В началото на знаменитото си стихотворение посветено на
Пушкин „Смерть поэта”
Лермонтов казва: Не вынесла душа поэта Позора мелочных
обид, Восстал он против мнений света Один, как прежде... и убит!
Сега обаче единици руснаци знаят, че убитият „прежде” Пушкин
е знаменитият френски поет и журналист Андре Мари Шение, когото Лермонтов
споменава дори 43 г. след неговото гилотиниране в Париж на 25 юли 1794 г.
Лермонтов обаче не прави случайно връзка между двамата велики поети, защото
Пушкин е превеждал брилянтните стихове на французина и дори му е посветил
стихотворението „Андрей Шенье”.
Андре Шение е роден на 30 октомври 1762 г. в Истанбул в
семейство на френски дипломат и майка блестящо образованата гъркиня Елисабет
Ламаки. Възпитан е в преклонение пред културата на Древна Елада. Полученото
образование включва в себе си културата на гръцкия класицизъм наравно с
френския либерализъм, като това определя рамките в творчеството на Шение.
Възпитаван е в Париж, където майката поддържа салон, посещаван от много
литератори, учени и художници.
До началото на Великата френска революция Андре пише първите
си стихове на антични мотиви и за волния младежки живот в Париж.
Превземането на Бастилията заварва 27-годишния Андре в
Лондон. Изпълнен с ентусиазъм, той се втурва към родината и веднага се включва
в бурния следреволюционен живот. Именно тогава създава възторжената
революционна ода „Клетва в залата за игра с топка”.
Той приема революцията като вглъбен и смел патриот и
общественик, като всичко това намира отражение в творчеството му.
Наблюдателността му към живота е удивителна и често го сравняват с живелия
половин век преди него писател-есеист и моралист Лабрюйер.
Шение обаче не е само наблюдател, но и участник в живота.
През 1789 г. той влиза в „Обществото Трюден”, основано от негови другари от
колежа в Навара, братята Трюден и де Панж. Заедно с тях горещо приветства
революцията. Самото название на печатния орган на обществото Journal de la
société de 1789 характеризира настроенията им.
Това общество ратува за строго спазване на законите и
декретите в следреволюционна Франция. В тези години Шение публикува своите
първи статии във вестници и списания. Постепенно негова основна мишена стават
жирондистите и особено якобинците с техните вождове – Робеспиер, Брисо и Коло
д`Ербуа.
Шение с жар отстоява гржданския мир и законност, интересите
на гражданите без оглед на тяхната съсловна принадлежност. Той счита, че
понятието „народ” е абстрактно и понякога просто прикрива амбициите на
политиканстващи демагози. Шение се изправя против терора, основателно
предполагайки, че ниските страсти не са помощници при построяване на новото
общество, в което всички ще бъдат щастливи.
Шение и приятелите му са обезпокоени от антиконституционната
дейност на якобинските клубове, нарушавайки правилната и спокойна съзидателна
работа на упълномощените страни. Неговият брат Мари-Жозеф се сближава с
якобинците, но самият Андре възлага всичките си надежди на дейността на
законодателите.
Шение пише ода за Шарлот Корде, убийцата на Марат. Помага на
адвоката Малзерб при подготовката на защитата на Луи XVI. И навсякъде пледира
за законност.
Такава политическа дейност в ония времена на гореща борба представлява
опасност. Якобинците яростно го ненавиждат. През 1792 г. той временно изоставя
Париж и в тишината на Версай, като съзерцаващ отшелник, отново се отдава на
поезия.
Не е известно защо в разгара на терора през 1793 г. Шение се
връща в Париж. Арестуван е на 7 март 1794 г. по подозрение за контакти с
роялисти.
За настроението му в затвора може да се съди по неговия
поетичен цикъл „Ямбове” и стихотворението „Младата пленничка”, написано в чест
на красивата херцогиня Флери. Заедно с него в затвора са и неговите приятели
братя Трюден.
Гилотиниран е на 25 юли заедно с Жан Руше. Шение среща
смъртта достойно, както я възпява в стиховете си.
Веднага след екзекуцията неговият брат Мари-Жозеф е
несправедливо обвинен в равнодушие към съдбата на брат си, довела до гибелта
му. Повод за такива обвинения става горещата вестникарска полемика между
братята, в която Мари-Жозеф може би е проявил прекалена емоционалност. Обаче в
последните дни на брат си той се опитва да му помогне всячески. Благодарение
именно на него делото на Шение е отлагано няколко пъти. Ако е успял да го
отложи още само с 2 дни, то е било възможно Андре Шение да остане жив след
падане на режима на Робеспиер.
„Оставяме втора извънредно трудна политическа година. Това е
белег на все по-трайна 
