сряда, 9 юни 2021 г.
На тази дата: 9 юни 1923 г. В Царство България е извършен Деветоюнският преврат
В подготовката на преврата участва и Народния сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия - Българската комунистическа партия (БКП).
Подготовка
Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.
След съставянето на новия парламент през май Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.
Провеждане на преврата
Превратът е проведен съгласно предварителните планове — действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев - те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.
В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново — начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолство, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.
В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничи на Цанков срещу левицата.
Опити за съпротива
На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.
Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.
В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен та от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.
Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание)
Вицове - само сока, юни 2021 г.
Когато бях малък, нашите нищо не ми купуваха. Сега съм вече голям, работя, мога и сам нищо да не си купувам!
***
Хората биват: сови - лягат късно, чучулиги - стават рано
и... кълвачи, заради които другите не могат да спят...
***
- А бе, Кире, живееш до морето, а не можеш да плуваш!
- Ванче, ти като живееш до летището, да не би да можеш да
летиш?
***
Младо момиче се качва на автостоп:
- Госпожице, не ви ли е страх да се качвате в кола с непознат
мъж?
- А вие имате ли с какво да ме изплашите?
***
Дадеш 200 лева за фризьор, седиш там 4 часа, хванеш
хемороиди, секлет и кой знае още какво, и след половин час баба ти ти вика:
- Оправи си малко косата!
вторник, 8 юни 2021 г.
На тази дата: 8 юни 1968 г. на Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг - Джеймс Ърл Рей
Мартин Лутър Кинг - известен проповедник, лидер на движението за права на чернокожите в САЩ и лауреат на Нобелова награда за мир, е убит 4 април 1968 г. на терасата на мемфиския мотел „Лорейн”.
Година по-късно полицията арестува Джеймс Ърл Рей, който по това време е бил регистриран като затворник-беглец. Смята се, че под натиска на съдиите, които обещали на Рей сделка със следствието в случай на чистосърдечно признание, той се е подписал под собствената си присъда.
Съдът осъжда Рей на 99 години затвор. Веднага след произнасянето на присъдата той заявява, че не е убивал защитника на човешките права.
Джеймс Рей умира на 23 април 1998 г. в Мемориалната болница в град Нешвил. А своите съболезнования по повод кончината на осъдения изразява дори семейството на Кинг, което го смята за невинен.
Любопитен факт е, че през 2011 г. в интернет се появи музей, посветен на Джеймс Ърл Рей. Онлайн изложбата бе открита на сайта на окръг Шелби, в който е разположен град Мемфис, където е застрелян Кинг. Сред експонатите в „музея” са материали от наказателното дело срещу Рей, аудиозаписи на показанията му, записки на секретаря на съда, лични писма на осъдения, както и някои редки снимки на престъпника.
Вицове - само сока, юни 2021 г.
Когато видя някоя девойка да се кара с гаджето, гледам да не се отдалечавам много, че може случайно тя да каже:
- Отивам да си легна с първия срещнат глупак!
***
Ноември плюс 13 градуса, февруари плюс 13, юни плюс 13. Поне
термометрите показват някаква стабилност в България.
***
- Да поръчам ли, две пици?!?
- Нали отслабваме! Да идем пеша до пицарията!
***
- Добър ден,поръчали сте жена-шофьор, за забавление или
превоз?!
- За забавление!
- Покажете се на балкона, почвам да паркирам!
***
Ако попитате една жена "Какво кафе пиеш", а тя ви
отговори "Все ми е едно", значи не е дошла за кафето.
понеделник, 7 юни 2021 г.
Махат "елита" на нацията! Уволниха Пъската
През 2018 г. за него се заговори за първи път когато в социалните мрежи се появиха снимки на тортата за рождения му ден - пищно двуетажно кулинарно изкушение със златна глазура, върху нея рози и снимка в златна рамка, отстрани - щедро посипани 500-еврови пачки от захарно тесто.
Станков получи нечувани в родната парламентарна практика 13
665 преференциални гласа на територията на хасковска област - национален
рекорд.
На тази дата: 7 юни 1988 г. Изстрелян е „Союз ТМ-5” с вторият български космонавт Александър Александров
 |
| Добавете надпис |
1988 г. изстрелян е съветския космически апарат „Союз ТМ-5”. Част от екипажа е и вторият български космонавт Александър Александров. Командир на полета е Анатолий Яковлевич Соловьов.
Мисията продължава до 17 юни.Александър Александров завършва Военновъздушното училище като летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в 22 изтребително-бомбардировъчен полк в Безмер, Ямболско.
През 1977 г. Александров e подбран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос” заедно с Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.
По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти.
По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с тогавашния лидер на държавата Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР в Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки” (сега доктор).
Александров е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина”.
В сянката на Александров завинаги остана неговият дубльор космонавт-изследовател Красимир Стоянов. Той напусна армията през 2008 г. като полковник в щаба на ВВС.
Вицове - само сока, юни 2021 г.
Мисля, че почвам да остарявам. Започнах да излизам от морето вече и по собствено желание...
***
Ако се къпеш в 23:55 и приключиш в 00:05 си се изкъпал/а за
днес и за утре. Следвайте ме за повече хигиенни съвети.
***
Да чакаш да се приготви жена ти е като да сваляш нещо от
интернет:
- Остават 2 минути.
- Остава 1 минута.
- Остават 25 минути.
***
- Почивахте ли през миналата година?
- Да!
- Къде?
- На пейка в парка!
***
- Скъпа, да ти призная, преди сватбата ни ходех при проститутки.
- А бе, знаех си, че си ми познат от някъде.
неделя, 6 юни 2021 г.
На тази дата: 6 юли 1535г. Обезглавен е Томас Мор
На 6 юли 1535 г. е обезглавен Томас Мор - най-видният представител на ранния английски Ренесанс: хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения, заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер. Католическата църква през 1886 г. го провъзгласява за светец, а през 1935 г. го канонизира.
Биография
Томас Мор е роден на 7 февруари 1478 г. в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е кралски съдия. Първоначалното си образование получава в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението се акцентира изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Според съществуващата по онова време практика и благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас постъпва като паж в Ламбертския дворец на Кентърбърийския архиепископ, която служба по онова време е считана за форма на изключително високо професионално културно и политическо обучение.
Благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпва в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучава преди всичко юридическите науки и риторика. Негов състудент и приятел в Оксфордския университет е Еразъм Ротердамски.
През 1494 г. Томас Мор напуска Оксфорд и се завръща в Лондон, където посещава специални юридически школи. През 1502 г. завършва пълното си юридическо образование и бързо се прочува като блестящ адвокат.
На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор е избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ, като през това време Томас Мор произнася няколко изключително силни речи, с които проваля двата внесени от краля законопроекти. След това, опасявайки се от репресии, задълго напуска политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново е избран за депутат и е назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоява до 1518 г.
Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдава на сериозна литературна дейност, като превежда на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написва „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно превеждана и издадена на всички европейски езици).
През 1518 г. Томас Мор става приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помага да напише „Assertio septem sacramentorium”, насочено срещу Мартин Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дава на Томас Мор титлата „Рицар”. Когато Мартин Лутер отговаря на нападките на краля, Томас Мор получава кралско указание да отговори на Лутер и той прави това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523).
През 1523 г. Томас Мор е избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. е избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. е назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достига до длъжността лорд-канцлер на Англия.
През 1532 г. обаче поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подава оставка и е подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на Англиканската църква той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран.
Присъда и екзекуция
В присъдата е записано: „Да се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър, оттам да бъде влачен по земята през цялото лондонско Сити до Тайбърн, там да бъде обесен до полузадушаване, да бъде свален от въжето, докато още не е умрял, да му бъдат отрязани половите органи, да му бъде разпран коремът и вътрешностите да бъдат изтръгнати и изгорени.
След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да бъде поставена на Лондонския мост."
Рано сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристига приятелят на Мор Томас Пип - служител в съда. Той му съобщава, че присъдата ще бъде изпълнена в същия ден и екзекуцията ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията в Тайбърн с обикновено отсичане на главата.
Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че той запазва докрай своя дух висок и дори типично по английски се шегува. Когато се изкачва към ешафода, Томас Мор вежливо се обръща към един от своите пазачи с думите: "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси." А последните му думи към палача са: "Шията ми е къса и се цели се внимателно със секирата, за да не се посрамиш като палач."
МОЛИТВАТА НА ТОМАС МОР, КОЯТО КАЗВАЛ В КИЛИЯТА, ОЧАКВАЙКИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА:
Всемогъщи Боже,
премахни от мен всички тщеславни мисли,
желанието да бъда похвален, всяка завист,
чревоугодие, леност или сладострастие,
проява на гняв, жажда за мъст,
склонност да желая на другия злото или да се радвам на злото,
удоволствие да събуждам гняв у другите,
четене на морал на онези, които са угнетени и нещастни.
Господи, направи ме добър, смирен и кротък,
мирен и спокоен, милосърден и доброжелателен,
нежен и състрадателен, та във всички мои дела,
във всички мои думи и във всички мои мисли
да пребивава Твоят Свят и благословен Дух.
Вицове - само сока, юни 2021 г.
При раздаване на автографи, Роналдо подписа 2 годишен договор с А1...
***
На работа, ние сме млад и задружен колектив! Сега трябва да
наемат някой да работи!
***
Лошо било времето на морето-глупости! Докато се увием в
одеялата и се вържем за чадърите... бирата във водата стана ледена!
***
Корейски специалисти изядоха по погрешка най-реалистичния
експонат куче от Изложението по роботика.
***
Днес ме попитаха:
- С кое от децата ти бе по-трудно при отглеждането?
- С детето на свекървата.
събота, 5 юни 2021 г.
На тази дата: 5 юни 1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал
1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал, в който е замесена танцьорка.Джон Денис Профумо е английски политик и италиански барон, който въпреки важните държавни постове, които заема през 50-те години на 20 в., остава в историята именно заради „Аферата Профумо”. Скандалът избухва през 1963 г. заради танцьорка и води до оставката на Профумо и оттеглянето му от политиката, като за малко не се стига и до падане от власт на консерваторското правителство на Харолд Макмилан.
Политическата му кариера започва през 1940 г., когато още като военнослужещ е избран в Камарата на общините. 25-годишният консерватор е най-младият народен представител в английския парламент. Първият му успех на политическата сцена идва по време на парламентарните избори през 1950 г., когато току-що напусналият армията Профумо е избран за депутат от Стратфорд-он-Ейвън, Уоруикшър (родният град на Уилям Шекспир).
Профумо сменя няколко поста в кабинета на консерваторите - той минава през Министерството на гражданската авиация (1952 г.), Министерството на транспорта и гражданската авиация (1953 г.), Министерството на колониите (1957 г.) и Министерството на външните работи (1958 г.), а през 1960 г. е назначен за Военен секретар (правителствен пост, подобен на министър, в Обединеното кралство) и член на Кралския съвет.
През януари 1961 г. Джон Профумо се забърква в секс афера с танцьорката Кристин Кийлър, с която се е запознал на празненство. Военният секретар прекратява връзката си с нея след няколко седмици, но слуховете вече са плъзнали. Скандалът придобива национален мащаб, когато случайно става ясно, че момичето е имало сексуални отношения и с Профумо, и със съветския военноморски аташе Евгений Иванов, което поставя на дневен ред въпроси за националната сигурност.
И въпреки че англичаните по принцип уважават правото на личен живот на политиците си, депутатът лейбърист Джордж Уигс раздухва случая под предлог, че е накърнена националната сигурност и Профумо е принуден да отговори на обвиненията. Той признава за познанството си с Кийлър, но отрича да е имал непристойни отношения с нея. Пресата обаче задълбава аферата и правителството на Макмилан започва да губи позиции.
На 5 юни 1963 г. Профумо е принуден да признае, че е излъгал Камарата на общините, което в британската политическа етика е непростима обида. Той се оттегля от Министерството, от Парламента и от Кралския съвет. Никой не успява да докаже, че аферата с Кийлър е представлявала заплаха за националната сигурност, но въпреки това тя става една от причините за загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. и оттеглянето на Макмилан.
Профумо запазва пълно мълчание за аферата до края на живота си. След оттеглянето си от властта той работи за една благотворителна организация, използвайки връзките си да набира средства, и така успява да възстанови доброто си име.
Вицове - само сока, юни 2021 г.
Мъж се прибира вечерта в къщата си, управлявана от изкуствен интелект.
- Алекса, запали осветлението !
- Аз съм Сири, коя е Алекса ?
- Добре, Сири, запали осветлението !
- Викни си Алекса да ти го запали.
***
- Чорапите ми винаги са в тон с бельото.
- Но ти си боса?
- Именно.
***
Във всяка фирма има един, на когото всички разчитат, че няма
да пипне нищо!
***
Хубавото на това лято е, че тлъстините помагат за
преживяване на студовете.
***
- Това не е мишка, сигурна съм. Няма опашка. Хамстер е!
От поддържката:
- Оххххх, добре! Кликнете с десния бутон на хамстера.
петък, 4 юни 2021 г.
На тази дата: 4 юни 2004 г. американският заварчик Химейер атакува с булдозер циментов завод
На 4 юни 2004 г. американският заварчик Марвин Джон Химейер (52 г.), собственик наавтомобилна работилница в Грейнби, щат Колорадо, напада с брониран булдозер Komatsu D355A административната част на компанията Mountain Park (циментов завод) и частни сгради на граждани, след което се самоубива. Произшествието става известно в медиите като „Войната на Марвин Химейер.
Общите загуби, причинени на града, възлизат на 7 млн. долара, а на компанията Mountain Park – около 2 млн. долара. Единствената жертва е Химейер.
Причини за конфликта
Химейер живеел в град Гранд Лейк на около 25 км. от Грейнби. Съседи твърдят, че се преместил в Грейнби около 10 г. преди събитията. Според негови приятели той нямал родственици в двата града.
През 1992 г. той купува 2 акра (8,1 дка) земя от корпорацията Resolution Trust Corporation, като заплатил 42 000 долара. После се съгласява да продаде своя участък на семейство Дочефф, което планира да разшири разположения близо циментов завод. Отначало е спазарена сумата от 250 000 долара, обаче Химейер размисля и повишава цената до 375 000, а още по-късно чак до 1 млн. долара. Тези преговори са водени много преди предложението за преразпределяне на земята да бъде предоставено за утвърждаване от градските власти.
През 2001 г. комисията по зониране и властите на града утвърждават построяването на циментовия завод. Химейер без успех обжалва това решение.
В продължение на много години Химейер използва прилежащия участък като проход към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси. Разширяването на циментовия завод го лишавало от тази възможност.
Освен това градските власти глобяват Химейер с 2500 долара за различни нарушения, включително „ползване на съдове с нечистотии на територии, не включени в канализацията”. На Химейер обаче не е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя за такова включване.
Модификацията на булдозера
Химейер продал бизнеса си и имуществото си няколко месеца преди събитията. Две години преди това обаче той купува булдозер „втора ръка” за прокарване на път до магазина, обаче градските власти му отказват разрешение.
Подготовката на булдозера отнема 1,5 г. В намерените след това записки Химейер е написал: „Интересно е как още не са ме изловили. Проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина.” Той е удивен, че на никого от посетителите в магазина не му се виждат странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му почти с един тон.
Веднага се набива на очи, че верижният булдозер Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На някои места дебелината на бронята достига 30 см., тя е комбинирана и се състои от няколко слоя стоманени листове и цимент. Тя осигурявала защита от стрелково оръжие и от взривни вещества. Три взрива и 200 куршума, пуснати после по булдозера, не са му причинили вреда.
Властите предполагат, че за поставянето на бронята вероятно е използван самоделният кран, намерен в гаража.
С цел евентуално да се отбранява, Химейер внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револьвер Magnum. В нея имало запас от храна и вода. Химейнер не възнамерявал да напусне кабината, след като влезе в нея, затова люкът е плътно затворен отвътре. Впоследствие модифицираният булдозер е наречен KillDozer (булдозер-убиец).
За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см. Те можели да бъдат почиствани от прах помощта на сгъстен въздух.
Отмъщението на Химейер
На 4 юни 2004 г. Химейер изкарва своя брониран булдозер през стената на своя магазин. Той предварително си е съставил списък на целите. На всички, на които иска да отмъсти.
Като начало той преминава през територията на завода, събаряйки сградата на заводското управление, производствените цехове и всичко до последната барака. Не събаря обаче външните стени поради опасения, че могат да затрупат булдозера.
След това той се отправя към градчето. Жителите на града са оповестявани от властите за ставащото и имат възможност да се евакуират. Почти във всички съборени сгради до последния момент са се намирали хора.
Къщите на членовете на градския съвет остават без фасади. Отнася сградата на банката, опитала се да го притисне да изплати предсрочно ипотечния заем.
Разрушава сградите на газовата компания „Иксел енерджи”, отказала след глоба да зарежда кухненските газови бутилки. Химейер произвежда 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но не успява да ги взриви: според представител на местните власти в Грейнби, ако резервоарите са се взривили, това би представлявало заплаха за хората на километър от взрива.
Срива сградата на кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната охрана, няколко жилищни сгради на кмета на града. Изравнява със земята редакцията на местния вестник (печатала статии против него) и обществената библиотека (намираща се в една сграда с кметството).
Казано накратко Химейер събаря 13 сгради - всичко, което има отношение към местните власти, включително техните къщи. При това проявява забележителна осведоменост на кого какво принадлежи.
След като минеава напред-назад над това, което допреди минути е оптичен магазин „Гембълс”, вече нищо не остава неизпълнено.
„Войната на Химейер” завършва в 16:23 часа. Независимо от огромните разрушения, не пострадва нито един човек, с изключение на самия него. След като двигателят на „килдозера” заклинва заради пробит от куршум радиатор, Химейер се прострелва съдбоносно.
Полицаите два часа се боят да приближат притихналия булдозер. В настъпилата вечер дълго и безуспешно стържат дупка в бетона, защото трите пластични заряда не постигат нищо.
На следващото утро разрязват бронята с газова горелка. Намират Химейер мъртъв.
Както точно се изразява губернатора на Колорадо, „градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо”. На града са нанесени щети за 5 млн. долара, заводът минава по-леко само с 2 млн. долара. Тъй като в САЩ всичко се застрахова против всички възможни беди, заводът започва работа още след 10 дни.
Съдбата на булдозера
На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на „булдозера-убиец” за скрап. Предвиждало се булдозерът да бъде разглобен на множество малки части, всяка от които да бъде изпратена в отделен пункт. Този подход трябвало да попречи почитателите на Химейер да запазят части като сувенири.
Вицове - само сока, юни 2021 г.
- Вие сигурни ли сте, че пойните птици пеят? Ами, ако
псуват?
- Естествено, че псуват - ти в 5 сутринта пееш ли?
***
Бягайте в МОЛ-а, че са пуснали джапанки с вълнена подплата!
***
Кактусите извличат негативната енергия. Особено като седнеш
върху тях.
***
Преди да се скарате на детето, спомнете себе си на неговата
възраст, погалете го по главата, целунете го и идете да пиете валериан.
***
- Търсиш ли си гадже или си имаш?
- Да.
четвъртък, 3 юни 2021 г.
На тази дата: 3 юни 1989г. в Русия става най-тежката железопътна катастрофа
На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става най-тежката железопътна катастрофа в
историята на Русия, в която загиват 575 души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите им не е реагирано.
Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.
По това време в района навлизат два насрещни влака по Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7 минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.
Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).
Според различни оценки взривяването на хомогенната газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ, което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.
Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите вагони са обгорени вътре и отвън.
По официални данни 575 души загиват (според друга информация 645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи). Повечето от тях изгарят.
Разследване и последици
Разследването установява, че газопроводът „Западен Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на Министерския съвет на СССР.
Ръководството на Министерството на нефтената промишленост обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов (газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.
Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.
По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.
Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото строителство през 1985 г.
Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората, разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в газов, както и опасните сближавания.
През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда траурет митинг.
Вицове - само сока, юни 2021 г.
Първо ти обясняват колко е важен обедния сън, после детската градина свършва и се почва "Защо спиш по време на час... Защо спиш на работа?"
***
- Кой ти е най-светлия спомен от детството?
- Аз, на маса - хапвам тортичка с боза и не ме интересува,
че ще напълнея...
***
Сега най-голямото удоволствие е да ядеш череши пред камината!
***
Въпрос към знаещите:
- Защо правят кенчетата за бира така, че вътре винаги остава
бира? Как да я извадя от там? Щото аз я чувам!
***
Много ми става приятно, когато шефът ме хване, че работя.
сряда, 2 юни 2021 г.
На тази дата: 2 юни - Денят на Ботев
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества всяка година в деня на смъртта на Христо Ботев - 2 юни 1876 г.През годините този ден на почит неколкократно е сменял името си. От 1953 до 1988 г. се е наричал Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война. След това 1990 г. се преименува на Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. За кратко между 1991 и 1993 г. носи названието Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
Сегашното му последно име - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, е обявено с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
За първи път денят е бил отбелязан във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Поклон!
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 година завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния.
През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 година излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".
Междувременно продължава с активната си революционна дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 година Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.
Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 година в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.И до днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои.
Вицове - само сока, юни 2021 г.
- Какво правиш?
- Гледам състезание по щанги.
- Мъже, или жени?
- Още не мога да разбера.
***
Този, който твърди, че жените са истерички, просто, никога
не е виждал мъж, бит на компютърна игра!
***
Единственото, което се развива в България, е ️купесто-дъждовната облачност.
***
Ако мъжът отваря на жената вратата на колата, значи една от
тях е нова!!!
***
Детство е, когато през нощта, тичаш от креватчето до банята
и обратно и се радваш, че никой не те е изял.
Абонамент за:
Публикации (Atom)