Веднага след рестарта на АБВ пропагандната машина на Делян
Пеевски и Моника Станишева откри огън по Калфин. На страниците си в. „Шоу“ ни
разкрива далавера с 45 кг “червен живак”, придружена с убийство и замесен е
Ивайло Калфин. Историята се поема от интернет сайтове на групировката веднага.
Ето и разказа на нашенските Еркюл Поаровци:
"Началото на 1997 година. България се тресе от криза,
протести, продължение на т.нар. Виденова зима. В този момент Велико Търново е
разтърсено от зловещо убийство. Мъж е удушен с връзка за обувки в хотелска стая
в търновския хотел „Янтра”. Още по-шокиращото е, че стаята е наета от...
депутата Ивайло Калфин! Започват разпити, проверки. Образувано е дело. Самият
Калфин обяснява на разследващите, че депутатският му паспорт е бил откраднат и
той не бил наемал стаята. Затова и не е разпитван, а за задържане не става и
дума, тъй като е народен представител и има имунитет. Хората, които са
споменали, че са го виждали в хотела, се отказват от показанията си.
Освен един!
„ШОУ” научи от разследващи тогава случая, че жената, която е
работила на рецепцията, е твърдяла, че депутатският паспорт й е направил
впечатление и затова е огледала добре човека, който се легитимирал с него. И че
може да се закълне, че това е бил самият Калфин! Това обаче така и не се
доказва в протеклото след убийството разследване.
Мистерията започва да се „разплита” няколко седмици
по-късно, когато са арестувани трима души – Георги Мадемов, Велчо Велев и
Валентин Георгиев, който по-късно си признава, че е убил Велин Христов в хотелската
стая. В ареста попадат и соченият напоследък като физическия убиец на Жоро
Илиев – Красимир Станчев–Легионера, както и Стефан Костадинов-Камбоджанеца. По
това време единият от тях е бил служител в спецчастите във Враня, а другият -
гард от НСО. Двамата получават обвинения в съучастие в извършването на грабеж,
придружен с убийство. Следовател по случая е Емил Бобев. Задържаните разказват
следната история: Убитият Велин Христов е бил шофьор на микробус, а тримата –
Мадемов, Велев и Георгиев, са задигнали возилото. Валентин пък си признал, че е
удушил шофьора. Казват си също, че са продали микробуса зад граница.
Въпреки че разследването приключва бързо, делото се бави,
дълго не влиза в съда, прокурорите си правят отвод един след друг, научи „ШОУ”
от участници в процеса. След като разследващи си прехвърлят папките от ръка на
ръка като горещ картоф, делото попада в ръцете на Таня Недкова, окръжен
прокурор във Велико Търново, а по-късно папките поемат и към Пловдив. Прави
впечатление, че по уж не толкова тежко дело, доказано със самопризнанията на
всички участващи, се извървяват куп мастити адвокати като Йорданка Вандова и
покойните вече Рени Цанова и Анатол Весел Луканов...
Участници в схемата разкриха пред наш репортер, че всъщност
истината е друга
и историята не е чак толкова елементарна, а зад нея се крие
конспирация, достойна за Холивуд. Тя обаче е била крита усърдно. Никой по онова
време не е искал да излезе наяве, защото схемата ставала изключително с
благоволението и разпореждането на властимащи.
Ето какво разкриха участници в конспирацията: Оказва се, че
„задигнатият” микробус не е бил обикновен, а е пригоден за превоз на определен
вид опасни химични товари. Шофьорът на спец-возилото е имал сключен договор
с... Института по ядрена енергетика! Специални кодирани ключалки пазели опасния
товар!
Вечерта преди убийството в стаята, наета от Калфин или от
човека, представящ се за него, е имало сбирка, на която се изчистват детайлите
по предварително измислен план. Според него на следващия ден Велин Христов е
трябвало да предаде буса, който бил натоварен с 45 килограма червен живак*.
Срещата минава гладко. Велин дава ключовете от буса, кодовете за ключалките, а
в замяна трябвало да получи парите. Единственото, което се е искало от него, е
ден по-късно да подаде сигнал, че са му задигнали возилото.
Обикновено Велин Христов се движел с охрана. Пазачи му били
от фирмата на известен по онова време бизнесмен, който имал
бизнес отношения със зетя на Фатик – Дениз Тюркмен
Въпросния ден обаче Христов е бил без охрана. По план той
предава буса на хората, посочени му предварително - Георги Мадемов, Велчо Велев
и Валентин Георгиев. Те пък е трябвало да закарат возилото във Варна, където
тръгвал кораб за Украйна.
Ролята на Легионера и Камбоджанеца е да пазят част от
парите, които са получили за червения живак, и буса. При разследването става
ясно, че по време на т.нар. грабеж на микробуса Красимир Станчев и Стефан
Костадинов са на 100 км във влак от Велико Търново към София и дори влезли в
пререкание със служители на Транспортна полиция. Явно, за да си осигурят алиби.
Двамата носят общо 45 хиляди марки, които били капарото за живака. Другата част
от парите групата е трябвало да получи от украинците, след като предадат
пратката. По-късно Камбоджанеца и Легионера са задържани. Костадинов е закаран
в клиниката на 4-ти километър, откъдето успява да избяга и да се укрие няколко
години в чужбина. Станчев пък сключил сделка с разследващите и така и не влиза
в затвора.
Така и никой не разбира защо, след като всичко минава по
план, се стига до зловещото убийство. Не става ясно защо Валентин Георгиев е
удушил с връзка от обувка Велин Христов няколко часа след осъществяването на
сделката. Не става ясно защо шофьорът на спец-буса се е върнал в стаята, където
бил Валентин, и защо са се скарали.
В крайна сметка Георгиев излежава 18-годишната си присъда за
убийството на Христов. Останалите вече са на свобода. Никой не казва къде са
отишли взетите пари от живака.
В сферата на предположенията е и ролята на Калфин в цялата схема.
Предполага се, че в случая той може би е бил ценен с връзките си в Украйна и
Русия и че е участвал в преговорите за сключването на сделката."
ВНИМАНИЕ!! Ако тази нощ или следващите дни чуетe леко
почукване по прозореца, не се 
