събота, 24 юли 2021 г.
На тази дата: 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски става първият монарх, който си възвръща властта чрез демократични избори
2001 г. Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България (от 1943 до 1946 г., но заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет), полага клетва за министър-председател на България. Той става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори.Симеон се връща в България през 2001г. Същата година сформираната от Сакскобургготски партия Национално движение „Симеон Втори” (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите).
През 2005 г. той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време” (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).
След като на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ изгуби властта, Сакскобургготски не успява да запази премиерския пост, въпреки че неговата партия влиза заедно с ДПС в коалиционния кабинет, оглавяван от победителката БСП. Той получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. Сакскобургготски заема поста премиер до 17 август 2005 г.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Деца, не вярвайте на родителите си, когато казват "Като пораснеш, можеш да станеш какъвто си поискаш!" Ето, аз съм на 40 г., а още не съм Батман.
***
- Добър ден! 1 голяма ракия.
- Господине, 8 часа е!
- Ооо!!! Добро утро, 1 голяма ракия.
***
- Има нещо невидимо и недоловимо във въздуха, което ни прави
щастливи.
- Любов?
- Wi-Fi.
***
Хубаво е да си гъсеница - плюскаш, плюскаш, нагъваш, муаш,
завиваш се, спиш, спиш, спиш - събуждаш се - красавица!
***
Петък. Всички съседи се готвят да разпускат през уикенда -
купуват нови бормашини, сменят дисковете на флексовете, зареждат винтовертите.
петък, 23 юли 2021 г.
На тази дата: 23 юли 1942 г. е разстрелян Вапцаров
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Ранни години
 |
Никола и Йонко Вапцарови. |
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава
все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.
От друга страна, къщата в Банско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фамилията Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.
Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.
Работа
След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.
Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.
През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.
Подривна дейност
Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция, той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.
През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.
При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.
За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финасирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП.
Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.
На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.
Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел.
Творчество
Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.
Стихосбирка: „Моторни песни“
Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.
Драма: Вълната, която бучи
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Питат бившия шеф на ДАНС:
- Я разкажи, как свали прасето?!?
- По нормалния начин - шампанско, ласки, лека музика.
- Я разкажи, как свали прасето?!?
- По нормалния начин - шампанско, ласки, лека музика.
***
- Здравейте електроженисти.
- Добре заварили.
***
Ресторант в Созопол, клиент подава менюто:
- Келнер, ето ви 10€, посъветвайте ни, моля!
- Бегайте далече!
***
Това лято е толкова горещо, че милиардерите хукнаха из
космоса!
***
Изгубено е куче. Обявената награда е 300 лв. Обажда се един
и казва:
- Ше мое ли 100 лв. аванс, че тръгвам да го търся?
четвъртък, 22 юли 2021 г.
На тази дата: 22 юли 1934 г. Българка слага край на бандата на Джон Дилинджър
1934 г. агенти на ФБР застрелват гангстера Джон Дилинджър. Прочутият американски банков обирджия и гангстер е убит при излизане от кино в Чикаго.Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианаполис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Още в училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности - побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. Баща му в опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град” мести семейството си в Муурсвил, Индиана, но въпреки спокойната провинциална среда, поведението на Дилинджър не се променя съществено.
През 1922 г. е арестуван за кражба на кола. Началото на Великата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Двамата обират местна бакалия и задигат общо 120 долара. На следващия ден са заловени и Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Осъден е на 10 до 20 години затвор.
Дилинджър изтърпява присъдата си в щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. Там се сприятелява с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и дори планират съвместни акции, когато излязат навън.
Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда обират повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000 долара.
ФБР обявява Дилинджър и бандата му за „обществени врагове номер 1” и сформират специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска на юг базата си в Чикаго, в опит да избяга в Мексико.
В началото на 1934 г., докато се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата, те изоставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани.
Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница той изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора, Дилинджър открадва чисто новата кола на шерифа на града, с която бяга в Чикаго.
В любимия си град Дилинджър заживява с новата си приятелка. На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен, но отново успява да избяга.
През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва всякаква следа към Дилинджър. Той е успял да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка - проститутка, която не знае бурното му минало.
Спокойният му живот обаче приключва на 21 юли, когато Ана Кумпанаш заплашена от депортация от имиграционните власти, се обръща към ФБР. Тя твърди, че знае къде се укрива Дилинджър и иска съдействие от властите в замяна на разрешение за постоянен престой в САЩ. След съгласието на ФБР, тя разкрива, че той излиза с нейна колежка проститутка и на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходи на кино. Задействана е светкавична операция за залавянето на Дилинджър.На 22 юли вечерта Дилинджър в компанията на двете дами посещава кино „Биограф” в северната част на Чикаго. При излизането от салона след прожекцията, той забелязва агентите на ФБР и прави опит да извади оръжието си. но трима агенти стрелят светкавично общо пет пъти и улучват Дилинджър отзад.
Българка слага край на бандата на Дилинджър
Нашенката е смятана за румънка и до ден днешен, но всъщност е родена в Добрич.
На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите.
Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята – съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка. Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона!) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.
Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилинджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън. Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция... Стрелците се споглеждат – грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи – откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър.
Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си – уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Тя прави и следващото договорено действие – изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание и стрелците излизат от колата. Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис. Дилиджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Настъпва краят на най-голямата гангстерска легенда в света.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Добрият съпруг казва:
- Мила, ти паркира и-де-ал-но! Мерцедесът и без това беше
леко ударен, котката куцаше, а това дърво и без това никой не го харесваше!
***
Животът не е като в приказките! Ако си загубиш обувката в полунощ...
си пияна кучка, а не Пепеляшка!
***
Днес атакувах първи. Излязох от входа и викнах на седящите
на пейката баби:
- Как сте боклуци, дилъра ли чакате?
***
В ресторанта:
- Бихте ли ми казали дали в наденицата има генно
модифицирани продукти?
- Ама и Вие сте един шегаджия! В нея въобще няма никакви
продукти. Яжте спокойно!
***
По принцип жената говори 75% по-бързо, отколкото мъжът
въобще може да слуша.
сряда, 21 юли 2021 г.
Тези наистина се унесоха във фалшивите новини...
Прекрасните "съветски девушки" са Sandra Kristensen, Patricia Madden, Kathleen Brown и Caroline Crosby на улица в Лондон през октомври 1967 година.
На тази дата: 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на Луната
1969 г. по време на мисията на „Аполо 11” американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, които се разхождат по повърхността на Луната. В 2.56 ч. (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС” и звание мичман. На 5 януари 1951 г. е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex.
На 3 септември с.г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилотът катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/ч. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран.
През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. Започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика, където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 км.
През 1958 г. е селектиран в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва седем експериментални полета, в които достига височина 64 км и максимална скорост 6420 км/ч.
От средата на 1964 г. е привлечен в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Армстронг извършва 10 полета. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.
На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т.нар. „командири-новобранци”.
Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина.
Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN.
На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в „Аполо” на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул.
Кацането на лунната повърхност е извършено в 20.17:40 ч. на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат.
Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи”.
Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2.56 ч. на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите: „Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството”. Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята.
Около 20 минути по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър.
По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него.
Армстронг се отдалечава на около 60 м до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи.
Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути. Космонавтите събират 21 кг лунни камъни и се прибират в модула. По-късно Армстронг обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя.
След като се завръщат на Земята те се приводняват в Тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Джеф Безос отиде до Космоса и се върна за същото време, за което БДЖ пътува разстоянието от Централна гара София до гара София Север.
***
Така силно се притесних за лимоните в хладилника, че им
купих джин и тоник!
***
По-добро от бира след работа, може да бъде само бира вместо
работа.
***
В лавандулата всеки може да се снима. Я пробвайте в
копривата.
***
Съществува версия, че песимистите тайно изпиват половината
чаша на оптимистите!
вторник, 20 юли 2021 г.
На тази дата: 20 юли 1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат
1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. Атаката е извършена по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” - немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип, което всъщност спасява и живота му.За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.
Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.
След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12.42 ч. напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер. Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.
Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето”.
Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”.
Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт”. Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.
Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи и с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Ако през 90-те години си снимаш закуската, проявиш лентата, извадиш снимката и я покажеш на приятели, щяха да мислят, че си пълен идиот.
***
Софийският зоопарк ви кани на ново екстремно изживяване -
"Ден на отворените врати."
***
- Здравейте, красавици, аз се казвам Пешо, а вие?
- Ние - не.
***
Гинекологът търси проблеми там, където други търсят радост!
***
- И този ден пропадна безразвратно.
- Искаше да кажеш "безвъзвратно?"
- Не.
понеделник, 19 юли 2021 г.
На тази дата: 19 юли 1879 г. открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ
1879 г. открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ. Назначени са първите български дипломатически агенти.
Руско-турската война от 1877-1878 г. поставя България на политическата карта на Европа. Администрацията на Временното руско управление в България, начело на която стои княз Александър Дондуков-Корсаков, още през 1878 г. създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Неин началник е генерал-майор Михаил Домонтович. След приемането на Търновската конституция от 25 май 1879 г. тя е преименувана в Отдел за външни работи. Освен да поддържа връзки с министерството на външните работи на Русия и с чуждите представители в Княжеството едно от задълженията му е да подготвя лица от български произход за работа в бъдещото министерство на външните работи на Княжество България.
Началникът на отдела Трофим Юзефович праща уведомителни писма до представителите на европейските държави и до турския комисар, в които подчертава, че е назначен за „временно управляващ външните работи на Княжеството”. Става дума вече за истинска дипломация и външна политика. Веднага получава поощрителен отговор от представителя на Франция Йозеф Шефер.
На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание, което избира Александър Батенберг за княз на България. На 5 юли се създава и първото българско правителство начело с Тодор Бурмов. С Указ 1 от същия ден за министър на външните работи и изповеданията е назначен Марко Балабанов. В София, обявена за столица на Княжеството, започват официалните връчвания на акредитивни писма на чуждите дипломатически представители - консули на Великите сили. Те се титулуват дипломатически агенти и генерални консули.
След като княз Батенберг уведомява държавните глави на съседните държави за възкачването си на престола, от 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства в тях. Много внимателно са подбрани тогава българските дипломатически представители - все хора с влияние и авторитет в съответната държава. С указ от 19 юли 1879 г. са назначени д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Това са първите български дипломатически представители в чужбина. Започва да се работи по откриването на първите български дипломатически представителства. Пръв на българския княз пък се представя сръбският дипломатически агент и генерален консул Сава Гриуч на 6 септември 1879 г., три дни по-късно това прави и румънският - Александру Стурдза. Ферик Нихад паша с ранг комисар на вакъфите е представител на Турция у нас от юли 1880 г.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Македонците категорично заявиха, че не желаят никой да им ходи по луната!
***
Почти всяка жена си има история за богат ухажор, който и е
обещавал да и даде всичко което пожелае, но тя не се е съгласила!
***
За да отслабна приятелката ми ме съветва да откажа кафето,
цигарите, алкохола, шоколада... Сега седя и си мисля! Тя въобще приятелка ли ми
е?
***
- Каква е тази приятна миризма от кухнята?!
- На бъдещи килограми...
***
Жените след 30 са като мафията,много грехове и нито един
свидетел.
неделя, 18 юли 2021 г.
На тази дата: 18 юли 1837 г. Ражда се Апостола
На 18 юли т.г. отбелязваме 184-ата годишнина от рождението на Васил Левски. Датата се почита и като Ден на градовете Левски и Карлово.Васил Иванов Кунчев, известен и като Васил Левски, Апостола на свободата и Дякона, е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Прозвището Апостола на свободата получава заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско иго. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. Създадената от него революционна мрежа е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание през 1876 г.
През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
- От къде да взема втора ръка части за Форд?
- Карай след друг Форд.
***
- Как се казваш?
- Елка.
- Смятаай...!
***
Два месеца без депутати. Някой да е почувствал липсата им.
***
Човекът, изобретил дивана, цял живот е лежал на старите си
лаври...
***
Не се безпокоя, че виждам чашата наполовина празна -
безпокоя се, че не виждам сервитьора.
събота, 17 юли 2021 г.
На тази дата: 17 юли 813 г. Кан Крум обсажда столицата на Византия Константинопол
На 17 юли 813 г. Крум се разположил пред стените на Константинопол. Това е първият в историята опит на българите да превземат столицата на Източната Римска империя.
Блокирани били всички изходи на Константинопол към континента – от Влахерните до Златните врати. Но българският владетел не бил уверен в успеха на щурм срещу Константиновия град. Затова отново предложил мир при условията на договора от 717 г. Освен това поискал много злато и скъпи дрехи, няколко отбрани моми за наложници и правото да забие копието си в Златните врати.
Какво го е подтикнало да предложи мир отново, въпреки многобройните победи и очевидната слабост на империята, чиято войска изпитва панически ужас от българите?
Крум бил отлично запознат с непристъпността на имперската столица. Освен това, промяната на престола, където вместо страхливия Михаил Рангаве вече стоял решителният и опитен във военното дело доскорошен стратег Лъв Арменец, затвърдили убеждението на кана, че все още не е време да щурмува Константинопол.
Затова българският владетел предпочел да си тръгне като победител и да продиктува условията на мира.
Сега ромеите решили да вкарат в действие своето изпитано оръжие – коварството.
Те привидно приели условията, но замислили вероломно да убият страшния български кан от засада.
Уговорили среща край Златния рог, на която Крум дошъл със своя логотет (вероятно става дума за кавкана) и зет си Константин Пацик – ромей по произход, женен за сестрата на българския владетел. Сред ромейската делегация не бил императорът.
Подаден бил знак към чакащите в засада стрелци. Българите прозрели коварния капан и наобиколили кана, за да го предпазят с телата си. Крум се метнал връз коня и препуснал. Ромеите го обсипали със стрели, като били сигурни, че са го ранили.
От стените на Константинопол се разнесли тържествуващи викове: „Кръстът победи!”. Тримата чиготи и кавханът били убити на място, а Константин Пацик и сина му – заловени живи.
Крум оцелял след засадата. Коварното покушение и посегателство върху неприкосновеността на преговарящите изпълнили българския владетел с гняв и ярост. Той решил жестоко да отмъсти на ромеите.
Българите опустошили околностите на Константинопол. Ограбили и превърнали в развалини дворци, къщи, църкви и предградия извън градските стени. Пленените ромейски войници били избивани, както и мнозина от цивилните граждани.
Войските на кана преминали по цялото крайбрежие на Златния рог, изгорили всички магазини със стока там и се сдобили с богата плячка. След това български отреди нахлули по северния бряг на Мраморно море, като „предавали всичко на огън”.
Разрушени били крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс и много други твърдини навътре в страната, пише хронистът. След това българите отишли на планината Ган (дн. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на Мраморно море и свършва с Галиполския полуостров).
Тук се криело побягналото от Тракия многобройно население. Българите избили мъжете, а жените и децата заедно с добитъка откарали в плен. Войската на Крум се върнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя си разрушавала всички крепости – малки и големи, и се спряла под Одрин, който бил обсаден от брата на Крум.
След устремен щурм градът паднал – за пръв път в историята в български ръце.
Наближаващата зима станала причина Крум да се прибере у дома. Но той се готвел за нов поход, привлякъл на своя страна „всички славини” и покорените от него авари.
Българският владетел вече се чувствал уверен в силите си да превземе столицата на Източната Римска империя. Фактът, че през 812 и 813 г. българските войски са нахлули в Тракия, а не в Македония показва, че разширението на югозапад е било вече второстепенна цел на Крум.
Освен това не се споменава в исканията за условия на мирния договор той да е настоявал за признаване на царската му титла и достойнство. Защото е възнамерявал да си ги вземе сам. Дори нещо повече...
Мечтата на Крум е била да превземе Константиновия град и да седне на трона като василевс на Източната Римска империя. Уви, съдбата, или Божието провидение, както пишат хронистите, не са отредили това да се случи.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
ИЗВОДЪТ ОТ ИЗБОРИТЕ! Добре, че децата не могат да гласуват, защото иначе ще ни управляват Том и Джери!
***
Сега родителите имат в телефоните приложение за контрол на
децата. По мое време викаха през терасата, а ако приложението не отговори,
правеха актуализация на версията с няколко шамара.
***
90% от ората са неграмотни тъпанаре. Добре, че язе съм от
останалете 15%.
***
Клиент към сервитьора:
- Чувал съм, че вие дояждате след нас?!
Сервитьорът:
- Не господине, вие дояждате след нас!
***
На плажа седеше жена със съмнителен морал. Много скоро около
нея се събра тълпа съмняващи се...
петък, 16 юли 2021 г.
И те така...
Астронавтите на Слави тотално са изгубили връзка с реалността! Държат се все едно са спечелили 150 депутатски места. а не 60! Ако някой човек няма абонамент за кабеларката им няма да разбере, че е имало правителство на Николай Василев, което вече е паднало!
И те така...
настоящи министри и бъдещи министри.”
Константин Иречек
На тази дата: 16 юли 1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм
1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм. Всъщност книжни пари се срещат за първи път в Китай, а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети.При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 в. иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари.
Към времето на пътешествието на Марко Поло европейците не знаели що е това книжни пари. В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват менителници, отначало в средновековна Италия и графство Фландрия. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти.
Наименованието идва от банковите документи („nota di banco”) и датира от 14 в.; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 в. менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в Швеция, където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).
Абонамент за:
Публикации (Atom)