НДК - в момента е 12:20 часа.

 

***

 

- Какво е празно пространство?

- В главата ми е, но не мога да се сетя!

 

***

 

Блага сума, железни врати отваря...

На ЖИВО! Протести в цяла Русия в подкрепа на Навални и срещу Путин! На живо! Live

 Днес отново в цяла Русия хората излизат на митинги в подкрепа на опозиционера Алексей Навални, който в момента е политически затворник.

В Москва е затворен целия център от милицията и 7 спирки на метрото, за да възпрепятстват протестиращите.

ГЕДАЙТЕ НА ЖИВО ТУК:

Вторият протест срещу Владимир Путин започна в руския Далечен Изток и в Сибир. Във Владивосток демонстрантите играят хоро върху леда на замръзналия залив в Тихия океан и скандират: свобода за Навални! , съобщи Дождь. Служителите на ОМОН първоначално ги наблюдаваха от брега, след това и те излязоха на леда, протестът се насочи към брега, където го очакваха полицаи. Задържани са 53-има. Общо към този час арестуваните в Далечния Изток са 97.

ПРОТЕСТ В ИРКУТСК:

Властта в Русия започна с арестите още преди протестите!

Близо 4000 души бяха арестувани преди седмица в една от най-масовите публични прояви на опозиция срещу властта в Кремъл. Навални, който се възтановяваше в Германия след отравяне, бе задържан веднага след влизането си в Русия по обвинение в нарушени условия по стара условна присъда от 2014 г., която според властите трябва да стане ефективна.

Братът на Навални - Олег, бе задържан още в четвъртък с други активисти, като обвинението е, че нарушават мерките за ограничаване на коронавирусната инфекция. Той е поставен под домашен арест до 23 март заради призиви за включване в протестите, които могат да създадат риск от разпространение на болестта.  Униформените претърсиха и апартамента на Навални в Москва, докато жена му е била в него.

"ПУТИН Е КРАДЕЦ" ехти по протестите в цяла Русия

Снимка от Красноярск, Сибир:

Всяка група протестиращи е заобиколена от стотици милиционери. Явно властта се бои силно от протестите и продължава с хиляди арести.

МОСКВА:

Полицията започна да арестува случайни хора, включително журналисти, на мястото за събиране на протести в Москва.

Властта се страхува и започна масови арести в цяла Русия и блокира изцяло центъра на Москва, Петербург и други големи градове.

Милицията арестува протестиращи със скорост 650 човека в час.

МОСКВА В МОМЕНТА:

ЮЛИЯ НАВАЛНА ИЗЛЕЗЕ ОТНОВО НА ПРОТЕСТ
ВЪПРЕКИ АРЕСТИТЕ! 

Малко по-късно Юлия Навална беше задържана за пореден път.

В Санкт Петербург полицаи вадят пистолети срещу протестиращи.

В други градове бият протестиращите с електрошокови палки.

Хората вече са пред затвора "Матроска тишина" където се намира опозиционера Алексей Навални

В САНКТ ПЕТЕРБУРГ ПОЛИЦИЯТА БИЕ И АРЕСТУВА ХОРАТА! ПРОТЕСТИРАЩИТЕ
НЕ ОТСТЪПВАТ. ТЕ СКАНДИРАТ: "НЕ СЕ БОИМ" и "ТОВА Е НАШИЯ ГРАД"

ПУТИНСКАТА МИЛИЦИЯ ПРИЛИЧА НА ФАШИСТКА ОРГАНИЗАЦИЯ! ХОРАТА БИТИ И АРЕСТУВАНИ ДА ЛЕЖАТ В СНЕГА!

ТОЛКОВА ГОДИНИ ПУТИН ПЛАШЕШЕ РУСКИЯТ НАРОД, ЧЕ ЩЕ ДОЙДАТ ВОЙНИЦИТЕ НА НАТО, А НАКРАЯ ДОЙДОХА ВЙНИЦИТЕ НА ПУТИН СРЕЩУ РУСКИЯ НАРОД

 

КАКТО КАЗВА КРЕМЪЛ НЯМА НИКОЙ НА ПРОТЕСТИТЕ:

ФОТОФАКТ: ПУТИН ВЪОБЩЕ НЕ СЕ СТРАХУВА:)

4027 граждани са арестувани.

82-ма журналисти са арестувани на протестите!

МЕЖДУВРЕМЕНО СТАНА ЯСНО, ЧЕ АЛЕКСЕЙ НАВАЛНИ Е НОМИНИРАН ЗА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР

ВЛАСТТА ВЪВЕЖДА ПЪЛНА ЦЕНЗУРА! КОЯТО МЕДИА

ОБЯВИ БРОЙКА НА УЧАСТВАЩИТЕ В ПРОТЕСТИТЕ РАЗЛИЧНА ОТ БРОЙКАТА ОБЯВЕНА ОТ ВЛАСТТА ЩЕ БЪДЕ ГЛОБЯВАНА С 4 МИЛИОНА РУБЛИ

 Обновява се!

На тази дата: 31 януари 1911 г. е родена Ванга

Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова, известна като Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката врачка или Ванга гледачката е българска ясновидка, на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава, и че е притежавала дарба да предсказва бъдещето.

Родена е на 31 януари 1911 г. в Струмица в семейството на активиста на ВМОРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете, а баща ѝ е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. През този период живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа.

През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко на сън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

През последните години от живота си тя финансира построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.

Ванга умира на 11 август 1996 година.

На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич на 27 октомври 2012 година, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието Почетен гражданин на Петрич.

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга, са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата „Курск“ и атентатите от 11 септември 2001. Тези предсказания изведнъж излизат на бял свят, едва след като събитията са се случили, но няма никакви доказателства те да са съществували преди това. В повечето случаи неясната формулировка на „предсказанията“ дава възможност на поддръжниците на Ванга да правят двояки тълкувания, нагаждайки казаното към наистина случилото се.

Рядко се говори за неизпълнените предсказания на Ванга, което е показателно за неоправданата склонност да им се вярва безусловно. Пример е приписваното на Ванга несбъднато предсказание, че през 2011 година „в резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо. Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за унищожението“

Проведени изследвания на феномена Ванга

През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология (основан и ръководен от проф. Георги Лозанов) е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 човека, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70% от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето.

Според авторите на самото проучване обаче, възникналата шумна обществена дискусия е попречила тези резултати да бъдат потвърдени (или отхвърлени) чрез използването на по-прецизна и надеждна методология, която да елиминира въздействието на странични фактори. 

Освен това, според авторите остава отворен и въпроса какви са причините за наблюдаваните резултати – ако те бъдат приети за достоверни – като се дискутират и характерните в подобни случаи задаване на въпроси, съдържащи част от отговора, незабележимо за събеседниците „подпитване“ и т.н. Най-сетне, авторите отбелязват, че не одобряват „лековерността на хората, които се стичат пред дома на Ванга“, както и заключават за пореден път, че е необходимо далеч по-задълбочено и обстойно научно изследване.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

Не знам защо всички мразят мързеливите хора? Та те не са направили нищо!

 

***

 

Противоположностите се привличали, моля ти се. И сега? Каква точно жена да търся, след като съм умен силен и красив?

 

***

 

- Наборе, снощи сънувах, че съм на Хаваите!

- Аз пък бях на кръчма!

- Що не се обади бе!

- Звънях ти... ама ти беше на Хаваите!

 

***

 

- Защо си толкова тъжна?

- Бях в мола и се влюбих в едни ботушки но нямаха моя размер...

- Мислех че ако любовта е истинска размерът няма значение.

 

***

 

– Да ти се похваля, купих си крокодил и го гледам на вилата.

– Съседите не реагират ли?

– К'ви съседи, бе, брат?