12-те мита на капитализма
Капитализмът в неолибералния си вариант е изчерпан:
финансовите акули не искат да губят от печалбите си, а основната тежест на дълговете се прехвърля на
пенсионерите и бедните. В Стария свят броди призракът на “Европейската пролет”
и противниците на капитализма обясняват
на хората как се унищожава живота им.
Статия на португалски икономист Guilherme Alves Coelho.
Добре известният израз, че всеки народ има такова
правителство, което заслужава – не е толкова верен. Хората могат да бъдат
измамени и главите им размътени с агресивна пропаганда, формираща модели на
мислене, а след това лесно да бъдат манипулирани. Лъжите и манипулациите днес са във вида на оръжия за масово
унищожение и потискане на хората и са толкова ефективни, колкото и
традиционните методи за водене на война. В много случаи, те се допълват
взаимно. И двата метода се използват за постигане на победа на изборите и
унищожаване на непокорните държави.
Има много начини за обработка на общественото мнение, в
които идеологията на капитализма е била приземена и сведена до митове. Това е
комплекс от фалшиви истини, които повтаряни милиони пъти в продължение на много
поколения са се превърнали в неоспорима истина. Те са предназначени да
представят капитализма като надежден и
заслужаващ подкрепата и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и
пропагандират с медийни инструменти, образователни институции, семейни
традиции, от представители на църкви и др.
Ето и най-разпространените митове:
Мит 1. При капитализма всеки може да стане богат, ако работи много и добре.
Капиталистическата система автоматично ще обезпечи на
човека богатство, ако той работи добре. У работника несъзнателно се формира
илюзорна надежда, но ако тя не се реализира,
след това той трябва да обвинява само себе си. В действителност, в
условията на капитализма, вероятността за успех, без значение колко много може
да сте работили, е като лотария. Състоянията, с редки изключения, не се
създават с усилена работа, а са в резултат на измами и липса на разкаяние у
онези, които имат по-голямо влияние и
власт. Мит е, че успехът е резултат от усилена работа, която, заедно с малко
късмет и добра доза вяра, зависи само от
способността за предприемачество и конкурентоспособност на всеки. Този мит образува около себе си система, на която се опира. За това работи
и религията, особено протестантската.
Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за
всички
Натрупаното богатство в ръцете на малцинството, рано или
късно ще се преразпредели между
всички.
Целта е да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, без да му
се задават въпроси как го е направил. При това се поддържа надеждата, че рано
или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и отдаденост. В
действителност още Маркс прави извода, че крайната цел на капитализма не е
разпределението на богатството, а
неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богатите
и бедните в последните десетилетия, особено след установяването на
върховенството на неолиберализма, доказа точно обратното. Този мит е един от
най-разпространените по време на фазата на “социалните грижи” в следвоенния
период, и е работил върху основната задача – унищожаването на социалистическите
страни.
Мит 3. Всички сме в една лодка
В капиталистическото общество няма класи, така че
отговорността за провалите и кризите също пада върху всички, и следователно всички трябва да
плащат. Целта е да се създаде комплекс за вина у работниците, което позволява
на капиталистите да увеличават приходите си, а разходите да прехвърлят на народа. В
действителност, отговорността е изцяло на елита, състоящ се от милиардери, който
подкрепя властите и се винаги се радва на големи привилегии в данъчното облагане, търгове,
финансови спекулации, офшорни зони, шуро-баджанащина и т.н. Този мит се налага
от елитите за да избегнат отговорността за тежкото положение на народа и да се
вмени на него задължението да плати за грешките.
Мит 4. Капитализмът – това е свобода
Истинската свобода може да се постигне в условията на
капитализма, с помощта на така
наречената “пазарна саморегулация.” Целта е да
се направи нещо като религия от капитализма, където е всичко се приема само на
доверие, и да се лишат хората от правото на участие при вземането на
макроикономически решения. Наистина, неограничена свобода при вземането на
решения – това е пълна свобода, но тя е дадена само на един тесен кръг от
силните в света, а не на хората, дори и не и на структурите на властта. По
време на срещите на върха, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати,
ръководителите на големите компании, банки и мултинационални корпорации вземат важни финансови и икономически решения
в стратегически и средносрочен план.
Пазарът по този начин не се
саморегулира, той е манипулиран. Този мит е бил използван за оправдаване,
например, намесата във вътрешните работи на не-капиталистическите страни, като
се основава на твърдението, че те нямат свобода, а има правила.
Мит 5. Капитализмът – това е демокрация
Само при капитализма има демокрация. Този мит, който
плавно следва от предишния, е създаден, за да се предотврати обсъждането на
други модели на социална организация. Твърди се, че всички те са диктатури. Става дума за присвояването
на капитализма на такива понятия като
свобода и демокрация, като по този начин се изкривява тяхното значение. В действителност,
обществото е разделено на класи, а богатите, които са свръхмалцинство,
доминират над всички останали. Тази
капиталистическа “демокрация” не е нищо друго, освен прикрита диктатура,
а “демократичните реформи” са обратния
процес за постигане на напредък. Подобно на предишния, този мит също така служи
като извинение да се критикуват и атакуват не-капиталистическите страни.
Мит 6. Избори – синоним на демокрацията
Изборите са синоним на демокрацията, която, всъщност,
така се ограничава. Целта е да се клеветят
и демонизират и за да се предотвратява
обсъждането на други политически и избирателни системи, в които
лидерите се определят от различни от
буржоазните, избори, например, в
зависимост от възрастта, опита, популярността на кандидатите. В действителност,
тази капиталистическа система манипулира
и подкупва , гласът е условен термин, а изборите – само формален акт. Този
прост факт, че винаги изборите печели
представител на буржоазното малцинство,
демонстрира тяхната непредставителност. Митът, че там, където има буржоазни избори, има демокрация, е един от най-вкоренените ,
приемани за даденост, дори в някои леви партии и сили.
Мит 7. Редуването на власт на партиите е наличие на алтернатива
Буржоазните партии, които периодично се заместват във
властта имат алтернативни
платформи.
Целта е да се увековечи
капиталистическата система в рамките на управляващата класа, да се
захранва мита, че демокрацията се свежда до избори. В действителност е очевидно,
че системата на двупартийно или многопартийно парламентарно устройство – това е еднопартийна система.
Това са две или повече фракции в една политическа сила, те се сменят една след другa, симулирайки партии с
алтернативна политика. Хората винаги ще изберат
агент на системата, защото са убедени, че това не е така. Митът, че
буржоазните партии имат различни платформи и дори са опозиционни, е един от
най-най-важните, той постоянно се обсъжда, за да може капиталистическата
система да работи
Мит 8. Избраният политик представлява гражданите и
следователно може да вземе решение
вместо тях
Политикът след
изборите вече е с правомощия, дадени му хората, и управлява както си иска.
Целта на този мит е да се захранват хората с празни обещания и да се скрият
реалните мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният не
изпълнява това, което е обещал, или, още по-лошо, започва да прилага
недекларирани мерки, често противоречащи
на декларираните и дори неКонституционни. Често такива политици, избрани с
активно малцинство, в средата на мандата си достигат минимална популярност. В тези случаи загубата на
представителност не води до промяна на политиката по конституционен път,
напротив, води до дегенерация на капиталистическата демокрация в реална или
прикрита диктатура. Системната практика за фалшифициране на демокрацията при
капитализма, е една от причините за нарастването на броя на тези, които не
гласуват.
Мит 9. Няма алтернатива на капитализма
Капитализмът не е съвършен, но това е единствената
възможност за икономическа и политическа система, и следователно
най-подходящата. Целта е да се избегне изучaването и публичност на всички други
системи и методи, включително силовите, за отстраняване на конкуренцията.
Всъщност, има и други политически и икономически системи, както и
най-известната – научния социализъм. Дори в рамките на капитализма, има
варианти на южноамерикански “демократичен социализъм” или европейски “социалистически
капитализъм.” Този мит е предназначена да плаши хората, за да се предотврати обсъждането на алтернативи
на капитализма и да се гарантира единодушие.
Мит 10. Икономията генерира богатство
Икономическата криза се дължи на излишък от твърде много
облаги за работещите. Ако те се
отстранят, това ще спести разходи на
държавата и страната ще стане богата. Целта – да се прехвърлят на публичния сектор, в това число и на пенсионерите, отговорностите за изплащането
на дълговете на капиталистите. Да се заставят хората да приемат бедността с
аргумента, че това е само временно. Той е предназначен също така да улесни и приватизацията на публичния сектор. Хората
се убеждават, че се икономисва за
“спасение”, без да се споменава, че това се постига с приватизацията на най-печелившите сектори,
чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до намаляване на
държавните приходи и до намаляване на обезщетения, пенсии и облекчения.
Мит 11. Колкото по-малко държава, толкова по-добре
Частният сектор управлява по-добре от обществения. Целта
е да “подслади хапчето” за икономии, за
да се улесни приватизацията на активи и услуги. Това допълва предходния мит. В
действителност, като правило, ситуацията
след приватизацията винаги е по-лоша за работниците заради повишения
натиск върху данъкоплатеца, а
обезщетения и пенсии се намаляват. От капиталистическа гледна точка управлението на публичния сектор е просто
възможност за бизнес.Капитализмът няма нищо общо със социалната справедливост.
Този мит е един от най-”идеологическите” митовете на нео-либералния
капитализъм. Страната трябва да се управлява от частния бизнес, а
правителството само да го подкрепя.
Мит 12. Настоящата криза на капитализма е краткосрочна и ще бъде решена за доброто на
хората
Настоящата финансова и икономическа криза е нормална
циклична криза на капитализма, а не
на системата, и няма да доведе до нейния
крах. Целта, на първо място, е финансовият капитал, който се е превърнал в
лихвар – да продължава да плячкосва държавата и използва хора. Това е и
средство да остане на власт. Само че в действителност, и според Маркс, това
което се случва днес, е системна криза на капиталистическата система, което
означава растеж на противоречията между
общественото производство и частното присвояване на печалбата, и е неразрешима.
Някои капиталистически теоретици, включително “социалисти” и социалдемократи твърдят, че капитализмът ще
бъде в състояние да оцелее, ако се промени.
Те твърдят, че кризата се дължи на грешки на политици,
алчни банкери и спекуланти, или на липса на идеи у лидерите и механизми за
разрешаване на конфликти. Само че това, което виждаме днес – е постоянно
влошаване на стандарта на живот на хората, без никаква надежда за подобрение.
Капитализмът умира, но това ще бъде бавен процес с големи лишения за хората.
Нашата задача е да допринесем за неговото отстраняване.
Халетата, административната сграда и складовите помещения на
Варненската 
.jpg)
