събота, 6 февруари 2021 г.
Фончо премиер!
Като го гледам как кара джипката и какъв тарикат е, малкият Фончо е готов вече за премиер.
На тази дата: 6 февруари 1958 г. Най - черният ден за „Манчестър Юнайтед”
1958 г. осем футболисти на „Манчестър Юнайтед” загиват в самолетна катастрофа край Мюнхен. Новината за катастрофата сломява цяла футболна Европа. Отборът на „Манчестър Юнайтед” губи голяма част от състава си. Но само 10 години по-късно те печелят Купата на европейските шампиони, като начело на тима отново е Мат Бъзби. През 1968 г. „Манчестър Юнайтед” става първият английски футболен клуб, който печели Купата на европейските шампиони.На 5 февруари 1958 г. отборът на „Манчестър Юнайтед” играе реванш в турнира за Европейската купа срещу сръбския Цървена звезда в Белград. В първата среща на „Олд Трафорд” момчетата на Мат Бъзби, или както са ги наричали по онова време „Бебетата на Бъзби” са победили с 2:1. След равенство 3:3 в Сърбия манчестърци се класират за полуфинала с общ резултат 5:4.
В деня след срещата с Цървена звезда ги очаква полет до дома и повечето играчи вече мислят за съботния мач с тима на „Уулвърхемптън”. Тръгването от Белград се забавя с час, защото един от футболистите Джони Бъри е загубил паспорта си. След това самолетът каца в Мюнхен, за да презареди с гориво.
В три часа следобед метеорологичните условия на германското летище са лоши заради обилния снеговалеж. На два пъти пилотът безуспешно опитва да излети. Третият опит се оказва фатален - самолетът се отделя от пистата, но губи височина, разбива се в ограда на летището и избухва в пламъци.
23-ма от общо 44 пътници на борда загиват. Между тях са седем играчи на „Манчестър Юнайтед” - Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм „Били” Уелън. Звездата на отбора Дънкан Едуардс е ранен тежко и умира две седмици по-късно в болницата в Мюнхен. По онова време той е сочен като една от големите надежди на английския футбол.
Секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб, също загиват, заедно с няколко британски спортни журналисти. Други двама футболисти на английския гранд - Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър, получават тежки наранявания и никога повече не играят футбол.
Оцеляват легендарният треньор на „червените дяволи” Мат Бъзби, Вайълет, Рей Ууд, Бил Фолкъс, Хари Грег, Кени Морганс, Албърт Сканлън и станалият легенда по-късно - сър Боби Чарлтън.
Бъзби успява да преодолее нараняванията си и започва да гради нов отбор. Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959-1960 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули, като бележи 32 гола за един сезон. Отборът завършва на 17-то място.
Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост”. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962-1963 и побеждават „Лестър Сити” с 3:1.
През следващия сезон 1963-1964 г. играчите на „Манчестър Юнайтед”, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи” завършват втори, само 4 точки след „Ливърпул”. „Манчестър” печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първия английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския пост през 1969 г.
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
В магазина чета следния надпис на етикет:
- Океанска сол. Добита от слоеве на възраст над 250 милиона
години. Трайност 2 години.
***
- Хайде бе Асене, що закъсня толкуз?
- Трябваше да зема един душ ма!
- Къде бе?
- Ей го отзад у каруцата!
***
- Мамо, началниците само начално училище ли са завършили?
***
Сития на гладния не е приятел. Работодател е!
***
- И как можеш да дишаш с този мъничък хобот? - попита Слонът
един гол мъж. - Аз не дишам с него! - отговаря Мъжът и добавя - "Аз мисля
с него!"
петък, 5 февруари 2021 г.
Работи се!
Това видео показва как се работи в държавата.
Цигара в устата и половината резачка падна в дерето.
Тази работа в Искърското дефиле е емблематична за всички ремонти и строежи възложени от правителството. Дали ще са магистрали, подпорни стени или редене на павета, навсякъде е така.
Отговорът: Атентатор от световна класа, като Карлос Чакала, става кмет на София
Вчера попитах: С какво е известен този мъж от края на 19-ти
до средата на 20-
ти век?
Отгговорът: Атентаторът Антон Прудкин управлява столицата
София е управлявана от всякакви екземпляри. Един случай
обаче е уникален без аналог на планетата. Софийски градоначалник е бил страшен
атентатор. В топкласацията на терора Антон Прудкин мери ръст с Карлос Чакала и
Осама бен Ладен.
Роден в Русе на 16 януари 1880 г., баща му е украински
солдат от Руско-турската освободителна война. Майката е българка. През 1885 г.
семейството се изселва в Русия, връща се след падането на Стамболовия режим.
Антон завършва търговската гимназия в Свищов и морското училище в Николаев.
Първото превъплащение на Прудкин е македонски революционер.
С неколцина съмишленици крои да потопи няколко европейски кораба в името на
страдаща Македония. Набелязани са унгарският „Вашкапу“, австрийският „Аполо“,
германският „Темедас“ и френският „Феликс Фресине“. Работата трябва да се
изпипа така, че всички да гръмнат едновременно в цариградското пристанище.
На 23 август 1903 г. „Вашкапу“ хвърля котва във Варна. На
палубата се качват четирима съзаклятници. Стефан и Иван са пътници, Антон и
Василий - изпращачи. Два тежки куфара е багажът им. „Тъй наречената адска
машина се помещаваше в единия куфар - разказва Прудкин, - но като за всеки
обречен параход бе определено по петдесет килограма динамит-мелинит, а такова
голямо количество, сложено само в един куфар, би представлявало известни
неудобства при носенето му, особено поради тежестта, заради това динамита го разпределихме
в два куфара по 25 килограма.“
На другия ден атентаторите посрещат следващата жертва
„Аполо“. Вапорът обаче хвърля котва подозрително далеч, а знамената на
параходните агенции са спуснати наполовина в знак на траур. Разбира се, че през
нощта „Вашкапу“ е експлоадирал. Прудкин пита един матрос за причината. „От
бомба... porco judo!“, псува морякът и добавя: „Македонските бандити поставили
бомба в парахода!“
Неизвестно защо часовниковият механизъм се задействал далеч
преди Цариград. За да не
рискува, Прудкин хвърля зад борда опасните куфари. В
този миг зърва пред Анхиало огромно пожарище - спасеният „Аполо“ минавал край
догарящия „Вашкапу“.
Антон слиза на бургаското пристанище, връща се във Варна и
заминава за Европа. Под чуждо име се скрива в Женева. Тук слуша сказки на
Владимир Илич Ленин. Огненото слово го превръща в редник на Световната
революция. Само че така, както той я разбира - по Прудкиновски!
През 1905 г. терористът плава на парахода „Борис“ и обслужва
арменската революционна организация. Тя търси динамит да ликвидира султан Абдул
Хамид II. Като пипват взрива, заговорниците го поставят в дипломатическа
карета, с която на 2 юли проникват в двореца „Илдъза“. Денят е петък, в
джамията се извършва обредът „селямлък“, присъстват и чужди представители.
Арменците се правят на холандци, дошли да приберат своя пълномощен министър.
Абдул Хамид излиза от молитвения дом и се готви да седне в
каретата си. В този момент колата-бомба спира успоредно на неговата и
експлоадира. Земята почервенява от кръв, но падишахът оцелява. По време на
следствието белгийският анархист Жорес издава, че динамитът е доставен от
някакъв варненски капитан. Това е Антон Прудкин, светва им на турците и
протестират пред нашето дипломатическо агентство в Цариград.
Когато избухва Първата световна война, Прудкин планира да
потопи в Златния рог германските кораби „Гьобен“ и „Бреслау“. Този атентат
пропада, защото на 5 октомври 1915 г. е арестуван, обвинен в шпионаж и осъден
на доживотна тъмница. В затвора дели килия с Александър Стамболийски.
Специалистът по взривове толкова се харесва на селския водач, че като идва на
власт след войната, го назначава за столичен градоначалник.
Терористът се запретва да въведе ред в столицата. Главната
директива е да се смажат буржоазните елементи, които са бурени в браздите на
земеделския възход. Денем Антон Прудкин обикаля на кон улиците и святка
наляво-надясно с очи. Нощем маскиран участва в обиски и арести. Знатната дама
Султана Петрова свидетелства:
„Маскираното лице мълчаливо се нахвърли в стаята, притече се
най-напред към леглото, а после разтърси долапите и всичко, което можеше да му
се стори подозрително. След това пак в пълно мълчание като някой избягал от
лудница пациент бегом се затича към таваните. Оттам чухме заповедта: „Стреляйте
върху всеки, който се опита да бяга.“ Смаяна, попитах пристава Милев: „Какво
значи това?“ Той ми направи знак да мълча и ми подшушна: „Началството.“
Разбрах, че това ще да е страшният терорист Прудкин.“
През декември 1919 г. избухва Голямата транспортна стачка.
По призив на БКП (т.с.) 25 000 души спират работа. Подкрепят ги миньорите от
Перник и Бобовдол. Ситуацията става критична. Французите заявяват, че ако не
бъде овладяна, окупационният корпус ще се намеси.
Изходът е бомба, решава градоначалникът Прудкин. „И тогава
аз приготвих снаряда - признава той, - не да разруши, а шум да вдигне, и в една
тъмна дъжделива нощ, придружен от Стоил Стефанов, частния секретар на министър
Димитров, с явен риск за живота си отидох и сложих снаряда под жп моста при с.
Надежда…"
Гръм секва съня на близката столица. На другия ден
стачниците са обвинени, че си служат с атентати и протестът е смазан. „Така
спасихме не само железниците, но и България от чуждата окупация“, доволен е
градоначалникът бомбаджия.
За 3 март 1920 г. белогвардейският емигрант Пьотр Рис готви
сказка на тема „Стара и нова Русия“. Публиката да заповяда в софийския театър
„Одеон“, гласят обявите. В 10 часа и няколко минути театърът е взривен. Хвърчат
бетон, мазилка, столове, пръска кръв…
Отначало полицейското разследване удря на камък. През август
обаче от Централния затвор духват криминалните Димитър Патамански и Стоян
Луков-Попето. Патамански се прехвърля в Румъния и пред тамошните власти
заявява, че той и Попето са гръмнали „Одеон“. Затворникът бил отведен при
началника на Обществената безопасност Константин Муравиев. Там бил и Антон
Прудкин. Двамата му предложили сделка: той да взриви театъра, а те ще го
отърват от пандиза. Бандюгата приел, при условие че ще му помага Попето.
На 2 март Прудкин им дал нужната адска машина. Бандитите я
отнесли в Княжево, пренощували там и на другата сутрин се промъкнали в мазето
на „Одеон“. Хванали бомбата с винтове за тавана. После се изнизали и седнали в
близкото кафене да чакат ефекта.
След преврата на 9 юни 1923 г. Антон Прудкин е арестуван. За
атентата при Надежда получава доживотен затвор, за „Одеон“ е осъден на смърт.
През 1930 г. смъртната присъда е заменена с доживотна, а през 1936 г.
терористът е помилван и освободен.
Прудкин се прибира във Варна, където уж захваща стария
морски занаят. Всъщност става съветски шпионин. Купува гемията „Единство“, с
която топографира крайбрежието и събира сведения от военен характер. Под
предлог, че отива на лов за делфини излиза в открито море и се среща с
тайнствена моторница без отличителни знаци. На нея предава информацията.
Когато Германия напада Съветския съюз, Прудкин организира
диверсионна група. Атентаторът се готви да вдигне във въздуха акционерното
дружество „Транспетрол“. В неговите резервоари горивата надхвърлят 10 милиона
литра. Акцията е обмислена до най-дребния детайл, но провал обърква сметките.
На 22 юли 1941 г. Антон Прудкин е арестуван. Отново е осъден
на смърт. Този път дочаква палача. Обесен е във Варненския затвор на 2 август
1942 година.
Източник Росен Тахов (Труд)
На тази дата: 5 февруари 1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост
1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго като своя частна собственост в Африка. Леополд II поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона още през 1877 г. и управлява страната изцяло до анексирането й от Белгия през 1908 г.
По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри Мортън Станли, белгийският крал разбрал, че в проучваните земи има огромни залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези богатства и решил да финансира втора експедиция. „Възнамерявам да създам една нова държава, колкото е възможно по-голяма”, написал кралят на Станли. Така Конго било признато за частно владение на белгийския крал и Леополд започнал да управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори.
При управлението му местните племена били подложени на масови убийства и робски труд. Около 1900 г. обаче сведения за условията в Свободната държава Конго започнали да се появяват в европейската и американската преса. На 15 ноември 1908 г. общественият натиск и дипломатическите маневри довели до края на управлението на Леополд II. Свободната държава Конго била анексирана като колония на Белгия под името Белгийско Конго.
На 30 юни 1960 г. страната става независима, но това не донася спокойствие и по-добър живот на конгоанците. От тогава историята им е само граждански войни и корупция. През 1965 г. начело на страната застава Жозеф Дезире Мобуту. Рожденото му име е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, което означава Всемогъщият воин. Той прекръства Конго на Заир, а режимът му става пример за клептокрация, т.е. управление чрез безогледно крадене.
Мобуту е президент на Заир (по-късно Демократична република Конго) цели 32 години, като една от причините за това е, че узаконява шуробаджанащината. Той измисля т.нар. Закон за ндуците (ндук на местния език означава братовчед) и задължава всеки, който се издигне на някакъв пост, да се погрижи за роднините си. Според закона, щом някой стане министър, той трябва да назначи цялото си семейство.
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
40% от инцидентите стават след фразата "Глей ся кво мога", а останалите 60% след "Не бе тъпак, виж как са прай..."
***
Говоря английски свободно, неправилно, но много свободно...
***
Мозъкът не е като веждите. Ако го нямаш, не можеш да си го
нарисуваш!
***
Най-голямата лъжа на българина:
- "И без пари да ми го даваa, нема да го зема."
***
- Като млад бях такъв глупак!
- Ти и сега си много младолик...
четвъртък, 4 февруари 2021 г.
Винаги може и още ...
Тъкмо си мислихме, че по-зле от Цветанов няма накъде и се появи Дариткова. Мислихме си, че по-надолу от Цецка Цачева няма, а ни изненада кърджалийската дама Цвета Караянчева. По-глупави изказвания от тези на Барни Кирилов не очаквахме да има, но последните дни гледам Гърневски и Георги Марков го заместват достойно.
Следващият парламент също изглежда да е конкурентен на този. С това, което идва, като Слави, хаджитошко и Мангъров.
На тази дата: 4 февруари 1923 г. ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски
На 4 февруари, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен.
Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС – под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.
Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.
Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров.
Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.
Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление.
През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество.
Срещу него е цялата българска интелигенция – лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
Предвид кризисната ситуация на планетата се очертават два варианта за решаване на глобалните проблеми:
1. Реалистичен - идват извънземните и ни оправят.
2. Фантастичен - справяме се сами.
***
- Здравейте, класната на вашия син съм. Извинявайте, но той
много лъже и си измисля!
- Здравейте, вярвам ви, ние нямаме син!
***
- Радио Ереван, кой пътен знак означава "Край на всички
наложени ограничения?"
- Табела "ПЕРНИК!"
***
Въпрос:
- Възможно ли е в България да има гражданска война?
Отговор:
- Едва ли, при тая селяния...
***
През първата брачна нощ булката се разплаква:
- Авраме, ауу!
- Какво, Сара?
- Много съм слушала за обрязването, ама чак толкова много да
режат!
сряда, 3 февруари 2021 г.
И те така...
На тези българи, които много хареват Путин им пожелавам още 10 години Бойко на власт. Да изтрепе опозицията и критиците си, който не умре - в затвора. Къщата в Банкя да стане дворец, а чекмеджето пещера.
Да си остави, като опозиция Марешки и Каракачанов. Критиците му да са обявявани веднага за чужди агенти и вкарвани в затвора. И тогава "умници" от чужбина да ни казват "Бойко е велик".
На тази дата: 3 февруари 1959 г. „Денят, в който музиката умря”
 |
| Самолетната катастрофа. |
1959 г. загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и „Биг Бупър” Джайлс Пери Ричардсън. Този ден е наречен „денят, в който музиката умря”.
Бъди Холи, чието рождено име е Чарлс Хардин Холи, се запалва по рокендрола след като вижда изпълнение на Елвис Пресли през 1955 г. Създава музикалната група „Крикетс”, чийто първи запис „That'll Be the Day” излиза през 1957 г. Той е един от първите, включени в Залата на рокендрол славата, а през 2004 г. списание „Ролинг Стоун” го постави на 13-то място сред „Петдесетте най-велики артисти на всички времена”.
Ричи Валънс или Ричард Стивън Валенсуела, както е истинското му име, също се нарежда сред пионерите на рокендрола. И макар кариерата му да продължава само осем месеца, той успява да създаде няколко хита, които остават евъргрийни във времето, като „La Bamba” I „Donna”.
На 23 януари 1959 г. тримата изпълнители заедно с техните групи стартират триседмично турне в Средния Запад. В рамките на „Зимно денс парти” музикантите трябвало да обиколят 24 щата. Турнето обаче не е планирано добре и музикантите пътуват много, основно с автобуси през една доста студена зима. На 2 февруари те спират за концерт в „Сърф балрум” в Клиър лейк, Айова, без мястото да е предвидено в програмата им. Датата обаче е свободна и мениджърите им решават да я запълнят.
Изморен от много пътуване, Бъди Холи, който е най-голямата звезда от тримата, предлага на колегите си да наемат самолет, за да пътуват до следващата си цел - Фарго, Северна Дакота, където имат концерт на следващия ден.
Срещу 36 долара на човек те чартират едномоторния „Бийчкрафт Бонанза”, модел 1947 г., който разполага точно с три места плюс пилот. Първоначално със самолета е предвидено да полети Уейлън Дженингс, член на групата на Бъди Холи, но той отстъпва мястото си на Биг Бопър, който бил болен. Ричи Валънс пък, който никога не е летял с малък самолет, получава мястото на други член на групата на Холи - Томи Олсъп.
Тримата излитат в 10.00 ч. сутринта на 3 февруари при силна снежна буря. Пет минути по-късно самолетът изчезва и не се появява във Фарго, не отговаря и на радиоповикванията. Скоро останките му са открити в царевична нива, а всички на борда му са мъртви. Причините за катастрофата са неизвестни и до днес и варират от неопитност на пилота, през авария на самолета, до заговор.
На място загиват пилотът - Роджър Артър Питърсън, Ричи Валънс (тогава на 18 години), Бъди Холи (на 23 години) и Джайлс Пери Ричадсън (на 29 години).
Любопитен факт е, че песента „American Pie” е написана в памет на Бъди Холи и представлява анализ за това как рок енд рол музиката се е променила в годините, последващи неговата смърт. „American Pie” достига №1 през 1972 г., малко след издаването й.
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
- Мило, подай ми лимоните, текилата и солта.
- Какво ще правиш?
- Козунак.
***
- Последен въпрос. От скалата от 1 до 10, как оценявате
способността си да се концентрирате?
- От 1 до колко?
***
Всеки път щом видя някой с халка на носа ми идва да извадя
гъдулката.
***
Мъж към жена си:
- Искам да се държиш с мен като с нашето куче! Да ме
нахраниш и да ме пуснеш да се поразходя.
***
- Пак ли си купила обувки? - питам жена ми.
- Ааa, тези са ми за кухнята - с високи токчета за да мога
да стигам до подправките...
вторник, 2 февруари 2021 г.
Фотофакт: Руското правосъдие в една снимка!
 |
| Авторът на снимката от днешното съдебно заседание е Дмитрий Марков, който по-късно беше арестуван в залата. |
Съдийката е сменена дни преди делото, а съдийкато която е махната от делото за
Навални Юлия Окунева вече не съществува въобще като съдия в сайта на съда.
Хората излиза по улиците на Москва на протест сега.
Отговорът (2): Този господин е бил кмет на Пловдив преди век и е станал символ на кметската корупция! Оживял Алеков герой!
Вчера попитах:
 |
| Нашият герой Деньо Манев |
С какво си мислите, че е известен този господин, живял в началото на 20-ти век в Пловдив?
Отговорът:
Деньо Манев става символ на кметската корупция дълги години. Той е жив образ излязал от Алеко Константиновите книги.
Преди век Пловдив въстава срещу далавераджията Деньо
Манев- кмет на града и
играе хоро върху разрушената му къща
Преди 102 години един пловдивски кмет е
осъден на 5 години ефективен строг тъмничен затвор заради далавери. Влиза зад
решетките през 1920-а. След него Пловдив се възстановява повече от десетилетие.
Кметът Деньо Манев става символ за безконтролната власт.
Чашата на
народното търпение прелива, когато той купува почти без пари общинско място на
Сахат тепе и с труда на местната пожарна команда строи нова къща. Тя е
разрушена камък по камък от бесните пловдивчани, които след това играят хоро
върху развалините й.
Интересното е, че единственият осъден за корупция пловдивски
кмет Деньо Манев е от средногорското село Розовец. А от него е и Гюро Михайлов
- човекът който е символ на доблестта. Скандалната кметска къща е на терен,
собственост на училищното настоятелство на училище „Алеко Константинов”, което
тогава се казва „Андрю Карнеги”. Къщата се падала насред двора на съвременното
училище. В съседство и тогава била Пожарната команда. А неин шеф бил един от
любимите служители на кмета Манев - Коста Келеша. По време на това кметуване се
случили още куп екзотични назначения на образи с прозвища като Шантеклера,
Куршума, Коцкара, Цамбъра, Гарвана и тъй нататък.
А се стигнало до тях, след като кметът Манев уволнил ден след встъпването си в длъжност
 |
| Пловдив от онези години |
всички общински служители - около 400 души, и на тяхно място назначил верни партийни другари. Новата къща била вдигната с общински материали, а работници били пожарникарите, които я зидали даром. И без това дори при пожар нямало какво да правят - от 36 коня били останали само 6 умиращи от слабост. Двете пожарни коли отдавна се били разпаднали на части. След завършването на къщата едни от първите посетители били депутати от Германия.
Деньо Манев бил избран за кмет от Либералната партия на д-р
Васил Радославов през 1914 година. Преди това - в 1900-та, за кратко пак бил
кмет, но тогава не успял да остави трайна диря. Времето било малко. След
уволнението на 400-те служители общината моментално стигнала до дълг от 300 000
златни лева. В следващите 4 години градът така закъсал, че нямало пари за
заплати и на новоназначените служители. С месеци не взимали и лев и се стигнало
до куриоза чиновници да напускат работа и за местата им да няма никакви
кандидати.
„През 1911-1912 г. кандидатът за кмет Деньо обещал да превърне Пловдив в голям балнеолечебен курорт - Карлови Вари на Балканите. Обяснил на електората, че това е лесен проект - само трябва да се прокарат тръби от Хисаря до тепетата”, разказва историкът Владимир Балчев, който от години събира материали за емблем тичния кмет.
След това щели да построят
минерални бани. Плановете на Деньо Манев предвиждали градът да се задръсти с
богати чужденци. Всички специалисти обяснили, че това не може да стане, защото
по дългия път от Хисаря до Пловдив водата ще изстине и ще изгуби своята лечебна
сила. Въпреки бомбастичните обещания електоратът избрал Манев.
След уволнението на 400-те чиновници новият кмет започнал да
разпродава на безценица най-апетитните общински имоти. Търговете се провеждали
през нощта и за тях знаели само "нашите" хора. Противниците от
Демократическата партия били заплашвани на съвещанията на Общинския съвет с
тропане на ножове. Затова Денев наел 500 цигани от "Столипиново".
През това време България влязла в Първата световна война и
това променило коренно всичко. Делото срещу кмета Деньо започнало на 2 ноември
1918 година. Смятал, че то ще се точи поне 10 години. И тук сметките му излезли
криви - било смутно време и го съдил военновременен съд по най-скоростната
процедура. Присъдата била потвърдена и от Върховния съд и влязла в сила през
1919-а.
Пловдивската преса от 1918-а:
Видял градоначалникът празно място, и му се присънила къща
 |
| Общинските коне |
оставил на Деню Манев 40 боклукчийски коли и коне, три машини за поливане. През юли Деньо Манев предал на тричленната комисия две коли годни и една биволска, ала чужда, която се ползвала с 40 лева дневен наем. Поливачките били потрошени, задигнати им били дори колелата, а боклуджийските коли били разбити, изгорени и ограбени. От 40 коня Деньо Манев предал само 6 коня, 4 крастави и болни коня впоследствие починали от недохранване и лошо гледане. От 34 коня на пожарната Деньо предал само 6. "На целия град е известно, че храната, предназначена за конете, е отивала за частни нужди на хора от бившия общински режим.
Вестник "Юг" от 21 октомври 1918 година
"Какво ще кажат германските депутати?
"Настъпило е изглежда времето на общото рушение;
събарят се държави, събаря се и къщата на "пловдивския
благодетел" и бивш кмет Деньо
Манев, който, както е известно, имаше честта да почерпи в дома си с кафе
германските депутати. По тоя случай се разправя следното; Една сутрин във
времето, когато благословената от Господ либерална концентрация яхаше в името
на народното обединение българското племе като конче-вихрогонче, Деньо
Манев, като си правил разходката към
Пожарната команда, за да размени със знаменития пожарен командир, уважаемия
Коста Келеша, няколко мисли върху положението на фронтовете изобщо...
забелязал, че на тая улица нещо липсва."... Провикнал се възмутено и на
другия ден там взело да се пълни с постройката на къща. Едва като била готова
къщата, разбрало се, че е върху място на Училищното настоятелство.
Вестник "Юг" от 2 ноември 1918 година
Дядото на Деньо гонил с цигани Хаджи Димитър
Според официалната градска история до 1900 година бъдещият
кмет Деньо Манев бил обикновен книжар и в града слабо го познавали. Знаело се,
че е от средногорското село Розовец. В него разказвали страшни работи за дядото
на кмета. Той носел същото име и дълги години бил несменяем мухтар (т.е. кмет)
на селото. Тормозел българите и така зверски събирал данъците, че никой не
оставал на чисто пред хазната.
За безобразията му по времето, когато е убит Хаджи Димитър,
разказва Захари Стоянов. Ето какво пише апостолът: „Той е имал българско име,
говорел български език, но душата му била черна, убежденията му читашки,
сърцето му рабско. Като се чуло в с. Рахманли (днес Розовец), че Хаджи Димитър
носи байрак „Свобода или смърт", нашият брат Маню плюл на това и казал,
че този Хаджи Димитър трябва да е най-големият чапкънин. За да покаже и на
дело, тоя Маню, че душата му е поганска, ето що направил. Събира той една чета
от голи цигани, примамил и още няколко души нему подобни българи, въоръжил ги
и тръгнал за Балкана. Маню участвал в няколко битки с Хаджи Димитра, бил и
на Бузлуджа, клал и хващал своите
братя, псувал много повече и от самите турци... За тая заслуга пловдивският
паша подарил на Маня една добра пушка...".
Черният чорбаджия държал единствения хан в селото,
единствената кръчма и единственото кафене. Безчинствал както си иска и съвсем
логично бил убит от Добри войвода. Има слухове, че убийството станало по молба
на Васил Левски. След смъртта на ненавистния мухтар неговата дейност била
продължена от сина му Маню Денев, бащата на пловдивския кмет.
В Пловдив знаели тази срамна история, но въпреки това
избрали издънката на чорбаджи Деньо за кмет.
Израснал от писар до мирови съдия
 |
| Снимка за спомен на министри и кметове от Шуменския затвор, осъдени за корупция и за националната ката- строфа. |
е уредникът от Регионалния исторически музей Йорданка Кривошиева. Тя изследва и какво е станало с кмета след излизането му от затвора. Всичко е описано в статията й "Пловдивското общинско управление от 1914-1918 година. Неизвестни факти за кмета Деньо Манев". Тя е публикувана в Годишника на музея през 2017 година. "Малко след това успях да издиря и да се свържа с наследниците на кмета Денев. В началото на 2018 година видях внучката му Милка Захариева. По това време тя бе на 87 години и малко след това почина", спомня си Йорданка Кривошиева.
Единствените преки наследници на скандалния кмет носят фамилията Захариеви. Те се падат правнуци на самата Милка. "Мъжът работи в Националната агенция по приходите в София. Правнучката е ски инструктор и владее 4-5 езика. Работи постоянно с чужденци", разказа историчката от РИМ. Преди да започне да изследва живота на Деньо Манев, историчката забелязала, че има много малко факти за живота му. Никой не знае кога точно е роден.
"Навсякъде пишат само, че е бил писар в Брезовския съд.
А се оказа, че преди да дойде в Пловдив, 20 години е бил мирови съдия. Работил
е като такъв в Пещера, после в Месемврия и Нова Загора, а накрая в
Ихтиман", обясни историкът. Според
г-жа Кривошиева Манев е съден по Закона за съдене на виновниците от
Националната катастрофа по времето на Стамболийски. Затова и делото му минава
толкова бързо.
В статията си тя описва следвоенния феномен всички беди от
годините да се прехвърлят на кметската глава. Дава за пример обвинението, че в
Пловдив имало много тиф и за това вината е на кмета. Статията припомня, че по
това време градът има лошо водоснабдяване, а коремен тиф има в цялата страна.
Припомня се и благотворителната му дейност. През 1918 година
за Руския червен кръст кметът събрал 98 лева. Същата година били набрани и 10
000 лева за ученически трапезарии, в които се хранели бедните деца. Голямата му
дъщеря Марийка Манева е в благотворителното дружество "Самарянин" и е
инициатор благодетелят Димитър Кудоглу да стане почетен гражданин.
"Щом сте
закъсали за мъже, имаме пленници сърби!"
През 1918-а се появили първите знаци на съдбата, че кметът
ще яде дърво. Деньо Манев обаче не ги разчел правилно. По това време хиляди
пловдивски мъже са на фронта. 950 от тях няма да се върнат никога. Жените са
останали сами и се чудят как да намерят храна за гладните си деца. През юни
1918 година хиляди пловдивчанки обсадили Общината с викове: „Върнете ни
мъжете!”.
Достойната издънката на чорбаджи Деньо изчакал да млъкнат и
казал: „Щом толкова сте закъсали за мъже, имаме пленници сърби". Последвал
рояк от камъни. Кметът се навел, но няколко точни попадения го свалили на
терасата пред Общината. Издрънчали и първите счупени стъкла, чули се псувни и
тежки сексуални закани.
След това гладните жени атакували къщата на омразния кмет.
Изпочупили всичко в нея, а за да се спаси от линч, Деньо Менев извадил пистолет
и убил една от жените.
Извикали военните от гарнизона да усмирят отчаяните
пловдивчанки, ала те дошли с походните кухни. Бунтът утихнал, а след това край
войнишките лагери постоянно се виждали жени и деца с канчета в ръце - колкото
и да била оскъдна храната за войниците, все оставало по нещо и за гладните.
Немските части имали повече продукти, само че те не раздавали
даром - намигвали на жените и посочвали храстите. След немците дошли войниците
на Антантата. Това били „афрофранцузи” - зуави, мароканци, сенегалци. Те
върнали във великия град ориенталската мръсотия и венерическите болести. През
1919 г. се оказало, че близо 14 на сто от пловдивчани са болни от сифилис.
Избягал в Банкя при сина си
Кметът Деньо Манев влязъл в Софийския затвор през 1920
година. Компания му правили генерал Рачо Петров, Петър Пешев, Христо Г. Попов и
други виновници за влизането ни във войната на страната на Германия. В архива
на Народната библиотека има снимка, на която всички са се снимали за спомен.
Петър Пешев пише в спомените си, че арестантското отделение било винаги пълно и
някои от затворените спели в коридора. „Най-дълго време, почти всичкото време,
прекарахме в арестантското отделение: аз, Величко Кознички и Деньо Манев”, пише
в мемоарите си Пешев, цитиран в статията на Йорданка Кривошиева.
През 1921 година новият кмет Иван Кесяков, който заварва
опоскания град след Манев, иска предшественикът му да бъде съден за още куп
зулуми. Новите обвинения са за щети за 300 000 лева и това, че си присвоил 12
коли със сено.
Деньо Манев починал на 22 юни 1928 година в софийския град
Банкя. Там живеел със зет си - видния лекар д-р Радан Цанов. Установил се там,
защото имал нужда от лечение след годините в затвора. В пловдивската памет
обаче той е „умрял презрян в София и по затворите”. Погребан е в Централните
софийски гробища на един парцел с жена си Лалка, сина Христо, дъщерята Пенка и 10-годишния
си внук Денчо.
На тази дата: 2 февруари 1709 г. случайно минаващ кораб прибира Робинзон Крузо
1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-а-Тиера корабокрушенеца Александър Селкирк. Морякът е смятан за първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.Селкирк бил шотландски моряк и опитен щурман, което му помогнало да стане боцман на кораба „Сенк Порт”. По време на едно от плаванията си обаче, Селкирк заявил пред капитана на кораба, че е лудост да продължат пътуването. Историята не посочва какво се случва след този „бунт”, но вероятно Селкрик е бил принуден да напусне. Така през 1704 г. слиза на сушата на необитаемия остров Мас-а-Тиера (част от състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили), а корабът отплава в далечината. От кораба той слиза само с дрехи, пушка, инструменти, Библията и тютюн. Отначало Селкирк чете Библията, очаквайки спасение, но скоро му станало ясно, че помощ няма да дойде. Едва през 1709 г. - 4 години и 4 месеца след стъпването му на острова, корабът на капитан Уудс Роджърс, плаващ под английски флаг, хвърлил котва до брега на Мас-а-Тиера и спасил Селкирк от тропическия остров.
През 17 в. островът се е наричал Агуас Буенас. След това до 1966 г. носи името Мас-а-Тиера (Близо до земята), когато е преименуван на остров Робинзон Крузо по името на главния герой в романа на Дефо. Това е най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който се състои от общо три острова - Робинзон Крузо (Мас-а-Терра), Алехандро Селкирк (Мас-а-Фуера) и Санта Клара.
Археолози от различни страни доказват лагеруването на Агуас Буенас на корабокрушенеца. Откритите дупки от колове в земята предполагат, че при пребиваването си на Агуас Буенас морякът е издигнал край сладководен поток малък бивак, който е бил негов дом. От построените от него колиба, площадка, заслон и наблюдателен пункт е можел да вижда преминаващи край острова кораби. Зад залива, приютил идващия от морето моряк, сред хълмовете се вижда хребет, който е наречен „наблюдателен пункт на Селкирк”. Открити са два морски прибора, навигационен пергел и други инструменти, датиращи от началото на 18 в., за които се смята, че са били притежание на Селкирк.
През 1713 г. Александър Селкирк публикувал разказ за своите приключения. Впоследствие се оформило мнението, че английският писател Даниел Дефо се вдъхновил именно от този разказ, за да напише знаменития си роман „Робинзон Крузо”.
Въпреки че Дефо бил фабрикант, застраховател на кораби, политически представител и автор на статии, той става световно известен именно с романа си „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. В действителност Дефо прави много промени в приказката за Селкрик. Той се премества на остров на Карибите, населен с канибали. Докато Селкрик остава на острова само четири години, измисленият персонаж на Крузо прекарва 28 години, два месеца и 19 дни като корабокрушенец, които той педантично отбелязва в дневника си.
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
Днес в Лидъл един така си беше татуирал ръцете, че като плащаше скенера го отчете, като чубрица.
***
Хората си намират партньори в живота по интернет! А мен ме е
страх едно яке да си поръчам!
***
Жените са
невероятни: ти не казваш нищо и те разбират всичко, те казват всичко и ти не
разбираш нищо.
***
- Вкусен ли
е този пушен слон?
- Но
госпожо, това е пиле!
- Простете
заблудих се по цената.
***
Когато
кравите ожаднеят стават кравожадни!
понеделник, 1 февруари 2021 г.
И те така...
Аз му викам айде на романтична разходка!
Той си хвана цвичките и отиде на народни танци.
И те така...
- С какво се занимаваш?
- Фотомодел съм на фитнес зала.
- Не си ли много дебел?
- Аз съм за снимките "Преди".
На тази дата: 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас: смърт, смърт, смърт...
 |
Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно са Стефан Манов и председателят Богдан Шулев. |
На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава.
На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.
 |
"По време на Народния съд младежта настоява за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят заглавията на вестниците. |
Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.
Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.
След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).
 |
Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града. |
От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.
Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Поклон пред паметта на жертвите на комунистическия режим!
Вицове - само сока, февруари 2021 г.
Шеф към секретарката си:
- Моля, нека нашите взаимоотношения не се отразяват на
правописа ти, пише се "Управител", а не "Оправител!"
***
Чък Норис си имал магнит, на който лепял хладилничета от цял
свят.
***
Съобщение до човека, изгубил златен Rolex в района на НДК -
в момента е 12:20 часа.
***
- Какво е празно пространство?
- В главата ми е, но не мога да се сетя!
***
Блага сума, железни врати отваря...
неделя, 31 януари 2021 г.
На ЖИВО! Протести в цяла Русия в подкрепа на Навални и срещу Путин! На живо! Live
Днес отново в цяла Русия хората излизат на митинги в подкрепа на опозиционера Алексей Навални, който в момента е политически затворник.
В Москва е затворен целия център от милицията и 7 спирки на метрото, за да възпрепятстват протестиращите.
ГЕДАЙТЕ НА ЖИВО ТУК:
Вторият протест срещу Владимир Путин започна в руския Далечен Изток и в Сибир. Във Владивосток демонстрантите играят хоро върху леда на замръзналия залив в Тихия океан и скандират: свобода за Навални! , съобщи Дождь. Служителите на ОМОН първоначално ги наблюдаваха от брега, след това и те излязоха на леда, протестът се насочи към брега, където го очакваха полицаи. Задържани са 53-има. Общо към този час арестуваните в Далечния Изток са 97.
ПРОТЕСТ В ИРКУТСК:
Властта в Русия започна с арестите още преди протестите!
Близо 4000 души бяха арестувани преди седмица в една от
най-масовите публични прояви на опозиция срещу властта в Кремъл. Навални, който
се възтановяваше в Германия след отравяне, бе задържан веднага след влизането
си в Русия по обвинение в нарушени условия по стара условна присъда от 2014 г.,
която според властите трябва да стане ефективна.
Братът на Навални - Олег, бе задържан още в четвъртък с
други активисти, като обвинението е, че нарушават мерките за ограничаване на
коронавирусната инфекция. Той е поставен под домашен арест до 23 март заради
призиви за включване в протестите, които могат да създадат риск от
разпространение на болестта.
Униформените претърсиха и апартамента на Навални в Москва, докато жена
му е била в него.
"ПУТИН Е КРАДЕЦ" ехти по протестите в цяла Русия
Снимка от Красноярск, Сибир:
Всяка група протестиращи е заобиколена от стотици милиционери. Явно властта се бои силно от протестите и продължава с хиляди арести.
МОСКВА:
Милицията арестува протестиращи със скорост 650 човека в час.
МОСКВА В МОМЕНТА:
ЮЛИЯ НАВАЛНА ИЗЛЕЗЕ ОТНОВО НА ПРОТЕСТ
ВЪПРЕКИ АРЕСТИТЕ!
ВЪПРЕКИ АРЕСТИТЕ!
Малко по-късно Юлия Навална беше задържана за пореден път.
В Санкт Петербург полицаи вадят пистолети срещу протестиращи.
В други градове бият протестиращите с електрошокови палки.
Хората вече са пред затвора "Матроска тишина" където се намира опозиционера Алексей Навални
В САНКТ ПЕТЕРБУРГ ПОЛИЦИЯТА БИЕ И АРЕСТУВА ХОРАТА! ПРОТЕСТИРАЩИТЕ
НЕ ОТСТЪПВАТ. ТЕ СКАНДИРАТ: "НЕ СЕ БОИМ" и "ТОВА Е НАШИЯ ГРАД"
ПУТИНСКАТА МИЛИЦИЯ ПРИЛИЧА НА ФАШИСТКА ОРГАНИЗАЦИЯ! ХОРАТА БИТИ И АРЕСТУВАНИ ДА ЛЕЖАТ В СНЕГА!
ТОЛКОВА ГОДИНИ ПУТИН ПЛАШЕШЕ РУСКИЯТ НАРОД, ЧЕ ЩЕ ДОЙДАТ ВОЙНИЦИТЕ НА НАТО, А НАКРАЯ ДОЙДОХА ВЙНИЦИТЕ НА ПУТИН СРЕЩУ РУСКИЯ НАРОД
КАКТО КАЗВА КРЕМЪЛ НЯМА НИКОЙ НА ПРОТЕСТИТЕ:
ФОТОФАКТ: ПУТИН ВЪОБЩЕ НЕ СЕ СТРАХУВА:)
4027 граждани са арестувани.
82-ма журналисти са арестувани на протестите!
МЕЖДУВРЕМЕНО СТАНА ЯСНО, ЧЕ АЛЕКСЕЙ НАВАЛНИ Е НОМИНИРАН ЗА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР
Обновява се!
Абонамент за:
Публикации (Atom)