Путин за новите санкции

Новите санкции могат могат да означават срив на мирния процес в Украйна. С такъв

заплашителен намек към Европейския съюз (ЕС) и САЩ се обърна в разговор с журналисти президентът на Руската федерация (РФ) Владимир Путин по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в столицата на Таджикистан Душанбе.

Скандалния остър коментар на руския държавен глава цитира вестник „Коммерсантъ“, според който става дума за „пик на световната политика“. Според изданието, след „вялата“ среща на върха, Путин изведнъж говори цели два часа насаме с президента на Иран Хасан Роухани, след което го изпраща до колата и веднага се насочва към журналисти.

Путин отказа да разбере защо Западът активира нов пакет санкции, след като неговият план от седем точки за деескалиране на ситуацията в Донецка и Луганска област „проработи“.„Що касае санкциите, които бяха въведени, това беше странничко на този като цяло странен фон“, заяви Путин.

Парадокласно, но руският президент има „любима“ санкция на ЕС и САЩ, която касае забраната за влизане на териториите им от страна на руски чиновници и законодатели. Според него е добре за чиновниците и депутатите от РФ да се съсредоточат повече на срещите с народа и своите избиратели, а не „да си топлят шкембета по чуждестранни курорти“. „Аз приветствам това! По-малко ще пътуват длъжностните ни лица, а ще се занимават с текущите дела. Същото касае и депутатите на Държавната дума - те трябва по-често да се срещат с избирателите“, отсече Путин.

След това обаче на него му беше достатъчно едно име от „черния списък“ на ЕС. „Напразно наградиха със санкция премиера на Луганска народна република. По молба на европейски преговорчици, в преговорите за мирно уреждане на конфликта вземаше участие премиерът на ЛНР и бе подложен на санкции. Това какво е, опит да се срине мирният процес?“, удари „челно“ Путин, защитавайки подконтролното ръководство на сепаратистите.

„Може би, на някой не му харесва, че процесът тrъгна по мирния сценарий?“, изведнъж продължи с „контраатаката“ Владимир Путин. „Предприемат се стъпки, които де факто са насочени към срив на мирния процес! Защо?!“, възмути се руският президент.

Според него, може би, „Украйна в тази ситуация не интересува никой“ и е „използвана“ от организациите като Североатлантическия алианс. „Може би, на някой му трябва инструмент за разклащане на международните отношения? Украйна е използвана като заложник...Някои участници на международните отношения, може би, желаят да реанимират НАТО...“

„Може би, не толкова като военна организация, а и като ключов източник за натиск на Съединените щати върху своите сателити?! Да поплаши някой с външна заплаха?“, развика се на Запада Путин.

Според него правителството на Дмитрий Медведев „трябва да помисли върху новите (контра) санкции, които ако се прилагат, то само за това да си създадем по-добри условия за самите нас“. „Ако говорим за продоволствието, то минуси имаше, но те са минимални...“, каза той за ефекта от ембаргото на селскостопанската и хранителна продукция от ЕС и САЩ.

„Но повече нашият отговор ще се използва за развитието на селското стопанство, за да освободим пазар от западните производители, които добре си заеха нашия пазар, а в същото време се ползват от подкрепа, със субсидиране в доста по-големи обеми от нашите производители на стоки...“, каза Путин.

Къща над пропаст

Австралийската компания „Modscape“ специализирана в изграждането на болници направи потресаващ проект на 5-етажна къща надвиснала над пропаст.

Пророчествата на Солженицин за Новорусия

Веднага след като баварският политик Петер Гаувайлер занесе в Москва писмо на великия

писател Солженицин от 1991 г., в което се обявява за присъединяването на Новорусия - източните райони на днешна Украйна, към Русия, открихме още негови пророчества по същато тема. Предлагам ви материал публикуван в Дойче веле на 3 април тази година.

Александър Солженицин, руският пророк и моралист, със сигурност би проявил разбиране за осъществената от Путин анексия на Крим, пише Керстин Холм на страниците на "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Вечният дисидент и патриот не би окачествил това действие като неоимпериалистически акт, а по-скоро като "консолидация на изконното", тоест - сливане на територии, които така или иначе са едно цяло.

Солженицин е всъщност изолационист - той смята, че народът му е "исторически преуморен", поради което е твърдо против разхитителните ангажименти в Северен Кавказ, например. Той определя съдбовните региони Кавказ и Централна Азия като "мекото шкембе" на Русия, в което страната лесно може да си докара "сериозно хронично заболяване". Но традиционните руски заселнически земи - от Северен Казахстан през Източна и Южна Украйна до Одеса - Солженицин разглежда като легитимни руски територии, в които болшевишките авантюристи произволно са прокарали нови граници, за да повишат поносимостта към Съветския съюз у елитите в новите републики. Нещо повече - Солженицин разглежда Крим като "естествена южна граница на Русия", пише в тази връзка и "Нойе Цюрхер цайтунг".

Моделът на Солженицин

Политическо-моралисткото завещание на Солженицин се състои в това, че той, особено в последните години от живота си, обявява "опазването" на сливащия се народ като най-важната държавническа цел на Русия. Преследваният от КГБ хронист на ГУЛАГ е консервативен, което се дължи на изживените от него лични катастрофи. Носталгията по царизма му е чужда, отношението му към политиците е несантиментално. Той смята последния цар Николай II за особено некомпетентен, поради което е на мнение, че идеализирането му като мъченик е най-малкото нередно и кичозно. Държавниците, както подчертава Солженицин многократно, трябва да бъдат оценявани по тяхната политическа дейност, а не според личността им. Залезът на царската империя е според него катастрофа "само" поради факта, че бликналата покрай този процес революционна енергия погубва току-що зародилите се структури на местното самоуправление. А именно то - според Солженицин, е един от най-важните елементи на истинската демокрация.

Начинът на мислене на Солженицин може да бъде разбран само от този, който гледа на света не като на шахматна дъска, а като на кълбо от проблеми, от което кълбо разумният човек подбира най-малкото зло, за да предотврати най-голямото. Отраженията на пазарната икономика, които карат незрелите му сънародници да тичат след "златния милиард", са според писателя разрушителни. Солженицин застъпва тази теза чак до смъртта си през 2008 година.

Русия е бедна империя. Там масово благосъстояние не може да има - най-малкото заради свръхголемината на тази страна. Солженицин, за когото благото на човечеството зависи изцяло от способността му да се самоограничава, никога не е криел, че не вижда нищо благословено в гръмко проповядваните от Запада човешки права, при положение, че спазването и гарантирането им води паралелно и до разтоварване от задължения. Либералната идеология, която кара хората да вярват, че имат правото да се обогатяват, води в руския контекст до нещо фатално: клептокрацията на онези, които се отличават със способността да се налагат.

Солженицин не отхвърля и насилието, ако чрез него може да се предотврати анархията и саморазрушението на обществото. Негов любим герой е министър-председателят на последния цар - Пьотр Столипин, който системно насърчава самоинициативата на селяните и същевременно разпорежда обесването на хиляди революционери. В негова чест бесилката се сдобива с ново име - наричат я "столипинска вратовръзка".

Солженицин не е привърженик на западната система, в рамките на която отделният човек явно може да прави каквото му харесва. Той предпочита модела, при който е налице ясно и справедливо разпределение на свободите и задълженията. Затова и през 2006-та Солженицин застава на страната на руския патриарх Кирил, който подлага на критики западната култура с аргумента, че съблюдаването на правата и желанията на отделния човек не бива да вреди нито на родината, нито на религиозните или националните чувства на останалите.

Солженицин и аскетизмът

Солженицин е праруски патриот и поради това, че определя аскетичния начин на живот, на който са обречени повечето руснаци, като един вид достойно за подражание свойство. Той е щастлив, че сънародниците му не са част от "златния милиард" и съответно отричат западния секуларизъм. В това отношение Солженицин играе ролята на поддръжник на църквата, макар да критикува нейните потиснически структури и да не си прави никакви илюзии по отношение на корупционните ѝ проблеми.

Солженицин, който прекарва няколко години в лагери за принудителен труд, а впоследствие е лишен от гражданство и живее 17 години в Америка, е убеден, че западната цивилизация и най-вече НАТО затягат все повече примката около Русия. В неговите очи това представлява заплаха и за християнската цивилизация, чийто смисъл той вижда в способността за самоограничение. В същото време писателят предрича, че вследствие на "свиването" на руското население в недалечно бъдеще културата на страната може да добие главно ислямски или дори китайски облик. Солженицин приветства политиката на Путин за сближаване с мюсюлманския свят и с Китай и я определя като далновидна. Може би именно затова възпитаникът на КГБ Путин прощава на Солженицин всички негови изказвания, в които той си позволява да клейми новата власт на тайните служби като човеконенавистна и пагубна.

11 годишния Джеймс Лайнингър - най-документирания случай на Прераждане! Видео

Джеймс Лайнингър изглежда и се държи като другите 11 годишни деца, но под палавия му

характер лежи една дълбока душа. Той си спомня в детайли предишното си семейство, Втората Световна война, колегите си от Еър Форс (военновъздушните сили на САЩ), детайли от улучването и свалянето на самолета му.

Той е обявен за най-документирания случай на прераждане за всички времена.

Това малко момче е способно да разкаже над 50 спомена от "живота на някой друг", а друг би казал -- неговия собствен живот преди този. Семейството на пилота от Втората Световна война вярва, че това е техния прероден брат, основавайки се на спомените на детето. Историята на момчето е толкова завладяваща, че бива публикувана в книга наречена "Soul Survivor".

В подкрепа на думите на момчето - превод на личния разказ на г-н Уолдън Уелч, известен американски астролог и член на "Фондация Едгар Кейси", във времето, когато е бил помолен да изследва астрологично връзката между пилота от Втората Световна война и 11 годишния Джеймс Лайнингър за да докаже или да обори твърденията за прераждане.

ВИДЕО

Местан при Ердоган в Анкара

Президентът Реджеп Тайип Ердоган прие вчера лидера на ДПС Лютви Местан, съобщиха от

пресофиса на турския държавен глава.

Срещата се е състояла в президентския дворец Чанкая в Анкара.

Пресофисът на Ердоган обаче не уточнява за какво се е говорило на срещата.

На тази дата: 13.9.1651г. Дворцовата стража удушава Кьосем Султан- най-влиятелната жена в историята на Османската империя

На 13 септември 1651 г. стражата в султанския дворец в Истанбул удушава с въже Кьосем

Султан – най-влиятелната жена в историята на Османската империя, която управлява самостоятелно два пъти: от 1623 до 1632 г. и от 1648 до 1651 г. като Валиде султан на синовете си Мурад IV и Ибрахим I и на внука си Мехмед ІV.

Най-влиятелната жена в Османската империя

Кьосем е родена около 1582 (или 1589) г. с името Анастасия на островТинос, дъщеря е на гръцки или български християнски свещеник. Попаднала в харема на султан Ахмед I, тя става негова любима наложница. След смъртта му през 1617 г., Кьосем е преместена в Стария дворец, където са пращани жените на покойните султани.

През 1623 г. обаче Кьосем се завръща като валиде султан на сина си Мурад IV (1623-1640). Поради непълнолетието му Кьосем валиде султан започва и да управлява самостоятелно като негов единствен регент до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя.

През по-голямата част от властването на Мурад IV Кьосем валиде султан се намесва ефективно в управлението на Османската империя, като лично присъства на заседанията на Дивана дори и след като официално освобождава регентското си място.

Мурад IV, който приживе забранява алкохола, умира през 1640 г. от цироза на черния дроб. След смъртта му на престола се възкачва малоумният му брат Ибрахим I, който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османската империя.

Ибрахим I обаче е убит вследствие на заговор, начело на който застава Главният мюфтия (според едно предание заговорът е извършен в отговор на заповедта на султана всичките му 280 наложници от харема да бъдат издавени).

След убийството на сина й Кьосем изпреварва събитията и провъзгласява за султан внука си Мехмед IV, като го представя пред везирите на Големия Диван с думите:"Ето го! Вижте какво можете да направите с него!". И този път Кьосем се обявява за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлява от 1648 до 1651 г. Според други сведения едновременно с нея е валиде и султанската майка Хатидже Турхан.

Най-голям враг на Кьосем се оказва Хатидже Турхан. Тя заповядва да убият Кьосем, след като разбира, че възнамерява да отстрани Мехмед от престола и да го замени с друг от внуците си.

Малко история за титлата „Валиде”

До първия османски халиф Селим I (1512-1520), който отнел „знамето на пророка" от египетските мамелюци и го отнесъл в Истанбул, титлата носена от майката на владетеля е согдианската титла „хатун", а от Сюлейман Великолепни насетне е въведена за майка му Айше Хафса Султан (кримска татарка) новата титла Валиде султан.

Титлата Валиде султан е еквивалент на западната „кралица-майка” и източната „царица-майка” или по-точно на „императрица-майка”. Позицията на Валиде султан е втората по важност в османската йерархия след тази на самия султан.

Като майка на султана (според ислямската традиция „майчиното право е Божие право") Валиде султан упражнява огромно влияние върху управлението на Османската империя.

През 17-ти век възкачването на редица неспособни или невръстни султани е причина за съсредоточаването на властта в ръцете на Валиде султанката, поради което този период от историята на Османската империя често се нарича „Султанат на жените”.

Насетне като "валидета" се изявяват почти само 22 европейки, като първата е известната Хюррем султан.

Вицове, септември 2014г.

В Япония живеят над 50 000 столетници

СмЕх

Първи закон на лекаря от "Бърза помощ" :Колкото по-късно пристигнеш.....толкова по-точна е диагнозата....

***

Искам да си намеря мъж,който да ми помага в домакинството...и да върши всичко сам!!!

***

Отишли двама сърби на корида в Испания. Както си гледали коридата единият паднал на арената. Бикът го подгонил и той започнал да бяга.

Тогава другият се провикнал от трибуната:

- Брате Зоране, не можеш бега толкова бръже щото ще добиеш инфаркт!

-А ти що искаш да добием, теле ли?

***

И в района на Фукушима настъпи Есен.

Птиците пожълтяха, дърветата отлетяха на юг...

***

СЪОБЩЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Скъпи родители обръщайте повече внимание на децата си през почивните дни

В понеделник сутрин си викат НАЗДРАВЕ с чая

***

- Скъпи, нали очите ми са сини като небето?

- Ъхъ...

- И устните ми са алени като рози?

- Ъхъ...

- Колко обичам когато ми говориш такива нежни, поетични неща!

***

Ако съпругът ви хърка шумно, бавно завъртете главата му, докато щракне

***

Всяка сутрин нови вицове

Едуард Сноудън разкри голяма тайна на НАСА! Слънчеви експлозии ще убият милиони!

Ще оцелее само елитът

Разкрита е голямата тайна, която ЦРУ крие 14 години. След серия слънчеви експлозии с кодово име „killshot“ съвсем скоро ще измрат милиони. Това твърди Едуард Сноудън, цитиран от mkd-news.com. В момента бившият служител на агенцията се намира в Русия.

Документите, обявени oт бившия служител на ЦРУ, твърдят, че още преди 14 години неговите колеги знаели, че природните катаклизми са неизбежни. Като част от работата били възложени няколко проекта на НАСА, които доказали, че ужасяващите слънчеви експлозии ще предизвикат срив на електрониката, ще настъпи недостиг на вода и храна, а достъп до природните ресурси ще имат само държавите от елита, които ще могат да преживеят всичко. Благодарение на специални обекти и техника, създадена по времето на Студената война, "богоизбраните" щели да са способни да издържат дори ядрена атака.

Над 4000 заявления за гласуване от Турция са подадени от един IP – адрес

ЦИК установи, че много от заявленията за гласуване, подадени от Турция, са изпратени от

един и същи ай пи адрес.

Съмнителните заявления са над 4000, колкото са необходими за откриването на 100 секции. Засечени са два случая, при които 1000 заявления са с един и същи ай пи номер, както и други 10 случая, в които с идентичен номер са над 100 заявления. Данните породиха съмнения, че документите са пуснати от един и същ компютър.

Случаят предизвика бурни дебати сред членовете на ЦИК. Във вторник вечерта те проведоха среща с компютърните специалисти на „Информационно обслужване“, фирмата, която ще обработва протоколите от предстоящите парламентарни избори. Според експертите повторението на адреси не е необичайно, тъй като една фирма може да обслужва много населени места и всички те да са с един и същ ай пи номер. Те са на мнение, че трудно може да се установи по безспорен начин дали става дума за един и същ компютър.

Според разпоредбите на Изборния кодекс заявлението за гласуване извън страната трябва да е подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на България в съответната държава. Другата възможност е чрез електронно заявление през интернет страницата на ЦИК.

Членът на ЦИК Ивайло Ивков от квотата на Синята коалиция предложи да се изпрати писмо до Комисията за защита на личните данни, която да поиска проверка по случая от ДАНС и прокуратурата. Подкрепиха го само представителите на ГЕРБ.

Хората на БСП и ДПС в комисията са на мнение, че няма основание за подобни действия, като се позоваха на мнението на IT специалистите от „Информационно обслужване“. Тезата им е, че щом нещо не е изрично забранено, то не подлежи на ограничения, какъвто е случаят с подаването на заявления от един и същ ай пи адрес. Кодексът не съдържа такава забрана. В крайна сметка ЦИК отхвърли предложението за допълнителна проверка по случая и реши да не публикува информацията на сайта си.

На тази дата: 12.9.1943г. се провежда „Операция Дъб”, в която освобождават Мусолини

12.9.1943 г. проведена е „Операция Дъб”, в която намиращият се под стража италиански

диктатор Бенито Мусолини е освободен. Немски парашутисти-десантчици начело с оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени се приземяват в района на планинския връх Гран Сассо, североизточно от Рим, и щурмуват хотел „Кампо Императоре”, където се намира сваления от власт и арестуван Мусолини.

Диктаторът е освободен само за четири минути без нито един изстрел. Успехът на операцията носи световна слава на Скорцени и орден Рицарски кръст.Задачата по изпълнение на мисията е поставена лично от Адолф Хитлер, който силно желае да освободи най-близкия си съюзник. Фюрерът възлага задачата на командващия парашутно-десантните войски генерал-полковник Курт Щудент, а изпълнението е поверено на най-видния диверсант на Райха Ото Скорцени.

Хитлер не случайно одобрява избора на Ото Скорцени - той също е от австрийски произход, атлетичен и висок като истински ариец, с 14 рани от дуели с шпаги от студентските години, притежаващ бистър и жив ум, хитър, смел и добре подкован идеологически. Девизът му е операциите да се провеждат с минимум сили, минимум загуби и максимум резултат.

Първоначално откриването на мястото, където е скрит Мусолини, е затруднено. Първият получен сигнал е от любовно писмо на войник до любимата си от остров Понца. Срочното проучване сочи, че е преместен на остров Магдалена, близо до източния бряг на Сардиния. Скорцени мълниеносно пристига там, маскиран като моряк. Преструвайки се, че е пиян, той се обзалага, че Мусолини е мъртъв и така един готвач, спечелвайки баса, показва къде се намира той.

Хитлер вярва на информацията, подадена от Скорцени и отменя навлизането на войски на остров Елба, където се е предполагало, че се намира Мусолини. Фюрерът дава пълни права на Скорцени да действа и му заявява, че при провал няма да може да го защити, тъй като Германия и Италия официално са съюзници.

Междувременно става ясно, че Мусолини отново е преместен и търсенето продължава.

Получава се шифрована информация за засилена охрана в подножието на връх Гран Сасо. Уточнява се мястото - новопостроеният хотел „Кампо Императоре”. До там може да се стигне единствено с лифт. Мястото е трудно достъпно и лесно за отбрана.

На 8 септември в полунощ националното италианско радио съобщава, че Италия е капитулирала пред съюзниците и Германия започва бойни действия срещу нея. Това променя ситуацията, тъй като охраната на Мусолини ще посрещне командосите на Скорцени като врагове. Независимо от това операцията започва на 12 септември 1943 г. с 12 безмоторни самолета. В същото време се провежда земен десант със задача да се придвижат с лифта и овладеят положението - убити са двама души, обслужващи лифта. Мусолини е откаран отначало в Рим, след това е прехвърлен в Берлин.