На тази дата: 5 май 1876 г. Извършено е Баташкото клане при потушаването на Априлското въстание

1876 г. При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане. То е извършено от османски башибозук от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. част от въоръжените оеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието

в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано

отстрани – „Останки от 1876 година”.

На 1 май 1876 г. врагът е извикан от чорбаджиите на селото, за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.

Българските мъченици. 

Картина на Константин Маковски.

Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.

На 20 януари 1878 г. оцелелите жители на град Батак посрещат пристигащата руска освободителна армия.

Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 г. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, специално за канонизацията. През март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски” по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 г. в църквата в Батак.

Разследвания на турските зверства в България (1876)

Дж. Макгахан отразява неговото кърваво потушаване и неговите репортажи представят пред Европа трагедията на един поробен народ. Русия е принудена да обяви война на Османската империя, за да не загуби авторитет и влияние на Балканите.

„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас.

Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“

Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.

Тези репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.

Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява: „ Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“

Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „Санстефанска България“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.

ВИДЕО

Баташкото Клане - В памет на Загиналите

Вицове - само сока, май 2021 г.

Днес правих барбекю. Дойдоха десетина човека. Повечето пожарникари.

***

Из рапорт на катаджия:

- Във връзка с това, че ми се роди второ дете, моля да бъда преместен на по-оживена улица!

***

Една тука пише, че всички мъже сме под чехъл. Само да доизмия чиниите, и ще ѝ кажа аз на тая!

***

На думи сме смели, умни, високи, руси, красиви... На живо - кот такоа!

***

Една тука пише, че всички мъже сме под чехъл. Само да доизмия чиниите, и ще ѝ кажа аз на тая!

Младият дарител на 100 - те лева за ДБ към това, което имаме за управляващи: "Нелепи сте! Време е да си ходите!"

 Днес дарителят Иван Тодоров написа във "Фейсбук" по повод поведението на премиера:

 По стечение на обстоятелствата съм се сдобил с доста неоригинално име. Често получавам имейли по погрешка, а при нови регистрации потребителското име е винаги заето. Бъркаха ме с мафиотски бос с медицински прякор, бъркаха ме с бял хакер, обвинен в тероризъм, а наскоро и с вносител на машини за гласуване, търсещ да си осигури лоби срещу 100 лв.

За съжаление или за щастие, не съм нито един от горните, а просто човек, който вярва, че част от полученото трябва да се връща в полза на обществото. Затова понякога подкрепям със скромни суми идеи или каузи, в които откривам смисъл. "Демократична България" е една такава кауза, която, според банковото ми извлечение, на 20.09.2019 в 10:23 ч съм подкрепил със 100 лв.

 

Вчера разпечатка с този превод беше размахана на брифинг на ПП ГЕРБ с цел създаване на фалшиви новини, скрояване на компромат и евтина пропаганда в стила на близките до тях кафяви медии.

 

Уважаеми дами и господа от Политическа партия ГЕРБ в парламента, в телевизора, в джипката, в хола в Банкя или някъде другаде. Жалко е, че във вашия свят даренията и публичното финансиране винаги са свързани с корупция. Нелепи сте! Време е да си ходите!

 

Фотофакт: Къртица подкопава стабилността на управлението на ГЕРБ! Варна, център.

Руснаците трябва да го патентоват това масово великденско поръсване със светена вода...

 

Вчера беше "Световният ден на свободата на словото"...

 Вчера докато в цял свят празнуваха "Световният ден на свободата на словото" в България медиите ви показаха защо сме на 112 място по свобода на словото.

Събитията от вчера в държави със свободни медии щяха да бъдат отразени така: 

"Премиерът и ръководството на ГЕРБ излъгаха, че шефа на "Сиела" е дарител на ДБ".

В нашата държава (112 място по свобода на словото) събитието беше отразено така от 90% от медиите: "ГЕРБ и ДБ в задочен спор за дарител."

На тази дата: 4 май 1626 г. Индианци продават остров Манхатън на холандци за 60 гулдена

 

1626 г. остров Манхатън е продаден от индианците на холандските заселници в Америка. Според популярната легенда целият остров впоследствие е закупен от местните индиански племена срещу шепа дрънкулки. По-късно колонията преминава в ръцете на Англия и получава името Ню Йорк в чест на новия крал Джеймс, който е дук на Йорк. След американската революция Ню Йорк става за кратко столица на САЩ.

Когато холандските моряци пристигнали в Америка, те поискали да построят град на остров Манхатън, заобиколен от реките Хъдзън и Ист ривър. На острова холандците срещнали една група индианци; платили им за острова 60 гулдена. Много хора оттогава казват, че глупавите индианци се оставили да бъдат измамени от хитрите европейци, защото толкова евтино продали скъп имот.

Индианците всъщност имали съвсем други представи за земята от холандците. За белите хора земята била стока и можело да бъде купувана и продавана; за индианците земята била нещо като морето или въздуха. Можеш да имаш правото да я използваш; но как можеш да притежаваш морето, въздуха или земята? Като отплата за подаръка на холандците индианците оставили чужденците да живеят и работят на острова. Купувачи и продавачи явно са си представяли съвсем различни неща при тази „търговия”. Дори не се знае дали индианците, които взели парите, изобщо са живеели постоянно на Манхатън. Възможно е само да са минавали оттук.

Подобни недоразумения между индианци и европейци се повтаряли непрекъснато. Белите хора смятали, че индианците се отнасят към земята, както те самите. Така пламнали конфликти и битки между два различни народа, които не се разбирали. Белите хора в крайна сметка победили, защото били по-многобройни и имали по-добри оръжия.

През следващия 19 в. огромните вълни емигранти заливат Ню Йорк и допринасят за голямото разширяване на града. През 1898 г. към Манхатън се присъединяват още четири градчета - Куинс, Бронкс, Бруклин и Стейтън айлънд, с което окончателно е оформен облика на бъдещия мегаполис. Днес Манхатън е с население от над 1,7 млн. жители и с обща площ от 87,46 кв.км.

Вицове - само сока, май 2021 г.

С тези празници объркаха хората. Сега не знаят кога да се изкъпят.

 

***

 

Може ли мъж да прави каквото си иска, ако жена му му каже "Прави каквото искаш!" За един приятел питам...

 

***

 

- Добре де, защо винаги ме свалят само по-млади от мен мъже?

- Защото си добра, и децата го усещат...

 

***

 

Любовта прави човека по-чист! Или поне го кара да се мие, бръсне и да си пере чорапите по често...

 

***

 

- Келнер, две кафета. Това за госпожата да Е МНОГО ДЪЛГО, МНОГО СИЛНО И МНОГО ЧЕРНО, че ги обожава такива.

- Колко си злопаметен Мишо.

Тъпи ли са в ГЕРБ или нас правят на тъпи?

 Днес най-нагло от ГЕРБ излъгаха 2 пъти за едно и също нещо. Първо спасителят от Банкя заяви, че шефът на "Сиела" Иван Тодоров е финансирал "Демократична България" и че той ще внася машините за гласуване. 

След опровержение от ДБ, че това лице не е дарявал никакви суми на организацията, се появи младежът зам.министър на външните работи Георг Георгиев, същият който пазеше къщата на Боко и му целуваше страстно ръката и заяви, че Иван Тодоров бил дарил 100 лева през 2019 г. за местните избори на ДБ.

От ДБ веднага уточниха, че лицето Иван Тодоров дарило 100 лева през 2019 година няма нищо общо с Иван Тодоров собственик на "Сиела". 

Дарителят Иван Тодоров на ДБ е роден 1990 г., а Иван Тодоров от "Сиела" е роден през 1958 г.

Данаил Кирилов?

Борисов не може да заспи ако не излъже!

Борисов наистина прилича на патологичен лъжец. 

На днешния брифинг за около 4 минути излъга 2 пъти и смених канала. Първо каза, че вносителят на машините за гласуване бил дарител на "Да, България", което веднага беше опровергано официално от партията. 

Второ каза, че Радев щял да си назначава негов ЦИК, което също е лъжа. Радев назначава такива членове на ЦИК, каквито му предложат партиите. Което се случваше и до сега.

 И разбира се Борисов не забрави и да се похвали, че само той може да управлява.

Борисов толкова много лъже, че си мисля, че е зависим и не може да заспи ако не излъже.

На тази дата: 3 май 1802 г. Вашингтон е обявен за град

 1802 г. Вашингтон е обявен за град. Първите европейци, които стъпват в земите на днешен Вашингтон са от антуража на испански капитан Дон Бруно де Хечета, който идва тук около 1775 г., плавайки с кораба Сантяго. Днес Вашингтон е столицата на Съединените американски щати. Разположен между щатите Мериленд и Вирджиния на източното крайбрежие на континента, Вашингтон е в територията на Федерален окръг Колумбия. Това е единственият федерален окръг в САЩ.

Градът е едно от най-красивите и изпълнени с исторически паметници населени места в САЩ. В самия център на града има множество интересни музеи и атракции, галерии и природни паркове, но основните забележителности като Белия дом, Джорджтаун, Конгресът на Капитолия през цялото време на годината са препълнени с любопитни туристи от всички краища на планетата. В сградата на Капитолия са настанени законодателните органи на Съединените щати, но независимо от това тук са възможни организирани туристически посещения.

Лично президентът Джордж Вашингтон заедно с градския архитект Пиер Л’Енфант избира мястото, където да бъде издигнат президентският дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г. Първият президент, който я използва като своя резиденция, е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство.

Във Вашингтон се намира и Пентагонът, където е седалището на Министерство на отбраната на САЩ. Тази постройка във Вашингтон се счита за най-голямата административна сграда в света. Строителството на Пентагона започва на 11 септември 1941 г. и за шест месеца са извършени грубите строителни работи. Официално Пентагонът край Вашингтон влиза в експлоатация на 15 януари 1943 г., а построяването на цялата сграда струва на САЩ значителните 83 млн. долара.

Вицове - само сока, май 2021 г.

- Какво Ви вдъхновява?

- Не разбрах...

- Какво Ви кара да ставате сутрин от леглото?

- А, разбрах! Мен ме вдъхновява пикаенето.

***

- Ти ракия за Великден купи ли?

- Да, вече шести път. 

***

- Раната на главата Ви е доста тежка. Сигурно са ви нападнали за пари?

- Така е, докторе...

- Бихте ли познали нападателя, ако Ви го покажат?

- Естествено, докторе, кой не познава жена си.

***

Две блондинки:

- Миме, правих тест за бременност!

- И кво трудни ли бяха въпросите?

***

Всеки втори шеф дава средно по 200 кинта за Великден. Аз с моя късмет все работя за първия...

Три папи са ме галили по главата...

Честит Великден!

Христос воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Исус Христос.

Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба му. След това Исус се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Великден е един от най-светлите празници в православния календар. Почита се Божият Син, който със смъртта си е изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си е дал надежда за живот след смъртта.

Подготовката за честването на най-големия християнски празник започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Сред основните традиции на празника са боядисването на яйца и месенето на козунак.

Великденските яйца трябва да са разноцветни, но е задължително първото да е червено. С него се прави кръст на челото на първородното дете.

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и

археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

На тази дата: 2 май 1933 г. Съобщено е за появата на Чудовището от Лох Нес

Езерото Лох Нес

1933 г. е съобщено за появата на Чудовището от Лох Нес. Неси според легендата е същество, което живее в езерото в Шотландия. Лох Нес е голямо езеро, образувано при отдръпване на ледниците. Водите му са тъмни, студени и на места достигат 250 м дълбочина.

Джордж Спайсър и неговата съпруга вдигат шум в медиите, че са забелязали чудовището, което било с дължина 7.76 м и с височина на видимата част от 1.2 ч. над водата и им пресякло пътя, докато те били с лодка в езерото. На следващата година д-р Робърт Кенет Уилсън успял да направи снимка на чудовището и сензацията обиколила света, въпреки че по-късно било даказано, че това е фалшификация, направена с играчка от магазините на Woolworth.

"Снимката" на д-р Уилсън.

И все пак, очевидците са твърде много и да наречеш всички от тях глупаци, пияници и

мошеници е проява на върховна арогантност, характерна за учените. Така поне смятат многото почитатели на Неси, голяма част от местните хора и по-смелите учени, склонни да не се затварят в догмите. Те повтарят случая с целаканта, древна риба, която дълго време се считаше за изчезнала, докато не бе уловена наново, както и Кракена, това “моряшко суеверие”, което се оказа съвсем реално, когато един рибар хвана гигантски калмар в мрежите си.

И наистина, нерядко сонарите в езерото дават странни данни за огромни тела, носещи се под водата, които, съчетани с многото любителски снимки и безбройните свидетелства, подсказват, че нещо в езерото наистина има.

Въпросът е: какво може да е то и защо никой не го е хванал?

Последното е лесно обяснимо. Лох Нес е едно от най-зловещите места в света, по признание на всички, гмуркали се в него водолази. Водите са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна – над 200 метра. В такъв воден басейн би могло да се скрие всичко; изчислено е, че дори великият часовник Биг Бен би бил напълно потопен.

Но какво ли би могло да се крие? Ако наистина има чудовище, какво същество би могло да е то?

Най-популярната теория е, че в езерото живее плезиозавър. Това са големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава, като такива описания на Неси има много. Това е и най-вълнуващата теория, тъй като дава възможност нещо да е оцеляло след катастрофата преди 65 млн. години.

Дали обаче е възможно плезиозавър да живее в Лох Нес? Някои учени спорят, че той не би издържал в толкова студени води. Разкопки обаче показаха останки от плезиозавър в Австралия отпреди 120 млн. години – тогава, когато най-малкият континент е бил покрит с лед.

Други казват, че той няма да има какво да яде. В Лох Нес обаче има мигриращи сьомги в големи количества. В САЩ тези миграции хранят цели семейства мечки гризли, стоящи край потоците. Може би и Неси би могъл да хапва сьомга.

Третият и най-сложен въпрос обаче е как и защо създанието се е измъкнало от холокоста отпреди 65 млн. години.

Тук отговор няма... затова някои смятат, че Неси не е динозавър, а гигантска змиорка. Змиорки в езерото има бол, но могат ли някои да порастнат толкова грамадни? Традиционните учени клатят отрицателно глава, но пък те така са правили и за калмарите, а са били опровергани.

Една голяма змиорка би приличала на плезиозавър – тя е влечугоподобна на вид, има грозна зъбата глава и перки отстрани.

Друга риба, за която вече се знае, че може да стане грамадна (над 8 метра) е есетрата. В нея обаче няма нищо змийско, а тези моменти са преобладавщи в описанията на очевидците. И тя обаче има перки, а гледана отгоре може да наподоби влечуго.

Любопитно е, че подобни на Неси създания са виждани и в други езера по целия свят или в морето. Това са Моргар, Чампи (който даже е защитен от закона), Тианчи, Мокеле Мбембе, Огопого и т.н.

Възможно е тези създания да са просто съвременни митове - нещо, в което хората имат нужда да повярват.

Вицове - само сока, май 2021 г.

- Какво има за вечеря?

- Телешки език в масло!

- О, няма да ям нещо, което е било в устата на животно!

- Яйца да ти сваря!?..

***

Преди лосиона ми за тяло се казваше Нивеа, сега Волтарен.

***

Циганин на пазара:

- Айде народе, на много хубавите одеала, легате двама, ставате трима!

***

- Мило, когато не си в настроение, да ти обръщам ли повече внимание, или да не те закачам въобще?

- Да.

***

- Колко често правиш сeкс?

- Всеки божи ден!

- И при мен е така - на ВЕЛИКДЕН И НА КОЛЕДА.

Можеше поне днес да не се излага спасителят от Банкя

На тази дата: 1 май - Ден на труда! Историята на празника

 

Днес е Денят на труда. Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4-ма.

На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6-има други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Денят на труда е сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника всяка година, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като се скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.

След демократичните промени в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва предимно от социалисти и комунисти.

Вицове - само сока, май 2021 г.

Вече из София се карало със затворени стъкла, че да не вземе да се появи отнякъде президента Радев и да ви хвърли мандата в колата.

 

***

 

Тя:

- Колко захар искаш в кафето?!

Той:

- Нека да е хрупкаво...

 

***

 

Събота сутрин:

- Мамо, защо реши, че като се прибирам от купон, задължително трябва да съм пияна?

- Защото аз съм баща ти, дъще.

 

***

 

Жената е като катаджия, ще те навика, ще ти вземе парите и ще си останеш виновен!

 

***

 

Срещнах мъжа на мечтите си… Ама и аз едни мечти имам!

Като орките на Доган пред летните сарай

За берекет и здраве

На тази дата: 30 април 1945 г. Самоубил ли се е Хитлер?

 Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в града. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. 

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение — въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат.

Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).

Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, „жертвайки се“ във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата на двамата са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Десетилетия по-късно - през 2009 г., американско ДНК изследване оспорва версията за самоубийството на Хитлер и смъртта му в неговия бункер.

10-сантиметрово парче от череп с дупка от куршум, за което след края на войната се смяташе, че принадлежи на водача на нацистите, се оказа, че е на жена, на възраст между 20 и 40 години. Преди това учени и историци го смятаха за категорично доказателство, че Хитлер се е застрелял в главата, за да не бъде пленен. Парчето е било намерено пред бункера на фюрера от съветски войници и съхранено в архивите на КГБ.

ДНК експертизата възроди теорията на конспирацията, че Хитлер не е умрял през 1945 г., че е оцелял и избягал в Южна Африка или другаде, и историята за смъртта му трябва да се пренапише отново.

Изследването на черепа е дело на археолога от Университета на Кънектикът Ник Белантони. Когато Белантони отишъл в Държавния архив в Москва, за да вземе ДНК проби, му показали опръсканите с кръв останки от канапето в бункера, където се смяташе, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили.

Според свидетели телата на Хитлер и Браун са били увити в одеала и отнесени в градината извън бункера. Те са били пуснати в кратер от бомба, залети с бензин и подпалени.

През май 1945 г. екип от руски съдебни медици изкопал предполагаемия труп на диктатора. Част от черепа липсвала, вероятно отнесена от изстрела при самоубийството. Парче от челюстите съответствало на стоматологичните данни на Хитлер, според асистент на неговия зъболекар, който бил пленен. Освен това тялото имало само един тестис.

Тайно от света трупът на Хитлер бил заровен в Магдебург в тогавашната Източна Германия. Година по-късно по заповед на Сталин, който се съмнявал, че Хитлер се е самоубил, била намерена липсващата част от черепа.

Американският археолог твърди, че е малко вероятно въпросното парче от череп да е на Ева Браун, която е била на 33 години. „Няма сведения Ева Браун да се застреляла или да е била застреляна по-късно", казва той.

През 1970 г. от КГБ изровили останките, кремирали ги и тайно разпръснали праха в река. В архивите на съветските тайни служби били запазени само челюстта (остава скрита за широката публика), парчето от череп и останките от опръскания с кръв диван.

Според теорията от 2009 г. съветските войски вероятно са открили трупа на двойник на Хитлер.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Гръцки хотелиер кълне друг:

- Дано ти дойдат за Великден 3 рейса българи, и всичките с хладилни чанти и сандвичи!

 

***

 

- Скъпа, да си призная, преди сватбата съм ходил по проститутки...

- Така ли? Виждам, че си ми познат от някъде...

 

***

 

На възраст съм когато искам да видя колко е часа, а хората си мислят че си правя селфи...

 

***

 

За да има успех сред жените, мъжът трябва да е $импатичен, €легантен, ¥мен и ₤аскав.

 

***

 

- Скъпи, имам прекрасна новина за теб!

- Целият съм в слух, любов моя!

- Онова скъпо каско за колата, дето толкова ти мрънках за него... браво, че си го направил!

И те така

И те така...

Фотофакт: Работа, работа, работа

Половин година тече вода от чешма в центъра на Морската във Варна. Вместо да ремонтират и да спрат теча са направили довеждаща инфраструктура до чешмата. 

Това лице приличащо на Боко, което излъчва всеки ден от кухнята дали е установено, че е Борисов? Защото когато излъчваше от спалнята не се доказа.

И те така...

 

На тази дата: 29 април 1879 г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България

На днешната дата 29-ти Април през 1879г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг.

Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. 

На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Вицове - само сока, април 2021 г.

За Великден, при тази дистанция от два метра един от друг, ще се чукаме ли с яйца, или ще се замеряме?

 

***

 

От месец съм на диета и имам невиждани резултати. Нито аз ги виждам, нито другите…

 

***

 

Както казваше баба ми, "най-страшната безработица е когато не ти работи главата!"

 

***

 

Колкото и голям гардероб да имаш, дрехите ти винаги ще са на стола.

 

***

 

Има два вида жени, дадени от Господ и да не дава Господ.

Само важните неща

Държавата на наглеците!

Абсолютни наглеци са начело на държавата. 

Менискус - председателя премести цялата държава в къщата си Банкя и непуска кокала. 

БСП, ДПС и ГЕРБ гласуват като един в името на "да спасим статуквото".

Боби "Перуката" отегли оставката си дадена преди 2 години само ден след като Бербатов се кандидатира за шеф с идеята за реформа в БФС. 

И те така...

България в една снимка

После да не се чудите защо никой не иска да разговаря с тези трите...

Пусть всегда будет "Спутник"

На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

 

Жертвите са овесени като отстрелян дивеч на площад "Лорето".

1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на

италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове - само сока, април 2021 г.

Социологически проучвания показват, че всеки седнал върху таралеж,

първо мисли за задника си, а после за таралежа.

 

***

 

Мъж и жена в магазин за дамска мода. Тя влиза в пробната, а съпругът чака отвън.

Тя:

- Малка е!

Той:

- Роклята или пробната?

 

***

 

Шеф разказва тъп виц. Всички се заливат от смях, само един си мълчи.

- Ти защо не се смееш бе?

- Аз ще напускам.

 

***

 

Как се менят времената. Някога крадяхме череши от съседите, а сега WiFi.

 

***

 

Всички хора носят щастие в нашия живот. Едни с присъствието си, други с отсъствието си!