Ицо Хазарта:
Иван Костов е на светлинни години над останалите в политиката
Рапърът Ицо Хазарта съжалява, че не е постъпил „мъжки” и не
е застанал с групата си зад ДСБ и Иван Костов на последните парламентарни
избори. Имал приятели в неговата партия, но тъй като смята, че пеенето в
политически кампании, което „Ъпсурт” правили преди, не си заслужава, решил да
не го прави.
„Може би трябваше да го преглътнем това. Защото с всичките
му грешки, Данчовци, Менти, Бисеровци, този човек на фона на всичкия тоя
материал, той е светлинни години над тях. Но си затраях, викам си „виж как го
мрази цяла България”. А защо го мрази. Евгений Дайнов много хубаво го е
написал, няма да го повтарям. Защото направи нещо срещу тия хора”, коментира
Ицо Хазарта в предпоследния брой на в. „Капитал”.
Рапърът казва още: „Баща ми фалира по времето на Костов.
Наложи се да продадем апартамента на „Позитано” и да отидем в „Надежда”. Добре,
че стана това, та да усетя за какво става въпрос в тоя живот. Но баща ми фалира
не заради Костов, а заради себе си. И след това никога не съм търсил вината за
моя неуспех в тия хора”.
Съвпаденията. Какво е това? Знак от съдбата или чиста случайност? ВИДЕО
В живота на всеки човек се случват странни събития, които
науката не може да обясни и
затова ги нарича случайни съвпадения.
Например сещате се за стар приятел и след минута той ви
звъни...
Така се случва на най-обикновено, битово ниво. Но
съществуват и много други потресаващи съвпадения, каращи ни да се замислим над
необяснимото и дори да повярваме в намесата на висши сили. Защо те се случват
въпреки законите на природата и науката?
Редица математици твърдят, че съвпаденията са проява на
закономерност, която не можем да разберем. А и философите отдавна пишат:
"Случайността е непозната закономерност." Но каква? Някога вероятно
ще разберем, а сега нека сами се опитаме да установим това, което можем.
На 5 декември 1664 г. край бреговете на Уелс потъва кораб.
На 5 декември 1785 г. на същото място претърпява корабокрушение друг морски съд.
На 5 декември 1866 г. трети отива към дъното. След всяко корабокрушение остава
жив само по един човек. И всеки път той се нарича Хю Уилямс.
Има и друга удивителна история на съвпадения, свързваща
съдбите на президента Кенеди и президента Линкълн. Линкълн е убит в театъра, а
убиецът му се скрил в склада. Лий Харви Осуалд стрелял от склада, а се скрил в
театъра. Президентът Линкълн имал секретар с фамилията Кенеди, а Кенеди имал
секретар с фамилията Линкълн. След убийствата и на двамата на президентското
кресло сядат хора с фамилията Джонсън.
И още един случай. В юлска нощ на 1930 г. патрулният полицай
Алън Фолби от Тексас преживял катастрофа, която разкъсала артерия на крака му.
Кръвта му изтичала, чакала го смърт, ако не се бил намесил минувач на име Алфред
Смит. Той стегнал мястото и Фолби бил спасен. Като оздравял, полицаят продължил
работата си. Изминали пет години. Веднъж Фолби бил извикан на мястото на
катастрофа. На асфалта лежал човек с разкъсана кръвна артерия на крака. Това
бил Алфред Смит – човекът, който спасил Фолби при същите обстоятелства.
Обикновеният човек, чул или прочел за подобни случаи, ще се
впечатли и толкоз. Но винаги се намират страстни умове, които ще се опитат да
разгадаят скрития смисъл, истинската същност на подобни фантастични истории.
Някои от съвпаденията може да се обяснят от съвременната наука, която се опира
на законите на статистиката и математиката, законите на природата и обществото,
както и на природата на човешките възприятия. Но теорията на съвпаденията се
интересува не само от броя на съвпаденията, а и от тези, за които вероятността
е изключително малка.
Защо възникват такива съвпадения? Мнозина учени смятат, че
това е обучаващ материал – подобни произшествия карат човека внимателно и
сериозно да се отнася към епизодите от собствения си живот. Те сякаш буквално
ни казват: доверявай се на интуицията си. Може би Космосът (Бог) ни изпраща
импулс или ни подсказва: Вярвай в случайността!
Последното предположение може да изглежда ненаучно. Но да си
спомним, че събитията, наричани от нас съвпадения, отдавна са получили друго
име – феномена синхронизъм.
Този термин едновременно и независимо един от друг за първи
път е предложен от двама видни учени в областта на физиката и психологията.
Нобеловият лауреат Волфганг Паули и прославеният психолог Карл Густав Юнг
стигнали до извода, че съвпаденията са нещо повече от проста случайност. Те
смятали, че несвързаните по никакъв начин събития всъщност са обединени от обща
причина или може да възникнат без всякаква причина независимо от известните
закони на природата.
Двамата обяснявали позицията си с това, че законите на
природата не се явяват абсолютни. Юнг и Паули казвали, че връзката между
събитията може да има основополагащо значение за човека, независимо че
противоречи на наложените представи за света и законите, които го управляват.
Юнг постулира: Космосъс с такива малки чудеса отговаря на
вътрешната дълбока потребност на психиката. Макар че съвпаденията може да се
случват в резултат на случайност, истинската синхронност възниква тогава,
когато индивидът се нуждае от нея.
За да доведе до широката публика тези революционни мисли и
да обясни за какво иде реч, Юнг взел за пример сравнението на сънищата.
Повечето от тях нямат значение – в тях не присъства важна символика. Но когато
разумът е потресен или нещо го измъчва, възникват сънища, пълни със смисъл.
Случва се сънят да предсказва катастрофа или да напомня на
човека за нещо важно. Ако се продължи със сравненията, то в съвпаденията, или
синхронизма, околният свят се ползва от висши сили, за да изпрати на човека
предупреждаващата вест. Юнг отишъл още по-далече, изказвайки уж съвсем
фантастична хипотеза – за да ни накара да обърнем внимание на нещо важно,
нашата вътрешна психика фактически променя света, създава съвпадения, които са
способни да посочат път към спасение, изход от безнадеждна ситуация и т.н. Общо
взето, това е признание, че чудесата съществуват и възникват без участието на
човека.
Пример може да са епизоди, когато случки и интуиция ни
помагат да излезем от трудно положение, а съвпаденията ни спасяват живота.
Така на младини сър Уинстън Чърчил работел като военен
кореспондент в Южна Африка по време на Англо-бурската война. Той попаднал в
плен, но успял да избяга и се оказал без всякакви ориентири в саваната. Вече
съвсем загубил сили от глад, той почти не се надявал да оцелее, когато изведнъж
видял в далечината огънчета. Нещо подсказало на Чърчил да тръгне към тях и така
се озовал в дома на човек, който го посрещнал дружелюбно. По удивително
стечение на обстоятелствата това се оказал единственият симпатизиращ на
англичаните човек в окръг от 20 мили.
Съвпадения от подобен род показват, че когато възникне
сериозна опасност, разумът използва не логиката, а интуицията. Обикновено
рационалният Чърчил й се доверил поради физическото изтощение. Загубата на
способността критично да оценява действителността наистина му помогнала да
използва сили, които били недостъпни на англичанина в нормално състояние.
Може да се каже, че съвпадението е просто начин да се
доберем до нашите дълбоки ресурси и да разгледаме намеците и
предзнаменованията, помагащи ни да оцелеем. Вероятно това е една от
естествените способности на психиката за предвиждане и ние се обръщаме към нея
в екстремни обстоятелства.
Забележително е, че подаваните ни знаци от съдбата се
възприемат по-добре от хора с открит разум – тоест такива, които предпочитат
опита на логиката. В живота им се срещат повече примери за съвпадения за тяхно
добро. Тези хора често се сблъскват с такива съвпадения, които буквално са им
устройвани от висши сили, и интуитивно проследяват връзката на
взаимосвързаните, пълни със значение събития.
Откъде се появява такова чувство? От усещането, че човек
живее по правилата, че е "хванал съдбата за опашката", или иначе
казано, съществува в един ритъм със света и висшите сили.
Професорът по психология Алън Комбс от университета в Ашвил
(САЩ), казва: "Дългогодишният ми опит от наблюденията показва, че
съвпаденията обикновено са поредни. Колкото повече свикваме с тях, толкова
по-често ни се случват. А ако ги отхвърляте и ги смятате за глупост, те бягат
от вас. Ако просто проявявате интерес към тях, те може да ви свършат добра
работа. Колкото по-сериозно се отнасяте към тях, толкова по-голяма роля играят
те в живота ви. Но никой не знае с точност защо се случват съвпаденията. Няма
съмнение обаче, че това са реални явления. Много учени твърдят, че това е чиста
случайност и че хората имат склонност да преувеличават тяхното значение. Но
мнозина, които са ги преживели, се придържат към противоположното мнение. Лично
аз разглеждам съвпаденията като знак от съдбата, възприеман от подсъзнанието и
сочещ верния път в този живот."
Ако повярваме, че всеки от нас има своя, предопределена
свише съдба или карма, то всичко си идва на мястото, отбелязва Комбс. Много
често под въздействието на външни обстоятелства и собствени идеи хората излизат
от предначертания им път. Теорията на съвпаденията обяснява, че с помощта на
серия знаци се опитват да ги върнат във верния път.
Познат на професора загубил работата си и дълго не можел да
си намери нова – по специалността. Тогава му хрумнала мисълта да поработи
временно като таксиметров шофьор. Прекалено чести малки аварии, след това
клиент с пистолет, който му взел припечеленото от целия ден, след това петима
пияни младежи, решили да си "поиграят" по стръмен наклон, и колата на
новоизпечения таксиджия увиснала с предните колела над пропаст…
Всички тези събития следвали с ненормална честота, а освен
това, както може да се забележи, предупрежденията ставали все по-страшни. Но
познатият на проф. Комбс не ги възприел така. Накрая веднъж, карайки жена към
магазин, попаднал в сериозна катастрофа – жената се озовала в реанимацията,
него го уволнили. В края на краищата той си намерил място във фирма, където се
търсел човек с неговата специалност. Така върху собствения си гръб изпитал
силата на теорията на съвпаденията.
С други думи, струва си да се отнасяме сериозно към
странните съвпадения. Да използваме интуицията като Чърчил и да не бъдем слепи
като професора, станал по неволя таксиметров шофьор. И това ще бъде верният
подход към живота, за което свидетелства и извадката от известни случаи на
съвпадения, направена от британското списание Inkaunter.
• За съвпадение, потвърдено с документи, разказва писателят
Артур Кьостлер. През 1939 г. на един американски кораб плавал немски инженер.
Когато корабът минал точно през мястото, където потънал "Титаник",
нещо му подсказало: трябва да спрат кораба. И той успял да убеди капитана. И изведнъж
от тъмнината изникнал гигантски айсберг. Корабът получил повреди, но не
потънал. Той се наричал "Титаниан".
И още едно съвпадение. Американският писател Морган
Робъртсън (1861–1915) през 1898 г. написал романа "Корабокрушението на
Титан" за огромен кораб, сблъскал се в Атлантическия океан с айсберг при
първото си излизане в морето.
• През 1976 г. английски гинеколог от Лондон за трети път в
своята практика помогнал на тризнаци да се родят. Фамилията му е Триплет (в
превод от английски – "тройка" "тризнаци").
• Артър Флегенхаймер, известен като гангстер и контрабандист
с прозвището Дан Шулц, заповядал да бъде убит Винсънт Кол – Бясното куче,
23-годишен, на 23 октомври 1932 г., на 23 авеню в Ню Йорк. Самият Шулц бил убит
на 23 октомври 1935 г. Човекът, който го убил – Чарли Уоркмън, прекарал 23
години в затвора.
• В. "Ню Йорк Хералд" на 26 ноември 1911
публикувал съобщение, че в Грийнбъри Хил в Лондон са обесени трима обвинени в
убийството на сър Едмънд Бери. Имената им били Грийн, Бери и Хил.
• Близнаците Джеймс Луис и Джеймс Спрингър се родили в Охайо
и отраснали в различни семейства. До 39-ата си година те нищо не знаели един за
друг. Когато се срещнали през 1979 г., се оказало, че и двамата са се оженили
за жени на име Линда, и двамата се развели, и двамата нарекли синовете си
Джеймс и Алън. Без да знаят един за друг, двамата прекарвали отпуска си във
Флорида в един и същи курорт. И двамата станали полицаи, и двамата имали едно и
също хоби.
• Четиригодишният Роджър Лозер едва не се удавил в морето до
гр. Салем (САЩ) и бил спасен от жена на име Елис Блейз. През 1974 г., когато
Роджър бил на 12 години, в същия залив той спасил давещ се мъж, който се оказал
съпруг на Елис Блейз.
• В Детройт момче паднало от 14-ия етаж и се приземило върху
минувач на име Джоузеф Фиглък, благодарение на което останало живо. Година
по-късно на същия ден друго момче паднало от прозореца и се приземило върху
минувач на име… Джоузеф Фиглък.
За да завършим достойно описаното ви намерихме още едно
изключително съвпадение. През 2011 година мълния два пъти удря китаец в
разстояние на няколко минути. След първия удар човекът с мъка се изправя, прави
няколко крачки и… го застига втора мълния Черни следи остават по асфалта, а
човекът става и продължава своя път.
И
четиримата синове на Райна Княгиня са изпратени в лагери след 9 септември
Райна Попгеоргиева Футекова, която е влязла в историята и в
нашето съзнание като Райна Княгиня, ражда пет момчета. Едното умира на 12
години. Останалите четирима завършват военни училища, стават офицери, сражават
се по бойните полета на родината и получават ордени за храброст. След 9 септември
1944 г. обаче са изпратени в концлагери и затвори по скалъпени от
комунистическия режим обвинения. Историкът Симеон Геров, чиято майка е от
именития Футеков род в Панагюрище, от който е и Райна Княгиня, ни връща към
онези трагични за семейството й години.
- Кой е бил този достоен за толкова голяма обич мъж, на
който знаменитата българка ражда петима синове?
- През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за
панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се
превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на
26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се
разведе. Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и
едно момиченце — Гина. След сватбата семейството отива да живее в Пловдив, но
по времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си намери
работа. През 1898-а той е избран за народен представител и семейството се
премества в София. Но депутатът много скоро умира след жесток побой в Черната
джамия. Така Райна Попгеоргиева остава вдовица с четири малки деца на ръце
(най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й). Тогава
тя е на 42 години и е болна от костна туберкулоза. Въпреки това успява да си
построи и къща на парцел, който й дават поборниците.
Отхвърля
поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,
предпочита
да остане при сираците, за които се грижи до края на живота си. Цял живот
работи като акушерка в най-бедните столични квартали „Орландовци” и
„Малашевци”, а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и
бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.
- Тя е само
на 20 години, когато Георги Бенковски й възлага да ушие главното знаме на
Априлското въстание и да стане знаменоска на неговата хвърковата чета. Защо
точно нея избира?
- Защото
войводата научава, че е учила шеф и бродерия в девическото училище в Стара
Загора и може отлично да се справи със задачата. И още нещо: Бенковски търси
човек, който с биографията, осанката и интелекта си да стане ярък символ на
въстанието и да поведе след себе си хората в неравната борба срещу вековния
поробител. Райна е млада, красива, образована и най-важното – предана е докрай
на делото. Тя е от именития Футеков род и още от малка заляга над книгите. След
килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в известното девическо
училище в Стара Загора, а след това се завръща в Панагюрище и става главна
учителка. Точно тогава Бенковски я кани на заседание на Панагюрския
революционен комитет и й възлага да ушие главното знаме на въстанието.
Има и нещо
друго: от автобиографията й разбираме, че тя е била влюбена във войводата. Там
тя го описва твърде нежно: “висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи,
красноречив, с пламенно дар слово”.
Бенковски
често посещавал дома й.
Веднъж в
стаята останали само тя и той. Войводата взел кандилото, сложил до него кръст,
изправил сабята и казал: "Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!" И
започнал: "Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета -
да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето."
Ето как
самата Райна Княгиня описва в мемоарите си шествието след освещаването на
знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание
на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да
седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се
по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги.
Това беше
най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода.
Беловласи
старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими
народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи
и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим.
Виковете „Ура!” и „Да живее!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи
до вечерта.“
След
погрома на въстанието Райна се добира до родната си къща, а баща й излиза да
моли потерята да пощади домашните му. Но един турчин се прицелва в него и той
пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата
при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се
промъква между турците, които я търсят под дърво и камък. Скрива се и прекарва
само на сух хляб и вода 25 дни. След това обаче турците я хващат, пребиват я,
изнасилват я многократно и я разкарват по главната улица на Пловдив с вързани
ръце, полугола, изнемощяла. След което я откарват заедно с майка й в затвор в
Пазарджик.
От бесилото
я спасяват чуждите дипломати. Намесва се американският консул Скайлер, а след
това се застъпва за нея и руският княз Церетелев.
Найден
Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив
паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва.
Там тя учи
3 години медицина и става
първата дипломирана
акушерка в България.
В руската
столица Райна написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език.
Едва през 1934-а, 17 години след смъртта й, тази автобиография, която
фактически е първата книга върху Априлското въстание, е преведена на български
език. В Москва тя успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен
комитет 32 панагюрски сирачета да заминат за Русия и да се учат там.
След
освобождението работи като учителка в девическата гимназия във Велико Търново,
после се връща в родното Панагюрище и 26-годишна се омъжва за Васил Дипчев.
След 3 години се ражда първият им син Иван, който завършва Военното училище, а
след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни
за национално обединение. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма
на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за
храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в
единствен
по рода си дуел с турски офицер
вместо
масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал Иван Дипчев става
началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г.
След 9 септември 1944-а къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е
отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През
1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30
години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на
Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои”. Осъден е на
смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера
край Ловеч.
Гробът му
не се знае къде е.
Вторият син
на Райна Княгиня - Георги Дипчев, завършва военноморското училище във Варна,
става машинист на торпедоносеца “Дръзки” и през Балканската война участва в
потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“. После се заселва в Бургас, става
учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на
Втората световна война.
Третият син
Владимир Дипчев по примера на по-големите си братя постъпва във Военното
училище. Той проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост
на 13 май 1913 година. Участва и в Междусъюзническата и Първата световна война.
Завръща се от фронта като герой с 3 ордена за храброст. Напуска рано войската.
През 30-те години е директор на кинематографията.
Изчезва
безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа.
Вероятно е
разстрелян без съд и присъда. Неговият гроб също не се знае. Синът му Христо,
който също става офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. А Внукът
Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го
уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по
петите му.
Четвъртият
син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев, е ученик в гимназията, когато
започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като
доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и
разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за
храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във
Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в
боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във
Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков,
обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги
години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на
децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.
-
Въстаническото знаме, което и сега може да се види в къщата на Райна Княгиня в
Панагюрище, истинското ли е, или е копие?
- За
честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива 3 нови знамена -
копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия
музей в София и в родната й къща в Панагюрище),
третото
копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна
война..
ТИР се подпали преди броени минути на пътя за Албена.
Кадрите са правени още преди да дойдат противопожарните екипи. Предната
дясна гума на товарният автомобил се подпалила в движение.
Шофьори,
които забелязали пушека, при разминаване с ТИР-а, подали знаци на водача, но
той първоначално не успял да разбере какво става. След това огънят плъзнал
нагоре, разраснал се и унищожил значителна част от камиона.
Арменец е звание, евреин е призвание, циганин е професия,
българин е съдба.
*
Във връзка
с увеличеното си тегло Моника Люински заведе пореден съдебен иска срещу Бил
Клинтън. Този път тя обвинява бившия президент, че не й е съобщавал
калоричността на употребяваните продукти.
*
- Докторе,
за пореден път ви обяснявам - аз наистина съм болен.
- А аз ви
казвам, че си внушавате. Нищо ви няма.
- Но аз се
чувствам много зле.
- Това е от
вашата мнителност. Еедин съвет: повтаряйте си "Аз съм здрав, здрав
съм!" и ще се чувствате отлично.
-
Ами..благодаря.
Болния
става и тръгва да си ходи. Доктора:
- Момент, а
хонорара ми?
- Това е от
вашата мнителност, докторе, повтаряйте со "Платиха ми, платиха ми!" и
ще сте в отлично настроение.
*
- Синко,
ела тука!
- Да,
татко?
- Да си
пипал Кама Сутра-та?
- Пипах
я...
- А нещо да
си рисувал там?
- Ами, да..
- Иди сега
да разплетеш майка си!
*
Учебен час.
Отваря се вратата и влиза ученик.
- Защо
закъсня? - пита го учителката.
- Исках да
отида за риба, но баща ми не ми разреши, - отговаря Иванчо.
- Твоят
баща правилно е направил! - казва учителката, - той ти е обяснил, защо трябва
да отидеш на училище?
- Да - кима
Иванчо,- той каза, че няма да стигнат червеите за двама.
*
Как ходят
на среща англичанин и българин??
Англичанинът-бръснат
до синьо и леко пийнал.
Българинът-пиян
до синьо и леко бръснат.
*
Моят шеф ми
казва:
"Дали
може да дойдеш съботата в офиса. Знам, че си имаш планове за уикенда, но
фирмата има нужда.
Аз казвам:
"Няма
проблем, но вероятно ще закъснея, че през почивните дни градския транспорт е
ужасен.
Непобедимият Кубрат Пулев! Разби американец и чака Кличко
Кубрат Пулев е непобедим! Българинът защити
Интерконтиненталната си титла и вече е следващият претендент на Владимир
Кличко, който трябва да надвие Александър Поветкин, за световната титла.
Софиянецът победи по точки в 12 рунда американеца Тони Томпсън-Тигъра на
галавечер в немския град Шверин. Изключително мощна българска агитка подкрепяше
Пулев през цялото време. Това беше победа №18 в 18-ти мач за Кубрат Пулев. Този
успех означава, че българинът е претендент на Владимир Кличко за световната
титла.
Резултатите на съдиите са следните: полският рефер -
116:112, британският рефер 118:110, амеракинският съдия 117:111
„Искам да благодаря на цялата публика в България, на
публиката в залата. Имаше критични рундове, в които умората и опитът на
противника горе-долу изравниха силите. Дори първите рундове бяха за него. През
цялото време българската публика и моите приятели ми даваха кураж и това ми
помогна много. Искам да благодаря на всички и да знаят, че българите сме №1.
Всичко това е за България и нашата гордост“, заяви ексклузивно след края на
двубоя Кубрат Пулев в ефира на телевизия „Диема“. „Чакам мача на 5 октомври, за да видим кой ще
победи между Кличко и Поветкин. Предполагам, че ще бъде Кличко. Ще се подготвя.
На мен това не ми е върховата форма и вярвам, че мога още повече. Малко бях
стегнат, тъй като 10-11 месеца не бях играл и това си оказа роля на ринга. В следващите
мачове и по-специално за мача за световната титла ще тренирам добре и с Божията
помощ и българите зад мен да направим фурор“, завърши развълнуваният Кубрат.
Според президента Росен Плевнелиев ще бъде скандално, ако
Националната служба за охрана
(НСО) премине към друга институция в държавата
(различна от президентската), която и да е тази институция.
"Ще се боря категорично и няма да допусна НСО да
премине на друго разпореждане", каза днес на връх Шипка пред журналисти
държавният глава, цитиран от БТА.
Повод за изказването му е заявеното от управляващите
намерение да го лишат от правомощието му да назначава със свой указ шефовете на
Националната разузнавателна служба (НРС) и на НСО. "Ще настоявам
парламентът да има водещи функции при определяне на ръководителите, защото
контролът започва оттам”, заяви преди дни председателят на парламентарната
комисия по отбрана Янко Янков (ДПС).
По думите на Плевнелиев, през 2012 година, когато се е взело
решението НСО да остане към президентството, се е действало с консенсус за
реформата в сектора на сигурността. Според президента НСО не бива да се
политизира. „Придържам се към конструктивния подход и постигнатия от
парламентарно представените партии консенсус по отношение на реформата в сектор
„Сигурност“. На заседанието на КСНС през месец април 2012 г. бе постигнато ясно
съгласие, че Националната служба за охрана ще продължи да бъде подчинена на
държавния глава“, заяви Росен Плевнелиев.
Държавният глава бе категоричен, че за да е легитимна
реформата в сектор „Сигурност“ трябва да се основава на широк
обществено-политически консенсус, и че работата "на парче" няма да доведе
до ефективни решения.
"Опитът, който имам с назначаването на председателя на
Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), се оказа неуспешен и
оттук нататък няма да позволя каквото и да било отнемане на правомощия, имащи
отношение към назначаването на ръководни длъжности в сектор „Сигурност“, каза
още президентът Плевнелиев. Той визира промените в закона за ДАНС, които бяха
извършени от управляващите и които отнеха правото на президента да одобрява с
указ назначаването на шеф на ДАНС. След като това се случи, на поста беше
издигнат медийният магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски, което взриви
обществото и предизвика нестихващите вече 72 дни протести.
Колкото до Националната разузнавателна служба /НРС/
президентът посочи, че има смисъл в това тя да премине към Министерския съвет и
изпълнителната власт.
Държавният глава посочи също така, че българското общество
категорично е изразило желанието си за промяна в Изборния кодекс, която да
гарантира честното произвеждане на избори. „Доверието към политиците и към
институциите зависи и от способността им да работят в рамките на правила, които
са общовалидни за всички“, заяви президентът.
Приоритетите, по които управляващите трябва да потърсят
консенсус, са еврофондовете през периода 2014-2020 година, пенсионната реформа
и реформата в службата по сигурността, смята президентът. По думите му
напрежението в страната и политическата криза също се нуждаят от консенсусни
решения.
Росен Плевнелиев подчерта, че президентската институция ще
продължи да бъде активен фактор в търсенето на работещи и в интерес на
обществото идеи. За целта държавният глава ще организира дебати по темите
пазарна икономика, медийна среда и система на правораздаване.
У нас десетки и стотици почнаха да избират смъртта пред
живота. Заради тежка болест,
липсата на пари, поради бездушието на институциите
и пълното незачитане на правата им като живи хора и граждани. В повечето случаи
тези хора търсят изход в евтаназията от отчаяние, не поради лудост. И понеже са
били лишени от цивилизован начин на живот, искат поне достойна смърт. Законът
им я забранява и в крайна сметка казусът завършва по единствения начин за
свободен избор - самоубийството. Такъв беше краят и на варненката Ваня
Георгиева, която преди две години стана първата българка, поискала публично
евтаназия и търсеща спонсор за смъртта си
Казусът на 53-годишната тогава жена стигна до парламентарно
обсъждане през август 2011-а, но завърши с отказ от евтаназия и месец след това
- през септември, Ваня се самоуби. Нагълта се с хапчета - единственият евтин и
почти сигурен начин за смърт, който тя бе пробвала и преди, но безуспешно.
Тъжната й история накратко: Ваня е родена в семейство, което
13 години чака дете. Расте в интелигентна среда. Самата тя завършва две висши
образования. Започва работа още като ученичка в езиковата гимназия - работи по
15-20 часа в денонощието, дълги години е преводач в системата на туризма и
авиацията. Докато не идват болестите. Отключва ги силен стрес - 17-годишната й
дъщеря тръгва на път с колата на бащата на нейна приятелка, катастрофират тежко
и момичето остава в инвалидна количка.
Спестяванията на Ваня се стопяват, налага се да продаде и
един от наследствените си апартаменти, за да може да плаща на светила в
медицината да помогнат на дъщеря й да живее. Уви - от отчаяние момичето се
обесва. Оставя предсмъртно писмо:
„За да не съм ти в тежест, мамо!...”
Шокът от смъртта на дъщеря й докарва инсулт на Ваня и я
превръща в самотен пенсионер по болест - парализиран, с още няколко
придружаващи заболявания, между които и лупус - пълен срив на имунната система.
Пенсията й е 170 лева, а наетата квартира струва 200 на месец. Само едно от лекарствата,
които трябва да взима, е 2000 лв. на година. Тогавашният министър на
здравеопазването д-р Стефан Константинов не скри, че случаят “Ваня Георгиева” е
„силно обвинение срещу здравната система”.
Самотата и безсилието да се обслужва сама тласка Ваня в
лапите на измамник, който източва под формата на мнимо приятелство последните й
спестявания. Започва да я тормози физически и психически. Всъщност
„благодетелят” Красен я пребива на два пъти. След всичко преживяно, едва на 53,
Ваня изгубва и последната искрица доверие в хората и в смисъла на живота. Прави
първия си опит за самоубийство със 150 хапчета, събирани методично за... Края.
Варненските токсиколози я спасяват, а тя намира оживяването си за... „нов
житейски провал”.
Първоначално анонимно, а после публикувайки номера на
джиесема си, Ваня започва да търси спонсор за евтаназия. Така се „прочу”. В
писмо до хазяйката си Ваня вече се е подготвяла да си „помогне” сама. Беше
написала в предсмъртно послание на кого иска да бъдат раздадени дрехите и книгите
й, цветята и други скъпи на сърцето й реликви - единствени „останки” от
драматичния й и „безполезен”, според нея, живот. Писмото завършва така: „Доне,
моля те, ако можеш, да ми простиш!...
Сбогом! Завинаги!!!
Разполагам с около 180 хапчета - дано успея този път!...”. И
успя. Писмото на Ваня намерено едва след смъртта й: „С ваше позволение, бих се аргументирала защо
наричам нашата държава ненормална. Защото в нея цари пълна шизофрения. Когато се
вдигна шумотевицата около моя случай, при мен заприиждаха всевъзможни държавни
служители. Започна унизително ровичкане в моето житие-битие. Изкараха ме
измамница. Внушиха на обществото, че воплите ми за смърт са поредната ми
„измама”. Жена, също майка, ми каза в лицето: „То, който е решил да си мре, си
мре. Ето как вашето дете е „успяло”!” - имаше предвид самоубийството на дъщеря
ми.
Едва ли не тази чиновничка ме обвини, че съм виновна, задето
не съм успяла да сложа край на живота си от първия път. Успя за две минути да
изстърже изгорялата ми душа, а в ума ми се появи един въпрос, който не виждах
смисъл да й задам гласно: „Г-жо Социална институция, вашето място под слънцето
ли заех, та толкова много желаете моята смърт?!”... Ето така се реших на своя „дубъл”.
„Дубълът” на Ваня бе успешен, а след аутопсията бе установен
мозъчен оток и дихателен блокаж. Дни преди това тя е била освидетелствана от
ТЕЛК със 100 % инвалидност, но това вече не е имало никакво значение. Пари
спънаха и достойното й погребение - църковното настоятелство поиска 500 лева от
общината, за да я погребе в гроба на дъщеря й. Това бе историята на Ваня -
първата българка, поискала публично пари, за да... умре!
Майката на шотландеца не го пуска на дискотека с къса пола.
*
- Скъпа,
какво има за вечеря?
- Нищо...
- И вчера
нямаше нищо!
- Сготвила
съм за два дена..
*
Веднъж
Американеца,французина и Бай Ганьо се озовали при един дух.
-Ако някой
от вас ми покаже спорт, който не мога да позная,ще го пусна да си върви,но ако
го позная ще остане тук за винаги.
Първи
започнал американеца.Тичал,скачал и падал.
-Волейбол-казал
духът и познал.
Втори бил
французина.Въртял краката си наляво-надясно и се радвал.
-Футбол-казал
духът и отново познал.
Последен
бил Бай Ганьо.Той въртял ръцете си в кръг и показвал среден пръст.Отново въртял
ръцете си в кръг и отново показвал среден пръст......
-Добре ще
те пусна да си вървиш само ми кажи какъв е този спорт???
Бай Ганьо
отговорил:
-СПОРТ
ТОТО-2.
*
- Не ме
гледайте на снимката, много лошо съм излязла там! Дайте си ми я!
-
Госпожице, спокойно! Талона на колата и гражданската отговорност, моля.
*
Японец и
българин си говорели за дължината на работното време.
Японеца
казва:
- Ние в
Япония работим по осем часа. Два за мене, два за Императора и четири за Япония.
Нашенецът:
- Ние у
България бачкаме по два часа. Щото нямаме император, па ни е през оная работа
за Япония.
*
Влиза
ядосан мечока в горската аптека и казва на фармацевта:
- Искам 100
презерватива!
Зад него 2
заека като го чули, започнали да се смеят със все сила. Мечокът ги изгледал
злобно и казал на фармацевта:
- Нека да
са 102 презерватива...
*
Любовта е
едно такова вълшебно чувство, струва ти се, че летиш все по-нагоре и нагоре в
облаците. А после идва просветлението, и разбираш, че се намираш в облаците, а
парашута е забравен на земята.
Около триста протестиращи срещу правителството блокираха движението на площад
“Независимост”,
а след това с отправиха към парламента. По пътя те скандираха “Мафия”,
“Оставка” и “Избори. Протестът започна
около 19.45 ч. и завърши малко преди 21.00 ч. без инциденти.
Цветелина Бориславова взела резиденцията на Кюлев, а след това я срутила
Бившата половинка на Бойко Борисов - Цветелина Бориславова,
е придобила малката
резиденция на Емил Кюлев в санданското село Хотово, твърди
"Струма".
По информация на медията Бориславова, която е председател на
надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка, е наредила да се
събори малката резиденция. В имота, който е 500 дка, в момента е останал само
параклисът, построен по настояване на Ванга. Сделката е извършена на 5 юни,
срещу каква сума - официално не е ясно, коментира се цифрата 1,8 милиона евро.
Имотът през 2011 година се продаваше за рекордните 10
милиона, тогава апетити да го купи е имал турски бизнесмен, близък до Ахмед
Доган, но до сделка не се е стигнало, разказват местните.
Малката резиденция, която е изградена през 2004 година от
банкера Емил Кюлев, е съборена преди няколко дни. В момента теренът е почистен,
и помен няма от четириетажната постройка с красив панорамен етаж и партерен,
който се ползваше за винен туризъм. Оставена е само избата, изкопана в земята.
Легенди се носят сред местните хора, че леля Ванга лично
заръчала на Кюлев да построи на баира замък, който да се вижда от всички краища
от Македония, Гърция и Българско.
Имотът се охранява от 4 момчета, там е и бригадирът по
поддръжка на лозовите масиви. В момента тече кампанията по прибиране на
реколтата на белите десертни сортове, но тази година реколтата е по-слаба.
Работници разказали, че по времето, когато събаряли малката резиденция, на
няколко пъти лично е присъствала Цветелина Бориславова.
От близо месец модерни джипове и коли със софийска,
пловдивска и варненска регистрация нонстоп се движат по пътя Сандански-Мелник,
коментират местните хора.
Баба Мария от с. Зорница разказва: "Има съкратени хора
от новата собственичка Цветелина, но явно това са хора, за които няма работа в
момента. Това бе голямо имение, сено се събираше, крави се отглеждаха, лозята
добиваха много грозде. Проблемът е, че разсипаха хотела, както ние наричахме резиденцията
на Емил Кюлев".
Приживе леля Ванга казала на Кюлев: „Ако правиш хотел, да го
построиш до параклиса, отвсекъде ке се гледа”.
"Емил с голям мерак го направи. Такава красива
постройка на три етажа, викаха го джамия, джамия, но беше много красиво, хората
се радваха на тази постройка. Остана малката
караулка. Там има минерална вода, където и да бият сонда, излиза
минерална вода. Имаше оранжерии, произвеждаха зеленчуци, сега няма нищо",
заключи баба Мария.
Никой в селото не знае какви са инвестиционните намерения на
Бориславова за имота и какво се кани да изгради на мястото на съборената т.нар.
резиденция. Някои коментираха, че щяла да вдигне шато, но много модерно, на 2
етажа. Очакваше се Цветелина Бориславова да пристигне в имението в Хотово снощи.
Разследване на медията установява, че новият собственик на
имотите, върху които се намираше имението на покойния Емил Кюлев, е софийската
фирма „Хотово инвестмънт” ЕООД, собственост на фонда „Си Ес Ай Еф” АД на
милионерката Бориславова.
180-те ниви са били продадени от доскорошния им собственик
„Агро-ип“ ЕООД , чийто управител е софиянецът
Ивайло Петрунов. Той е директор за връзка с инвеститорите в „Сердика
пропъртис” АДСИЦ, дружеството със специална инвестиционна цел в областта на
недвижимите имоти. Адресната регистрация и на двете дружества е на едно и също
място - ул. „Кърниградска“ №19 в софийския квартал „Триадица“. Продажбата касае само поземлените имоти,
върху които е била хасиендата, а не и
самата сграда.
Това става ясно от имотната сделка, вписана от съдията по
вписванията в РС - Сандански Асен Аврамов. Фирмата-купувач на имението има
капитал от 886 000 лв., към който е
прибавила и урегулирания поземлен имот в местността Под кръста в санданското
село Зорница. Там фигурират лозята и нивите, както и четириетажната сграда
„Шато къща за гости с винарска изба“. Собственик на „Хотово” ЕООД обаче е
мощното акционерно дружество „Си Ес Ай Еф“ АД, за което се знае, че е на банкерката.
Викове
„Оставка” съпровождат срещата на министър-председателя Пламен Орешарски и
министрите Данаил Папазов, и Драгомир Стойнев с кметове от варненския регион.
Срещата се
провежда в сградата на Областна управа, където около 14 часа се събраха протестиращи. С плакат „Варна казва оставка” недоволстващите редуват
скандиранията „Мафия” и „Долу Орешарски”. Пред сградата на областната
администрация има засилено полицейско присъствие. Очакваше се в 15 часа
премиерът да излезе и да даде извление пред медиите за проведената среща с
кметовете от областта, но към момента тя все още не е приключила.
Марсоходът "Кюриосити" засне рядко явление -
затъмнение на една луна от друга. По-
големият от двата спътника на Марс -
Фобос, е с диаметър под 1% от този на нашата Луна. На видеото се вижда как той
затъмнява още по-малкия от него Деймос. В реално време това е отнело 55
секунди, но на записа е забързано до 11. Марк Лемън от екипа на НАСА, който
управлява "Кюриосити", обърнал камерата на апарата към Фобос и Деймос
на 1 август, надявайки се да улови изображение, с помощта на което ще се изясни
в по-голяма степен движението на спътниците по орбитите им.
Фобос кръжи около Марс по-близо от която и да е друга
известна ни луна. Той обикаля около Марс по няколко пъти на ден. Всеки 100 г.
той се приближава с по-няколко метра до планетата и вероятно ще се сблъска с
нея или ще се разпадне на пръстен в следващите 50 милиона години. Не е изключено орбитата на Деймос да започне
да се отдалечава от планетата, но учените още не са сигурни в това. Снимките,
които показват лунното затъмнение на Марс, са 41 и са първите, направени от
повърхността на планетата, уловили една луна да затъмнява друга.
- Как ме изплаши! А аз си помислих,че са ти откраднали
BMW-то!
*
Жена към
мъжа си:
- Скъпи, ще
те попитам нещо, но моля те, отговори ми честно. Дебела ли съм?
- Скъпа,
най-важното е да сме живи и здрави!
*
Листо
марихуана, ситно нарязано и добавено, като подправка в ястието на обикновен
клиент на ресторант, ще го превърне в редовен клиент.
*
Между
съседи:
-
Абе, комшу, цяла нощ тракате над главите ни!
- Нанасяме
се.
- Ами през
деня не може ли?
- Не може
бе човек.Там откъдето изнасяме през деня не може!
*
Един мъж е
при любовницата си, когато късно вечерта съпругът й изненадващо се връща
по-рано от командировка. Вратата предвидливо е заключена и на съпруга се налага
да звъни и да чака. Тя се показва на вратата, наметнала на голо един халат,
прегръща го с една ръка, а в другата му подава торбичката с боклук.
- Мили,
радвам се, че се върна, но преди да си се изкъпал, би ли да изхвърлил боклука,
докато аз спретна леглото?
Съпругът
грабва кофата и се запътва навън, а през това време любовникът се измъква
тихичко. И си мисли: "Страхотна жена - хем хубава, хем умна!"
Мъжът в
това време си мисли: "Майка ти мръсна, откъде те намерих такава - хем
грозна, хем мързелива"...
*
Докторите
казват, че пушенето съкращава живота, а смехът го удължава. Тогава четете вицове, когато пушите! Двойно удоволствие
- и никаква вреда!
*
Млад художник изведнъж целува модела си. Правейки се на
обидена, тя го пита:
- Винага ли целуваш моделите си?
- Не, ти си първата.
- А много ли си имал?
- Ваза, чиния, цветя..ти си четвъртата.
*
Да се запази младостта е невъзможно, но е възможно глупостта
да не се загуби.
При възможност да се възползва от 16 вида социални плащания,
една непълнолетна и
неработеща 17-годишна майка на три деца /обикновено това
може да се случи при ромите/, може да достигне месечен доход от около 1100
лева, като тези пари идват от джоба на всеки съвестен данъкоплатец. Това
коментират от Центъра за демографска политика.
В същото време една работеща майка със среден доход в семейството малко над 350
лв. хем плаща данъци, хем не може да разчита на помощ от държавата за
отглеждането на своето дете, казват председателят на ЦДП Искрен Веселинов и
колегата му проф. Петър Иванов. Заради дисбаланси, от ЦДП
канят премиера Пламен Орешарски на диспут. От организацията твърдят, че децата
на работещите българи са дискриминирани. Аргументите, които излагат в подкрепа
на твърденията си, са намаляване на населението не само поради висока
смъртност, но и поради икономическа емиграция. Освен това пред журналисти
Веселинов и Иванов подчертават, че не са сметнали някои други видове помощи,
като за отопление, за учебници, за закуски. След като се предвижда прагът за
подпомагане да остане 350 лева, експертите смятат, че се лишава една голяма
част от бедните работещи хора от достъп до социални услуги, коментират от ЦДП.
За примера с работещата българка проф. Иванов коментира: „Пред семейството на
тази българка очевидно има само две перспективи: мизерия или емиграция”. Неговият извод е, че правителството
дискриминира образованите и работещи хора в полза на необразованите,
неработещите и паразитиращите. За да има баланс в отношението към майките в
България, от Центъра за демографска политика предлагат поне да се премахнат
рестриктивните мерки спрямо онези жени, които докато са в майчинство, са дали
децата си на ясла. Идеята е те да не връщат взетите майчински. Съветът на
русенските специалисти към кабинета е да обмисли въвеждането на образователен
ценз за майката при определяне размера на помощите за деца. Такъв пример има в
община Ботевград, която дава помощи за новородено в зависимост от образованието
на майката. Призовават още България да ползва опита на страни, които са решили
успешно демографските и етническите си проблеми, като Сингапур, където въобще
няма социални помощи.
Справка на Центъра за демографска политика
Социални помощи за майките в България в новия бюджет на
кабинета „Орешарски”
1. Помощ при бременност, по чл. 5а от ЗСПД, еднократно 150
лв., само за тези, които не са плащали осигуровки по КСО и със среден месечен доход
под 350 лв., общо 450 лв. месечно;
2. Помощ за раждане на дете, (250 лв. за първото, 600 лв. за
второто и 200 лв. за третото дете) общо 1050 лв. еднократно;
3. Помощ при раждане на дете с увреждания, еднократно 100
лв.;
4. Месечна помощ по чл. 8 от ЗСПД (при родители без социални
осигуровки и доход под 350 лв.), по 100 лв. месечно до навършване на 1 година;
5. Помощ при раждане на близнаци, по 1200 лв. на близнак,
еднократно 2400 лв.;
6. Месечна помощ за дете (35 лв. досега), а от 2014 г. по 50
лв., след това може и повече, при доход по-нисък от 350 лв., или общо 150 лв.
месечно;
7. Месечна помощ за деца близнаци до завършване на средно
образование, месечно по 52,50 лв., общо 103 лв. месечно за години наред;
8. Месечна добавка за дете с увреждания (70% от брутната
МРЗ), по 189 лв. месечно (според годишния доклад на Държавния департамент на
САЩ, 47% от циганските деца в България са болни от астма или диабет);
9. Целева помощ на първолаци – еднократно 150 лв., с праг
350 лв., общо 450 лв.;
10. Компенсация
за детска градина (чл.10б на ЗСПД), по 100 лв., общо 300 лв. месечно;
11 . Безплатно
пътуване на многодетна майка, годишно примерно 100 лв. всяка година;
12 .
Диференциран минимален доход (ДМД) по чл.9, ал.3, т.8 на Правилника за
прилагане на ЗСП месечно в размер Х%65 лв. (65 лв. е Гарантираният минимален
доход, ГМД), примерно 50 лв. месечно;
13 . ДМД за
дете до завършване на средно образование, 91% от ГМД, или по 59,15 лв., общо
197,45 лв. месечно;
14 . ДМД за родител, отглеждащ сам дете/деца
до 3 години (самотна майка), месечно 78 лв. (чл.9, ал.3, т.10а от ПП на ЗСП);
15 . Помощ за
превенция за изоставяне (при заплаха за изоставяне на новороденото), еднократно
325 лв. (5 пъти ГМД);
16 . Помощ за реинтеграция (да си вземе
обратно изоставеното дете) евентуално еднократно 325 лв., може и повече,
еднократно 1025 лв. за трите деца.
Приблизително 40 000 работещи българи ще бъдат излъгани и
въпреки че са подготвили изрядно документацията си няма да бъдат одобрени за
ваучери за обучение в рамките на програмата „Аз мога повече“. Управляващият
орган на ОП Развитие на човешките ресурси е Агенцията по заетостта и в частност
бюрата по труда. Оттам обаче категорично отказват да одобряват нови кандидати и
без да казват официално спазват дадената директива на министъра на труда и
социалната политика Хасан Адемов. Той в началото на лятото заяви пред медиите,
че „правителството търси възможности за пренасочване на европейски пари към
мерките за заетост като първа стъпка за спиране на безработицата и подготвя
стабилизиращ пакет от мерки за рисковите групи“. Т.е. средствата по програмата
за предоставяне на езиково, професионално и компютърно обучение да се
пренасочат към безработни, най-вече роми. В разгара на летния сезон
представителите на управляващия орган не дават никаква информация по повод
умишлената политика по неодобрение на кандидатите. Служителите не отговарят
нито на запитванията на фирмите, нито на кандидатите, а с представители на
медиите изобщо не разговарят. Така се стига до абсурдната ситуация, че средства
за обучения има, но умишлено се търсят варианти те да не бъдат усвоявани
целево, а да се пренасочат към друг контингент, с нисък или липсващ
образователен ценз. Програма “Аз мога повече” е продължение на програмата “Аз
мога”, с която хиляди българи подобриха своята професионална квалификация. В
условията на програмата е разписано, че за нея може да кандидатства всеки
работещ на трудов договор в частната сфера . Могат да участват и
самоосигуряващи се лица. Всеки одобрен получава ваучер за обучение (на стойност
700 лв. за езиково и 1800 лв. за професионално), с който заплаща своя курс на
доставчика на обучение.
Двама мъже и половина готвят митинг „За
Орешарски”!
Местан и Станишев подготвят контра-митинг в Кърджали на
25 август
Той трябва да бъде в подкрепа на правителството на
Орешарски или версия на сагата - провинцията отвръща на столицата.
В родопския град обаче почти никой не знае как се
организира митинга, кой стои зад него,
защо точно този град е избран за острие на гражданския порив за подкрепа на
Орешарски и правителството му. Оказва се, че и управляващите политически водачи
в района излъчват противоречиви сигнали за проявата. Местният червен лидер
Милко Багдасаров, който е депутат в парламента, твърди, че гражданско движение
движи организацията, а той няма повече информация. Окръжният лидер на ДПС Бахри
Юмер е скромен в разясненията, но както винаги неориентиран. Според него митинг
ще има, но всичко се уреждало от София, кърджалийци щели само да помагат с
каквото могат. Получили писмо от инициативен комитет от столицата, който искал
да проведе митинга. В цялата неразбория
неофициално е замесено и името на Движение „Днес”, но в централата му не знаят,
че са нарочени за организатори и казват, че нямат общо с проявата.
В Кърджали обаче, въпреки че партийните водачи се правят
на разсеяни, тече офанзива по всички флангове. Градът не е избран случайно за
място на контрапротест на „умните и красивите” от София. Кърджали си остава
бастионът на Доган и именно там ДПС могат да покажат цялата си мощ като строят
безропотно войните на партията. Освен това Местан и Станишев отчели, че с
контрамитинга миналия петък пред парламента са се провалили, защото стана ясно,
че хората не са дошли от провинцията съвсем спонтанно, а организирано. Също
така лъснаха и платени протестанти, пристигнали с пакети храна, вода и получили
по 20 лв. за разходката до столицата. Чрез Кърджали властта търси и евтин етно
ефект – да покаже, че гражданското общество зад Орешераски не се дели етнически
или религиозно, а подкрепя кабинета заради магическата му социална политика.
Рапърът Ицо Хазарта съжалява, че не е постъпил „мъжки” и не
е застанал с групата си зад ДСБ и Иван Костов на последните парламентарни
избори. Имал приятели в неговата партия, но тъй като смята, че пеенето в
политически кампании, което „Ъпсурт” правили преди, не си заслужава, решил да
не го прави.
