вторник, 16 юни 2020 г.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Над Варна заваля за 2-ри пореден ден. Рязко и напоително.
"Прането?!" - изтръпнаха жените.
"Булевардът?!" - изтръпна кметът

***

Она ми вика искам дете от тебе и аз дадох най-големото, че най-много яде.

***

Вчера мъжът ми ми каза всичко, което мисли за мен! Стана ми мъчно за него, с каква вещица живее!

***

- Какво е женска солидарност?!?
- Ако някой мъж Ви дразни, слагайте сърчица на снимките му във фейса. Тя, жена му ще се погрижи за всичко останало!

***

Животът е хубав, когато съпрузите имат общи интереси - той обича да ходи за риба, и тя обича той да ходи за риба...


понеделник, 15 юни 2020 г.

Варна, сега повече море! Ден 2-ри


Следващият път, като решите да строите подпорна стена се замислете, че тази опашка можеше да е за нашето море. Същото важи и за дребните тарикатлъци по кръчмите ни и плажовете.

Цитати: Хората, които гласуват за неудачници, крадци, предатели и измамници, не са жертви. Те са съучастници. - Джордж Оруел


Фотофакт: Вижте най-обикновено село в Австрия как изглежда и после вижте вашето село


На тази дата: 15 юни 1969 г. Пиесата на Георги Марков "Аз бях той" е забранена! По-късно същия ден Георги Марков напуска страната


През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.  Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „Достопочтеното шимпанзе“ (на английски: The right honourable chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.
Според Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики: „докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“  От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ – първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.


Убийството на Марков


На 7 септември 1978 г. (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки обвивка, която задържа отровата в топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето попада в тялото, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Десет дни преди убийството много подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент – Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа” – на парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в кожата на гърба му. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър, проилиза от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра.

Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.


Разследване на убийството и как то се отразява в обществото


Според информация, изнесена във в-к Литературен форум през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващото досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, от които излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата „Българският чадър“ на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава „вражески емигранти“ и навежда следователя Богдан Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.
През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на британския вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


И какво са се юрнали всички в Гърция на море? Нашето си е бетон...

***

Служител в заложна къща пръв разбра, че са му обрали апартамента.

***

Две причини, поради които не се доверявам на хората:
1. Не ги познавам
2. Познавам ги.

***

Някъде в ромската махала:
- Версачеее, прибирайте се вече вкъщи, баби, ще вечеряме!
- Чакам Шанел да си свърши играта с Долче Габана и идваме с Живанши.

***

Всяка филия хляб е трагична история на ечемик, който не е могъл да стане бира...

неделя, 14 юни 2020 г.

Фотофакт: Варна, морето!

Така изглежда морската ни столица след днешния дъжд в района на Зеленчуковата борса на ул. Академик Курчатов
Снимка: Свилен Петров

#Хубаво е, но при дъжд не работи

140 млн. лв по-късно стана ясно, че новият бул. Левски във Варна няма да работи и ще е затворен при дъжд от 34л.на кв. м.

На тази дата: 14 юни 1923 г. Зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски

Александър Стамболийски оставя саморъчен
кървав надпис на стената преди да издъхне.
На 14 юни 1923 г. зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски. Превратът от 9 юни го заварва в неговото родно село Славовица, Пазарджишко.

Още на 10 юни новият военен министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев.

Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Откъс от книгата на Стефан Цанев „Български хроники”, том 3.

Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III... 

Ето какво казват те по този въпрос:

Проф. Александър Цанков: „Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си." (Александър Цанков, „Моето време. Мемоари")

Генерал Иван Вълков: „Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен." (Показания пред съда, 1954 г.)

Капитан Иван Харлаков: „На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди да... " (Показания, след като е арестуван през 1944 г.)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Генерал Вълков: „Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил...” (Показания пред съда, 1954 г.)

Генерал Вълков: „...Взели участие и македонците на Величко (Велянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев..." (Пак там)

Тодор Александров: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски..." (Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г.)

Цар Борис III: „Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! (Горкият велик човек!) Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек..." (Из „Корона от тръни" на Стефан Груев)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Цар Борис III: „Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба..." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г.)

Проф. Александър Цанков: „Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Вицове - само сока, юни 2020 г.


6 стадия на проекта:
1. Ентусиазъм.
2. Разбиване на илюзиите.
3. Паника.
4. Търсене на виновните.
5. Наказване на невинните.
6. Хвалене и награждаване на участващите.

***

Българите в чужбина харесват Борисов, защото им помага да преодолеят носталгията, която ги кара да се върнат.

***

Алкохолът е вещество, притежаващо уникалната способност да преобразува душевната болка в главоболие.

***

Ако започвате да приличате на снимката от личната си карта, значи е време да си вземете отпуск.

***

Желание за което няма пари, се нарича мечта!

събота, 13 юни 2020 г.

О, Тангра ела и си прибери вересиите!


На тази дата: 13 юни 1895 г. Провежда се първото автомобилно рали във Франция


1895 г. провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж-Бордо-Париж. В тридневното скоростно състезание по 1178-километровото трасе се включват 46 машини - 29 автомобила са с бензинови двигатели, 15 са с парни и само два са с електрически.

Победител в състезанието става Емил Левасор, който сам кара своята двуместна машина „Панар-Левассор” и преодолява разстоянието за 48 часа и 47 минути, като средната му скорост е 24,4 км/ч. Той пристига 6 часа преди заелия второто място.

Победата му обаче не никак случайна. По това време френският изобретател и пионер в автомобилостроенето заедно с приятеля си Рене Панар притежава фабрика за дървообработващи машини. През 1889 г. двамата купуват от Даймлер лиценз за неговия 2-цилиндров мотор, а през 1890 г. създават и първия си собствен образец автомобил.

Следващият техен автомобил, създаден през 1891 г., вече е пускан серийно и се отличава с блестящи конструктивни хрумвания и извънредна здравина. Автомобилите на фирмата започват да участват в състезания.

Интересно е, че на това рали за първи път се появява и автомобилът Eclair с пневматични гуми. Кара го авторът на нововъведението Андре Мишлен. По целия маршрут той разполага огромен брой сервизни пунктове, но му се налага толкова често да сменя гумите, че не се побира в норматива от 100 часа.

През 1897 г. Емил Левасор загива при катастрофа по време на състезанието Париж-Марсилия. В Париж е поставен негов паметник, на чийто постамент са издялани думите, казани от Левасор веднага след завършване на ралито Париж-Бордо-Париж: „Това беше безумие! Аз правех до 30 км/ч”.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Разговор между приятелки:
- Тоа дали че ми връже?
- Че ти връже! Он с кви боклуци е бил, та с тебе ле нема...

***

След 50, животът е само изненади. Кихнеш и не знаеш кой прешлен на къде ще тръгне.

***

- Лятото дойде! И като пекна едно слънце, та цели 2 часа...

***

В България няма расизъм - тук всички се мразим...

***

- Кои са най-модните аксесоари за лятото на 2020 година?
- Чадър, дъждобран, гумени ботуши, шнорхел и плавници.

петък, 12 юни 2020 г.

Втората вълна ще е под наслов: Е@ал съм му мамата!

КОЙ си купи ПИБ?

В началото уж парите щяха да са за подкрепа на малкия и среден бизнес.
Оказа се 140 млн. за касичката ПИБ и 75 млн. за колекторска фирма.

Евала!

На тази дата: 12 юни 1955 г. В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти


1955 г. в Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти. Местни хора разказват, че когато бог създавал света, ръката му спряла, докато минавала над Якутия, и изсипала богатства навсякъде из замръзналата пустош, разположена на 8000 км от Москва.

Република Саха (Якутия) е единственият регион на планетата, където не само добиват елмази, но и ги обработват: отначало ги превръщат в диаманти, а след това - в уникални бижутерски изделия. В Якутия се добиват 26% от елмазите на Земята. Кариерата „Мирний” е най-голямата яма, изкопана от човека. Нейната дълбочина е 525 м, а диаметърът й е 1300 м.

Любопитен факт е, че през лятото на 2012 г. в Якутия за първи път бе проведен бизнес-турът „Диамантената седмица на Якутия”. Участниците в уникалния якутски тур видяха всички етапи на появата на скъпоценностите: от огромните кариери на елмазена руда кимберлит до цеховете за рязане и бижутерски работилници.

„Звездата на Якутия”

Както личи от името му  този 232,1 каратов диамант произхожда от сибирските диамантени находища. Открит  е през 1973 година и представлява октаедричен кристал с гладки стени, висока  прозрачност и лек жълтеникъв оттенък. Той заедно с другия якутски гигант „XXVI конгрес на КПСС) (342,5 карата) се съхранява в  постоянната изложба при диамантения фонд на Русия.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


По време на разговор най-важното е да кимаш с глава. Така никой няма да разбере, че ти е през оная работа...

***

Ако една жена си забрави бикините у вас, или е много разсеяна, или просто маркира територия...

***

Вълкът с острото, извънредно остро зрение виеше към луните на Юпитер...

***

Една жена в магазина:
- Може ли на гърба Ви да премеря тази тениска и Вие сте като мъжа ми?
- Толкова готин?
- Не, толкова дебел!

***

- Ти била ли си омъжена?
- Къде ли не съм била...

четвъртък, 11 юни 2020 г.

На тази дата: 11 юни 1770 г. Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия


1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия. Всъщност според историци хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 000 години, когато в Австралия се появяват предците на нейното коренно население.

Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-голямата в света екосистема. Това е най-голямата коралова система в света, съставена от 2900 коралови рифа и 900 острова. Дължината му е 2500 км, започвайки от Тропика на Козирога край град Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, а ширината му варира от 2 до 150 км.

Още през 1606 г. испанецът Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас изследователят Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия (дн. Австралия) от Нова Гвинея. Големият бариерен риф достига на север именно до Торесовия пролив и ще е странно ако торес не се е натъкнал на него.

Документирано е, че пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, засядайки в 23.00 ч. вечерта на 11 юни 1770 г. с кораба „Индевър” върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба.

Капитан Кук се принуждава да изхвърли през борда шест топа с по шест комплекта гюлета, за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на Филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети.

През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. той е по-подробно картографиран и изучен. Едва в края на 19 в. Големият бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Слънчев бряг търси да назначи туристи!

***

Красивата жена е като къпината - колкото пъти минеш покрай нея, толкова пъти ще се закачиш!

***

В Столипиново се сбили две семейства, от които 129 са ранени...

***

Целта на всеки Гей, е да разширява кръга на своите приятели!

***

В леглото тя беше истинска тигрица - рижа и малко под 150 килограма...