четвъртък, 15 юли 2021 г.
Жив е той, жив е!
Боко оживя след 10 минутен разпит в Полицията. От страх Тиквата беше довел стотина "стъкита" да го пазят. Ликуй, народе! Ще му слушаме тъпотийте още!
На тази дата: 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.
В периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.
След отстраняването на Стамболов от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието му и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.
Убийството
Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.
Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.
Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
От РС Македония питат документите за космонавти, пак ли при Каракачанов се подават?
***
- Колко пъти да ти повтарям: Сок е когато пише 100%, напитка
– когато е от 50 до 80%, а ако пише 40% - това е нектар.
- Да! Аз от кога разправям, че ракията е нектар!
***
Когато
българина се нареди на опашка, той не се радва толкова на това че опашката пред
него намалява, колкото на това че зад него се увеличава.
***
- Отче,
съгреших!
- В тая
жега ли, ма? Ти не си добре!
***
- Учителю,
дай ни съвет за времената, в които живеем.
- Където и
да отидете, не си забравяйте зарядното!
сряда, 14 юли 2021 г.
Тиквата и комиците
Тиквата се опитва да чете артистично и срича. Съвсем е изплискал легена завалията. Подскача и се прави на клоун, но се усеща, че не му е много до смях. Или е на някакви хапчета или има нарцистичен шок.
На тази дата: 14 юли 1877 г. В църквата „Св. Георги” в село Любенова Махала (край Раднево) е извършено едно от най-големите кланета в българската история
Касапницата край Раднево се сравнява по жестокост с Баташкото клане.
"...Село Гюнели махле със скромната си църквица стана в страшния ден 14 юли 1877 г. център на страшни изкупителни за народната свобода страдания. Обикновено се мисли, че проливането на човешка кръв в храма осквернява храма. За село Любенова махала може да се каже противното: неговият храм е преосветен с жертвоприношението на няколко стотици български християнски души, невинни жертви на озверени турци и черкези в оня паметен по ужаса си ден. От този ден този храм е станал светиня за българите, подобна на Голгота, от която чрез жертвата на Спасителя Христос възсия животът за света..."
Из брошурата, посветена на 100-годишнината на храма "Св. Вмч. Георги" в с. Любенова махала, Стара Загора, изд. "Светлина", 1937 г.
Днес малката черква "Св. Георги" в село Любенова махала (по Турско наричано Гюнели махле), на няколко километра от гр. Раднево, едва се крепи на старите си нозе. Попът, който сегиз-тогиз отваря вратите на храма, е също така библейски изнемощял. Хората сякаш са забравили паметните събития в черквата преди 130 г. и си спомнят за жертвата на предците си само в някой внезапен прилив на патриотизъм.
Селото води началото си от ХVI век. Пришълци от различни краища на страната дошли със семействата си и се заселили в гората. Дълго селото останало неизвестно дори за турската власт. Преди Освобождението Гюнели махле е наброявало 120 къщи, покрити със слама. Жителите му били чисти българи с дълбоко запазени нрави и обичаи. През 30-те години на ХIХ век селото станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. От честите срещи и разговори с търговците сред хората се зародила идеята да се построи храм. Създал се комитет, който да намери нужните средства. Била избрана и делегация, която да ходатайства пред турското правителство за храма. В Цариград, с помощта на епископ Иларион, членовете й се срещнали със султана и спечелили благоволението му. Условията били
храмът да бъде вкопан 3 м в земята,
да няма кубета и да се нарича "попска къща". Постройката била започната през 1832 г. Цялото село под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило в строежа. Черквата била готова за 5 г.
Първото нападение над селото било през 1847 г. То било обсадено от т. нар. "тембелдеци", за да го ограбят. Преданието говори, че Гюнели махле било спасено от една стара жена - Гочев Колевица, която знаела отлично турски, отишла с бял байряк в лагера на нападателите и ги убедила в смиреността на населението. Така "тембелдеците" ограбили само няколко крайни къщи.
Най-паметна в историята на Гюнели махле остава кървавата трагедия, разиграла се по време на Руско-турската освободителна война. Още преди нея в селото започва да се изгражда таен революционен комитет. В записките си учителят Стефан Минчев пише, че през 1869 г. се срещнал с апостола Васил Левски в Стара Загора. Двамата отишли в селото, за да създадат комитета. В заверата влязъл и свещеникът Еню Попдимитров, който застанал начело на организацията. Турското правителство обаче надушило всичко и на 20 юни 1872 г. поп Еню бил арестуван. Легендата разказва, че щом свещеникът научил за идването на заптиетата в селото, извадил списъка със съзаклятниците,
разкъсал го на парчета и ги погълнал
Попът бил пратен на заточение в Диарбекир, където и починал, а името му било прославено в народна песен:
"Слънцето трепти, захожда,
сеймени в село дойдоха,
и за попа Еня питаха,
питаха и заловиха,
бели му ръце извиха,
извиха, още вързаха..."
Така селото било провъзгласено от турското правителство за "комитаджийско". Заптиета започнали всеки ден да идват в Гюнели махле. При най-малко съмнение върху някого семейството му било подлагано на малтретиране и грабеж.
Разни агенти на турци, черкези и башибозуци често ходели в Гюнели махле и искали големи откупи под предлог, че ще пазят селото.
На 12 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Турция. В хода й в Старозагорското поле русите срещнали съпротивата на многобройна турска войска, водена от Сюлейман паша. Руснаците били принудени да отстъпят след серия кръвопролитни боеве. Тогава в Гюнели махле се разиграла кървавата трагедия, която по своите зверства може да се сравни само с Баташкото клане.
По онова време пъдар на селото бил арнаутинът Садък - доверено око и ухо на турската власт. Садък отишъл при най-богатия тогава в селото - дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, под предлог, че ще пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Така и станало. Отишъл пъдарят в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити. Пашата изпратил двама конници да проверят доноса. Те привикали хората, разпитали ги, хапнали, пийнали, взели каквито дарове им дали и си тръгнали. Една нещастна случайност станала причина за кървавото клане. Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от посещението на конниците, и без да знае, че те са изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка по тях и ранил единия кон. Пратениците разказали на пашата за случилото се и той се заканил да отмъсти. Още повече му повлияло
поредното донесение,
направено от началника на гарата в Радне махле (сега Раднево) Кмубас. Гръкът донесъл, че в Гюнели махле са се струпали много хора за отбрана в случай на нападение и поискал войска за тяхното разпръскване.
Междувременно надошлите селяни се събрали в храма, в общия двор с училището и в селото. Вратите на храма били дебели и здрави. По този начин църквата и училището се превърнали в нещо като крепост, пълна с мъже, жени и деца. Било 14 юли 1877 г. Към един часа се появило отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото. Мъжете, въоръжени с пушки, пищови, брадви и разни сечива, заели позиции по всички удобни места из къщите, дворовете, църквата и училището, за да отбраняват селото. Когато черкезите чули, че се стреля, се уплашили, защото помислили, че в селото има "московци". Поискали подкрепления от Нова Загора. Към 5 ч. следобед от съседното село Богданово се задала редовна турска войска с няколко оръдия, водена от Шевкет паша. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 2000 души. "Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба се издигаха до небето и осветляваха цялата околност. Общ вой от кучешки лай и рев на добитъка. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С превалянето на деня и настъпването на нощта, ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна" - така живите свидетели на трагедията са я описали ("Из страданията на българите и освобождението презъ 1877/78 год.", Г. Димитров). Войската обкръжила църквата. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Селяните, въоръжени с пушки, брадви и тарпани, застанали до оградата отвътре, убивали или наранявали всеки, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобило войниците. Защитниците падали като пречупени снопове. След като ги омаломощили, турците нахлули в двора на храма и започнали поголовна сеч.
Дворът се изпълнил с трупове
След това атакували и църквата. Скоро на пода й труповете били един върху друг. Когато войниците се оттеглили да починат, църквата била нападната и от черкезите. Те искали да ограбят всички пари и ценности от хората вътре, като лъжели живите, че ако се предадат, ще бъдат пощадени.
Тъжна картина представлявало селото след трагедията. Навсякъде лежали обезобразени човешки трупове. Сред тези развалини само храмът стърчал, мълчалив свидетел на случилото се. Опитали се и него да разрушат - няколко пъти го заливали с газ и го палили. Благодарение на здравата си конструкция обаче църквата оцеляла.
Едва на третия ден - 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни. Било разпоредено жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата. При преброяването на труповете се оказало, че само в Божия храм и двора му са били избити 1013 души българи от Гюнели махле и съседните села. Общият брой на всички жертви в селото и околностите надхвърлял няколко хиляди души.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
- А кога ще вдигнете пенсиите баби?
- Веднага след като се върнат космонавтите ни от луната
бабо!
***
Не знам какво ми сипаха, на "Протеиновия бар" във
фитнеса... но се прибрах с велоаргометъра.
***
Преди 4-5 месеца оставих една мотика на двора. И до ден
днешен никой не я е откраднал. Мързелив народ, ееей... Мързелив...
***
Жените биват два вида:
- Добре облечена...
- Добре, че е облечена...
***
- Як мач! Положението беше много напечено! А бирата свърши!
И докато отида за една биричка, на нашите им вкараха гол.
Извод:
- Вратаря не трябва да ходи за бира!
вторник, 13 юли 2021 г.
На тази дата: 13 юли 1878 г. Подписан е Берлинският договор
1878 г. подписан е Берлинският договор. Документът урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878).
Документът се състои от 64 члена и практичеси унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.
Великите сили не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.
Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
- "Вкарайте го по-навътре, докато не издаде звук"
Съвети при машинното гласуване.
***
Бермудският и женският триъгълник си приличат по това, че не
се знае колко мъже са потънали там?
***
Депутатския стол е, като македонската наденица! Ке умрат за
него!
***
- Скъпи, искам нещо да ти кажа!
- Добре, но кратко, ясно и точно!
- Петстотин!
***
А бе, при тая бъркотия в държавата ни, стоя и се чудя, дали
пък няма да посегнат на кремвиршите, да започнат да им слагат и месо?
понеделник, 12 юли 2021 г.
И те така...
правителство може да се хареса само на Бойко, Пеевски , Доган и ченгетата от ДС.
Абсолютна подигравка с желанието на хората за промяна. Предложение за премиер на човек от крадливото правителство на НДСВ от преди 20 години. Ники Василев беше не само в едно правителство с Бойко и Пеевски, но и от кръга на Кошлуков, Красен Кралев и Пеевски?!
Преди изборите от чалга партията харесвали за министри Кирил Петков, Асен Васлев, Бойко Рашков и Денков.
След изборите си харесали Хари Потър и абсолютни карикатури, които явно ще са там, за да им се нарежда пак от Сараите.
Преди изборите Слави гръмко обяви за приоритети махането на Гешев и съдебна реформа.
След изборите приоритетите се смениха на детски градини и да сме пратили български и северномакедонски астронавти в НАСА...
На тази дата: 12 юли 1870 г. Бисмарк фалшифицира депеша и провокира Френско-пруската война
1870 г. с фалшифицираната Емска депеша Бисмарк провокира Френско-пруската война. Пруският канцлер Ото фон Бискмарк фалшифицира получена телеграма от крал Вилхелм относно разговора му с френския посланик Винсент Бенедети и я дава на вестниците за публикуване. Бисмарк е уверен в избухването на скандала, но съзнателно тласка междудържавните отношения към дипломатически конфликт и дори война. Във Франция мобилизацията започва още същата вечер и след 6 дни Наполеон ІІІ обявява война на Прусия.Към 1870 г. Германия все още е разделена на отделни държави. Пруският канцлер Бисмарк решава да отстрани последното препятствие по пътя на обединението в лицето на Франция, към която гравитират южногерманските държави, нежелаещи да загубят своята самостоятелност.
Бисмарк прави серия от умели маневри, като една от тях е оказваната подкрепа на принц Леополд фон Хохенцолерн-Зигмаринген като кандидат за овакантения испански трон. Във френския двор освирепяват и губят чувство за реалност. Френският посланик в Прусия Бенедети е изпратен на 8 юли със срочно донесение при Вилхелм І. По това време възрастният и болнав крал се лекува Бад Емс.
Бенедети иска лична среща с краля. Независимо от неразположението си, той приема французина. Посланикът известява, че френският император Наполеон ІІІ е недоволен от опита на Леополд Хохенцолерн да заеме овакантения испански трон. От името на своя император Бенедети иска от Вилхелм обещание никога повече да не разглежда кандидатурата на Леополд за испанския престол. Вилхелм дипломатично дава на посланика да разбере, че и той не одобрява амбициите на принца и кандидатурата на Леополд ще бъде снета.
Вилхелм изпълнява обещанието си, като лично се свързва с Леополд и с неговия баща княз Антон Хохенцолерн, и намеква, че би било желателно кандидатурата да бъде оттеглена. Леополд не посмява да противоречи на краля.
Конфликтът изглежда привидно изчерпан, но Наполеон жадува войната не по-малко от Бисмарк. Канцлерът, узнавайки за отговора на краля, изпада в ярост. Той се надява да започне дългоочакваната война, но крал Вилхелм не се поддава на провокациите на Наполеон и оставя френската дипломация.
Отначало Наполеон ІІІ е удовлетворен от постигнатата дипломатическа победа, но обкръжението от неговите министри настояват за война. Военният министър маршал Лебеф открито заявява, че пруската армия „не съществува” и той я „отрича”.
На 13 юли (пет дни след връчване на първото искане от Наполеон ІІІ), Бенедети отново се отправя към Вилхелм, за да му връчи едно от най-дръзките искания в историята на дипломацията: от пруския крал се иска да даде формално обещание, че ще забрани на Леополд да приеме испанския трон, ако отново му го предложат. Дръзкото искане, нарушаващо грубо дипломатическия етикет, възмущава краля, но той дипломатично се сбогува с посланика, давайки му да разбере, че няма право да дава такива обещания.
След като не получава от Вилхелм ясен отговор, Париж отново се свързва с Бенедети и му нарежда да връчи ново послание, в което се иска кралят на Прусия да даде писмено обещание никога повече да не накърнява достойнството на Франция. Бенедети отново иска аудиенция, която Вилхелм отказва. Бенедети обаче причаква краля на гарата преди отпътуването му от Емс на 13 юли. Там той излага френските искания. Вилхелм обещава, че този разговор ще продължи в Берлин. Преди да отпътува от Емс, Вилхелм нарежда на съветника в МВнР фон Абекен да изложи събитията през деня в телеграма до Бисмарк.
Вечерта на 13 юли Бисмарк вечеря с военния министър фон Роон и с началника на главния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке. Там му донасят срочната депеша от Емс и той я чете пред гостите си. Стигайки до думите на краля за продължаване на този дързък разговор в Берлин, всички изпадат в дълбоко униние. Те разбират, че Наполеон ІІІ жадува война, а старият крал не желае да я започне и е готов на унижения.
Бисмарк се обръща към Молтке и към Рон с въпрос дали е готова пруската армия да даде отпор на неприятеля. Те дават положителен отговор. Тогава Бисмарк се усамотява в съседна стая и започва да препрочита телеграмата. След много години той си припомня: „Отново прочетох внимателно депешата, взех молив и смело задрасках цялото това място, където се говори, че Бенедети иска нова аудиенция; от депешата оставих само началото и края”.
След съкращаването изчезват думите на краля, казани на Бенедети на гарата за продължаване на разговора в Берлин. Сега това означава, че пруският крал Вилхелм изобщо се отказва да води по-нататъшни преговори по този въпрос. Връщайки се при гостите си, Бисмарк им прочита фалшифицираната депеша. Молтке и Роон са във възторг. След това Бисмарк незабавно дава указания тя да бъде публикувана във вестниците в този вид.
Както и разчита Бисмарк, Париж реагира незабавно на унижената си чест. Мнозинството френски депутати гласуват за война против Прусия. Бившият премиер (и бъдещ президент) Адолф Тиер е против войната, но никой не го слуша. На 13 юли започва всеобща мобилизация във Франция, след три дни я последва и Прусия. На 19 юли 1870 г. Наполеон ІІІ обявява войната.
При започване на бойните действия френското правителство съсредоточава на германската граница 7 корпуса с 260 000 войници, докато Прусия придвижва към Рейн 12 корпуса и 4 кавалерийски дивизии с обща численост 330 000 души. С дипломатическо коварство Бисмарк успява да накара френската страна да изглежда в очите на европейското обществено мнение агресор.
Френските армии са разгромени и на 2 септември 1870 г. самият император капитулира при Седан. В Париж избухва въстание - Парижката комуна, и е обявено създаването на Третата република.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Безопасен сeкс е когато... тя не ти знае името и адреса...
***
Защо
винаги, когато съм в добро настроение, всички ми викат:
- Я ми
дъхни?!
***
- Муци,
айде да ходим на плаж!
- Не мога,
с целулит съм!
- Нищо ма,
вземи го и него!
***
Значиии...
с тая заплата, от морските дарове мога да си позволя само сол.
***
Власт и
народ! Това са две успоредни прави, които се пресичат само на... избори!
неделя, 11 юли 2021 г.
НА ЖИВО! ИЗБОР НА ПРИКАЗНИ ГЕРОИ НА БЪЛГАРИЯ 2021! АКТУАЛИЗИРА СЕ ПОСТОЯННО!
По традиция "Таралеж" ще следи на живо изборите за приказни герои на България.
Дългият - 24%
Боко "Тиквата" - 24%
Демократорите - 13%
Червените пирати - 15%
Турски везири - 9%
Пчеличката Мая - 5%
Пишманпатриоти - 3%
АКТУАЛИЗИРА СЕ! Към 19:00 ч.
ВНИМАНИЕ!
Възможно е ГЕРБ да правят номера на Дани Каназирева от
кметските избори в Пловдив. Пращат нарочно хора при анкетьорите да казват, че
са гласували за ГЕРБ, за да може да има голямо разминаване на екзитпола с
резултата и после да кажат фалшифицираха изборите.
Борбата на човека с машината! Щом той успя, всеки може...
На тази дата: 11 юли 1995 г. Над 8000 босненци са избити край Сребреница от Ратко Младич
1995 г. над 8000 босненски възрастни и деца са избити край Сребреница от сръбски военни сили, командвани от Ратко Младич. Жестокият акт на насилие става непосредствен повод за започване на „Операция Преднамерена сила” срещу Република Сръбска. Няколко години по-късно се появи версия, че това всъщност е било планирана военна провокация, която да даде повод за военна намеса на НАТО.От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност” и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина”, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 г. от корпуса „Дрина”. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две части. Едната колона от 10 000-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 000-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 години. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин”.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени и екзекутирани.
„Операция Преднамерена сила” се провежда между 30 август и 20 септември 1995 г. и включва 400 самолета и 5000 души персонал от 15 нации. Клането в Сребреница е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. Това е най-голямото клане в Европа след приключването на Втората световна война. Операцията е планувана и одобрена от Северноатлантическия съвет на 25 юли и 1 август 1995 г.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
- Избори с повече от един кандидат са страшен хаос!
Ким Чен Ун.
***
Зад повечето успели жени стоят мъже, които изобщо не
подозират един за друг.
***
Практичен съвет:
- Ако девойка ти отстъпи място в автобуса, няма смисъл да я
ухажваш!
***
Прибирам се и заварвам жената, облечена съблазнително в секси
нощничка и чорапогащи с роза в устата. И я попитах:
- Пак прегори манджата, а?
***
Веднъж бях закъсняла малко за работа и с шефа се засичаме в
асансьора...
- Малко се успах! - казвам.
- Ааа, ти направо си се наспала! - поправя ме той.
събота, 10 юли 2021 г.
На тази дата: 10 юли 1985 г. Френските специални служби потопяват кораб на „Грийнпийс”
1985 г. френските специални служби потопяват кораба „Рейнбоу Уориър”, собственост на екологичната организация „Грийнпийс”. Съгласие да се осъществи „проектът на неутрализация” дава лично френският президент Франсоа Митеран.Два взрива, заложени от френски агенти, потапят „Рейнбоу Уориър” за 4 минути в новозеландското пристанище Оукланд. От експлозията загива португалският фотограф Фредерико Перейра, а 12 други активисти на „Грийнпийс” са ранени. Нареждането е издадено, тъй като Париж искал да възпре „Рейнбоу Уориър” да достигне до атола Муруроа, където еколозите имали намерение да протестират срещу извършваните от Франция ядрени опити.
За операцията са заловени френските агенти Ален Мафар и Доминик Прийор, които се представили за швейцарска туристическа двойка. Арестът им е извършен на 12 юли, а през декември с.г. били осъдени на 10 години затвор в Нова Зеландия.
Любопитен факт е, че официално президентът Митеран винаги е отричал участието си в тази „идиотска” по неговите думи афера и се е оправдавал, че е бил поставен пред свършен факт.
„Рейнбоу Уориър” е корабът символ на „Грийнпийс”. С него еколозите провеждат акциите против избиването на китовете и против ядрените оръжия през 70-те и 80-те години на 20 в. След потапянето му през 1987 г. под световен натиск френското правителство плаща 8,16 млн. долара компенсация на екоорганизацията.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Единствения вариант майсторите да дойдат да работят рано сутрин е когато работят при съседа ти.
***
Хляб и сол да има за жена ми, аз и кюфтета мога да ям, все
ми е тая.
***
- Тате ако ми дадеш 50 лв. ще ти кажа кой спи при мама,
когато не си вкъщи!
- Ето... - дава му пари бащата и чака отговора на сина.
- Аз!
***
- Какво има, скъпа?
- Нищо, добре съм...
- Не, бе... Какво има за ядене?!
***
Тази година програмата "Фотошоп" ставала на 25
години... Всъщност били 38, но изглеждала като на 25.
петък, 9 юли 2021 г.
На тази дата: 9 юли 1972 г. Ядрен взрив в украинско село
На 9 юли 1972 г. с цел затваряне на изригнал газ от сондаж е извършен първият в УкрайнаПредистория
През 1970 г. недалеч от село Крестище е открито петото по големина в Европа газово находище, чиито запаси се определят на 300 млрд кубометра природен газ. Още през 1971 г. там действат 17 сондажа.
През юли 1971 г. при пробиване на нов сондаж още преди да се достигне планираната дълбочина оттам изригва ненормално силна газова струя под налягане 400 атмосфери. От най-горната площадка на сондажната кула двама инженери са изхвърлени на земята, които падайки от височина 30 м. веднага загиват.
Цяло денонощие не се удава спирането на изхвърления газ и за предотвратяване на взрив и пожар от насъбрал се газ в околността е взето решение сондажът да бъде запален. Факелът се издига на десетки метри и нощем наоколо е светло като ден, като цяла година пламъкът не е загасен.
Целият сондажен комплекс постепенно е погълнат от образувала се огромна котловина. Отчитайки положителния резултат в използване на ядрен взрив при гасене на газов факел, горял три години на находището Урта Булак в Узбекистан (1966), специалистите предлагат авариралият сондаж да бъде ликвидиран с помощта на ядрен взрив.
Подготовка за взрива
Постановлението за използване на промишлен ядрен взрив за спиране на газовия факел е подписано лично от държавния ръководител Леонид Брежнев и от премиера Алексей Косигин. Изпълнението на взрива е възложено на Министерството на средното машиностроене. Нито една войнска част не е привлечена за изпълнение на специалната задача. Охраната на района е възложена на войски на КГБ и подразделения на МВР от Москва. Всички участници в експеримента подписват декларация за неразгласяване на информация в продължение на 15 г.
Подготовката за взрива отнема почти 4 месеца и преминава в обстановка на най-дълбока секретност. Към средата на лятото на 1972 г. подготвителните работи са привършени. Отстрани на авариралия сондаж е пробит отвор с дължина 2483 м. и в него е разположен специалният заряд – ядрено взривно устройство.
Прилежащата към факела територия е разделена на три кръгови зони с радиус с 3, 5 и 8 км. Вътрешният кръг с радиус 400 м. от епицентъра на бъдещия взрив е ограден като особено опасен и е засипан със слой речен пясък с дебелина 20 см. На границата на всяка зона са разположени опитни животни – кокошки, кози и кошери с пчели.
На разстояние 400-500 м. от сондажа започва село Першотравневое, където живеят около 400 души. Час преди взрива всички негови жители временно са евакуирани на 2 км в село Крестище. Спряна е цялата система за водоснабдяване и е изключена електросистемата.
На 9 юли 1972 г. точно в 10 часа местно време ядреното устройство е задействано на дълбочина 2483 м. След 20 секунди от кратера на сондажа изригва мощен газов фонтан на височина около 1 км., смесен с твърда порода, а чрез минута се образува характерния гъбообразен облак на ядрения взрив.
Последствия
Експериментът не се оказва успешен и изхвърлянето на газ продължава. Хората се връщат в селото 30 минути след взрива. Всички опитни животни в специалната зона загиват. В село Першотравневое ударната вълна избива стъклата на прозорците, стените на много къщи се напукват и дори се срутват.
Възстановяването на жилищата е за сметка на държавата и продължава над година. Впоследствие всички жители получават отново построени къщи на мястото на разрушените, но съществуващият колхоз постепенно престава да функционира и животът в селото замира.
Газовият факел е потушен след няколко месеца със стандартни методи – чрез разкопаване на сондажа. Около него е изрината кръгова кариера с диаметър 400 м. и дълбочина 200 м. Окончателното загасяване на пламъка е постигнато едва през юли 1973 г.
Официални данни за влияние на взрива върху здравето на хората няма, тъй като след обръщането на жителите към инстанциите и към правителството никой от тях не е признат за виновен.
Справка
Мирни ядрени взривове в СССР са извършвани в периода от 1965 до 9.9.1988 г. По официална информация са извършени 124 ядрени взрива в интерес на народното стопанство (от тях 117 са извън границите на ядрените полигони). От тях един в Ивановска област и два в Якутия са придружени от аварии, при които има изтичане на продукти от радиоактивното разпадане.
Същевременно академик А.В.Яблоков сочи други цифри: В 169 мирни ядрени взрива са задействани 186 ядрени устройства. А по данни на ЦНИИатоминформ на Минатом към 1994 г. (тоест 20-30 г. след ядрените взривове) в 24 случая от 115 са констатирани „локални надфонови замърсявания около сондажите”.
По-интересни са следните взривове:
• Май 1981 г. В Ненецка автономна област със заряд от 37,6 килотона е гасен нефтен сондаж и това не е единственият подобен случай;
• На 40 км от Астрахан през 1980-1984 г. с 15 ядрени взрива до 15 килотона е създаден подземен резервоар за газ;
• В Башкирия с два ядрени взрива през 1973 и 1974 г. с мощност по 10 килотона е създадено подземно хранилище за нефтени и содово-циментови промишлени отпадъци. Има почти 10 подобни взрива;
• 1969-1980 г. Множество взривове за усилване на добива от нефт и газ;
• Повече от 10 взрива за сеизмично сондиране;
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Две години дядото разпръскваше ГМО химикали против колорадски бръмбар. На третата година бръмбарите започнаха да помагат на дядото с прибирането на картофите.
***
В лавандулата всеки може да се снима. Я пробвайте в
копривата.
***
ЖЕНКАР - това е мъж с правилна сексуална ориентация!
***
Най-хубавото на лятото е, че всеки шоколад е течен...
***
Пенка разбра, че трябва да си обръсне краката, когато той я
погали в просъница и каза:
- Шаро, махай се!
четвъртък, 8 юли 2021 г.
На тази дата: 8 юли 1876 г. Акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже
1876 г. акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже. 23-годишна италианка изпълнява номера няколко пъти, като дори минава по въжето, опънато над водите на водопада със затворени очи.Първият опит на цирковата артистка е на 8 юли. Тогава стига от единия до другия край на въжето за единайсет минути. Поема си дъх и се връща заднишком за десет. Четири дни по-късно - на 12 юли, смелата Спелтерини повтаря акробатичния номер. Този път обаче е сложила на краката си кошници за праскови. Фурорът е пълен.
След седмица цирковата артистка поема по същия маршрут. За разнообразие завързва очите си. Отново извървява опасното трасе, без да обръща внимание на грохота под нозете й. Минават още три дни и Спелтерини пак е на въжето над Ниагара - с белезници на глезените и китките. Невъзмутимо пази равновесие пред очите на всички. Подвизите є са запечатани от обектива на фотографа Джордж Къртис и снимките й се появяват в пресата.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
- Докторе, детето ми глътна 5 стотинки!
- Госпожо, Бойко глътна 5 милиарда и нищо му няма...
***
В България шахтите са два вида: изпъкнали и вдлъбнати,
всички останали са дефектни.
***
Подходящо поставена камера на КАТ, изпревари по приходи
киноцентър "Бояна".
***
Добрите мотористи могат да различават над 30 вида насекоми.
На вкус.
***
Разбрах, че окончателно съм се побъркала, когато с два
пръста се опитах да увелича снимката във вестника!
Абонамент за:
Публикации (Atom)