Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф. Именно тази машина в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина.
През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини. През 1845 г. - Чарлз Търбър (САЩ), след няколко патента създава христографа. През 1855 г. италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 г. бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от император Педру I.
През 1864 г. австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба. През 1865 г. датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена „Пишещото кълбо на Хансен”, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче е именно патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс. Пет години по-късно фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
Любопитен факт е, че сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството.
На първите пишещи машини, изобретени от Шоулс, буквите върху клавишите били подредени по азбучен ред в две редици. Можело да се печата само с главни букви, а цифрите 0 и 1 изобщо ги нямало - вместо тях се ползвали буквите I и О. С течение на времето скоростта на печатане ставала все по-голяма и тези машини започнали да показват проблеми: отделни бутони не можели да се върнат на своето място и постоянно се смесвали един с друг. Много често при опити да се разделят бутоните се стигало до разваляне на пишещата машина.
Това се случвало, защото в английската азбука имало много съседни букви, които често се използвали една с друга, за да се образува дума (например P-R, N-O и т.н.). Така съседните клавиши се притискали един в друг и лесно се чупели. Тогава производителите на пишещи машини проучили въпроса и разработили клавиатура, при която често срещаните букви в текста били поставени далеч една от друга. Така се появила т.нар. QWERTY клавиатура.
