Бойко празнува обрязване в община Венец

Огромен събор с конни надбягвания и народни борби за обрязването на двамата си внуци Берту и Симар организира общинският лидер на ДПС във Венец и председател на местния парламент в община Венец Бейзат Яхя. Специален личен гост за събитието беше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

За честванията сияещият дядо беше организирал конни кушии и народни борби с общ награден фонд близо 23 хиляди лева. Най-голямата награда беше в петата гара, където победителят получи 1000 лева и 500-килограмово теле. Одушевената награда връчи лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Между кушиите и борбите семейство Яхя бяха ангажирали да развлича гостите популярната певица Преслава. Бойко Борисов не е тук в политическо, а в лично качество, коментираха организаторите. Освен него на трибуната можеше да се видят още областният председател на ДПС Нуредин Исмаил, водачът на листата на ГЕРБ Любомир Христов и шефът на "Лукойл" Валентин Златев.

"Ислямска държава" обезглавиха и британец

Бойци от „Ислямска държава“ са разпространили в интернет видеоклип, на който се вижда предполагаемото обезглавяване на британеца Дейвид Хейнс. Четиридесет и четири годишният Хейнс от Пърт, Шотландия, бе отвлечен миналата година, докато работеше за френска хуманитарна агенция.

Автентичността на видеото не е потвърдена, но то наподобява клиповете с убийствата на двама американски журналисти, посочва Ройтерс.

Клипът започва с текст: „Послание за съюзниците на Америка“ и кадри как Камерън говори за сътрудничество с иракското правителство и кюрдските милиции в борбата им с „Ислямската държава“. После маскиран мъж казва с британски акцент, че този британец ще плати цената за обещанието на Камерън.

Облеченият в оранжев комбинезон Хейнс е коленичил пред него, след което главата му бива отсечена. Накрая маскираният ислямист показва друг заложник и се заканва, че и той ще бъде екзекутиран, ако Лондон продължи да подкрепя борбата срещу „Ислямската държава“.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че убийството на хуманитарния служител Дейвид Хейнс от Пърт, Шотландия, е акт на крайно зло и се зарече извършителите да бъдат изправени пред правосъдието, когато и да стане това.

„Това е покъртително убийство на невинен хуманитарен работник. Това е акт на чистото зло. Сърцето ми е със семейството на Дейвид Хейнс, което прояви изключителна смелост и твърдост по време на това изпитание“, са казва в изявлението на Даунинг стрийт. „Ще направим всичко по силите си, за да залови тези убийци и да ги изправим пред правосъдието, колкото и време да отнеме това“, заявява Камерън.

Президентът на САЩ Барак Обама категорично осъди радикалната групировка „Ислямска държава“ заради „варварското убийство“ на британеца Дейвид Хейнс, предадоха осведомителните агенции. Той обеща САЩ да сътрудничат на Великобритания за откриването на убийците и изправянето им пред правосъдието.

Обама добавя, че САЩ се работят с Обединеното кралство и „широка коалиция от държави от региона и света“ за „изправянето пред правосъдието на извършителите на този отвратителен акт и за обезсилването и унищожаването на тази заплаха за нашите страни, региона и света“.

Групировката „Ислямска държава“ вече екзекутира два журналисти от САЩ – Джеймс Фоли и Стивън Сотлоф.

Есен

Избор на председател на Реформаторският блок няма да има

В навечерието на утрешния конгрес за избор на лидер на формацията "Движение България на

гражданите" (ДБГ) на Меглена Кунева и СДС поискаха отлагане за след вота на 5 октомври.

В обща декларация  СДС и ДБГ заявяват, че конгресът е на практика само за избор на председател на блока и "ще доведе единствено до конфликти и в последствие по-слаби резултати на вота”.

"В така създалата се ситуация, изборът на когото и да било, би довел само до демотивация на голяма част на членовете и симпатизантите на партиите в блока", пише в документа, който е качен на интернет страниците на двете партии.

Двете партии заявяват още:

СДС и ДБГ ще участват в изборни процедури в рамките на блока при ясни правила, регламентирани правомощия на изборните длъжности и гарантиран контрол от съответните колективни органи. До днес, ден преди насрочения форум, нито едно от тези условия не е изпълнено. Провеждането на този форум е в противоречие с демократичните политически принципи и правила и обслужва единствено интересите на ГЕРБ”, се посочва в декларацията.

Въпреки това СДС и ДБГ обявяват, че ”безусловно подкрепят коалиция Реформаторски блок и с всички сили ще се борят за постигане на добри резултати на извънредните парламентарни избори”. Конгресът обаче трябвало "да се отложи за 10 ноември, когато се отбелязват 25 години демокрация в България, за да потвърдим единството на Реформаторския блок и да вземем отговорни решения за бъдещото на блока и страната".

През цялата седмица от ДБГ идваха сигнали, че Куневата партия ще бойкотира конгреса. Сменяха се само аргументите "защо". Първата версия беше, че на утрешния Кръстовден такива решения не трябвало да се вземат, а сега дойде общата декларация със СДС. Истината е, че двете партии много се страхуват заради все по-силните позиции на ДСБ в блока и лично на Радан Кънев.

"Избор на председател на Реформаторския блок няма да има. Няма и драми - защитата на интереса на българските граждани е далеч по-важна от формалностите." Това заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев във фейсбук.

Според Кънев лидерството е в това да дадеш на хората алтернатива за добро управление, а не единно партийно ръководство.

"Дебатите в кампанията доказаха, че българските граждани разпознават и алтернативата, и нейният лидерски потенциал за промяна", заяви още той.

Лидерът на ДСБ добави, че никога не би рискувал надеждите за промяна в името на преходни постове.

На тази дата: Празнуваме Кръстовден

На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на който Спасителят понесъл страдания заради спасението на хората и го превърнал в оръдие да победи греха и смъртта.

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, кръстното дърво се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Така на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници. След време на Голгота по заповед на император Адриан построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.

Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси, но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти срещу византийците и скитите. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме.

Намирането на Кръста на Голгота (празнува се на 14 септември)

През 326 г. царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. Тя обиколила Светите места, очистила ги от скверните идоли и открила за поклонение мощите на много светци.

Тогава патриарх на Йерусалим е Макарий, който посрещнал царицата с подобаваща чест. Тя повикала всички юдеи от светия град и започнала да ги разпитва, като искала да й покажат мястото, където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказвали да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплашила с мъчения и смърт.

Довели при нея един стар мъж на име Иуда и й казали: "Той може да ти покаже мястото, което търсиш". След като Иуда е дълго разпитван и отказвал да открие тайната, царицата заповядала да го хвърлят в дълбок ров. Като прекарал там известно време, той обещал да каже къде е скрит Христовият Кръст. Извели го от рова и отишли с него на едно място, където се издигал висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочил, че е скрит Господният Кръст.

Царица Елена заповядала веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помолил на посоченото място, неочаквано се разнесло силно благоухание и веднага след това на изток се открили Гроба Господен и Голгота. Близо до тях били намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.

Всички недоумявали кой е Христовият Кръст. Случило се обаче по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнали да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложили върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръснал и се изправил жив. Царицата с радост поела Честния Кръст, поклонила му се и го целунала, а с нея и целият царски синклит, който я придружавал.

Мнозина не могли да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнали да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачил на едно високо място, издигнал нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викал "Господи помилуй".

Тогава старият Иуда, който посочил мястото, заедно с множество евреи повярвал в Христа и се покръстил, като взел името Кириак. По-късно той станал Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострадал мъченически за Христа.

Така започнало да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взела със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповядала да поставят в сребърен ковчег и да го предала на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.

А от взетите големи гвоздеи един е хвърлен от царица Елена в Егейско море, за да утихне морското вълнение, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигнала силна буря. Вторият гвоздей цар Константин заповядал да вковат в шлема му, третият е прикован към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: "В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя" Четвъртият гвоздей св. царица Елена предала за съхранение на най-близките царски съветници.

Връщането на животворящия Кръст от персийски плен

При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладял цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзел Йерусалим, като избил мнозина християни. Хозрой заграбил много църковни утвари и скъпоценности, като дръзнал да вземе и това многоценно съкровище - Животворящия Кръст Господен, и да го отнесе в Персия.

След като умрял император Фока, на престола се възкачил Ираклий. Той се опитвал да победи Хозрой, но сам е побеждаван много пъти от него и молил за мир, ала не го получавал. Тогава започнал да търси помощ от Бога, като заповядал на всички да бодърстват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от страшния враг. Самият царят също постел и се молел със сълзи на очи.

След това той събрал цялата си войска и въоръжен със силата на св. Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгнал на война срещу персите и победил Хозрой. Той воювал на персийска земя седем години.

Най-сетне персийският цар, който не могъл да се противи повече на силата на гръцката войска, избягал от страната си и като преминал отвъд р.Тигър, направил своя по-малък син Медарс владетел на царството. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, убил баща си и брат си. След това станал владетел на персийското царство.

Сироес изпратил с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да опустошава земята му. Тогава Ираклий сключил мир с персийския цар и върнал от Персия заграбения Животворящ Кръст Господен, който вече 14 години се намирал в плен у персийците.

Когато стигнал до Йерусалим, царят възложил Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място - облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни, на главата си с царска корона. Тогава се случило чудо: пред вратите, които воят към Голгота, царят неочаквано спрял и не могъл да пристъпи напред, възпиран от Божията сила. Всички останали поразени от станалото.

Йерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървял редом с него. И като вдигнал очи, изведнъж той видял пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречвал пътя и казвал: "Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!"

Като видял и чул това, патриархът се обърна към императора и му казал: "Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, погинал заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му."

Тогава царят снел от себе си багреницата и короната, облякъл се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесъл Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го поставил в св. храм, на мястото, отдето го взел персийският цар Хозрой.

Вицове, септември 2014г.

Скакалец в метрото

СмЕх

Както си пикая до един блок и отгоре някой простак си изхвърли боклука!

E, нема да се оправи тая държава!

***

Мъж е пред болницата,в която жена му току що родила и се провиква:

-Станке,момче ли е ?

-Не!

-Ами кво е???

***

Любопитен факт: хората, които са си направили селфи с книга, са сто пъти повече от хората, които тази година са си купили

***

90% от жените харесват мъжете с бели iPhone-и, но 90% от мъжете с бели iPhone-и не харесват жени.

***

Остъкленият балкон като символ на благосъстояние.

***

Когато индийската девойка е съгласна, то червената точка на челото й става зелена...

***

- Имам проблем с алкохола.

- Така ли, какъв?

- Свърши.

***

Всяка сутрин нови вицове

Путин за новите санкции

Новите санкции могат могат да означават срив на мирния процес в Украйна. С такъв

заплашителен намек към Европейския съюз (ЕС) и САЩ се обърна в разговор с журналисти президентът на Руската федерация (РФ) Владимир Путин по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в столицата на Таджикистан Душанбе.

Скандалния остър коментар на руския държавен глава цитира вестник „Коммерсантъ“, според който става дума за „пик на световната политика“. Според изданието, след „вялата“ среща на върха, Путин изведнъж говори цели два часа насаме с президента на Иран Хасан Роухани, след което го изпраща до колата и веднага се насочва към журналисти.

Путин отказа да разбере защо Западът активира нов пакет санкции, след като неговият план от седем точки за деескалиране на ситуацията в Донецка и Луганска област „проработи“.„Що касае санкциите, които бяха въведени, това беше странничко на този като цяло странен фон“, заяви Путин.

Парадокласно, но руският президент има „любима“ санкция на ЕС и САЩ, която касае забраната за влизане на териториите им от страна на руски чиновници и законодатели. Според него е добре за чиновниците и депутатите от РФ да се съсредоточат повече на срещите с народа и своите избиратели, а не „да си топлят шкембета по чуждестранни курорти“. „Аз приветствам това! По-малко ще пътуват длъжностните ни лица, а ще се занимават с текущите дела. Същото касае и депутатите на Държавната дума - те трябва по-често да се срещат с избирателите“, отсече Путин.

След това обаче на него му беше достатъчно едно име от „черния списък“ на ЕС. „Напразно наградиха със санкция премиера на Луганска народна република. По молба на европейски преговорчици, в преговорите за мирно уреждане на конфликта вземаше участие премиерът на ЛНР и бе подложен на санкции. Това какво е, опит да се срине мирният процес?“, удари „челно“ Путин, защитавайки подконтролното ръководство на сепаратистите.

„Може би, на някой не му харесва, че процесът тrъгна по мирния сценарий?“, изведнъж продължи с „контраатаката“ Владимир Путин. „Предприемат се стъпки, които де факто са насочени към срив на мирния процес! Защо?!“, възмути се руският президент.

Според него, може би, „Украйна в тази ситуация не интересува никой“ и е „използвана“ от организациите като Североатлантическия алианс. „Може би, на някой му трябва инструмент за разклащане на международните отношения? Украйна е използвана като заложник...Някои участници на международните отношения, може би, желаят да реанимират НАТО...“

„Може би, не толкова като военна организация, а и като ключов източник за натиск на Съединените щати върху своите сателити?! Да поплаши някой с външна заплаха?“, развика се на Запада Путин.

Според него правителството на Дмитрий Медведев „трябва да помисли върху новите (контра) санкции, които ако се прилагат, то само за това да си създадем по-добри условия за самите нас“. „Ако говорим за продоволствието, то минуси имаше, но те са минимални...“, каза той за ефекта от ембаргото на селскостопанската и хранителна продукция от ЕС и САЩ.

„Но повече нашият отговор ще се използва за развитието на селското стопанство, за да освободим пазар от западните производители, които добре си заеха нашия пазар, а в същото време се ползват от подкрепа, със субсидиране в доста по-големи обеми от нашите производители на стоки...“, каза Путин.

Къща над пропаст

Австралийската компания „Modscape“ специализирана в изграждането на болници направи потресаващ проект на 5-етажна къща надвиснала над пропаст.

Пророчествата на Солженицин за Новорусия

Веднага след като баварският политик Петер Гаувайлер занесе в Москва писмо на великия

писател Солженицин от 1991 г., в което се обявява за присъединяването на Новорусия - източните райони на днешна Украйна, към Русия, открихме още негови пророчества по същато тема. Предлагам ви материал публикуван в Дойче веле на 3 април тази година.

Александър Солженицин, руският пророк и моралист, със сигурност би проявил разбиране за осъществената от Путин анексия на Крим, пише Керстин Холм на страниците на "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Вечният дисидент и патриот не би окачествил това действие като неоимпериалистически акт, а по-скоро като "консолидация на изконното", тоест - сливане на територии, които така или иначе са едно цяло.

Солженицин е всъщност изолационист - той смята, че народът му е "исторически преуморен", поради което е твърдо против разхитителните ангажименти в Северен Кавказ, например. Той определя съдбовните региони Кавказ и Централна Азия като "мекото шкембе" на Русия, в което страната лесно може да си докара "сериозно хронично заболяване". Но традиционните руски заселнически земи - от Северен Казахстан през Източна и Южна Украйна до Одеса - Солженицин разглежда като легитимни руски територии, в които болшевишките авантюристи произволно са прокарали нови граници, за да повишат поносимостта към Съветския съюз у елитите в новите републики. Нещо повече - Солженицин разглежда Крим като "естествена южна граница на Русия", пише в тази връзка и "Нойе Цюрхер цайтунг".

Моделът на Солженицин

Политическо-моралисткото завещание на Солженицин се състои в това, че той, особено в последните години от живота си, обявява "опазването" на сливащия се народ като най-важната държавническа цел на Русия. Преследваният от КГБ хронист на ГУЛАГ е консервативен, което се дължи на изживените от него лични катастрофи. Носталгията по царизма му е чужда, отношението му към политиците е несантиментално. Той смята последния цар Николай II за особено некомпетентен, поради което е на мнение, че идеализирането му като мъченик е най-малкото нередно и кичозно. Държавниците, както подчертава Солженицин многократно, трябва да бъдат оценявани по тяхната политическа дейност, а не според личността им. Залезът на царската империя е според него катастрофа "само" поради факта, че бликналата покрай този процес революционна енергия погубва току-що зародилите се структури на местното самоуправление. А именно то - според Солженицин, е един от най-важните елементи на истинската демокрация.

Начинът на мислене на Солженицин може да бъде разбран само от този, който гледа на света не като на шахматна дъска, а като на кълбо от проблеми, от което кълбо разумният човек подбира най-малкото зло, за да предотврати най-голямото. Отраженията на пазарната икономика, които карат незрелите му сънародници да тичат след "златния милиард", са според писателя разрушителни. Солженицин застъпва тази теза чак до смъртта си през 2008 година.

Русия е бедна империя. Там масово благосъстояние не може да има - най-малкото заради свръхголемината на тази страна. Солженицин, за когото благото на човечеството зависи изцяло от способността му да се самоограничава, никога не е криел, че не вижда нищо благословено в гръмко проповядваните от Запада човешки права, при положение, че спазването и гарантирането им води паралелно и до разтоварване от задължения. Либералната идеология, която кара хората да вярват, че имат правото да се обогатяват, води в руския контекст до нещо фатално: клептокрацията на онези, които се отличават със способността да се налагат.

Солженицин не отхвърля и насилието, ако чрез него може да се предотврати анархията и саморазрушението на обществото. Негов любим герой е министър-председателят на последния цар - Пьотр Столипин, който системно насърчава самоинициативата на селяните и същевременно разпорежда обесването на хиляди революционери. В негова чест бесилката се сдобива с ново име - наричат я "столипинска вратовръзка".

Солженицин не е привърженик на западната система, в рамките на която отделният човек явно може да прави каквото му харесва. Той предпочита модела, при който е налице ясно и справедливо разпределение на свободите и задълженията. Затова и през 2006-та Солженицин застава на страната на руския патриарх Кирил, който подлага на критики западната култура с аргумента, че съблюдаването на правата и желанията на отделния човек не бива да вреди нито на родината, нито на религиозните или националните чувства на останалите.

Солженицин и аскетизмът

Солженицин е праруски патриот и поради това, че определя аскетичния начин на живот, на който са обречени повечето руснаци, като един вид достойно за подражание свойство. Той е щастлив, че сънародниците му не са част от "златния милиард" и съответно отричат западния секуларизъм. В това отношение Солженицин играе ролята на поддръжник на църквата, макар да критикува нейните потиснически структури и да не си прави никакви илюзии по отношение на корупционните ѝ проблеми.

Солженицин, който прекарва няколко години в лагери за принудителен труд, а впоследствие е лишен от гражданство и живее 17 години в Америка, е убеден, че западната цивилизация и най-вече НАТО затягат все повече примката около Русия. В неговите очи това представлява заплаха и за християнската цивилизация, чийто смисъл той вижда в способността за самоограничение. В същото време писателят предрича, че вследствие на "свиването" на руското население в недалечно бъдеще културата на страната може да добие главно ислямски или дори китайски облик. Солженицин приветства политиката на Путин за сближаване с мюсюлманския свят и с Китай и я определя като далновидна. Може би именно затова възпитаникът на КГБ Путин прощава на Солженицин всички негови изказвания, в които той си позволява да клейми новата власт на тайните служби като човеконенавистна и пагубна.

11 годишния Джеймс Лайнингър - най-документирания случай на Прераждане! Видео

Джеймс Лайнингър изглежда и се държи като другите 11 годишни деца, но под палавия му

характер лежи една дълбока душа. Той си спомня в детайли предишното си семейство, Втората Световна война, колегите си от Еър Форс (военновъздушните сили на САЩ), детайли от улучването и свалянето на самолета му.

Той е обявен за най-документирания случай на прераждане за всички времена.

Това малко момче е способно да разкаже над 50 спомена от "живота на някой друг", а друг би казал -- неговия собствен живот преди този. Семейството на пилота от Втората Световна война вярва, че това е техния прероден брат, основавайки се на спомените на детето. Историята на момчето е толкова завладяваща, че бива публикувана в книга наречена "Soul Survivor".

В подкрепа на думите на момчето - превод на личния разказ на г-н Уолдън Уелч, известен американски астролог и член на "Фондация Едгар Кейси", във времето, когато е бил помолен да изследва астрологично връзката между пилота от Втората Световна война и 11 годишния Джеймс Лайнингър за да докаже или да обори твърденията за прераждане.

ВИДЕО