Ако изборите за Европейски парламент са днес, избирателите
биха гласували така: БСП -
Проучването, както и в предходните месеци, регистрира лека
преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите,
които дават своята подкрепа за БСП е 18.8%, а за ГЕРБ – 18.0%. Тази малка
разлика, която в изследванията на Социологическия екип на ИМП от ноември
миналата година досега се движи между 0.5 до 1 на сто, в настоящето проучване
за февруари възлиза на 0.8%. Отново трябва да се констатира, че на този етап се
наблюдава по-скоро "позиционна война", отколкото отчетлива тенденция
на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.
В съчетание с немалкия дял на респондентите, които са решили
да гласуват в предстоящите евроизбори, но все още не са определили еднозначно
коя партия или коалиция ще подкрепят – 11,5%, изравнените позиции, от които
навлизат в предизборния период двете най-големи партии предопределя
изключително оспорвана предизборна кампания. Това значително повишава
значението на фактори като предизборните стратегии и качеството на
кандидатурите.
От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж
вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз
"България без цензура"-ВМРО-ЗНС, оглавяван от Николай Бареков. Делът
на респондентите, които заявяват подкрепа за тази политическа конфигурация в
настоящето изследване възлиза на 8% (за сравнение: по данни на ИМП – 5.6% през
януари т.г. и 5.0% през декември м.г.). Към момента данните отреждат на този
нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но
и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.
Растеж през февруари регистрират още две политически сили:
АБВ – 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари т.г.); партия
"Атака" – 3.0% (за сравнение: 1.6% по данни на ИМП от януари т.г.).
Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства отчетливо
от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от
настоящото изследване. На този етап тази подкрепа не ерозира видимо
електоралния потенциал на БСП. Хипотезата е, че формацията засега успява да
привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не
гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в
текущото управление. Предвид скорошното създаване на АБВ е рано да се правят
категорични изводи за устойчивостта в подкрепата за формацията.
Що се отнася до националистическия сегмент, очевидно
поредицата от инициативи и активността на партия "Атака" с
наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните
избиратели.
Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата
националистическа формация – НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от
респондентите.
Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира и
коалицията "Реформаторски блок". Делът от респондентите, които биха
гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента
на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември
4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления,
липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики,
съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната
подкрепа за Реформаторския блок.
Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в
настоящето проучване е 4.3%, което е в диапазона на традиционното електорално
влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за
предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им
подкрепа в реална изборна ситуация.
Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното
електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните
избори, като партия "Зелените", непартийното Движение "Модерна
България", партията на Светльо Витков "Глас народен", партия
"Зелените".
Делът на респондентите, които категорично заявяват, че няма
да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на
настоящето проучване е 25.7%.
От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните
няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да
очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5
формации.
