Ще отнемат на Русия световното през 2018 г.

Британският вицепремиер и лидер на либералдемократите Ник Клег се присъедини към тези, които призовават да бъде отнето домакинството на Русия на предстоящото през 2018 г. там световно първенство по футбол, като част от санкциите против Кремъл, пише вестник Sunday Tmes.

В интервю за изданието Клег заявява, че забраната за провеждане на шампионата трябва да е част от пакета санкции, които Европейският съюз налага на Москва. По думите му Русия не може „през цялото време да измества търпението на международната общност до точката на прелом” и въпреки това „все още да има привилегията и честта да получава похвали, за това, че през 2018 г. ще домакинства световното първенство”.

Русия спечели домакинството на Мондиала през 2018 г. през декември 2010 г.

В същото време Камерън играл тенис срещу 160 000 паунда с човек на Путин

Британският премиер Дейвид Камерън трябваше да дава обяснения за дарение, направено за партията му от съпругата на бивш министър от правителството на Владимир Путин, съобщи Ройтерс.

Любов Чернухина, жената на Владимир Чернухин – бивш заместник-министър на финансите, се съгласила да даде 160 000 лири стерлинги на Консервативната партия на Камерън на галавечеря за набиране на средства този месец в замяна на игра на тенис с Камерън и лондонския кмет Борис Джонсън.

Това и други дарения за партията на Камерън за финансиране на кампанията за парламентарните избори през 2015 г. са гледани под лупа, след като британският лидер призова да бъдат санкционирани “приятелчетата и олигарсите” на Путин след свалянето на малайзийския самолет в Източна Украйна. Опозиционната Лейбъристка партия изрази силно съмнение дали Камерън има право да говори така твърдо по въпроса, след като неговата партия приема дарения от хора, свързани с руското правителство.

Френски политици разкритикуваха Камерън, че лицемерничи, като критикува Франция заради продажбата на два хеликоптероносача “Мистрал” на Русия. Британският премиер, който бе запитан от депутати защо Лондон е дал лицензи за продажба на оръжия на Русия, каза, че критиките срещу финансирането на партията му са неуместни и няма да върне дарението на Чернухина.

На тази дата: 27.7.1955г. Два български изтребителя свалят израелски пътнически самолет край Петрич

Преди почти 60 години самолетът, летящ по маршрут от Ню Йорк през Лондон, Париж, Виена

и Истанбул за Тел  Авив се отклонява на 130 километра от маршрута си по неустановени причини. Самолетът навлиза в българското в 7:10 часа в района на Трън. Лети над Брезник, Радомир, Дупница и Благоевград и лети в посока Гърция.

През 1955 година българското въздушно пространство е отворено само за самолети от комунистически страни.В тази обстановка българските ВВС реагират изключително остро на навлизането на израелската машина.Два изтребителя МиГ-15 прихващат самолета над Благоевград и го предупреждават да кацне на определено от тях летище. 

Пилотите не разпознават самолета като пътнически и докладват на командването, че е товарен.Израелският пилотът не се подчинява. Тогава самолетът е свален. На мястото на катастрофата е намерено сребро на зърна проба 800-900.Според тогавашния заместник-министър на транспорта Захари Захариев среброто е било контрабандно транспортирано, поради което пилотът е отказал да кацне. 

Когато три дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия повечето останки от самолета вече са премахнати.Под международен натиск българското правителството признава, че е действало прибързано. Израел, САЩ и Великобритания, чиито граждани са загинали при катастрофата, осъждат България в международния съд в Хага.

 Процесът се провежда от 16 март до 3 април 1959 година. Българската държава изплаща обезщетение от 8292 щатски долара за всеки загинал. 

Хронологията

Самолетът излита за редовен седмичен полет от Лондон, Великобритания за летище Тел Авив, Израел (по-късно преименувано на "Бен Гурион"), с междинни кацания в Париж, Виена и Истанбул. В 02:53 машината излита от международното летище "Schwechat" във Виена и поема курс към Истанбул. Маршрутът на полета преминава над Югославия, Вардарска Македония и Северна Гърция, преди да навлезе в турското въздушно пространство. 

По това време пътническите самолети не са били оборудвани с инерциална навигационна система или със съвременните GPS, а са използвали радиотрансмитери с предварително зададена локация за ориентиране. Според израелската версия, навигационната система на самолета вероятно е отчела погрешни данни поради повреда или заради бушуващата в района гръмотевична буря. Екипажът е заблуден, че се намира над радиофара на летище Скопие, докато всъщност лети доста на север. 

Пилотът предприема завой и се насочва по курс 142 градуса, навлизайки в българското въздушно пространство над Трън. Лети на височина 6000 метра над морското равнище и изминава общо 200 км в българското въздушно пространство, преди да бъде свален.

Пресичането от самолета на западната българска граница е забелязано от наблюдателен пост на противовъздушната отбрана край Трън и по тревога са вдигнати два изтребителя МиГ-15 на Военно-въздушните сили с пилоти Петров (водач на двойката) и Санкийски.МиГ-овете  излитат от авиобаза Доброславци, която отговаря за въздушната отбрана на столицата София. По думите на пилотите, Санкийски първо опитва да предупреди пилота на лайнера, че е в нарушение, като стреля с трасиращи сигнални откоси пред носа на самолета, Петров повтаря предупредителните изстрели. 

Междувременно чуждият самолет приближава българо-гръцка граница.Пилотите на изтребителите докладват, че "Констелейшън" първоначално се преструва, че ще следва инструкциите за принудително кацане, като спуска колесника и разгръща елероните си, а впоследствие рязко ги прибира и променя курса към Гърция, надявайки се да избегне изтребителите”. Окончателната заповед за свалянето на самолета е дадена от ген. Величко Георгиев, който е цитиран да казва:"Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите, и няма време за повече предупреждения, свалете го!".Изтребителите обстрелват самолета, който започва да губи височина, като на 600 метра над земята се разпада на части и се разбива в пламъци северно от Петрич, недалеч от българо-югославската и гръцката граница. Загиват всички на борда - 51 души пътници и 7-членен екипаж.

На следващия ден българското правителство признава за свалянето на самолета. То изразява съжаление за инцидента и организира официално разследване, но не разрешава на 6-членен разследващ екип от Израел да вземе участие. 

Разследването

Българските власти така и не позволяват международно разследване на свалянето на самолета, което е изтълкувано на Запад като признание, че самолетът е свален безпричинно. В спомените си "Моят живот в авиацията" тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев сочи, че на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разпиляно от високата температура на ситни топчета. 

След експертиза металът, първоначално взет за алуминий или калай, се оказва сребро и мястото на инцидента отново е отцепено от кордон войници. Любопитен факт е, че сваленият самолет е пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил, Стенли Хикс, което български авиационни историографи като Цветан Цаков привеждат като аргумент за да докажат, че отклонението от маршрута не е било случайно.Тези подозрения се поддържат и от разказа на пилотите на МИГ-овете, които твърдят че самолетът първоначално спуска колесник и задкрилки, за да покаже че се подчинява на изтребителите, но после се опитва да избяга в Гърция. 

Самолетът със спуснати задкрилки е фотографиран от самолета на Санкийски, но филмът, впоследствие иззет за целите на разследването, изчезва и никога не е намерен.След натиск от страна на западните правителства, е публикувано официално заключение: "Самолетът е получил едно или няколко попадения, които причиняват разхерметизация и пожар. Самолетът се разпада във въздуха в резултат на експлозия, причинена от куршуми, поразили дясното крило и вероятно лявото крило, заедно със снаряд или снаряди от голям калибър, в задната част на фюзелажа" Българското правителство първоначално отказва да поеме отговорност, остро критикувайки, че израелският самолет е нахлул в българското въздушно пространство без разрешение.

Въпреки това, в края на краищата, то поднася официално извинение, в което казва че "пилотите на изтребителите прибързано и необмислено са свалили лайнера" и се съгласява да плати известни компенсации на семействата на жертвите. Израел подава и искова молба до Международния съд в Хага, но с решение от 26 май 1959 съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция.

Това е първият случай, когато военни изтребители унищожават пътнически самолет. Цели 30 години след това подобен инцидент няма.Последната осъществена връзка със самолета е в 7,30 ч., когато летище „Атина” улавя последната радиограма “SOS” , изпратена от борда на му. Тя гласи: “Спускаме се запалени, ще опитаме кацане”. Какво се е случило – разказва Георги Христозов, син на бившия вътрешен министър след 1944 г. Руси Христозов. По това време баща му е оглавявал Държавната планова комисия, изплатила обезщетенията на семействата на загиналите пътници.

Ето какво каза Христозов: 

Самолетът, по странно стечение на обстоятелствата, навлиза в българското въздушно пространство в района на Трън. След като лети известно време, прави десен завой на юг и ориентирайки се по река Струма, започва да напуска българската територия. По него е стреляно от българската зенитна артилерия и когато остават броени минути до напускането на българската територия, два изтребителя излитат от Летище Доброславци, достигат го за много късо разстояние, мисля за 15 минути, развивайки максимална скорост и го прострелват, като го приемат, тъй като това е самолет „Констелейшън”, четиримоторен, много прилича на бомбардировача „Супер Крепост", които са бомбардирали София през 1943-1944 година. Двама военни пилоти - капитан Петров и лейтенант Санкийски - са имали определени инструкции как да действат, но тя не е била в съответствие с изискванията на международните договорености за предупреждение на самолети. 

Българските наземни станции не са влезли в радиовръзка със самолета, за да го предупредят, че трябва да кацне на най-близкото летище. Тогава психозата в България е страшна, тъй като непрекъснато влитат чужди самолети, но за 5-10 минути да са навлизали в българското въздушно пространство. Този самолет лети повече от 20 минути над българска територия. Месечно, от 10 до 20 полета на балони е имало над България, които са свалени от българската противовъздушна отбрана. Напрежението е било много високо. 

Хората са били страшно притеснени, но това не оправдава в никакъв случай българското правителство, което мълчи два дни за случая. При огледа на самолета никой не му е записал бордния номер, нито му е познал опознавателните знаци. "Звездата на Давид" е била ясно изписана на опашката. Всичко е въпрос на лоша квалификация на пилотите, които не са познавали изискванията на гражданското въздухоплаване. Те са го приели за нарушител и затова са го свалили. 

Още генерал Стоян Стоянов описва, че в „Бояна" германците построяват 1942-1943 година команден пункт на противовъздушната отбрана, където се носи бойно дежурство по охраната на въздушния суверенитет на страната. Има си главен дежурен, който разпорежда излитането и откриването на огън на противовъздушните батареи.  Той ръководи и разпорежда действията на пилотите, естествено на базата на техен доклад.  Тогава системата за следене на всеки самолет не е съществувала както сега. Можело е при по-добра подготовка на изтребителните пилоти, при по-добра подготовка на наземния персонал, да се установи, че това действително е граждански самолет. Цели два дни тогавашните български комунистически власти крият каквато и да било информация за трагичния инцидент. Той обаче предизвиква коментари по целия свят – за свалянето на самолета съобщават информационни агенции от Белград, Атина, Вашингтон, Лондон, Берлин. 

Израелското правителство незабавно изразява остър протест, а българското изразява официално дълбокото си съжаление.  Израел назначава своя комисия и тя незабавно се опитва да пристигне на мястото на катастрофата в България откъм Гърция. Нашите власти пускат само трима души. Когато обаче те са допуснати до мястото на катастрофата, оттам вече са били изнесени всички останки от загиналите пътници и дори личният багаж.  На 30 юли мястото посещават още двама представители на израелското посолство и полковник Стивънсън от британското посолство. Те внимателно търсят и заснемат всички следи от куршуми и снаряди по останките на самолета. 

Българската комисия е била ръководена лично от министър-председателя Вълко Червенков и двамата му заместници Антон Югов и Иван Михайлов. Образувана е комисия и във Военновъздушните сили на България, а също така е образувано и прокурорско разследване, за да се изясни случаят. Но цялото разследване тук е било насочено към това да се оневини екипажът, който е изпълнявал заповеди от земното командване.  Заключителният протокол от специалната правителствена комисия сочи, че "Бидейки снабден със съвършени навигационни прибори, израелският пилот не е могъл да не види, че е нарушил държавната граница, и не се е подчинил на предупреждението да кацне". 

Комисията признава, че органите на противовъздушната отбрана са проявили прибързаност и не се взели всички необходими мерки, за да го принудят да се приземи. В доклада на Израел се сочи, че изтребителите извършили и две картечни атаки срещу самолета без всякакви предупреждения по честотата, определена от международната организация за гражданска авиация за самолетни съобщения в този район, и такива призиви не са хванати нито от гръцки, нито от югославски станции в района.  Прокурорът Господинов обаче, разследвал инцидента, пише, че не би могъл да направи окончателно заключение за събарянето на самолета, защото не е разпитал летците и лицата от противовъздушната отбрана. Което означава, че военните не са допуснали прокуратурата до какъвто и да било контакт с тях.  На 4 август 1955 г. загиналите пътници са погребани.  

На 9 октомври 1957 г. Израел завежда дело срещу България и искове за обезщетения в Международния съд в Хага за 1 793 256 щатски долара за 56 от общо 58 пътника и багажа им, и още 3 850 036 долара за самолета и загубите на израелската авиокомпания. Искове подават и Франция, Канада, Федерална република Германия, Австрия, Белгия, Швеция, САЩ и Южноафриканския съюз общо за 1 191 892 щатски долара. Претенциите възлизат на 26 120 239 лв. по тогавашния курс. 

Карло Луканов, баща на бившия министър-председател на България Андрей Луканов, по това време външен министър, предлага да се откаже плащането на обезщетенията с мотив, че самолетът по своя вина е нарушил въздушното ни пространство, но че България по хуманни съображения поема заплащането на обезщетение на неизраелски граждани. Така по негови изчисления страната ни ще е принудена да плати само към 300 000 долара.  Въпросът с плащането на обезщетенията се проточва цели 9 години чак до 1964 г.  Международният съд в 

Хага заключава, че се дава възможност да продължат преговорите между България и Израел за доброволното уреждане на спора. Той приключва с това, че България плаща една минимална цена за смъртта на 58 невинни граждани. Така България създава прецедент, а в света започват да се появяват още такива случаи на сваляне на граждански самолети с невинни пътници от военни изтребители, макар и 28 години по-късно когато на 1 септември 1983 г. южнокорейски самолет боинг KAL007 с 296 пътници, извършващ полет от Ню Йорк за Сеул, е свален от съветска ракета над остров Сахалин.  Едва осем години по-късно, през 1991 г. се разбира, че заповедта е издадена лично от Юрий Андропов, генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз и ръководител на съветската държава.

Вицове, юли 2014г.

СмЕх

Ако в твое присъствие една жена се държи като малоумна, значи е влюбена в теб..... Или е малоумна.

***

Гледам те... Блузката ти Armani; чипиците - Gucci; чантичката - Louis Vuitton...

- И к'фо?

- Ми, нищо... Чудя се, кво правиш у влака Карнобат - Зимница с таз торба с буркани...

***

- Абе, кой крещи така в съседите?

- Марчето.

- Тя какво? Да не ражда?

- Не, забременява!

***

Има мъже, които помагат на жените във всичко и винаги може да се разчита на тях .. лошото е ,че тези мъже не са истински ..... нарисувани са на банкнотите...

***

Из учебник по история:

"Българите били свободолюбив народ. Понякога попадали в робство, но и тогава не работели."

***

Бабата разбра, че компота все пак е ферментирал, след като дядото хълцайки я попита:

-Кукло, имаш ли някакви планове за довечера ?

***

Всяка сутрин нови вицове

Путин- живот зад кадър!

Статия, която разказва за живота и ежедневието на една от най-значимите и противоречиви

политически фигури - Владимир Путин на автора Бен Джуда, ще бъде публикувана в следващия брой на американското списание Newsweek.

 Материалът е изготвен на базата на стотици интервюта, проведени в рамките на три години. Джуда се е срещал с административни служители, с приближени, служители от дома на Путин, с бивши министри. Предлагаме превод на статията за Путин.

Президентът се буди късно и яде около обяд. Закусва с лека храна. В менюто му сутрин винаги присъства извара. Яде омлет, а понякога и овесена каша. Пие плодов сок, а продуктите са винаги пресни: от градината на руския патриарх Кирил редовно пристигат кошници със свежи зеленчуци.

След закуска му сервират кафе. Той прекарва два часа в плуване, макар че съветниците му вече са пристигнали. Президентът обича да спортува във водата. Слага очила за плуване и упражнява крол. Много хора предполагат, че именно през прекараното в басейна време Путин обмисля държавните стратегии.

Съветниците се шегуват и нервничат в чакалните, докато чакат президентът да дойде, а той не идва бързо. Асистентите споделят, че обикновено го чакат три-четири часа. Той обича да прекарва много време и във фитнеса, където за фон си пуска новини. Путин предпочита тренировки с тежести, а не упражненията на велоаргометъра.

Понякога, след като приключи с тренировката, той обича да чете. Путин свиква хората си, чак когато е прояснил съзнанието си. Книгите, които предпочита, са предимно исторически и ги чете много внимателно. Тежки томове за Иван Грозни, Екатерина II, Петър Велики.

Но има слух, че веднъж Путин е прочел и обикновена новела. Твърди се, че през 2006 г. президентът е прочел "Санкя" на Захар Прилепин - трилър, в който се разказва за средностатистически мъж, който успява да се справи с чеченци и полицаи, за да попречи на корумпирани крадци да проникнат в офиса на губернатора.

Напоследък източници, които твърдят, че са отблизо запознати с предпочитанията на Путин,

твърдят, че той е харесал изключително много "Третата империя" - книга, в която се разказва за историк от Латинска Америка, който изследва следите на цар Владимир II - владетелят, обединил всички руски земи. Но съветниците му твърдят противното - президентът не обича да чете.

Путин отделя много време на личната хигиена. Взима си и топла, и студена баня, след което се облича. Предпочита да носи само вталени костюми в консервативни цветове.

В ранния следобед прекарва на тежкото си масивно бюро, където се посвещава в писането на кратки бележки. В офиса му няма компютри, защото той се доверява само на най-сигурните технологии: червени папки с документи и специално подсигурени руски телефонни апарати.

Президентът започва деня си, като изчита три подвързани с кожа папки. Първата - доклада на ФСС за ситуацията в страната. Втората - доклад за международното положение, изготвен от руското разузнаване. Третата - отчет от силите за сигурност.

Той е обсебен от идеята да бъде информиран. Най-дебелата папка, с която се заема, не е отчет от някоя служба, тя е пълна с прессъобщения. Първо отваря руската преса. Най-важните вестници са с приоритет - "Комсомолская правда", "Московский комсомолец". Те имат най-голяма значение, защото са с най-голям тираж и имат милиони читатели. Заглавията в тях, клюките и коментарите оказват влияние върху настроенията на народа.

После Путин се прехвърля върху по-качествената преса: леко цензурираните "Ведомости" и "Коммерсант". Те са най-актуални за обстановката в Кремъл. Путин обръща специално внимание на колонката, която Андрей Колесников му посвещава редовно. Съветниците на президента разказват, че той изключително се забавлява с нея и винаги я изчита докрай.

Последната важна папка, с която Путин се заема, е чуждестранната преса. В нея има извадки, подготвени от президентската администрация и от външното министерство. Администрацията не крие от президента лошите новини - той трябва да е информиран докъде чуждестранните медии са готови да стигнат, за да го демонизират. За да го зарадват, служителите му оставят някои германски статии без превод, за да може Путин да упражни немския си език, който е овладял отлично заради работата си в КГБ.

Съветниците чакат пред вратата и чрез видео линк той ги гледа как си клюкарстват, скучаейки, или как играят на електронните си джаджи, но той игнорира всичко това и продължава с докладите.

Президентът рядко използва интернет. Той смята екраните и съобщенията, който се редят едно върху друго, за доста объркващи. Въпреки всичко, неговите съветници му показват някой сатирични видео клипове, за да знае как го иронизират.

Животът му се е превърнал в церемония, една напрекъсната процесия в позлатените стаи. Ежедневието му представлява: хиляди срещи за по 15 минути, планирани месеци, ако не години напред.

Всяка сутрин той се взира в папките с релефно изобразен орел, съставя плана за срещи без

радост и усмивка.

Повечето му срещи са свързани с отдаване на почит, например: да получи короната „Принц на Бахрейн” или да връчи бронзов медал на героите на труда в Удмурт, или да преразгледа повишенията като част от мениджмънта на федералната космическа промишленост.

Той не живее в Москва, дори мрази града: трафика, замърсяването, многото хора.

За своя резидениця президентът е избрал двореца в Ново-Огарйово. Домът му се намира в западната част на града далеч от: червените стени, мегамоловете, мегасградите.

Когато президентът реши да замени палата със замъка, пътят се изчиства, трафикът се спира и той изминава 24-те километра до Кремъл за по-малко от 25 минути, докато Москва тъне в задръстване.

Той мрази да ходи до Кремъл, предпочита да работи от неговия дом. Срещите в Москва са сведени до минимум, например: Висши сaновници, които трябва да се впечатлят или официални събития, който изискват тези екстравагантни зали с разкошни полилеи от фино обработен кристал и огледала високи колкото бреза да бъдат използвани.

Президентът е зает дори през уикенда. Събота и неделя графикът му е по-разреден, но понякога следобед Путин взима уроци, предимно по английски. Учителят му му помага да научи трудни думи, двамата пеят песни заедно. Запознати източници твърдят, че понякога в неделя Путин се моли или се изповядва. Близки до президента твърдят, че Путин не е атеист, а вярващ, но не е християнин.

Президентът обича хокей на лед, това е любимият му спорт. Смята, че е мъжествена и забавна игра. Президентът тренира хокей на лед винаги, когато има възможност. Обича да си слага шлема и да хваща стика в ръце. Това е и най-любимото мероприятие на служителите му: На всеки няколко седмици президентът организира с тях игра на леда.

Знак за близост и събитие, с което всеки може да се похвали в обществото, е ако присъстваш на един от мачовете на Путин. На игрите обикновено са поканени само най-близките му - предимно от Петербург, стари сътрудници, на които той вярва.

Има и бизнесмени, чиито имена могат да се видят в черния списък на САЩ. Мъже като Аркадий и Борисов Ротенберг или Генадий Тимченко. Те игрят и губят. Ако в отборите има свободни места, те се попълват от служителите на охраната.

Бодигардовете на Путин носят фланелки с лика му и викат името му. Гардовете на Дмитрйи Медведев - малкия премиер на Путин, запълват противниковия отбор. Въпреки че гардовете на Медведев винаги присъстват на игрите, самият премиер рядко се появява.

Това са мъжете от доверения кръг. Онези, които са се издигнали заедно с него от блатата на Петербург, когато той бе само заместник-кмет. По онова време те са живеели един срещу друг и са споделяли трапезата си и затова смятат, че заслужават всичко постигнато в момента. В миналото тези мъже наричали Путин "шефе", но с течение на времето започнали да му казват "цар".

Няма бляскави и екстравагантни истории: само самота. Президентът няма семеен живот. Майка му и баща му са починали. Съпругата му страда от нервно разстройство и след дълга раздяла двамата се разведоха. Путин има две дъщери, но те са държавна тайна и не живеят в Русия. Има слухове за фотомодели, фотографки и гимнастички, които правят компания на президента през нощта. Но тези истории са въздух под налягане.

Президентът обича животни. Той много се радва на създания, които отказват да му се подчинят. Путин намира утеха в компанията на черен лабрадор, който не се бои от него. Обича да ходи на лов - заедно със служителите си се качва на хеликоптер, който ги стоварва в средата на тундрата, където търсят тигри и мечки.

Животът на Путин е монотонен, твърди неговият преводач. Срещи без особено значение. Педантичен обръч от президетнски протокол, повтаряне отново и отново на едни и същи графици година след година. Пътуванията му се състоят в две посоки: или към Кремъл или към летището.

Путин работи по-усилено от който и да е съветски лидер след Сталин. Никой не е пътувал и не е видял толкова от Русия, колкото той. Самолетът му се намира на президентския терминал: Внуково-2, дори преди време е имало мемурандуми да се премести цялата Руска администрация в тези залесени покрайнини, в големи жилищни комплекси, оцветени в различни цветове като блокчета лего. Тук върху дърветата и разпръснатия боклук да се създаде мечтания аеротрополис, един Кремъл построен на база страстта към самолетите.

Неговата свита се състои от три самолета: единия е натоварен с флотилия коли, във втория се намира делегацията, а третия лети напред с президента в него. Флотилията излита от Внуково-2 повече от пет пъти на месец. Той иска да бъде навсякъде: индустриалния панаир в Омск, инспекция в Карелия, среща на високо равнище в Астана или държавно посещение в Южна Корея.

Когато пътува из Русия, губернаторите в различните части на страната понякога се опитват да го заблудят, използвайки различни трикове: при посещение на Путин в Суздал, за да се скрият изгнилите дървени колиби, решили да ги покрият с платнища, на които били изрисувани прекрасни вили, в заводите и воените инсталации скрили всички счупени и развалени машини.

При пътуванията в чужбина, нещата стоят по различен начин, защото разузнавателните служби организират всичко предварително: Пилотна група отива месец преди посещението на президента в дадена страна и започва инспекция на луксозния хотел, на администрацията и хората, които работят в него. Стаите се изследват от гледна точка на сигурност, баните се изследват за опасност от биологично замърсяване.

Седмица преди да пристигне президентът, хотелът става Кремъл. Всички стаи в хотела са запазени и запечатани. Изграден е специален асансьор за нуждите на президента.

Стаята, в която ще отседне Путин, е запечатана, никой няма достъп до нея. Хотелското оборудване и тоалетни са заменени. На тяхно място са сложени нови - одобрени от екипа по специален надзор. Свежи плодове са доставени от Кремъл в специални опаковки, които не позволяват каквото и да е замърсяване.

Междувременно всичко, от което има нужда президентът, пристига със самолет: руски готвачи, руски персонал за почистване, руски сервитьори и 2 тона храна. Времето, което ще изкара там е само една нощ.

По заповед на службите за сигурност на президента не може да бъдат сервирани млечни продукти. Когато Путин е на посещение, не може да му бъде сервирана храна, дори когато домакините са държавни глави или министър-председатели.

На руските посолства редовно се налага да обясняват, че държавният им глава не може да консумира храна, която не е проучена и одобрена от Кремъл.

Около въпросните мерки има известна неяснота. Дали президентът не страда от непоносимост към лактоза? По-скоро Путин е обхванат от параноя, че някой ще го отрови. Заедно с делегацията по посещенията, в чужбина се изпращат и хранителните продукти, съхранявани в специални кутии. По-късно готвачи, одобрени от всички служби за сигурност на Русия, ще се погрижат да сготвят блюдата за държавния глава, докато той е на посещение. Президентът отказва дори да докосне чуждестранна храна.

Президентът се държи така, сякаш е направен от бронз и блести. Сякаш знае, че хората потръпват, когато погледите им се срещнат с неговия. Той е обкръжен от тишина. Гласовете на големи мъже се променят, щом разговарят с Путин. Лицата им заемат тържествена гримаса и остават почти вцепенени. Често гледат надолу: притеснени, от нерви или са нащрек.

"Той не говори", споделя преводачът на Путин: "Не смята, че е нужно да се усмихва. Не обича да се разхожда, не пие. По всяко време около него се въртят поне десетима души. Не може да се приближиш на по-малко от три метра до него, защото постоянно го пазят стриктно."

"Когато Путин е в стаята, останалите политици шепнат. Стоят много внимателно. Никой не е достатъчно близък с него, за да си позволи да се шегува. Веднъж, докато бяхме домакини, аз обявих на всеослушание с висок глас, че гостите трябва да се изместят в другата зала. Бях сепнат от действията на един министър, който ме хвана за ръка и изсъска: "Тихо, той е тук!"

Президентът няма време да мисли. Прехвърча от златна стая в златна стая в безкрайна поредица от церемониални чествания.

Формалностите го дразнят. Той мисли съвсем малко на своя глава. Речите му са написани предварително, позициите и изказванията му са обмислени предварително.

Министрите му пътуват с него. Много малко от тях са достатъчно близки с президента, за да се обръщат към него директно, а на още по-малко е позволено да се шегуват в негово присъствие. Но той не се интересува от тях и в първия удобен момент се оттегля в собствената си стая. Защото вече е виждал всичко, което те могат да му предложат.

Министрите обичат да имитират жестовете на президента. Но за разлика от него те се смеят и пият през нощта. Сенчестите им лица стават подпухнали, те се отпускат и стават словоохотливи. Но президентът го няма.

"Той изглежда безчувствен, сякаш нищо не го трогва. Сякаш не разбира какво се случва край него. Сякаш обръща съвсем малко внимание на хората, които го заобикалят. Все едно е захабен, износен. Той е прекарал толкова дълги години, живеейки сякаш е икона, че вече е отвикнал да общува. Не е свикнал с нещата, които не зависят напълно от него. Той е изолиран, сякаш е в капан", казва преводачът на Путин и продължава: "Впечатлението, което придобива човек, е, че Путин би бил много щастлив да се оттегли от политиката. Но той знае, че Русия може да се управлява само по феодален начин. И в момента, в който изпусне ситуацията, всичко ще се срине, а той ще отиде в затвора и Москва ще пламне, както пламна Киев."

Някои съветници твърдят, че са го чували да говори откровено. Един си спомни как в една лятна вечер Путин заговорил искрено за съдбата на Русия. Той попитал обкръжението си кои според тях са най-големите предатели в историята на Русия.

Но не изчакал отговор: "Най-големите предатели в нашата история са онези страхливец, който се отказа от властта - Николай II, и Михаил Горбачов, който позволи властта да бъде завзета от истерици и луди."

В присъствието на съветниците си президентът се заклел никога да не стори същото.

Американското посолство в София пусна платена реклама, че опълченците са свалили самолета в Украйна

Американското посолство в София пусна платена реклама във Фейсбук, с която обяснява

траекторията на ракетата, която според американците е свалила малайзийския „Боинг".

Не е ясно дали от посолството, осъзнават, че всеки потребител, до който достига съобщението вижда, че на поста пише „реклама".

За администраторите на страницата на посолството този надпис е невидим.

„Фейсбук" обаче е коректен спрямо закона. Затова посочва на потребителите си изрично за кой пост е било платено. Остава загадка защо Американското посолство плаща пари за подобни постове.

Какво точно рекламира?

Видно е, че страницата на посолството е много малка и няма достатъчен обхват. Едва 21 хиляди фена харесват страницата на посолството. С допълнително заплащане обаче поста достига до многократно повече хора.

В рекламния пост от посолството на САЩ обясняват, че най-вероятно проруските опълченци са свалили самолета и отхвърлят сериозните съмнения, че това е дело на украинците.

На тази дата: 26.7.811г. е битката при Върбишкия проход

На 26 юли 811 година се състои битката при Върбишкия проход между българските войски,

водени от хан Крум и Византийската империя.

В периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р.Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и впоследствие той  ги присъединява към своята държава.. През 809 г. ханските войски завземат ключовата византийска крепост Сердика.  Отговорът на Константинопол не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник  започва  поход срещу Плиска, столицата на българските ханове.

Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“. Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите три дни Никифор достига и обсажда Плиска.

Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст..

Крум повторно се обърнал към императора със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром“, като искал по този начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.

Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол  като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен,  както от отказа на императора да сключи мир така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, се отчаял. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.

В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой,  освен императорът , загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките си  завоевания на запад, заедно със Сердика,и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Българският хан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 години по-рано, в цялата хилядолетна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI  също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на Константинопол през 1453, когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро и с гордост карал князе да пият.“

Славната победа окуражила Крум, който почнал да се приготвя за възвръщане на  предишното положение на България като първа сила в тази част на света.

Вицове, юли 2014г.

СмЕх

10 признака, по които можете да познаете, че един филм е американски

1. Броят на спасените хора трябва да е между 2 и 6 милиона.

2. Преди да гръмне героя, престъпникът няколко минути му чете „конско”, за да има време героят да измисли нещо и да се спаси.

3. Пистолетите с шест патрона стрелят между 30 и 40 пъти с едно зареждане.

4. Когато престъпникът влезе в дома на жертвата, тя обикновено взема душ пред полупрозрачна завеса.

5. След 15 години брачен живот съпрузите продължават страстно да се целуват през пет минути.

6. Злодеят има такъв гаден вид, че може да бъде арестуван само заради физиономията си.

7. В опасен за героя момент до него все се намира някакъв вентил, така че да изпусне пара в лицето на гадняра.

8. Героите обезвреждат бомбите точно, когато таймерът им показва 00:01.

9. Кокаинът се превозва в партиди по 50 тона.

10. Влизайки в лагера на врага, героят се придвижва само с прибежки и припълзявания.

***

- Мамо, мамоооо виж - аз

съм еднорог..

- Божеее! Стаматеее,

веднага си обуй гащите!!!

***

- Алоо, телевизията ли е ? Предаването " С гъза към селото" ?

- Не ! Предаването е " С лице към града" !

- Е, към селото с какво сте обърнати ?

***

- Тази рокля прави ли ме дебела?

- Не, но тялото ти я прави тясна!

***

Това във вазата е пепел от моя мъж ...

-Ох,не знаех,че е умрял....

-Ма....не е умрял само го мързи да вземе пепелник...

***

Всяка сутрин нови вицове

Днес се навършват 34 години от смъртта на Висоцки! Видео

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му
е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.

Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.

Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.

Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.

Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“

Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.

Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.

Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.

За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.

Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.

И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.

Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.

Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.

Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.

Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

 Превод на песента от руски: Румен Леонидов

ВИДЕО

Лекари разпънаха палатка пред сливенската болница

Лекарите от сливенската болница разпънаха палатков лагер пред лечебното заведение. Там

през следващите две седмици медиците ще обясняват на обществото защо е недоволно от здравните грижи.

Авторът на идеята д-р Николай Иванов се отправя към палатката до входа на болницата след нощно дежурство. Той е анестезиолог с дългогодишна практика и ръководител на екип по донорство, спасил е стотици човешки животи, а сега призовава политиците да спасят здравеопазването.

„Основното послание е към тях е да се вземат в ръце, второто послание е към обществото - да разберем, че обществото, обединено като такова, можем да постигнем повече”, смята анестезиологът.

Цитат на денят! Бареков:„Аз съм най-високопоставеният български политик в Европа“

„Няма как да олекна като политик, защото в момента аз съм най-високопоставеният

парламентарно представен български политик в Европа. Аз не знам председател на третата по големина група.“

Това заяви пред БНР председателят на „България без цензура“ Николай Бареков в отговор на въпроса дали няма да олекне като политик, ако продължава да сипе обвинения без доказателства.

Той не пропусне да се похвали:

„Една партия може да съществува, само ако има кауза или силен лидер. 100 млн. да ми даде Цветан Василев или Делян Пеевски, ако аз не съм харизматичен лидер, ако хората не ми вярват, нямаше да получа 11 % на европейските избори.“