събота, 11 декември 2021 г.
На тази дата: 11 декември 1881 г. в Пловдив е създаден първият в страната професионален театър
1881 г. в Пловдив е създаден първият в страната професионален театър. Още през пролетта с.г. единствен сред българските градове Пловдив се сдобива със своя театрална сграда - Международен театър „Люксембург”. Поривът за театър има своя вдъхновител - Иван Вазов, пръв обосновал идеята за изграждане на български професионален театър във вестник „Народний глас”, както и своите най-близки поддръжници - Константин Величков, Захари Стоянов, Михаил Маджаров…На 8 декември Дружеството на работниците от Дановата печатница с участието и под режисурата на Стефан Петков Попов представя пиесите „Стоян войвода” от Добри Войников и „Ревността на Барбуйе” от Молиер. Два дни по-късно след емоционален дебат на историческото XIII-то заседание на Областното събрание се гласуват 75 000 гроша „за съставлението на движима театрална трупа”.
Театърът се помещавал на мястото на доскорошния ресторант К2, който преди е била стара бейска къща, близо до площад „Джумаята”. Собственици били французите Босси и Брюн. Там те направили хотел, наречен „Люксенбург”, който разполагал с ресторант и бирария, а в терасовидния й двор- градина в празнични дни свирила военна музика, както в големите европейски градове.
За да конкурират други два хотела в Пловдив, Босси и Брюн построяват в двора специална сграда за театрални представления с достъп за всички местни и гостуващи трупи. Това е първият театрален салон в България и вземайки името на хотела, той е наречен Междуародний театър „Люксенбург”.
Вътрешността му е била кокетна - от типа на средновековните театри. Разполагал е с 300 места, 17 ложи, разположени подковообразно на нивото на сцената. На външната стена на парапета пред всяка ложа са били поставени мраморни бюстове на 17 световни класически писатели - Софокъл, Еврипид, Шекспир, Гьоте, Шилер, Корней, Расин и др. Имало широк вестибюл, коридор, гардероб за публиката, гардероб и пушалня за ложата, а освен сцената - и гримьорни за артистите.
Официалното откриване на театъра става на 24 март 1881 г. от гръцка пътуваща трупа, която е играла пиесата на Шилер „Луиза Милер”. На 12 декември 1881 г. театралната сграда е окончателно е завършена и става първата специално построена сграда в България за нуждите на гастролиращите в Пловдив чуждестранни театрални трупи.
През 1913 г. след голям пожар в сградата Международният театър „Люксенбург” изгаря и прекратява дейността си. Днес театърът носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.
Вицове - само сока, декември 2021 г.
На румънски работа е "muncă". Идва от българското мѧка (мъка). Това е всичко, което трябва да знаете за работата.
***
На вниманието на мъжете:
- Когато вашата половинка отговаря с "кво?" Това не означава, че не е чула, а ви дава последен шанс да промените казаното!!!
***
- Вярваш ли, че има извънземни, разумни форми на живот? - Аз и земни не вярвам да има...Гледах новините досега...
***
Борбата за равноправие, приключва с получаването на привилегии!
***
Петното най- добре се прикрива с орден!
петък, 10 декември 2021 г.
И те така:
Кирето Добрев от БСП: "Ще гласуваме за Корнелия Нинова да заеме всякакъв държавен пост, стига да се махне от лидер на БСП".
БСП винаги са поставяли партията си над държавата.
И те така...
Имате ли идея на какъв език говори г-жа Гунчева от "Възраждане" в парламента:
“Ут ИмИтУ на парламИнтарна група възражданИ прИдлагам за сИкрИтари…”.
Добре де, Копейката що не даде някой лев за уроци по български език, или всичките пари за къщата отиват?
На тази дата:10 декември 1877 г. е Освобождението на Плевен
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победата на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
Предистория
На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейски корпус, командван от Осман паша, за укрепяване на Никопол. На 4/16 юли Западния руски отряд превзема Никопол сравнително лесно преди Осман паша и го заставя да се насочи към Плевен. Часове след като се укрепява в града, тук започват да пристигат първите руски части.
През октомври руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. Осъществено е с превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца.
Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Принуден е да заеме инженерно изградена отбранителна линия от 20 – 25 км. Разделена е на пет отбранителни участъка: 1-ви Адил паша, 2-ри Атуф паша, 3-ти и 4-ти Тахир бей и 5-ти Сюлейман бей. Изпитва остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.
На 4/16 ноември военният съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Изградена е плътна блокадна линия, разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки. Руското командване оценява 6-ти участък като най-вероятен за нападение от турците. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в района са три:
Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.
Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (8-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.
Към началото на декември, Осман паша привършва хранителните припаси. Решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София.
 |
Осман паша предава сабята си на генерал Иван Ганецки |
Още през нощта на 10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия
бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец-Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано. Казашки руски разезд успява през нощта да открие движението при моста на река Вит.Към 12 часа през нощта началникът на първия отбранителен участък генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов. Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Александър Водар чува шума от движещите се по шосето от Плевен. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Към 6 часа на позиция са изведени 6-ти Таврически пехотен полк и артилерията. В 7 часа са дадени няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея при „укрепление №3“. Турците откриват огън по руските позиции. На предна позиция е изведен целият 9-ти Сибирски пехотен полк. Едва заели позициите си и след 10 минути пред тях се появяват първите турски редици. Турските укрепления при с. Опанец и при моста на река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции.
Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Руските подразделения изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. Турските загуби в този момент са огромни. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк при „землено укрепление №3“ и атакуват с 16 табура. Започва ръкопашен бой в траншеите. Пробили първите траншеи, турците се устремяват към 2-ра батарея, командвана от капитан Иванов. Когато голяма част от състава на батареята е избит, оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. В този начален етап на боя са убити около 300 руски войници и 9 офицери. Ранени почти няма, тъй като който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади.
 |
«Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година», худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889) |
Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В
този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката отстъпващите войски, а от другата-резерви и обоз. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.
 |
Музеят-панорама „Плевенска епопея“. |
Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго е открит музеят-панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.
Вицове - само сока, декември 2021 г.
В заговора за убийство на Юлий Цезар са участвали 60 души, а по тялото му са открити 23 пробождания...Това навежда на мисълта, че в групови проекти болшинството от хората се скатават...
***
- Моше, преди година имаше толкова хубави цветя, а сега само кактуси?
- Смениха ни водомера...
***
Рано сутрин, на 9-ти Декември, двойка жаби и двойка студенти си мислеха едно и също:
- А дано не дойде щъркела!
***
Гледах Формула 1 и си мислех, че ако тръгват малко по-рано, няма да се налага да карат като бесни...
***
Само мъж под чехъл пита жена си, може ли да пийне бира с приятели? Истинският мъж си знае, че не може!
четвъртък, 9 декември 2021 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)