 |
| Варниг крайният вляво |
Историята на едно мъжко приятелство
Човекът, който влиза и излиза от Кремъл като у дома си,
този, който е един от най-
влиятелните бизнесмени на ключови позиции в Русия, се
казва Матиас Варниг. Той е единственият чужденец от Запада, към когото Путин
има безгранично доверие.
Каква е историята на едно мъжко приятелство?
Когато през 1991 г. се срещат в Санкт Петербург, нито Варниг
познава миналото на Путин като агент на КГБ в източногерманския град Дрезден,
нито Путин е наясно с биографията на германеца като шпионин на Щази в
някогашната ФРГ. Закалката на двамата в служба на комунистическата идея обаче
ги сближава до такава степен, че и до ден днешен остават най-верни приятели.
И не само това. От 2003 г. Варниг е в надзорния съвет на
националната банка “Россия”, известна още като “банката на приятелите на
Путин”. Той е в управата и на руската Външнотърговска банка, член е на
надзорния съвет на концерна “Роснефт”. Германецът е шеф на надзорния съвет на
алуминиевия гигант “Русал”, както и управител на “Северен поток” АД. По
газопрповода, построен с решаващото съдействие на Герхард Шрьодер, синьо гориво
тече от руския пристанищен град Виборг, минава под Балтийско море и стига до
германския град Лубмин. Председател на Съвета на акционерите е самият Шрьодер.
Приятелството на Варниг с Путин датира от времето, далеч
преди Владимир Владимирович да се издигне до най-високите етажи на властта в Москва
и, харесван или не, да се превърне в един от най-влиятелните политици в света.
Кой е германецът Матиас Варниг, на когото Путин безрезервно
вярва?
Сега той е на 59 години, средно висок, набит, с посребрена
коса. Потаен е, ненавижда да се говори за него, предпочита да е в сянка. Роден
е на 26 юли 1955 г. в градчето Алтдьоберн, недалеч от Котбус. Неговата
професионална история започва през 1974 г. Държавна сигурност на ГДР – Щази,
търси попълнение сред верни на партията младежи. Варниг е комсомолски секретар.
Той веднага дава съгласие да се влее в редиците на Щази. Малко преди да положи
матура, Матиас подава молба за членство в компартията. Като бъдещ офицер от
Щази той не е изпратен да отбива военния си дълг, а завършва 6-месечен курс към
школата на политическата полиция на ГДР.
Кариерата му започва на 1 април 1975 г. с обучение за агент
към външното разузнаване на Щази, подготвян и за офицер за специални мисии.
Агентурното му име не случайно е Икономист. Варниг следва икономика в Източен
Берлин. Веднага след дипломирането му е назначен в Министерството на външната
търговия, подготвят го за задгранична мисия под прикритие.
Висшистът е на 24 години, когато се жени, от брака се раждат
синът Щефан и дъщерята Клаудия. Малко по-късно мечтата му да стане
професионален агент се сбъдва. Заминава на работа в Дюселдорф, където ГДР има
търговско представителство. С него е и семейството му. Така започва кариерата
му на агент под всевдонима Артур. Основната му задача е икономически шпионаж.
На тихия фронт Варниг доказва талант. Той умее да общува,
бързо установява контакти и завързва приятелства. Артур без проблеми установява
връзки с представители на западногермански концерни от рода на “Тисен” и BASF,
стига и до Дрезднер банк.
Агентът надушва, че западногерманската контраразведка е по
следите му. Подава рапорт и през август 1989 г. се връща в Източен Берлин,
където е назначен в центрата на Щази.
Докато след рухването на Берлинската стена през ноември 1989
г. много негови “колеги” загърбват агентурните си кариери, Варниг прави точно
обратното. Познава отвътре двете системи – комунистическата и
капиталистическата, решен е да използва натупания си опит. С пробивността си
успява да стане част от екипа, водещ преговорите за икономически и валутен съюз
на ГДР с тогавашната ФРГ.
Командировка го отвежда в Бон. Там се среща с шефа на
управителния съвет на Дрезднер банк Волфганг Рьолер, който пък търси начин
банката да стъпи и на Изток. “Какво възнамерявате да правите, когато ГДР вече
няма да я има”, пита Рьолер. “Все нещо”, отвръща 35-годишният Варниг. Той
оставя добро впечатление у банкера и успехът не закъснява – на 20 май 1990 г. е
назначен на работа в Дрезнер банк, в отдела за ГДР.
Само година по-късно е изпратен на мисия в Русия, Дрезднер
банк иска да стъпи в тази страна. Варниг има нюх и предлага началото да бъде
сложено в Санкт Петербург. Централата на банката във Франкфурт на Майн одобрява
хода. За шеф на проекта е назначен Матиас Варниг.
Санкт Петербург, октомври 1991 г. Варниг е седнал в
невзрачна чакалня в кметството. Надява се най-сетне да го приеме някой си
Владимир Путин, по това време чиновник в градската управа, отговарящ за
задграничните връзки. След 8-часа чакане вратата се отваря. Започва разговор с
преводач. След няколко минути бившият разведчик в Дрезден Путин отсича: “Нямам
време за губене, оставете превода, ще говорим на немски.” Разговорът е успешен.
Дрезднер банк може да отвори първия си клон в Санкт Петербург на 12 декември
1991 г. Така и става, шеф на представителството е Матиас Варниг.
Той живее на хотел, семейството му все още е в Германия,
уикендите са скучни. Путин започва да го кани на вилата си. Разговорите се
водят на немски, немска е и бирата – “Йевер”. Путин обожава “Радебергер”, но в
Санкт Петербург тази марка не се предлага. Събеседниците установяват, че
животът им е протекъл по един и същ начин – и двамата са от едно поколение, и
двамата са се оженили рано, всеки от тях е работил на тихия фронт с безрезервна
вяра в комунистическата идея и с ненавист към гнилия капитализъм. Така започва
дружбата между две сродни души. А и кредото на Варниг е, че приятелствата
никога не вредят.
Удар на съдбата ги сближава още повече. Съпругата на Путин
Людмила катастрофира тежко през 1993 г., животът й е в опасност. Варниг действа
светкавично. Людмила е оперирана в Германия, разходите са за сметка на Дрезднер
банк. Путин не забравя подобни жестове, макар вече да е разведен с Людмила.
Междувременно Путин от общински чиновник е станал
заместник-кмет на Санкт Путербург. През 1996 г. обаче благодетелят му,
градоначалникът Анатолий Собчак, губи изборите. Путин се отправя за Москва,
назначен е в президенската администрация. Той обаче не забравя германския си
приятел. Двете семейства прекарват следващата зимна ваканция в швейцарския
курорт Давос. Путин тогава все още е с Людмила. Варниг има нова съпруга –
рускинята Елена.
Ще минат още три години, преди Путин да стане президент на
Русия и един от най-влиятелните политици в света. Варниг пък ще е една от
ключовите фигури в руската икономика. Едва през 2005 г. беше разкрито
агентурното му минало като офицер от Щази. Това вече нямаше никакво значение,
Варниг вече беше прекалено влиятелен на новото си поприще.
По собствена воля обаче през 2006 г. напуска Русия. Роденото
от втория му брак с Елена дете трябва да тръгне на училище, родителите
предпочитат това да стане в Германия. Семейството се заселва в Брайзгау, в
богатата федерална провинция Баден-Вюртемберг. Така Варниг окончателно
пристигна в реално съществуващия капитализъм.
Той продължава да заема постовете си в Русия, пътува до
Москва поне три пъти месечно. И както каза в едно от редките си интервюта:
“Няма рационални причини да отсечеш в Русия клона, на който седиш”.
Дружбата между него и Путин изглежда непоклатима.
Да, Путин не крие и слабостта си към Герхард Шрьодер.
Роденият на 7 април ексканцлер отпразнува 70-ия си рожден ден на патерица на 28
април т. г. в Юсуповския дворец в Санкт Петербург в компанията на Путин и на
още 100 представители на руската икономика и полиитка.
Никой обаче не разбра, че истинският инициатор и организатор
на тържеството беше Матиас Варниг. На снимката, разбунила духовете в Германия
заради прегръдката на Шрьодер и Путин насред украинската криза, Варниг беше
взет за човек от охраната. Но не е, макар че той няма нищо против да го бъркат.
Така е било по времето на агента Артур – умните хора, които искат да постигнат
нещо или да задържат успеха, трябва да са в сянка.
Когато Путин е в Берлин
Когато Владимир Путин е на посещение в немската столица,
тогава е неотменно едно посещение на Фугерщрасе - 35 в Берлин-Шьонеберг. Защото
там, където ресторанти, барове и кафенета са едно до друго и развяват флаговете
си се намира любимият ресторант на руския президент, „Кафенето на артистите”.
„Поръчката на президентa не е ефектна”, издава една
млада сервитьорка. Той яде или цюрихски шницел за 18,50 евро или Бьоф Строганоф
за 21 евро. „Към това той изпива една „Радебергер Пилз” от Саксония”, разказва
дамата, както тя твърди любимата бира на Путин. „Президентът никога не си
поръчва от най-скъпите ястия”.
Верността на Путин към „Кафенето на артистите” не е
случайна, тя е свързана със собственика и главен готвач Щефан Варниг. Тъй като
Путин го е виждал още като малко момче да играе с двете му дъщери. Бащата на
Щефан е в края на краищата много добър приятел на руския президент, това е Матиас Варниг.
Амурските тигри Кузя, Боря и Илона, пуснати през пролетта на
свобода лично от президента на Русия Владимир Путин в Желудинския резерват на
Амурска област, са в района на река Амур.
