Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Вчера цял ден вместо бормашини, от съседните апартаменти се чуваха епилатори!

 

***

 

Мило, идва Св. Валентин.

- Поздрави го, ако го видиш.

 

***

 

Мисля да празнувам до кръста Свети Трифон, а надолу Свети Валентин!

 

***

 

И да знаете... Мозъкът ми работи като часовник. Даже понякога изскача кукувица...

 

***

 

- Твоят мъж с какво се занимава?

- С бира.

- Произвежда или търгува?

- Купува я и я пие.

Фики може да го ангажират да пее за Цветан Цветанов на изборите!

 

Въпрос(5): С какво става известен този младеж живял през 30 - те години на 20 - ти век в Русе?

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Студ! Отворете бутилка червено вино и го оставете да подиша. Ако усетите, че виното не диша, направете му дишане уста в уста.

 

***

 

- Как си със ските?

- Като мълния съм.

- Как така?

- Всеки път в различно дърво...

 

***

 

Жена се връща от почивка. Лягат си и тя казва:

- Най-после един до друг!

- Щастлив съм до теб, мила!

- Не бе, на краката си говоря.

 

***

 

Спах само няколко минути на новия матрак "Тед" и болките в гърба ми изчезнаха. Лошото е, че ме помолиха да си тръгна от магазина.

 

***

 

Вече не се казва "Хлопа ти дъската!" Казва се "Джуркат ти се файловете!"

Айде, хаирлия да са изборите...

 

Музикална пауза!

Композитор и изпълнител Георги Петранов от Варна.

Логично, след като Европа не желае да живее по бандитски закони и не признава правото на Русия да живее по бандитски закони!

На тази дата: 12 февруари 1924 г. открита е гробницата на Тутанкамон

1924 г. е открита гробницата на Тутанкамон. Небхеперура Тутанкамон, наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от 18-тата фараонска династия. Любопитен факт е, че младият фараон става най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление.

Всъщност гробницата е открита на 4 ноември 1922 г., но до скритите вътре  съкровища, откривателите достигат година по-късно.

Лорд Джордж Хърбърт Карнарвън е английски благородник. През 1900 г. претърпява пътен инцидент - колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения - и астма. По съвет на лекарите той започва да води по-спокоен живот, и се премества да живее в Египет. Скоро след пристигането си там, Лорд Карнарвън е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвън разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към директора на Египетския музей - Масперо.

Масперо го свързва с Теодор Дейвис - откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежавал и правата за разкопки в Долината на царете, и през 1914 г. продава концесията на Лорд Карнарвън, смятайки, че всичко в долината е изследвано, и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.

А лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър - учен археолог, считащ, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.

Разкопките започват през 1917 г. с отстраняването на големи количества пръст и отломки, като още в първите месеци археолозите откриват остатъци от неизвестни стени на метър от гробницата на Рамзес VI. По-късно се оказало, че това били бараките, в които са живели строителите на гробниците в района. Картър решил да не бута стените.

С течение на годините работа не било открито нищо, търпението на Карнарвън се изчерпвало, а в разчистеният периметър нямало и следа от гробница. На Картър бил даден срок от още един сезон, преди да спре финансирането на проучванията.

Отчаян и намиращ се в безизходица, Картър решил да бутне стените на постройките и да отстрани натрупаните отпадъци. Това станало през ноември 1922 г. На 4 ноември работниците спрели да работят и останали на място. В една от ямите, където били премахнати скалните отломки, се показало грижливо издялано стъпало.

Работата не спира и скоро работниците достигат врата. Картър пробива малка дупка и вижда коридор, пълен със скални отломки. След откритието той пише телеграма на лорд Карнарвън и го чака търпеливо три седмици, докато пристигне от Англия.

След пристигането на Карнарвън първата врата била разбита, а коридорът с отломките - разчистен. В първата гробна стая намерили безброй предмети - статуи, фигури на странни животни, както златни и позлатени предмети от бита. Те били първите от близо 3000 години, които виждали тези съкровища.

На десетина метра от първата врата археолозите се натъкнали на втора, с печат на Тутанкамон. Тя водела до помещение, в което имало подреден цял „музей” - вази, ракли, златни жезли, столове, каляски, златен трон, както и три големи украсени с глави на животни легла. Сред откритите предмети били и две статуи в човешки ръст, изработени от черно дърво, със златни сандали, позлатени дрехи, и с жезъл в ръка, като около челата на фигурите се виела змия, която била царски символ. В краката им се търкалял изсъхнал букет от полски цветя.

Там била намерена и трета врата, която Картър и Карнарвън не отворили. Заели се със съхраняването и описването на предметите от другите две помещения, като получили разрешение от правителството да използват за склад гробницата на Сет II, където складирали и консервирали всички открити предмети. С това се занимавали до 1923 г., когато дошло време да се отвори и третата врата.

Зад нея се намирало помещение с площ от 26 кв.м. В него се намирал позлатен саркофаг, а в него имало други три позлатени и заключени саркофага. Четвъртият бил от жълт кварцит. Последният ковчег бил от масивно злато, а върху него бил изобразен ликът на владетеля. Когато капакът бил повдигнат, се показала уникалната и безценна погребална маска на Тутанкамон, както и непокътнатата мумия на владетеля. До нея са открити още предмети - диадеми, кинжали, амулети, нараменници, пръстени и възглавница. Те били пренесени в музея, а мумията на фараона - изследвана и върната в саркофага.

Любопитен факт е, че поради неправилно съхраняване след откриването на мумията на Тутанкамон, тя се е разделила на 13 части, а като цяло методите на Картър - които били „грижовни” за времето си, днес се определят като „варварски”, което всъщност е нанесло непоправими щети по намерените предмети и мумията.

Днес в Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Като най-ценен артефакт се пази позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

ВИДЕО

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Разликата между мога и не мога, е кой пита...

 

***

 

Това, което фризьорът и таксиметровият шофьор го занаят, не го знае и Google!!!

 

***

 

Казват, че в зряла възраст, трябва да се яде много внимателно, та преди малко, много внимателно изядох 5 еклери!

 

***

 

СЪВЕТ КЪМ МЪЖЕТЕ:

- При среща с Купидон, стреляйте първи!

 

***

 

Сърцето ми шепти - "Шоколад и Вино", но дънките крещят - "Спри се жено, яж салата"...

Фончо тарикатчето - пародия!

 

Я да видим кой е "Мутри вън":

Едно от лицата на коалицията на Мая Манолова „Мутри вън“ е Светослав Трайков. 

Участва при всички публични изяви на новата коалиция. Я да видим кой е той:

Тук в прегръдката на Боко

Светослав Трайков – бивш кадър на ГЕРБ-Варна, работил в Областна администрация, шеф на борда на Двореца на културата и спорта. 

Снимал се е в прегръдката на премиера Борисов. 

След като през 2013 г., Трайков е изгонен от ГЕРБ, той става критик на партията.

После при ортака на Ахмед Доган (ТЕЦ Варна) - Данаил

При Барека

Папазов

При ортака на Доган

тогава кандидат за кмет на Варна от „Живот за Варна“ и Светослав Трайков, кандидат за общински съветник от същата листа.

Заедно с Бареков на брифингите на „България без цензура“.

Сега при Мая

Днес заедно с Мая Манолова щял да гони мутрите. Все ми се струва, че никой няма да гони, а
ще иска да става ортак с мутрите.

Та това е новата коалиция: „Изправи се! Мутри вън“

 

74 години от рождението на Миряна Башева! Много, много добра поетеса

ТОЧКА - Миряна Башева

Аз нямам как да стигна до финала,

да пусна тоя свят на самотек.

Мен еволюцията ми е дала

безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости

под жалните орландовски брези

и моите опечалени гости

ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,

на черните Адамови ребра,

над мене няма да програчи гарван.

Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден - помози бог! -

откаже медицината отсрочка,

не бързайте с цветя и некролог.

Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

Снимката е за лица над 18 години

 

На тази дата: 11 февруари 1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора след 27 години

1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора „Виктор Ферстер” в Република Южна Африка. До тогава той е прекарал 27 години като политически затворник.

Нелсън Ролихлахла Мандела започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на Африканския национален конгрес (АНК). През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал.

През 1956 г. той попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. Мандела е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда.

Мандела прекарва 18 години в затвора на остров Робън, през 1982 г. е преместен в затвор в Кейптаун, където остава още шест години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.

В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.

Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г. През септември с.г. Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие.

На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир „Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк е отличен и получава и Нобелова награда за мир.

През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

- Какви цигари е пушил Исус?

- Син Давидов.

***

- Извинете, как се справя синът ми в училище?

- Как да ви кажа... Вие гледате ли ...овце?

- Не...

- Вижте, няма да е лошо да му купите...

***

- Може да е умна, пък да не го показва...

- Пък може и да е тъпа... и да не го крие...

 

***

 

Между приятели:

- Защо наричаш жена си бежанец?

- Защото минава всички възможни граници...!

 

***

 

Министърът на транспорта пое ангажимента до края на 2023 г. жителите на столицата от всяка точка на града да могат да стигнат само за половин час до задръстването на “Цариградско шосе”.

Тези парламентарни инцести взеха да стават брутални...

Способните деца на българските властници...

На тази дата: 10 февруари 1962 г. Руснаци разменят пилот на американски шпионски самолет за полковник от КГБ!

След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, 

че не е успял да унищожи шпионското оборудване в 

самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. 

Но въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу 

него и той продължава да работи във военната авиация. 

1962 г. заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен за пилота Гари Пауърс, свален над СССР през 1960 г.

На моста „Гленикер”, който свързва Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Двамата са разменени точно в 8.52 ч. сутринта берлинско време. Малко по-рано, на друг пропускателен пункт в Берлин, властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г.

Рудолф Иванович Абел е един от най-изявените съветски шпиони на Запад, експерт в техническите аспекти на шпионажа. След като служи във военното разузнаване през Втората световна война, Абел под фалшива самоличност отива в германски лагер за бежанци, откъдето получава убежище в Канада. През 1948 г. се прехвърля в САЩ, където реорганизира съветската шпионска мрежа.

Под името Емил Голдфус създава свое фотографско студио в Бруклин, Ню Йорк. ФБР попада на следите му през юни 1957 г., след като друг съветски шпионин в САЩ - подполковникът от КГБ Рейно Хейханен, бяга в американското посолство в Париж.

Франсис Гари Пауърс завършва колежа Милиган в щата Тенеси през 1950 г. и постъпва във военновъздушните сили. Обучава се за пилот на изтребител. През 1956 г. вече е капитан и е прехвърлен към програмата за полети на U-2 на ЦРУ. Сравнително отскоро ЦРУ изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Прикритието на пилотите на U-2 е, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).

След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан и инструктиран за първия му полет над съветска територия. На 1 май 1960 г. той излита от Пешавар, Пакистан. След като прелита 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.

Сред местата, които ЦРУ се надява да снима, са и тези, които биха разкрили технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Наблюдателен полет, извършен на 5 април, е показал строеж на комплекс за изстрелване на ракети в Тюра Там. Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време.

В същото време обаче Дуайт Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май. След това се очаква Айзенхауер да направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.

Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде улучен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета и успява да катапултира, спускайки се с парашут на земята, където цивилни граждани го задържат до идването на полицията.

След като самолетът не пристига в Норвегия, ЦРУ разбира, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят версия за прикритие, която се разпространява от военновъздушните сили и според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция, проучващ „горните атмосферни слоеве”, не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.

На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява „агресивните американски кръгове” за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. САЩ се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.

На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е „жив и здрав”, и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха „съчинили още някаква басня”. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички „всички възможни мерки за защита на САЩ срещу изненадващо нападение”. Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.

Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен процес срещу Пауърс. ЦРУ инструктира Сам Джаф - репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса. Майкъл Бешлос пише в книгата си „1 май: Айзенхауер, Хрушчов и аферата U-2”, че Джаф „е получил данни за съветския шпионаж като доказателства, опровергаващи обвинението, в случай че Хрушчов изобличи U-2. В репортажа си Джаф трябва да говори за Пауърс не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване”.

На 19 август 1960 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 години затвор.

На 10 февруари 1962 г. е разменен за съветския шпионин Рудолф Абел, който е в затвор в САЩ. След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Но въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него и той продължава да работи във военната авиация.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Хората ни гледат дали сме дебели, слаби, богати или бедни... А комарът, ни обича такива каквито сме.

 

***

 

- Аз с какви жени можех да бъда, ама...

- Какво, ама...

- Ама не искат!

 

***

 

Tолкова са богати, че шофьора им си има домашна помощница, а домашната му помощница си има шофьор!

 

***

 

Ако щете вярвайте, но от Нова година до сега съм свалил 10 кг... суджук от тавана.

 

***

 

- Иване, жена ти днес е много мълчалива?

- Помоли ме да ѝ подам червилото, а аз чух лепилото!

Как ви се струва пуловерчето за 5500 евро?

Ако откажат регистрация да пробват с: "Изправи се! Аз предложих Пеевски!"

На тази дата: 9 февруари 1923 г. Александър Стамболийски става министър-председател

На 09 февруари 1923 г, в България е съставен нов кабинет с министър-председател

Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС.

Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен. Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен.

Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС - под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.

Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. 

Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор.

След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС. Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия.

Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление. През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.

По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция - лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните.

На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.

Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г.

Покушението срещу министър-председателя Александър Стамболийски е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи подкрепа извън средите на селячеството, а срещу него застава цялата българска интелигенция, армията и останалите политически партии, на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат. Няколко дни по-късно законният министър-председател е заловен и заедно с брат му Васил е подложен на нечовешки изтезания в къщата им край с. Славовица. Рязан с нож и прободен близо на сто места, на 14 юни Александър Стамболийски издъхва в нечовешки мъки. Впоследствие главата му е отрязана. След тази садистична екзекуция, колелото на насилието в българската история отново се завърта, помитайки след себе си малкото останал здрав разум в политическата ни действителност.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Компютърната игра TETRIS ни научи, че трябва да го пъхнеш там, където можеш, а не където искаш..

 

***

 

Който е казал, че трудът е песен - нищо не разбира от музика...

 

***

 

Любов е, когато си си спраскал копчето на панталона и тя ти го зашие малко по-навънка, за да си мислиш, че си отслабнал.

 

***

 

Гледайки филма "Троя" някак си ми стана мноооооооо тъпо, че на Брат Пит късата пола му отива повече, отколкото на мен!

 

***

 

В живота абсолютно не е важно дали плуваш по или срещу течението. Важното е да плуваш с яхта!

Трябвало да направят карнавала въпреки пандемията, за да спазели стара християнска традиция: кукерски празник "Джамал"?!?

На тази дата: 8 февруари 1878 г. Освобождението на Несебър от турско робство

Датата, която историята визира за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878 г.Обявяването на акта на освобождението става без нито един изстрел след като майор Колантаевски, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес­кад­рон на 13 ­Дра­гун­ски на Во­ен­ния ор­ден полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.

 Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност, става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб.                    

Завземането на Черноморското крайбрежие,особено селищата с удобни пристанища ,било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България.Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия.По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече

нямало официални представители

на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Истанбул. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.

Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди.На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус

сформирал летящ отряд

под командването на полковник Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.

Полковник Лермонтов влиза с първия отряд от 30-40 кавалеристи от ХIII драгунски полк и е срещнат с хляб и сол и после отведен в църквата “Св.Хач” за отслужване на благодарствен молебен.

Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полковник Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000 руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни

вести за черкезки нападения

срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане полковник Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в

Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант.

Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари под командването на майор Колантаевски

освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Повечето неща в началото нямат смисъл, но ако си търпелив и вложиш любов в тях, ще видиш, че и накрая нямат смисъл.

 

***

 

С появата на Биткойн, изразът "Аз да не ги копая тези пари", загуби смисъл!

 

***

 

- Какво държиш в ръце?

- Електронна книга.

- Опитваш се да откажеш четенето ли?

 

***

 

- Маестро, а Вие защо започнахте да свирите на пиано?

- От цигулката ми падаше бирата...

 

***

 

- Самотата не е да галиш котка. Самотата е да галиш косматия си крак!

Надя, 24 год.

Отговорът(4): Той е истинският герой изигран от Тодор Колев в "Опасен чар"! Кочо Капитанчето - международен крадец и измамник!

Днес попитах: С какво е станал известен този мъж в България и на Балканите в началото на 20-ти век?

Отговорът: Той международен измамник станал прототип за филма на Тодор Колев "Опасен чар"

През първите десетилетия на ХХ век в престъпните среди се носи като легенда името на международния крадец и измамник Кочо Дамянов, известен повече като Кочо Капитанчето.

 

Мистериите около личността му остават неразгадани за полицията у нас и в чужбина, а името му се превръща в нарицателно за изтънчен мошеник. По-късно образът му става основа за филма на Тодор Колев "Опасен чар".

Кочо е роден в Бяла, Варненско, някъде към 1890 г. Той е строен и елегантен, със засукани мустаци и хитри очи, от които нищо не убягва. Владее всички форми на джебчийското изкуство. Кочо разбива напълно представата, че крадците са нискокултурни примитиви или по-скоро е изключение от правилото.

Измамникът е интелигентен, владее 12 езика, обиколил е много свят.

Много пъти е осъждан и е избягвал от затворите. Първите подвизи на бъдещия джепчийски цар започват през 1908 г. Кочо Капитанчето се сдружава с по-старите престъпници Чекердето и братя Тинко и Колю Ангелови, от които черпи вдъхновение. Четиримата престъпници измамват няколко богати търговци и им задигат хиляди левове. Схемата е проста - двама от бандитите, единият е Кочо, се наемат да работят за набелязаните мишени.

 

С красивия си външен вид, добри обноски и порядъчно излъчване, бандитът получава службата без проблеми. Веднъж уредили се, мошениците разузнават къде търговците държат парите си и издават скривалището на своите другари. 

Те атакуват магазините и канторите през нощта и отмъкват плячката. Започват разгулен живот, който веднага впечатлява полицията. Но престъпленията са извършени така, че не оставят никакви следи. Кочо прекарва известно време с бандата, колкото да усвои занаята.

 

Междувременно открива и дарбата си на джебчия и артист, който може да свали перлена огърлица от нечий врат, без да го усетят. След като решава, че е натрупал достатъчно опит, Кочо започва да действа самосиндикално. Първоначално вършее по пазари и гари, след което се заема с по-сериозни удари. Основната му схема е проста и безотказна: сдушава се с някой богат човек, след което го ограбва, като често за по-сигурно го упоява предварително.

 

След един подобен случай мошеникът все пак е заловен, осъден и пратен да лежи в Черната джамия в София. Как престъпникът избягва от това свръхохранявано място, не е ясно и до днес. Все пак притеснен, Кочо решава за по-сигурно да напусне България. През месец август 1909 г. Кочо вършее из съседна Румъния. Там ограбва български търговец, след като преди това се сближава с него. 

Нещастникът спестява с много труд 1000 лева и отваря собствена кръчма в Търново. За да има заведението по-голям успех, търговецът отива в Букурещ да търси вариететни артисти. На един голям площад се запознава с Кочо. Търговецът споделя целта на пътуването си и нашият човек си предлага услугите да му помогне.

 

В Букурещ двамата се установяват в хотел "Габровени" в стая за двама. Първата вечер хапват в ресторант, след това към 10,30 часа вечерта се прибират в хотела. Уморен от пътуването, търговецът скоро заспива. Кочо се преструва на заспал, но просто хитрува и чака спътникът му да заспи. След това поднася към носа на заспалия шишенце с упояваща течност.

 

След като смръква от нея, нещастният търговец изпада в непробуден сън. Докато жертвата му хърка, ловкият Кочо си съблича дрехите, облича тези на търговеца, взема парите, задига и куфара му и, незабелязан от никого, излиза от хотела.

 

Алчният крадец се връща, за да вземе пардесюто на търговеца, което в бързината е забравил да отмъкне. На излизане портиерката забелязва Кочо и го пита къде отива. Напълно хладнокръвен, крадецът обявява, че получил спешна покана от София да се яви на телефона в 1 часа след полунощ. Поръчва на жената да не се дига шум, защото приятелят му бил уморен и заспал дълбоко. След това Кочо спокойно си излиза от хотела, а повярвалата му портиерка кротко ляга да спи.

 

На сутринта жената няколко пъти чука на вратата на стаята, където би трябвало да са двамата наематели, за да влезе да почисти, но отвътре никой не отговарял. Едва към 4 часа следобед портиерката решава да влезе в стаята и като вижда, че упоеният търговецът още не става, започва да го дърпа, уплашена да не е умрял. Ограбеният, макар и трудно, се събужда. Главата му е замаяна. След като се свестява, търговецът пита портиерката къде е другарят му. Тя му разправя как той излязъл от хотела и какво че му липсват парите часовникът, дрехите и куфарът и разбира какво е станало. Съобщават веднага на полицията, но тя е безсилна пред таланта на Кочо.

 

В края на 1909 г. Кочо все още е в Румъния, този път в Браила. Там министерството на търговията и земеделието командирова двама чиновници. Те се установяват в един хотел в центъра на града. Един ден при тях се явява Кочо и ги моли да го препоръчат на съдържателя на хотела за келнер. Те се съгласяват и същия ден чорбаджията го назначава.

 

Мошеникът започва работа веднага. Няколко минути са му необходими да се ориентира в обстановката, след което прибира всичко по-ценно, което му попада. На излизане претършува и куфара на своите благодетели. Оттам задига 505 лева и изчезва. Потърпевшите научават, че ограбеният се казва Александър Бонело, роден в Малта, дошъл преди няколко дни от Цариград след дълго скитничество и мошеничество. Румънската полиция отново е безсилна пред изкусния мошеник.

 

През ноември 1910 г. Кочо пристига с параход във Варна. Установява се в хотел "Орел" заедно със "съпругата си" рускинята Мария Сергеевна. Там тарикатът се представя за английски търговец, но веднага се отдава на занаята си - джебчийството. На 30 ноември Кочо се разхожда по булеварда, когато е забелязан от случаен минувач. Този минувач не е кой да е, а един от измамените чиновници в Браила - Сава Станчев. Последният зяпа няколко секунди, мъчейки се да си спомни откъде познава това лице. В един миг паметта го озарява.

 

Станчев тръгва след стария си познат. Помолва първия срещнат стражар да го задържи, като му описал с две думи случая. В този момент мошеникът се обръща, дочува разговора и внезапно побягва. Стражарят хуква след него. Зрелищната гонитба впечатлява минувачите, някои от които се притичват на помощ. С триста зора "английският търговец" е заловен.

 

Откарват го в участъка. После обискират хотелската му стая и намират множество ценни предмети и инструменти от арсенала на професионалните апаши. Жена му също е доста съмнителна. Снимката в паспорта не отговаря на лицето английския консул във Варна, който още същия ден настоява пред властите да освободят поданика на Обединеното кралство. 

От полицията категорично отказват с аргумента, че задържаният се е представял под различни имена и народности. 

Скоро полицаите откриват, че Александър Бонело всъщност е старият им познат Кочо Дамянов. Установяват, че същият преди години лежи в Черната джамия в столицата, откъдето избягва. В делото му фигурира и обирът на българския търговец в Букурещ. След като номерът с английския консул не минава, на 27 декември Кочо избягва от затвора при неизяснени обстоятелства и пристига в София. 

Още на следващата вечер той се разхожда на перона на Централна гара елегантно облечен, оглеждайки пристигащите и заминаващите влакове. На прозореца на първокласно купе се показва красива чужденка със скъпо колие на врата. Тя подава глава навън да се полюбува на Кочо, който отправя страстни погледи

 

След няколко изящни фрази, произнесени от мошеника на перфектен френски, дамата се навежда още повече, за да получи страстна целувка. В този момент влакът изсвирва. Кочо целува жената, като същевременно с добре отработено движение хваща колието, дръпва го и го прибира в джоба си. Отчаяният вик на дамата се смесва с грохота на тежките вагони. Влакът се отдалечава, а Кочо потъва в навалицата. След година е арестуван в София, но на 21 февруари 1912 г. избягва от влака София - Варна между гарите Плевен и Пордим, като упоява охраната и скача в движение.

 

Във вихъра на войните името на мошеника отново се губи за дълго време. Повече от десетилетие никой не знае нищо за него. Едва през 1929 г. опитният полицай Старото залавя крадеца в бозаджийница "Радомир" и го закарва в полицията. 

Кочо вдига скандал. Представя се за председател на гръцко-българската комисия и за гръцки поданик. Екстрадират го от България. Ползвайки фалшивия си паспорт, 

Кочо участва в изборите за селски кмет в Солунско и ги печели благодарение на изискания си чар и добри обноски. Които не му пречат само седмица по-късно да отмъкне общинския бюджет от 400 000 драхми и да забегне в Цариград. След известно време Кочо се завръща в България с годеницата си - англичанка. Запознава се с нея на парахода. Сгодяват се на палубата. Кочо й подарява скъпоценен годежен пръстен, краден.

 

Радостта на годеницата е кратка. Щом влюбените слизат на Варненското пристанище, Кочо е закопчан от ченгетата и тикнат в пандиза. Лежи известно време, но излиза на свобода. От този момент за него се носят само легенди.

Само важните неща!

Да, добре! Както казва Ахмед Доган

Въпрос(4) С какво е станал известен този мъж в България и на Балканите в началото на 20-ти век?

На тази дата: 7 февруари 1878 г. Созопол е освободен от турско робство

 На 7 февруари 1878 година Созопол е освободен от турско робство. Това прави т.нар. летящ отряд, воден от полковник Александър Михайлович Лермонтов, командир на XIII Драгунски на Военния орден полк. На 3 февруари отрядът бил сформиран от 7 пехотни роти, 2 кавалерийски ескадрона и 2 конни оръдия, набрани от 13 драгунски и 104 Устюжки полк.

Той имал за задача да заеме ключови позиции за защита на бреговете на Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлински проход башибизуци и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас, на 7 февруари е освободен Созопол.

По традиция населените места в Бургаска област, освен Националния празник - 3 март,честват и деня на Освобождението си от турско робство, с полагане на цветя и венци пред паметниците на своите осводители.

Вицове - само сока, февруари 2021 г.

Кухня, печка, тенджера, прахосмукачка. Всичко е в женски род. Teлевизор, хладилник, диван в мъжки род. Съвпадение?

 

***

 

- Скъпи, ти не ме обичаш вече!

- Няма такова нещо... Аз чужди жени обичам, та теб ли няма да обичам...

 

***

 

- Бабо, как се нарича петел който кълве хората?

- Пилешка супа!

 

***

 

- Какво да ти направя за закуска?

- Има ли хляб?

- Има.

- Има ли масълце?

- Има.

- Има ли саламче?

- Има.

- Искам палачинки!

 

***

 

Може да греша като човек! Но като жена винаги съм права!