Има кворум!

Малко след 9 часа депутатите се събраха на редовното си заседание.

Както обещаха вчера, "Атака" не влязоха в пленарна зала, но кворум имаше.

Депутатите от ГЕРБ присъстваха заедно с лидера си Бойко Борисов, който обаче излезе веднага след регистрация.

Парламентът прие седмичната си програма, а след това прекрати пълномощията на Красимир Стефанов като народен представител.

„За” гласуваха 182, „против” – 3, двама се въздържаха. „По моята лична воля подавам оставка като народен представител”, се посочва в молбата на Стефанов.

Той беше независим народен представител от 29 Изборен район – Хасково.

На второ четене днес депутатите ще разгледат промени в Закона за автомобилните превози. Преди това депутатите трябва да гласуват няколко ратификации.

На днешното заседание ще се проведе и блиц контролът, по време на който на депутатски въпроси ще отговарят премиерът и вицепремиерите.

МВР е най-големият работодател в България!

МВР вече е най-големият работодател в България, след като щатът на министерството бе

обявен официално. Точно 52 900 полицаи и служители има вътрешното министерство.

Данните са от новия устройствен правилник, предложен от вицепремиера Цветлин Йовчев за одобрение на правителството, пише "24 часа". За сравнение компанията с най-много работници през 2013 година е била Национална компания "железопътна инфраструктура с 13 000 заети.

Вътрешният министър ще има право да надвишава щатното разписание, за да може МВР да изпълнява договорите си за охрана на стратегически обекти, за охрана на реда и пожарната безопасност на мероприятия като футболни мачове и концерти и за сформиране на звена на Общинска полиция по договор с кметове.

Плевнелиев дава тържествена вечеря по случай Рамазан Байрама

Президентът Росен Плевнелиев ще бъде домакин на тържествената вечеря ифтар по случай

мюсюлманския празник Рамазан Байрам, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

На празничната вечеря в резиденция "Бояна"са поканени да присъстват представители на всички традиционни вероизповедания в България, председателят на Народното събрание, министър-председателят, министри, лидери на парламентарно представените политически партии, представители на дипломатическия корпус, учени, хора на изкуството.

От встъпването си в длъжност Плевнелиев провежда редовен диалог с основните вероизповедания у нас и традиционно почита техните празници. Домакинството на президента на тазгодишната тържествена вечеря ифтар е израз на уважение към религиозния празник и към традициите на българските граждани с мюсюлманско вероизповедание.

На тази дата: 2 юли 1819г. в Англия се забранява труда на деца под 9 години

На 2 юли 1819 г. със закон в Англия се забранява наемането на деца под 9 години във

фабриките и се ограничава работния ден до 12 часа за децата до 16-годишна възраст. Този закон обаче не променя почти нищо.

Наистина вече нямало случаи като в Холандия, където деца в приют за бедни да са заставяни да работят от 4-годишни, и това да се дава като пример за vertu mise en pratique (добродетели, приложени на практика). Но в Германия продължават да се хвалят, че там децата от люлка „по малко се приучват да работят”.

В History of England Томас Маколей, който според Карл Маркс фалшифицира английската история в интерес на вигите и на буржоазията, откровено признава за практиката през 1770 г.: ”Обичаят преждевременно да се заставят децата да работят ... господства още в ХVІІ век в степен, почти невероятна за тогавашното състояние на промишлеността. В Норидж, главен център на вълнената промишленост, шестгодишното дете се счита за работоспособно. Различни автори от онова време – мнозина от тях във висша степен считани за добромислещи, с exultation (възторг) разказват за това, че в този град само от момчетата и момичетата се натрупва богатство, извън тяхната издръжка, възлизащо на 12 000 британски лири. Колкото по-обстоятелствено изучаваме историята, толкова повече намираме основания да не се съгласим, че нашият век е плодовит на нови социални бедствия.”

Работническата класа с увеличаване на своята численост започва да оказва съпротива и то преди всичко отначало в Англия, родината на едрата промишленост. Получените отстъпки обаче в продължение на 30 г. са чисто номинални. За времето от 1802 до 1833 г. парламентът издава 5 акта за труда, но е толкова хитър, че не гласува нито едно пени за тяхното принудително провеждане, не предвижда необходимия персонал от чиновници и т.н. Тези актове остават мъртви текстове.

Жалък опит за ограничаване на жестоката детска експлоатация е направен през 1833 г., когато парламентът отново забранява наемане на деца под 9-годишна възраст, от 9 до 13 г. труд може да се полага до 8 ч. на ден, големите деца от 13 до 18 г. имат ограничение 12 часа и то в интервала от 5½ сутринта до в 8½ часа вечерта. Нощният труд е забранен до 18-годишна възраст. Тогава капиталистите дружно реват, че е настъпил последният час за английската промишленост.

В отговор капиталистите наемат едни деца за 8 часа до обед, а втора смяна след това влизат на работа други.

Правителството приема постановление за поетапно преминаване до 1836 г. на 8-часов работен ден за децата до 13 г. Според капиталистическата антропология обаче детската възраст завършва на 10 и по изключение на 11 г. И колкото по-близо идва сакралната 1836 г., толкова по-яростно негодуват безсъвестните експлоататори.

Капиталистите съумяват да изнудят правителството да понижи през 1835 г. границата на детската възраст от 13 на 12 г. Палатата на общините обаче устоява на страхотния натиск за 8-часов работен ден - актът от 1833 г. влиза в пълна сила и остава без изменение до 1844 г.

На 7 юни 1844 г. се появява допълнителен фабричен акт, според който за децата под 13 г. се определя работен ден до 6½, а в някои случаи и до 7 ч. на ден.

Законът от 1844 г. забранява използването на детски труд (от 8 до 13 г.) след 13 часа за децата, които са работили до 12 часа същия ден. Той обаче не регулира 6½-часовия труд на децата, работното време на които започва между 12 и 13 часа. Капиталистите използват именно този пропуск в закона.

Белгия също се изявява като образцова буржоазна държава. Лорд Хауърд де Уолдън, английски посланик в Брюксел, съобщава на британското МВнР на 12 май 1862 г.: „Министър Роже ми заяви, че детският труд никак не се ограничава нито от общ закон, нито от местни постановления. Правителството през последните три години на всяко заседание е заето от мисълта да представи на палатите законопроект по този въпрос, но винаги е срещало непреодолимо препятствие в егоистичния страх пред всяко законодателство, което противоречи на принципа на пълната свобода на труда.”

През втората половина на 19 век в трудовото законодателство настъпват промени, особено по отношение на женския и детския труд. Причината не е в милосърдието на капиталистите или загрижеността на управляващите, защото те са като скачени съдове. Точно тогава работниците започват да се организират в синдикати, правят стачки, появяват се социалистически, а после и комунистически партии. Само организираната борба на пролетариата в отделните държави и съгласуваността на действията им води до образуване на Първия Социалистически интернационал през 1864 г.

Никога не трябва да се забравя, че първите капитали са натрупани и умножени с потта, сълзите и кръвта на пролетариата. И винаги ще бъдат валидни думите на Карл Марс: „Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малката печалба, както природата се страхува от празните пространства. Но щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива смелост. Осигурете му 10 процента и той е готов да влезе в действие, при 20 процента той се оживява, при 50 процента е готов да си счупи главата, при 100 процента ще потъпче всякакви човешки закони, при 300 процента няма престъпление, което да не е готов да извърши дори и при заплахата да увисне на бесилото” (К. Маркс, т.23, с.770)

Лидерът на ИДИЛ ще прави завоевателен поход към Рим

Самопровъзгласилият се за лидер на ислямистката групировка „Ислямска държава в Ирак и

Леванта” Абу Бакр ал-Багдади се е зарекъл да поведе завоевателен поход към Рим, като е призовал мюсюлманите да имигрират в неговата нова страна и да се борят под неговото знаме по целия свят, пише британския вестник The Telegraph.

„Тези, които могат имигрират в Ислямската държава, трябва да го направят. Имиграцията в дома на исляма е техен дълг”, каза Ал-Багдади, който има докторска степен по ислямски изследвания.

„Това е моят съвет към вас. Ако го послушате ще завладеете Рим и ще притежавата целия свят, ако това е волята на Аллах”, допълни той.

Вчера ИДИЛ разпрастрани карта на света, на която голяма част от Европа, включително и България, е маркирана като част от обшрен ислямски халифат.

ДОСИЕ:

Крайната цел: глобален халифат

Идеята за глобален халифат, която след залеза на Османската империя потъна в забрава, е отново на дневен ред. Джихадистите от ИДИЛ вдъхнаха нов живот на мечтата за ренесанс на Златния век на исляма, пише Дойче веле.

Абу Бакр ал Багдади, мистериозният лидер на иракската сунитска групировка ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта), обяви създаването на халифат в завладените от неговата организация територии в Ирак и Сирия. По този начин той цели да заличи междудържавните граници, начертани след залеза на Османската империя. Но постига и още нещо: съживяването на една идея, която тъне в прах от десетилетия насам - създаването на глобален халифат. Съвсем скоро Близкият изток може да се "сдобие" с нов държавен ред, а надеждите за мир и стабилност в региона вече стават все по-безпочвени.

Привържениците на ИДИЛ са мюсюлмани-уахабити, които се самоопределят като салафити. Те проповядват ислямския интегрализъм и искат да наложат исляма като универсална религия. В основата на всичките им действия стои стремежът да наложат своята версия на сунитския ислям - т.нар. Салафия. Проповедниците на това религиозно течение се опитват да докажат вечната валидност на исляма. Те се отнасят враждебно към много от достиженията на съвременния свят и се борят за прочистването на омърсената от човека вяра в Бога. В техните представи ислямът е вечен и съвършен - и единствено той е достоен да поеме лидерската роля.

Салафитите аргументират политическата си дейност с постулатите на Корана, като крайната цел е обявяването на глобален халифат. Установяването на религиозен ред е общ стремеж на всички военизирани ислямисти, а от особено значение е въпросът за легитимния наследник на пророка Мохамед. Тъй като въпросът за политическото и религиозното наследство на Пророка остава навремето неизяснен, властта отива в ръцете на първите четирима халифи, наричани още Праведните - Абу Бакр, Омар, Осман и Али.

Шиитите не приемат това разпределение на наследството на Мохамед и признават единствено Али, четвъртия от праведните халифи. Оттук произтича и непримиримата вражда между салафити и шиити - вражда, която взима жертви и до днес. Само през последните няколко дни джихадистите от ИДИЛ избиха в Ирак стотици шиитски войници и полицаи.

Титлата "халиф", използвана от османските султани в продължение на над 400 години, е превръщала нейния носител във "владетел на всички правоверни" и "наследник на пророка Мохамед". След залеза на Османската империя халифатът успява да просъществува до 1924 година, когато е отменен от Кемал Ататюрк. Оттогава насам различни халифатски движения се опитват да възродят тази форма на управление, а надеждата им е, че халифатът ще превърне света в по-добро място за живеене.

Онези мюсюлмани, които разглеждат исляма като вечен и съвършен, мечтаят за ренесанс на ислямския Златен век. Днешната изостаналост на ислямския свят се дължи, според тях, на заговор на Запада - и най-вече на американците и ционистите, които искали да унищожат исляма. В този смисъл джихадистите от ИДИЛ отварят Кутията на Пандора - при това не само в Близкия изток.

Вицове, юли 2014г.

СмЕх

Сър Джон се жени. Спретват бурен купон по случая, след което гостите му решават да продължат веселбата в кръчма, а от там отиват на публичен дом. За всеобща изненада, заварват и сър Джон в публичния дом.

- Какво правиш тука? Нали току-що се ожени, имаш прекрасна жена?

- Да, обаче тя се умори от тържеството и като се оттеглих в спалнята, я намерих там дълбоко заспала. И си помислих - струва ли си да я будя заради някакви си 20 лири?

***

Аз съм седнал да гледам мача пред телевизора 80 инча, а той ми вика "Добър вечер на зрителите пред МАЛКИЯ екран" ....шшшшш алоооо

***

Двама мъже отишли на риболов с лодка в морето. Но внезапно задухал силен вятър и ги вкарал в открито море. На седмия ден мъжете вече умирали от глад и жажда. Единият рибар хванал на въдицата си стъклена бутилка. Отворил я и от вътре излезнал дух:

- Ще ти изпълня едно желание! - казал духът.

- Искам да имам много бира! - възкликнал рибарят.

Духът щракнал с пръсти и изчезнал. В този миг морето станало от бира. Другият рибар, шокиран, казал:

- Браво бе, умник, а сега в лодката ли ще пикаем?

***

Чука се на вратата на кабинета на управителя на Националната банка. Влиза леля Пена чистачката.

- Господин директоре, моля дайте ми ключа за трезора.

- Ти чуваш ли се какво говориш?- невярващо я изгледал директора- Как ще ти дам ключа за националния трезор? Забрави!

- Моля ти се, бе господин директоре- проплакала леля Пена- омръзна ми всяка вечер да го отварям с кламер да избърша пода…

***

Женскa към мъжо си:

-Ти си кaт мобилен телефон!

Он сa рaдвa и горделиво викa:

-Оти вибрирaм много бръже ли?

-Не! Коги влaaш у тунел връзкaтa ти сa рaзпaдa!

***

- Жена, излизам да пия бира, с приятелите!

- Да, отивай, алкохолик!

- Къф алкохолик, ма? От половин година не съм излизал!

- Мързелив алкохолик!

Всяка сутрин нови вицове

Исканията на БНБ са нелепост!

Икономисти и юристи се обявиха срещу предложението на БНБ за нови текстове в

Наказателния кодекс (НК), предвиждащи затвор дори само за критики на банки. Според тях те са опасни, защото на практика ще доведат до цензура в медиите, тъй като всяка статия може да бъде преценена субективно за потенциално всяваща паника. Така гражданите няма да могат да се информират изобщо за състоянието на финансовите институции. Предложението на БНБ е в противоречие с практиката в ЕС и особено в САЩ, където в разгара на финансовата криза преди 5 години съдът задължи банките да разкрият истинското си състояние на обществото, а нито една медия не пострада за критики към парично-кредитната система, тъй като водещ беше общественият интерес.

Текстовете, предложени от БНБ, предвиждат тежки наказания за всеки, "който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението". Централната банка настоява санкцията да е от две до пет години затвор, а при причиняване на значителни вреди или получаване на значителни неправомерни доходи - от пет до 10 години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв.

"Смятам, че е грешка да се търси толкова сериозна регулаторна промяна след проблемните дни на банковия сектор", обясни пред БНР икономистът от "Индъстри уоч" Георги Стоев. Според него искането за налагане на затвор на лицата, разпространяващи невярна финансова информация, "издава безсилието на БНБ да вдъхва респект и да всява ред в системата". Фактът, че се прибягва до съда и цензура върху медиите, означава, че си безсилен да си свършиш контролната работа, смята Стоев.

Подобна теза развива и програмният директор на Българския институт по правни инициативи (БИПИ) Христо Иванов. "В НК има достатъчно текстове, които биха дали на едни адекватни полиция, прокуратура и ДАНС предостатъчно възможности да се справят с подобна ситуация. Проблемът следователно не е, че в НК няма достатъчно текстове, а че нямаме работещи институции", написа той в "Медиапул". Председателят на "Риск монитор" Стефан Попов пък директно атакува предлаганата разпоредба. Той коментира, че предложението да се криминализира дестабилизирането на банките е нелепо. "Разбира се, че бързо ще се събере мнозинство в парламента, което да го прокара на две гласувания просто защото така илюзорно се решават проблемите в България. Изобщо не отива на управителя на БНБ да прибягва към такъв инструмент. Това издава неговата слаба компетентност по отношение на управление на такива масово-психологически кризи, каквито целият свят вижда непрекъснато и реагира по отработен начин. Първо ще протече едни процес на обсъждане, медиите ще го поемат също и това ще внуши още повече страх у хората. Това е временна паника, психологически проблем, който с наказателни средства не може да бъде овладян", коментира Попов. Той дори шеговито предложи в НК да бъде включен текст, който криминализира "организирането на престъпна опашка".

Ако се стигне до гласуване на текстове и те не са достатъчно балансирани, се появява друг риск - за управление на тъмно и допълнителен коридор за корупцията", смята шефът на правния екип на Програма "Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов.

Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика заяви пред "Сега", че предлаганите промени в НК по-скоро са част от говоренето, което е с цел да успокои гражданите. "Прави се, за да се потушат някои настроения, със сигурност е голям медиен въпрос обаче", обясни Ганев.

Предлаганата от БНБ промяна срещна силен отпор в правните среди. Повечето юристи, с които "Сега" разговаря, припомниха, че самата БНБ има правомощие да глобява за създаване на паника сред вложителите, но не го е упражнила нито веднъж. Според Закона за кредитните институции глобата за физически лица е от 2000 до 5000 лв., а за юридически - от 10 000 до 30 000 лв. Съдии коментираха, че би било добре първо БНБ да използва наличните възможности, а след това да предлага нови наказания.

"Атака" напусна окончателно парламента!

"Атака" напуска окончателно 42-ото Народно събрание, съобщи на извънреден брифинг пред парламента лидерът на партията Волен Сидеров.

"Не виждам защо да продължаваме да влизаме на заседания, като няма какво повече да се реши и да се прави в него. В момента се прави тайно съвещание между БСП, ГЕРБ и ДПС при парламентарния шеф Михаил Миков. Какво се обсъжда, дали в момента не подреждат някаква формула за някакъв кабинет?!", каза Сидеров.

Той уточни, че ГЕРБ не е участвала цяла година на председателски съвет и сега е "изключително любопитно" защо го прави. "Дали не си договаря патерици в лицето на БСП и ДПС", попита Сидеров.

Той призна, че "Атака" също била уведомена за този председателски съвет, но не виждал смисъл да участва в него. Той започнал преди малко, но не се знае кога ще приключи.

"Това Народно събрание няма какво повече да роди. Какво се занимават с банкерите". Вместо да има санкции против тях, сега правят наказателни мерки за тези, които критикуват банките. Ами аз съм първият човек, който явно трябва да бъде наказан, защото постоянно ги критикувам", уточни лидерът на "Атака".

Уникално писмо до Стоичков!

Появи се уникално писмо до Христо Стоичков. В него мексикански писател разказва на

Камата как дядо му умира точно, когато легендата на българския футбол и Барселона бележи във вратата на Хорхе Кампос през 1994 година. След гостуването си у нас Хуан Пабло Вилялобос обещава да напише писмо до Стоичков и след време го изпраща на българския си издател - "Жанет 45". В контекста на 20-годишнината от мача България - Мексико и драматичната загуба на "ацтеките" на световното първенство в Бразилия от Холандия (1:2), издателят го предостави за публикуване специално на  "Дневник":

Поверително и съвършено лично писмо до многоуважаемия бивш играч от българския национален отбор по футбол, Барселона и ЦСКА, дебютирал някога в Марица (Пловдив), господин ХРИСТО СТОИЧКОВ, тук.

(с копие до почитаемия господин Президент на България, който и да е той в момента!)

(с копие до почитаемия Народ на България)

(с копие до почитаемата рецепционистка на "Оборище Резиденс" в София, толкова хубава и симпатична!)

(с копие до Посолството на Мексико в България, в случай че съществува!)

Скъпи Христо,

първо на първо трябва да те помоля за извинение, че се обръщам на "ти" към теб, който си същински Звяр и Паметник на Вселенския Футбол изобщо и на българския в частност. Аз съм само един смирен мексикански писател, който преди вече 23 години напусна футболните игрища поради тактически и технически съображения, както и поради недостиг на качество – бях откровено некадърен! И все пак се осмелявам да ти говоря на "ти", защото нашите животи, скъпи Христо, твоят и моят, са навеки свързани от нещо, случило се на 5 юли 1994 г. в град Ню Джърси в Съединените щати.

Ти къде беше във въпросния ден в 16 часа 36 минути и 14 секунди? Помниш ли? Вярно, това прилича на въпрос, който би ти задал някой съдия, за да разбере дали имаш правдоподобно алиби, но в нашия случай, драги Христо, както и да отговориш, няма значение. Защото аз знам къде беше: ти тъкмо влизаше в мексиканското наказателно поле, което, както и да го погледнеш, е същото като да нахлуеш в суверенната ни територия! Да си чувал текста на мексиканския химн? Не знаеш какви ужасни неща казва, че правим на чужденците, дръзнали да осквернят нашата земя. Казва още, че небето е дало на родината ни по един боец във всеки неин син!

Но да караме подред.

По онова време аз живеех в Мексико, бях на 21 години и следвах в университета. Ех, Христо, а какво гадже само имах – красавица на точно осемнайсет! Де да я познаваше, мисля, че щеше да ти хареса. Дребничка такава, но прекрасно сложена... макар че това няма нищо общо, я не ме разсейвай.

Онзи летен следобед, следобед на световно първенство по футбол, бяхме се събрали у нашите, за да отпразнуваме неминуемия и неподлежащ на съмнение триумф на мексиканския национален отбор над българския. Надойдоха сума хора: братята ми, братовчедите, чичовците, лелите, вуйчовците, вуйните, бабите, дядовците, приятелите и комшиите. Всеки донесе храна и напитки: такос, гуакамоле, карнитас, пръжки, текила, бира – някой път ще те поканя на гости, за да разбереш за какво ти говоря!

Историята до момента беше на наша страна: може би си спомняш какво се случи на осминафиналите на Световното през 1986 г. – какъв велик гол ви вкара Мануел Негрете! От друга страна, фактът, че най-красивият мексикански гол в историята се материализира в българската врата, съвсем не значи, че имаме нещо специално против Българския Народ. Чиста случайност – просто вратата се оказа на пътя на нашия отбор. Прочее, бяхме в приповдигнато настроение, твърдо убедени в победата, когато настъпи трийсет и шестата минута (и четиринайсетата секунда след нея) от първото полувреме и ти получи топката в нашето наказателно поле.

Тук ще се наложи да премина в подробен режим на разказ, за да предам последвалите четири съдбоносни секунди, така че най-сетне да разбереш причината за настоящето писмо:

- 36 минута и 13 секунда: нахлуваш на мексиканска територия – дядо Чон взема едно начо и го маже с гуакамоле;

- 36 минута и 14 секунда: получаваш топката – дядо вдига начото към устата си;

- 36 минута и 15 секунда: шутираш с Невиждана Ярост и продънваш мексиканската врата – дядо се задавя;

- 36 минута и 16 секунда: ти се радваш на гола – дядо умира от МИГНОВЕН РАЗРИВ НА СЪРЦЕТО.

Какво ти беше крив, Ицо, моят дядо? Какво толкова ти направи? Та ти дори не го познаваше. А той беше хубав човек, Ицо, приличен, работен, разправяше смешни вицове. Както сам ще се досетиш, докато се стигне до дузпите и НЕОБИЧАЙНАТА българска победа, ние вече ридаехме на погребението на дядо. Ти знаеш ли какво е да се плаче по две причини едновременно!?

Години наред, драги Христо, имахме зъб – тайно и ядно – на българските национали и на всичко, свързано с България. Добре че до Мексико не стигат кой знае колко вести за България.

После, както най-често става, времето покри с пелената на забравата смъртта на дядо и оня печален следобед (видя ли какво хубавичко ми се получи това изречение, а, Христо... аз понеже съм писател, това споменах ли ти го?). И тогава един ден, 19 години по-късно, направих като теб, само че в обратния ред: качих се на един самолет и навлязох в българска територия.

Когато родата ми научи за това пътуване, свика Генерално семейно събрание с цел планиране на Сериозни Мерки за санкционирането ти. "Мъст!" – викаше един братовчед, който отглежда кокошки. "Родина или смърт!" – повтаряше тате, който е ходил веднъж в Куба и й е научил лозунга. "Малко да се поизтезава!" – настояваше една от лелите ми, която е монахиня, но по необясними стечения на обстоятелствата никога не си е в манастира. Наложи се първо да отскочим за текила и бира, за да можем да стигнем до Всеобщо съгласие.

В крайна сметка, скъпи Христо, след два дни разисквания и трийсет и седем бутилки текила, решихме да ти простим. В замяна обаче държим да получим няколко дребни знака на добра воля, колкото да се убедим, че действително си се оттеглил от футбола и нямаш намерение да се появиш в Бразилия през 2014-а и да ни отстреляш с някой от твоите Шутове с Невиждана Ярост, дето толкова ги обичаш, с което да вземеш да довършиш баща ми, да речем.

Сега, ако обичаш, се съсредоточи в нашия списък с (неподлежащи на оспорване!) искания.

1. Един тон búlgaros (така викаме на онези гадинки, с които се прави киселото мляко);

2. Деветдесет и четири тишърта на ФК Барселона с автограф (семейството ми е доста голямо);

3. Две тениски на ЦСКА София с автограф (в Мексико не следим много-много българското първенство);

4. Две хиляди литра от онази така вкусна супа от кисело мляко, която правят по твоите земи;

5. Двеста златни мартеници.

Както забелязваш, скъпи Христо, нашата прошка ще ти излезе съвсем тънко. Такива сме си ние, добряци. Смятам да оставя това писмо в домашната ти пощенска кутия, като за целта се възползвам от пътешествието си до България. Надявам се да стигне до теб. Защото ако не го получиш и не изпълниш исканията ни, няма как да знаем, че не отговаряш, защото не си го получил. И ще решим, че ти е все едно за нас и всъщност не държиш да ти прощаваме. Което ще ни принуди да се наливаме с литри текила, за да ни мине огорчението.

Моля, приеми съответните благопожелания на цялото ми семейство. И хайде, хващай се за списъка!

Сърдечен поздрав,

Хуан Пабло Вилялобос

* Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил маркетинг и испанска литература. Автор е на пътеписи, на литературна и кинокритика, както и на стотици пазарни проучвания. Изследвал е най-разнообразни въпроси, като ергономията на тоалетните, въздействието на авангардните течения върху творчеството на аржентинския писател Сесар Айра, гъвкавостта на тръбните системи за електрически инсталации, страничните ефекти на лекарствата против еректилни дисфункции или центробежността на латиноамериканската литература от първата половина на ХХ век. 

След осемгодишен период в Барселона, от 2011-а живее в Сао Пауло със съпругата си и техните две мексикано-бразило-италиано-каталонски деца. Редовно сътрудничи на периодични издания и блогове в Мексико, Испания, Великобритания, САЩ, Бразилия и Колумбия.

Дебютната книга на Вилялобос "Пир в бърлогата" излезе в България преди година с логото на "Жанет 45". През 2011 г. английското издание на романа е номинирано за престижната Guardian First Book Award, както и за Newton First Book Award на Панаира на книгата в Единбург. През 2012 г. текстът е изигран и на театрална сцена, а правата му са откупени за филмиране. През същата година излиза и втората книга на Вилялобос, отново в духа на мексиканския "немагически реализъм" "Ако живеехме на нормално място".

Президентът на Исландия: Успяхме, защото оставихме банките да фалират! Видео

“Теорията, че трябва да спасяваме банките е теория на банкерите, които се наслаждават на

собствената си печалба и успех, но оставят обикновените граждани да плащат провала им.”

Това подчертава президентът на Исландия в интервю, което разкрива как северната държава се е измъкнала от оковите на международните финансови институции и това е довело до просперитет.

Вижте видеото, в което Оулафюр Рагнар Кримсон отговаря на въпроса: Как успяхте да спасите икономиката на Исландия с мерки, напълно различни и противоположни на тези, които държавите в ЕС приеха?

ВИДЕО