На 6 юли 1535 г. е обезглавен Томас Мор - най-видният представител на ранния английски Ренесанс: хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения, заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер.
Католическата църква през 1886 г. го провъзгласява за светец, а през 1935 г. го канонизира.
Биография
Томас Мор е роден на 7 февруари 1478 г. в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е кралски съдия. Първоначалното си образование получава в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението се акцентира изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Според съществуващата по онова време практика и благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас постъпва като паж в Ламбертския дворец на Кентърбърийския архиепископ, която служба по онова време е считана за форма на изключително високо професионално културно и политическо обучение.
Благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпва в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучава преди всичко юридическите науки и риторика. Негов състудент и приятел в Оксфордския университет е Еразъм Ротердамски.
През 1494 г. Томас Мор напуска Оксфорд и се завръща в Лондон, където посещава специални юридически школи. През 1502 г. завършва пълното си юридическо образование и бързо се прочува като блестящ адвокат.
На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор е избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ, като през това време Томас Мор произнася няколко изключително силни речи, с които проваля двата внесени от краля законопроекти. След това, опасявайки се от репресии, задълго напуска политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново е избран за депутат и е назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоява до 1518 г.
Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдава на сериозна литературна дейност, като превежда на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написва „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно превеждана и издадена на всички европейски езици).
През 1518 г. Томас Мор става приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помага да напише „Assertio septem sacramentorium”, насочено срещу Мартин Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дава на Томас Мор титлата „Рицар”. Когато Мартин Лутер отговаря на нападките на краля, Томас Мор получава кралско указание да отговори на Лутер и той прави това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523).
През 1523 г. Томас Мор е избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. е избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. е назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достига до длъжността лорд-канцлер на Англия.
През 1532 г. обаче поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подава оставка и е подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на Англиканската църква той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран.
Присъда и екзекуция
В присъдата е записано: „Да се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър, оттам да бъде влачен по земята през цялото лондонско Сити до Тайбърн, там да бъде обесен до полузадушаване, да бъде свален от въжето, докато още не е умрял, да му бъдат отрязани половите органи, да му бъде разпран коремът и вътрешностите да бъдат изтръгнати и изгорени.
След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да бъде поставена на Лондонския мост."
Рано сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристига приятелят на Мор Томас Пип - служител в съда. Той му съобщава, че присъдата ще бъде изпълнена в същия ден и екзекуцията ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията в Тайбърн с обикновено отсичане на главата.
Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че той запазва докрай своя дух висок и дори типично по английски се шегува. Когато се изкачва към ешафода, Томас Мор вежливо се обръща към един от своите пазачи с думите: "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси." А последните му думи към палача са: "Шията ми е къса и се цели се внимателно със секирата, за да не се посрамиш като палач."
МОЛИТВАТА НА ТОМАС МОР, КОЯТО КАЗВАЛ В КИЛИЯТА, ОЧАКВАЙКИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА:
Всемогъщи Боже,
премахни от мен всички тщеславни мисли,
желанието да бъда похвален, всяка завист,
чревоугодие, леност или сладострастие,
проява на гняв, жажда за мъст,
склонност да желая на другия злото или да се радвам на злото,
удоволствие да събуждам гняв у другите,
четене на морал на онези, които са угнетени и нещастни.
Господи, направи ме добър, смирен и кротък,
мирен и спокоен, милосърден и доброжелателен,
нежен и състрадателен, та във всички мои дела,
във всички мои думи и във всички мои мисли
да пребивава Твоят Свят и благословен Дух.
