Как се сади пиперо

В началото на предизборната кампания от ГЕРБ обещаха, че ще засадят 20 хил. дръвчета на 30

дка в пострадалия от наводнения варненски квартал "Аспарухово". Речено-сторено.

Правило първо - костюм, вратовръзка и официални обувки. Второ правило - "Избягвайте допир с лопата". Трето - "Намерете си помощници, ако може цяла тълпа. Около саденето на една фиданка има много работа"...

Британски министър подаде оставка заради порнографски снимки

Британски министър подаде оставка заради снимки със сексуално съдържание, които изпратил на журналистка, предаде Франс прес.

Брукс Нюмарк, консерватор и министър към правителствената канцелария, отговарящ за гражданското общество, обяви, че подава оставка, след като научил, че днес във вестник "Sunday Mirror" излиза статия, посветена на скандалните снимки.

Изданието съобщава, че Нюмарк, който е на 56 години, разменял порнографски снимки с журналистка, представила се за негова политическа симпатизантка. Министърът, който има пет деца и водеше кампания за увеличаване на броя и на ролята на жените в политиката също така е поканил журналистката на среща по време на конференция, организирана от британските консерватори днес.

Оставката на Нюмарк е втори удар за няколко часа за британските консерватори, след като консервативен депутат се присъедини към Партията за независимост на Обединеното кралство на Найджъл Фараж.

Дейвид Камерън е приел оставката на Нюмарк и скоро ще определи негов заместник, обяви канцеларията на британския премиер.

На тази дата: 28.9.1987г. Първият протест в Русе! Началото на края на тоталитарния режим у нас

На 28 септември 1987 г. в центъра на Русе, на пл. „Свобода“ пред Партийния дом, се събират над 300 души, протестиращи срещу продължаващите 7 г. обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Днес историците смятат, че именно този протест символизира началото на края на тоталитарния режим в България.

Проблемът е, че румънският завод е военен и част от военнопромишления комплекс на Варшавския договор. Следователно работата му не може да бъде спряна. Нищо обаче не се прави за прекратяване на изпускането на вредни емисии от отровни газове. Това води до редица заболявания - децата в Русе получават тежки форми на астма и алергии. Хлорът дразни очите, белите дробове и кожата.

Първият спонтанен протест. Събитието е нечувано и невиждано – не е разрешено от държавата. На второто събиране  идват няколко хиляди души и то остава в историята като „Протестът на майките с количките”.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Единствено режисьорът Юри Жиров снима за студия "Екран" филма "Дишай". Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова организира на 8 март 1988 г. прожекция на филма. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи. Сред зрителите, разбира се, има много служители на ДС. „Дишай“ оказва силно въздействие на публиката и след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.

„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. От 33-ма души в ръководството на комитета две трети са членове на БКП, сред тях има активни борци против фашизма, деца на активни борци, членове на ЦК на БКП и народни представители. Вътре е и известната журналистка Соня Бакиш, съпруга на дългогодишния член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Станко Тодоров. След установяването на нейното участие в комитета тя е подложена на другарски съд и малко по-късно е изключена от БКП. Съпругът й, който в момента е председател на Народното събрание, подава оставка и излиза от най-висшия орган на комунистическата партия.

Комитетът не успява да осъществи дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност „навестяват“ учредителите му. ДС започва да привиква за разпити повечето от участниците в протестите.

От 2003 г. насам на 28 септември отбелязваме и Международния ден на правото да знам.

Вицове, септември 2014г.

СмЕх

Победителят в Х-фактор тази година печели разрешително за уличен музикант в Берлин.

***

Високият казал:

- Аз съм най-висок!

Дебелият казал:

- Аз съм най-дебел!

Красивият:

- Аз съм най-красив!

Глупавият:

- Аз най-глупав!

Умният:

- Аз съм най-умен!

Българинът казал:

- И аз...

***

Бременна блондинка е на преглед при гинеколога си:

- Знаете ли резус-фактора на бъдещия татко? - пита лекарят

- Мииии, към 14-15 сантиметра...

***

Късно през нощта. На дежурното гише на денонощната аптека се показва мъж:

- Госпожице, имате ли презервативи XXXXL?

- Ама, господине, защо стоите навън?! Влизайте!

***

-Мамо, вчера намерих телефон.

-Къде е ?

-Изхвърлих го.

-Защо?

-Нямаше бутони и отзад имаше нарисувана отхапана ябълка.

***

Всяка сутрин нови вицове

Политици и олигарси лапат от фотоволтаични централи в България! Вижте кой колко

Бивши депутати, любовници и роднини на политици и олигарси са най-големите собственици

на фотоволтаични централи в България. Те печелят милиони левове годишно за сметка на българския данъкоплатец. Решението на Народното събрание от 2007 г. за гарантиране на високи изкупни цени на ВЕИ – енергията е една от основните причини за колапса на енергийната ни система и за натрупаните от НЕК задължения от над милиард лева.

Проучване на специализирания сайт CleanTechnica от юли 2013 г. показва, че малка и бедна България е на първо място в света по нови фотоволтаични инсталации на глава от населението. След нас са дори и световните икономически сили Германия и САЩ. Класацията показва, че у нас има 108,98 Мвт новоинсталирани фотоволтаични мощност на 1 млн. души, а общо новоинсталираните мощности са 767 МВт. Бедна България е и глобален лидер и в съотношение към БВП – у нас имаме 17,80 МВт инсталирана мощност на всеки 1 млрд. долара БВП, показва още статистиката на CleanTechnica.

Ветроенергийните паркове са базирани основно в Североизточна и Централна България. Проверката показа, че те се управляват от 178 фирми. В Българската фотоволтаична асоциация членуват 250 фирми от соларния бранш, показва справка в сайта на организацията.

Очаквано, един от най-големите печеливши от далаверата с ВЕИ е Цветелина Бориславова – бивша приятелка и бизнес партньорка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, пише столичен сайт. От години тя сред основните ВЕИ – лобисти, а нейната Българо-американска кредитна банка се занимава основно със „зелени проекти“.

Контролираната от нея компания „Дисиб“ е най-големият играчи на пазара. Проверка в Търговския регистър показа, че съдружник във фирмата с над 1 млн. лв. дялов капитал е фондът й „Си Ес Ай Еф“. В активите на „Дисиб“ са ветрогенератори край Каварна с обща мощност от 20 МВт, а още 100 са в процес на доизграждане. Приходите от продажби на компанията през 2012 г. са около 4,78 млн. лв.

Простите сметки показват, че ако беше влязъл в сила новия данък от 20% върху печалбата, Бориславова щеше да плаща по 1 млн. годишно на държавния бюджет.

Разследваният бивш зам.-шеф на ДПС Христо Бисеров и доведеният му син Ивайло Главинков също са сред крупните играчи във ВЕИ – сектора. Както BPost.bg писа неотдавна, Ивайло Главинков е съдружник в множество фирми от ВЕИ сектора, като в 5 от тях той си партнира със зам.-председателя на фотоволтаичната асоциация Владимир Аличков. Най-солидно участие Главинков има в дружеството „Солар вижън“, където държи 30%. Няколко от дружествата са взели милиони евро изгодни кредити от държавната Българска банка за развитие. Като народен представител, Христо Бисеров направи всичко възможно за приемането на Закона за възобновяемите енергийни източници, гарантиращ огромните печалби на собствениците на фотоволтаици.

Най-големият защитник на ВЕИ е бизнесменът Никола Николов. Той е бивш министър в правителството на Иван Костов и в края на 90-те години на миналия век беше известен като лидер на бизнес кръга „Агнешките главички“. В момента е член на Българската фотоволтаична асоциация и редовно изразява мнение пред медиите по проблемите на бранша.

Преди време ексдепутатът от БСП Антон Кутев обяви, че по време на управлението на Бойко Борисов към мрежата са били присъединени десет пъти повече ВЕИ, отколкото при управлението нао тройната коалиция. Кутев преброи 30 основни играчи. Сред тях са Валентин Златев и „Лукойл Енерджи“, чиито годишни приходи от ВЕИ са 17-18 млн. лева.

В далаверата очаквано е и издателят и бизнесмен Иво Прокопиев, който печели по около 9,4 млн. лв. годишно от производство на зелена енергия. Бизнес с фотоволтаици има и собственикът на „Горубсо Мадан“ и „Горубсо Златоград“ Николай Вълканов. Години наред, той бе сред най-приближените на Ахмед Доган и ръководеше част от тайния бизнес на ДПС.

7,6 млн. лв. годишно от фотоволтаици печели и общинският съветник от ГЕРБ в Сливен Тодор Начев. Фирми с участието на Владимир Аличков, който бил пряко свързан с тогавашния зам.-министър в МОСВ Евелина Василева, имат 6,7 млн. лева годишна печалба от зелената енергия.

Компании на Светослав Донев, пряко свързан със злополучната еврокомисарка Румяна Желева, прибирали годишно по около 4,6 млн. лв.

В челната десятка по пазарен дял при вятърните паркове са „Гео пауър“ ООД и американската АES, която е собственик и на ТЕЦ „Марица-изток 1″. Двете дружества изградиха вятърен парк „Свети Никола“ с мощност 156 МВт на стойност 270 млн. евро. В своебразната класация е „Ветроком“ ЕООД с двата вятърни парка „Ветроком“ и „Контакт консул“, с обща мощност 72,5 мегавата. Двата парка са 100% собственост на швейцарската ALPIQ Holding. На трето място е испанското дружество „Еолика България“ ЕАД, което построи вятърен парк „Суворово“ за около 103 млн. евро. Мощността е 103 млн. евро.

Малка фотоволтаична централа има и кандидат – депутатът от ГЕРБ Георги Андонов. Фирмата му „Виа Кънсракшън“ ЕООД е собственик на фотоволтаична централа на покрива на стопанска сграда и трафопост в местността „Жингов бряст“ край село Гайтаниново, община Хаджидимово. Цялата инвестиция е за около 90 000 лв. ВЕИ-централата им сключен договор с ЧЕЗ.

През 2011 г. бившият министър на земеделието и храните в кабинета на Симеон Сакскобургготски - Мехмед Дикме и съдружникът му Светослав Бобойчев прибират 5 млн. евро от продажбата на две ВЕИ фирми на "Самсунг". Дваматана практика са продали дружества, чийто единствен капитал са получени през същата година разрешения за строеж на фотоволтаични централи край Враца.

Краси Велчев вдигна малкия си самолет за Кулезич

Кандидат-депутатът на ГЕРБ Красимир Велчев вдигна своя частен самолет, за да повози водещата Люба Кулезич. Нейната реакция, след като слезе от аероплана, бе, че самолетът му е малък.

Според политикът, неговото небесно возило е евтино, купил го на старо, произведено е 1994 година. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не се е возил, защото НСО не позволява подобни рискови разходки.

"Пилотирането е по-лесно от автомобила - тук можеш и нагоре и надолу", коментира уменията си в небето Красимир Велчев. Когато разговорът потръгна в посока към политиката Велчев коментира поведението на ДПС. "По приказките на лидера Лютви Местан, разбирам..., дали е за камера", попита Велчев. След това подканен от водещата сподели изводите си. "Първо казват, че на новата власт ще дадат не 100, а 300 дни. Вчера язвително и злобно предупредиха, че сегашното правителство масово уволнява техните кадри. Подтекстът е: "Ние 300 дни няма да ви пречим, но нашите кадри няма да пипате. Няма как да направим реформи без да разрушим някои установени системи", допълни Велчев.

Десетте най-странни фобии

Всеки човек се страхува. Когато обаче този страх е ирационален и продължителен към дадено

нещо или ситуация, вече става въпрос за фобия. Може би всеки е чувал за една от най-разпространените фобии – клаустрофобията. Това е страх от затворени пространства и се среща много често. Ето кои са десетте най-необичайни фобии:

1. Плутофобия

Плутофобията е страх от богатство. Парадоксално е, защото всички хора се стремят към по-добро финансово положение. Е, на някои може би им идва малко в повече.

2. Птеронофобия

Това е страх от гъделичкане с пера. Гъделичкането обикновено се свързва с положителни емоции, но явно някои хора не го приемат по този начин.

3. Селенофобия

Селенофобията е страх от луната. Някои хора отказват да напускат дома си вечер, когато се вижда луната, защото им е твърде плашещо.

4. Декстрофобия

Декстрофобията е страх от предмети върху дясната страна на тялото. Тази фобия остава много неясна и за психолозите, които не могат да си обяснят откъде идва този страх за предмети върху тялото само от дясната страна.

5. Ифифалофобия

Това е страх от ерекция. Среща се при мъжете и при жените. Лечението изисква много време – може да продължи от няколко месеца до няколко години.

6. Неофобия

Неофобията е страх от всичко ново – независимо дали е ново изживяване или нов предмет. Често нежеланието да се научи нещо ново може да се обърка със страх. Често при децата и възрастните хора неофобията може да причини пристъпи на паника.

7. Сиофобия

Това е страх от сенки. Всички сме чували за страха от собствената си сянка, но за някои хора явно това се приема буквално. Сиофобията може да предизвика сухота в устата, пристъпи на паника или повишена сърдечна честота.

8. Погонофобия

Погонофобията е страх от бради. За повечето мъже е нормално да имат брада или поне да бъдат с леко набола брада. Има хора обаче, на които какъвто и да е вид окосмяване на лицето ги плаши.

9. Трискадекафобия

Това е страх от числото 13. Трудно е да се прецени къде е границата между силното суеверие при някои хора и наистина страдащите от трискадекафобия. Хората, които страдат от тази фобия стават изключително загрижени и притеснени за всичко, свързано с числото 13.

10. Гимнофобия

Гимнофобията е страх от голотата. Това не е просто по-засилена форма на срамежливост. Гимнофобията е страх от това човекът да види себе си или някой друг гол. Според психолозите едни от причините за това състояние са, че човек се чувства беззащитен, има проблеми със сексуалността, изпитва чувство на малоценност или всички взети заедно.

Излъгани от Бареков днес ще протестират пред офиса на ББЦ

Служителите на "Ноу фрейм медия" са насрочили протест за днес, 27 септември, пред офиса на Бареков в София. Тяхното становище е, че са били освободени на 30 май 2014 г. без предупреждение, като им е било казано да не се притесняват за заплатите си. До този момент нямало никаква информация кога ще си получат дължимото, а когато са опитвали да се срещнат с Бареков в офиса му се сблъсквали с неговата охрана.

Николай Бареков има претенции да получи 4,5 млн. лв. от телевизиите ТВ 7 и Нюз 7 и това е причината служители в неговата фирма "Ноу фрейм медия" да не са получавали заплати. Това се твърди в съобщение до медиите, разпространено от пресцентъра на партията му "България без цензура".

Изпълнителният директор на ТВ 7 Емил Кошлуков отрече телевизията да дължи пари на Бареков.

В съобщението на Бареков се твърди, че към 30 юни т.г. с приключването на пролетния тв сезон "Ноу фрейм медия" ЕАД има да получава 3 млн. лв. без ДДС от "ТВ СЕДЕМ" ЕАД и 1,5 млн. лв. без ДДС от "БАЛКАН БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ" ЕАД (собственик на Нюз 7).

Лют скандал с майчиния език на Местан

Страхотен скандал вдигна Лютви Местан по телефона на Нова телевизия. Лидерът на ДПС се оплете в собствените си думи за майчиния език и глобата, която отнесе, като обвини журналистката, че е направила монтаж. Тя категорично отрече: "Кълна се, няма такова нещо!".

"След като направихте абсолютно скандален монтаж на изказването ми в Долни Лозен - там казах, че не е нормално да бъда глобен, ако кажа няколко думи на майчин език, аномалия е за това, че съм глобен, че съм казал няколко думи на майчин език. А не че е ненормално, че всички оратори преди мен са говорилии на български език", избухна Местан.

"Господин Местан, успокойте се. Това не е нормално", отвърна журналистката. Диана Найденова покани Местан да отиде в телевизията, за да изгледа материала. Аз съм глобен от българската държава за това, че съм си позволил да кажа няколко думи на майчин език в предизборната кампания.

На тази дата: 27.9.1529г. Започва първата турска обсада на Виена

На 27 септември 1529 г. турците започват обсада на Виена – първи опит на Османската

империя да завладее столицата на Австрия. Тази обсада е крайната точка на османското нахлуване в Европа и отблъскването на турците слага край на разширението на империята им на Запад, макар че през 1683 г. те правят втори опит за превземането на Виена.

Предистория

През август 1526 г. султан Сюлейман I побеждава войските на унгарския крал Лайош II в битката при Мохач. В резултат на това османците завладяват Южна Унгария, а австрийският ерцхерцог Фердинанд I Хабсбургски, брат на императора на Свещената Римска империя Карл V, предявява претенции към унгарския престол от името на съпругата си Ана, сестра на бездетния Людвиг II.

Фердинанд обаче е признат за крал само в Западна Унгария. В Трансилвания благородникът Йоан Заполя иска короната за себе си и е признат за крал от Сюлейман I, в замяна на което Заполя му става васал в границите на Османската империя. След законодателното събрание в Пресбург (дн. Братислава) на 26 октомври 1526 г. Фердинанд е признат за крал, той тръгва на поход, за да си възвърне контрол над Унгария и в 1527 г. освобождава Буда, но османците контраатакуват и до 1529 г. му отнемат спечеленото през 1527 и 1528 г.

Походът към Виена

На 10 май 1529 г. Сюлейман I потегля на поход от Истанбул с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя.

Сюлейман I разполага с около 120 000 войници, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията на Сюлейман I включва и молдовци и сърби. Сюлейман действа като върховен главнокомандващ, но през април е назначил великия си везир, бивш гръцки роб Ибрахим паша за сераскер, командир с упълномощия да дава заповеди от името на султана.

Сюлейман се отправя на поход на 10 май 1529 г. и среща пречки от самото начало. Пролетните дъждове, характерни за югоизточна Европа са особено обилни тази година, предизвиквайки наводнения в България и правейки части от пътя непроходим. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и трябва да бъдат изоставени, а голям брой камили умират. Сюлейман пристига в Осиек на 6 август, а на 18 август го посрещат значителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава почит, присъединява се към него и му помага да си върне загубени територии след битката при Мохач, включително Буда, която пада на 8 септември.

Единствено при Пресбург Сюлейман е посрещнат със значителна съпротива, като турският флот в Дунав е подложен на артилерийски обстрел. С напредването на османците виенчани се подготвят за отбрана, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда в началото на септември. Фердинанд се оттегля в Бохемия, след като брат му Карл V може да му отдели само малобройни испански пехотинци поради войната срещу Франция.

Гарнизонът на Виена наброява около 17 000 войници и 75 оръдия, а за да се освободят войниците от евентуално пожарогасене, изграждане на укрепления и други дейности, е създадено гражданско опълчение.

Способният австрийски пълководец Вилхелм фон Рогендорф поема командването на гарнизона, а оперативното ръководство е поверено на 70-годишния немски наемник Никлас Граф Салм, който се отличил в битката при Павия през 1525 г. Салм пристига във Виена начело на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци (ландскнехте) и 700 испански мускетари, носещи на врата си “Единадесетте апостоли“ (единадесет куршума и барут за тях), под командването на Луис де Авалос, и се заема с укрепването на 300-годишните стени около катедралата Св. Стефан, където установява главната си квартира.

За да подсигури дълготрайна отбрана на града, Салм барикадира четирите порти и усилва стените, които на някои места не са по-дебели от 1.8 м., издига земни укрепления и вътрешен земен отбранителен вал, сравнявайки сгради със земята, включително извън стените, за да не могат турците да се крият в тях.

Обсадата

На 27 септември турската войска пристига в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, неподходящи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да преговарят за предаването на града. На свой ред Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Тогава османската артилерия от 300 оръдия започва да обстрелва стените, но им нанася малки поражения, а стрелците му не постигат по-голям успех.

С разполагането на турската армия гарнизонът на Виена започва набези с цел да попречи на прокопаването на траншеи и минирането, а на 29 септември почти пленяват Ибрахим паша.

Австрийците си дават сметка, че прокопаването на тунели за взривяване на стените представлява по-голяма опасност от оръдейния обстрел. Те откриват копаенето на турски тунели посредством вибрациите във ведра с вода, при чиито индикации австрийците прокопават насрещни тунели, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен бой с турците, а понякога взривяват и бурета с барут, при което загиват войници и от двете страни.

На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 войници да атакуват турските позиции срещу Каринтската порта. Първоначално набегът постига голям успех и разгромява турците, но на връщане войниците се струпват пред портата, поради което турците убиват мнозина от тях.

На 10 октомври огромна турска мина взривява укрепленията при църквата Св. Клара, но опитът на еничарите да нахлуят в града е отблъснат в кръвополитен бой, а дупката е запълнена с дървени греди, подготвени за такъв критичен момент.

На 11 октомври отново завалява дъжд и с провала на минната стратегия шансовете за османска победа се стопяват. Фуражът за добитъка на турците също е на изчерпване, а рани, болести и дезертиране водят до оредяване на войската. Дори елитните еничари изразяват недоволството си от състоянието на нещата. С оглед на обстановката Сюлейман е принуден да обмисли отстъпление.

Той свика военен съвет на 12 октомври, на който решава да бъде направен последен опит за щурм, с обещание за допълнителни награди за войниците. Две мини избухват при Каринтската порта, но пролуките незабавно са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците отново са отблъснати от аркебузите и дългите копия на защитниците.

На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, докато убиват пленниците преди отстъплението си. Някои от защитниците, които вече не предвиждат друго освен предаване, изтълкуват отстъплението на турците като чудо. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият тържествено.

Флотът на турците отново е нападнат при Пресбург. Ранен силен снеговалеж (на 17 октомври) и преследване от страна на австрийците превръща турското отстъпление в катастрофа, в която те губят много войници, продоволствие, животни и оръдия.

Последици

Сюлейман предвожда следващия си поход през 1532 г., но е задържан прекалено дълго при унгарската крепост Кожег, зимата наближава, а Карл V, осъзнал уязвимостта на Виена, събира 80 000 войници, така че вместо да изпълнят плана си, турците отстъпват, опустошавайки Щирия.

Сюлейман заздравява контрола си над Южна Унгария, а опустошението в Хабсбургска Унгария и Австрия, което оставя след себе си, попречва на Фердинанд да предприеме продължително контранастъпление. Султанът закрепва васалното владение на Йоан Заполя като буфер между Свещената Римска империя и себе си.

Двата похода доказват, че Виена е разположена на крайната граница на логистичните способности на турците, но нейното падане би позволило на Сюлейман да зимува в Централна Европа и да нахлуе в раздираната от религиозни войни Германия на следващата година.

Нашествието и обсадата струват живота на десетки хиляди войници и граждани, а хиляди са продадени в робство. Тя слага край на разширяването на Османската империя към сърцето на Европа и началото на дългия ѝ залез като велика военна сила.

Според историка Ролф Адолф Кан „Избавлението на Виена от храбрия гарнизон под пълководството на граф Никлас Салм през 1529 г. е може би по-значимото, макар и по-малко драматично, постижение от освобождението пет поколения по-късно, постигнато главно от усилията на много по-голяма комбинирана армия от имперски и полски сили.“

Фердинанд I издига надгробен паметник в чест на защитника на Виена Никлас Граф Салм, който е ранен при последната османска атака и умира на 4 май 1530 г. Саркофагът му днес е изложен в баптистерия на църквата Фотифкирхе във Виена. Фердинандовият син Максимилиан II по-късно построява летния си дворец Нойгебауде на мястото, където Сюлейман бил опънал палатката си.