На тази дата: 7 юли 1983 г. Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС

1983 г. американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. След като Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и списания поставят портрета му на кориците си, големи статии го описват в доста негативна светлина как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света.

По същото време в Европа и Северна Америка започват масови  антиядрени протести, очаква се телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие „Денят след утре”, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения” и предприема разгръщане на ракетите „Круз” и „Пършинг II” в Европа.

Статия с голяма снимка на Андропов в списание „Тайм” от ноември 1982 г. попада пред погледа на Смит. „Ако хората толкова се страхуват  от него - пита тя майка си, - защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?” „Защо не му напишеш ти?” - пита в отговор майката Джейн. И… Саманта пише.

През ноември 1982 г., когато момиченцето е пети клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере защо отношенията между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:

Скъпи г-н Андропов,

Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа.

Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?

Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,

но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна.

Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.

Искрено Ваша,

Саманта Смит

Тя дълго чака отговор, но той все не идва. Тогава тя пише второ писмо до посланика на СССР във Вашингтон Добринин, в което пита все пак ще получи ли отговор или не. След месец - на 25 април 1983 г., Саманта неочаквано е извикана при директора на училището, който разтреперан й казва: „Иди си у дома. Имаш писмо от мистър Андропов”.

Писмото й вече е публикувано в съветския вестник „Правда”, а в отговора си Андропов пише:

Скъпа Саманта,

Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята страна и от други страни.

Струва ми се - като съдя по писмото ти,- че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и обичат много тази книга.

Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим на войната да избухне.

Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.

Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.

Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца.

В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо - и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати.

И Америка, и ние имаме ядрено оръжие - страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога! - няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.

Мисля, че това е достатъчен отговор. На втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?” ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна - нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството - не иска нито голяма, нито „малка” война.

Ние искаме мир - ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.

Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.

Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш със свои връстници, ще посетиш международния детски лагер „Артек” край морето. И сама да се убедиш: всеки в Съветския съюз е за мир и дружба сред хората.

Благодаря ти за писмата. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.

Ю. Андропов

Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания на големите новинарски мрежи в Америка.

На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва заедно с родителите си и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград, прекарва известно време в Артек, най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров.

Андропов вече е сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората и с вниманието, с което ги удостояват.

В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от предложената й отделна стая. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, са събрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори, учене на руски песни и танци.

Медиите следват всяка стъпка - снимки и статии за нея са публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването й и след това. Когато на 22 юли 1983 г. Саманта се завръща в САЩ, пристигането й е отпразнувано от хората в щата Мейн.

Тя се превръща в политически и миротворчески активист, заради нея се появява терминът „детска дипломация”. През 1984 г. Саманта води специално детско предаване на компания Дисни, посветено на политиците, където интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984 г.

Вицове - само сока, юли 2020 г.

Както вървят нещата, единственият начин да върнем туристите от Гърция в България е Ангелкова да стане министър на туризма в Гърция...

***

На морето:

- Отворете ми една бира, моля! Колко дължа?

- 15 лв.

- Затворете я.

***

Мъжете с брада през 1820:

- Ще убия тази мечка с голи ръце!

Мъжете с брада през 2020:

- Този крем за ръце с арган био ли е?

***

Из съдържание на женско списание:

Стр. 14:

– Как да отслабнем бързо.

Стр. 15:

– Вие сте прекрасна, такава, каквато сте!

Стр. 16:

– Рецепта за шоколадов кейк със сметана…

***

- Колко струва този слънцезащитен крем?

- 22 лв.

- Две кисели млека ще взема.

На тази дата: 6 юли 1535г. Обезглавен е Томас Мор

На 6 юли 1535 г. е обезглавен Томас Мор - най-видният представител на ранния английски Ренесанс: хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения, заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер. 

Католическата църква през 1886 г. го провъзгласява за светец, а през 1935 г. го канонизира.

Биография

Томас Мор е роден на 7 февруари 1478 г. в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е кралски съдия. Първоначалното си образование получава в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението се акцентира изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Според съществуващата по онова време практика и благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас постъпва като паж в Ламбертския дворец на Кентърбърийския архиепископ, която служба по онова време е считана за форма на изключително високо професионално културно и политическо обучение.

Благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпва в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучава преди всичко юридическите науки и риторика. Негов състудент и приятел в Оксфордския университет е Еразъм Ротердамски.

През 1494 г. Томас Мор напуска Оксфорд и се завръща в Лондон, където посещава специални юридически школи. През 1502 г. завършва пълното си юридическо образование и бързо се прочува като блестящ адвокат.

На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор е избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ, като през това време Томас Мор произнася няколко изключително силни речи, с които проваля двата внесени от краля законопроекти. След това, опасявайки се от репресии, задълго напуска политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново е избран за депутат и е назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоява до 1518 г.

Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдава на сериозна литературна дейност, като превежда на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написва „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно превеждана и издадена на всички европейски езици).

През 1518 г. Томас Мор става приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помага да напише „Assertio septem sacramentorium”, насочено срещу Мартин Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дава на Томас Мор титлата „Рицар”. Когато Мартин Лутер отговаря на нападките на краля, Томас Мор получава кралско указание да отговори на Лутер и той прави това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523).

През 1523 г. Томас Мор е избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. е избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. е назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достига до длъжността лорд-канцлер на Англия.

През 1532 г. обаче поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подава оставка и е подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на Англиканската църква той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран.

Присъда и екзекуция

В присъдата е записано: „Да се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър, оттам да бъде влачен по земята през цялото лондонско Сити до Тайбърн, там да бъде обесен до полузадушаване, да бъде свален от въжето, докато още не е умрял, да му бъдат отрязани половите органи, да му бъде разпран коремът и вътрешностите да бъдат изтръгнати и изгорени.

След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да бъде поставена на Лондонския мост."

Рано сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристига приятелят на Мор Томас Пип - служител в съда. Той му съобщава, че присъдата ще бъде изпълнена в същия ден и екзекуцията ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията в Тайбърн с обикновено отсичане на главата.

Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че той запазва докрай своя дух висок и дори типично по английски се шегува. Когато се изкачва към ешафода, Томас Мор вежливо се обръща към един от своите пазачи с думите: "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси." А последните му думи към палача са: "Шията ми е къса и се цели се внимателно със секирата, за да не се посрамиш като палач."

МОЛИТВАТА НА ТОМАС МОР, КОЯТО КАЗВАЛ В КИЛИЯТА, ОЧАКВАЙКИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА:

Всемогъщи Боже,

премахни от мен всички тщеславни мисли,

желанието да бъда похвален, всяка завист,

чревоугодие, леност или сладострастие,

проява на гняв, жажда за мъст,

склонност да желая на другия злото или да се радвам на злото,

удоволствие да събуждам гняв у другите,

четене на морал на онези, които са угнетени и нещастни.

Господи, направи ме добър, смирен и кротък,

мирен и спокоен, милосърден и доброжелателен,

нежен и състрадателен, та във всички мои дела,

във всички мои думи и във всички мои мисли

да пребивава Твоят Свят и благословен Дух.

Вицове - само сока, юли 2020 г.

Жена се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:

- Това е толкова странно, машина да управлява такси!

Роботът отговаря с метална интонация

- Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.

- И сега караш такси???

- Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.

***

Един приятел ми се оплака:

- Посрещнаха ме по дрехите, изпратиха ме по акъла... а бе, накратко - биха ме два пъти...

***

Лято е... Какво му трябва на човек - малко нафта за яхтата и черен хляб за хайвера...

***

Помислете си, колко хора щяха да отслабнат, ако компютърът имаше педали, от които зависи бързината на интернета!

***

На 1-вия етаж съсед кихва:

- Апчихоууу!!!

От 2-рия етаж се чува:

- Наздраве!

От 3-тия:

- Гадини мръсни, пак пиете без мене!

Какао бийч

Ако видите багер на ВиК пълнете бутилки с вода! Старобългарска поговорка

На тази дата: 5 юли 1946 г. Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж

1946 г. французинът Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж. Тогава красавицата Мишелин Бернардини разхожда първите бикини на ревю на бански в един от плувните комплекси.

Десетки кореспонденти отразяват дефилето. Отвъд океана оскъдното облекло предизвиква истински шок, защото било твърде скандално за вкусовете на добродетелните американки.

В същото време в следващите месеци Мишелин получава над 50 000 писма от почитатели.

Любопитен факт е, че тя не е професионална манекенка. Бернардини е стриптийзьорка в „Казино дьо Пари”, но по онова време била и единствената дама, откликнала на офертата на Реар да представи измислените от него бански.

Мишелин Бернардини

Ефектът на модното откритие е сравним по мощност с взрива на американската атомна бомба на едноименния атол в Тихия океан. Реар кръщава бикините именно на острова, станал полигон за атомна бомба. Очакванията му се оправдават и младото следвоенно поколение, жадно за свобода и свежи емоции, се влюбва в сексапилните „половинки”. Той наел самолет, който изписвал в небето „Бикините - по-малки от най-малкия бански костюм в света”.

Всъщност първите модели бикини са повече от консервативни: долнищата са дълбоки и задължително над пъпа, горнищата покриват бюста изцяло. Целомъдреното начало е последвано от не една и две екстравагантни идеи на различни модни дизайнери - появяват се бански от пера.

Любопитен факт е, че бикините имат още един „създател”. Той също е французин - Жак Хеим, и държал магазинче на крайбрежната улица в Кан, където започнал да продава измислени от него бански от две части. Нарекъл костюма си „Атом”, подчертавайки така малкия му размер.

Вицове - само сока, юли 2020 г.

Млад си, ако още можеш да си миеш краката в мивката...

***

Въпрос:

- За какво служи автомобилната свещ?

- За да свети на буталото - да не си удря главата в клапаните...

***

Таа работа, да одиш на работа... Ич не е работа...

***

- Какво е най-ужасното нещо, което сте правили за пари през живота си?

- Работил съм

***

Как се представя кучето на Джеймс Бонд пред непознати:

- Бау! Бау Бау.

Работата вече отива на: Изберете българското, бе мама ви да е*а!

Насилването на българите да изберат родното море съвсем заприлича на гротеска.

 По телевизията даваха репортаж за задръстванията към Гърция, а веднага след това за пътуване към Бургас: Семейство "X" тръгват от София на обяд и пристигат три часа по-късно. Толкова, колкото други чакаха на границата с Гърция, констатират от телевизията. 

Направо, като видя тоя репортаж обръщам колата и отивам на бетономорието.  Тъпите ни политици май още не могат да разберат, защо хората не искат на море у нас.

Първо, защото корумпираните политици застроиха или допуснаха срещу рушвети да се застроят всички кътчета природа. Оказахме се с най-укрепеното крайбрежие в света:)

Второ, защото целият туристически бизнес е даден пак срещу рушвети на нагли селяци, които буквално се гаврят и с малкото клиенти, които са останали у нас. То не бяха барбарони по 6 лева, то не бяха wifi по 8 лева, 3 шезлонга и чадър за 64 лева, то не беше минерална вода 0.5 за 5 лева. 

И накрая и наглото отношение на тарикатите - ресторантьори и концесионери: „Ми кЪт нямате пари къде сте тръгнали на море“.

За това най-добре си чакайте на опашката на границата, докато малко просветне в тъпите глави на политиците ни...

Фотофакт: Продуктово позициониране в центъра на Варна

Дворче в центъра на Варна пълно с боклуци, гларуси и кокошки.

Улицата е Батенберг в "Гръцката".

На тази дата: 4 юли 1776г. е одобрена Декларацията за независимост на САЩ

1776 г. на континентален конгрес във Филаделфия е подписана американската Декларация за

независимост. Документът, написан основно от Томас Джеферсън, обявява, че Тринадесет колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати”.

Декларацията дава официално обяснение за причините, поради които Конгреса е гласувал обявяване на независимост на 2 юли 1776 г. Рожденият ден на САЩ - Денят на независимостта - се празнува на 4 юли, денят в който текстът на Декларацията е одобрен от Конгреса.

След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко разпространена сред обществеността. Първото официално обществено четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия, същия ден обществени четения се състоят и в Трентън, Ню Джърси и в Ийстън, Пенсилвания.

На 9 юли Декларацията е прочетена на войниците на ген. Джордж Вашингтон в Ню Йорк, докато британските сили са недалеч. След като чуват Декларацията тълпи в много градове разкъсват и унищожават знаци и статуи представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е използвано за леене на куршуми. Текстът на Декларацията е публикуван в Лондонските вестници в средата на август.

Известното встъпление на Декларацията, написано от Томас Джеферсън гласи: „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие”.

Декларацията завършва с думите: „Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, в Общия конгрес, събрани, обръщайки се към Върховния съдия на света за нравствеността на нашите намерения, в името и с властта на добрите хора на тези колонии, тържествено оповестяваме и обявяваме, че тези Съединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати... И в подкрепа на тази декларация, с твърдо упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно си заклеваме нашите животи, състояния и свещена чест”.

1802 г. е открита е Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт. Това е най-старото военно училище в САЩ. Мотото на Академията е „Дълг, достойнсто, родина”.

Академията се намира в градчето Уест Пойнт в щата Ню Йорк, на 80 км северно от Ню Йорк, на брега на река Хъдсън. Сегашната база на академията заема 65 кв.км. Мястото за изграждане на форта е избрано от Джордж Вашингтон, а проектът е направен от полския и американски генерал Тадеуш Косчушко през 1778 г. Фортът е считан за най-важната отбранителна позиция на целия северен американски континент.

Президентът Вашингтон бързо осъзнава, че новата държава има нужда от военно училище. Против идеята на президента застава държавният секретар Томас Джеферсън, който счита, че такава институция не е предвидена в конституцията. Именно Джеферсън, обаче, като президент на САЩ подписва указ за създаване на академията на 16 март 1802 г. и на 4 юли с.г. тя е открита.

Една от най-важните личности за развитието на Академията е нейният ректор Сайлванъс Тайър, управлявал училището от 1817 до 1833 г. и останал в историята му като „баща на военната академия”. Тайър обръща особено внимание на обучението по точните инженерни дисциплини. Абсолвентите на академията през този период стават едни от най-известните строители на пътищата, железопъната мрежа, мостовете и пристанищата на САЩ. Освен това, други висши училища в САЩ вземат за база програмите на Уест Пойнт.

След Първата световна война ректорът Дъглас МакАртър въвежда засилената физическа подготовка в Академията, което от една страна повишава славата на кадетите сред обществеността, а от друга страна води до значителната физическа издръжливост на всички учащи се.

Академията е известна и със силната си спортна школа. Отборите на Уест Пойнт са били известни като черните рицари от Хъдсън; по-късно това прозвище е съкратено само на черните рицари.

Вицове - само сока, юли 2020 г.

И ми вика тоа:

- Май си напълнела?!

А я му викам:

- Некой друг знае ли, че си тука?

***

Според изследвания на международен екип учени, 90% от хората симулират еволюция.

***

Мъже внимавайте! Женските капризи - това е разузнаване, мусаката - примамка, леглото - капан,а нежният поглед - форма на контрол.

***

Обява:

- Търся си приятелка, която след като се събудим сутрин, да има вежди...

***

Професор към асистент:

- Колега, какво правихте с трите студентки в залата?

- Нищо?

- А защо чистачката ви гледа, с такова уважение?

Фотофакт: В Кауфланд късите панталони ги продават направо с буби

Респект за Плевнелиев, че жена му го е пуснала навън без детето!

На тази дата: 3 юли 1944 г. Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене

3 юли 1944 г. по време на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия.

На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на Царство България, едва на другия ден принудено от това Царство България, не можеики да направи друго, формално да отговори със същото.

Въпреки че България не участва в никакви бойни действия и винаги категорично отклонява такива искания на Германия, тя е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София.

Ударени са най-вече граждански обекти, като:  Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангалска църква на ул. "Солунска" (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.),

Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и

Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.).

Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет "Свети Климент Охридски", Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище "Санта Мария" на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия,Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.).

Държаното Механо-електротехническото училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий" (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природо-научен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата - фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония - Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден, във Враца - Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944г.) Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена.

Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница. 

На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи, към половината от тях - в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.

Вицове - само сока, юли 2020 г.

Знаете ли, че само шофьорите в България смятат края на жълтата светлина и началото на червената за зелено?

***

Мъж се прибира от пазар. Жена му взима плика с покупките и почва да ги слага в хладилника. Жената недоумяващо:

- Виж, продали са ти една полу пълна бутилка бира!

Мъжа:

- Хм... какво съм купил... (вади касовата бележка) да, бе! Една пълна, една полу пълна и още четири празни.

***

Мъж готви боб и пита жена си:

- Добре, мило, как разбра, че съм пиян?!

- Имам интуиция, скъпи! Ще слагаш ли още какао в боба или да го прибирам?!

***

- Скъпи, искаш ли да излезеш тая вечер с приятели?

- "Не мила!"

- А сега мен ме питай, искам ли?

***

Баба към внука си:

- Какво ядеш?

- Това е екстази, бабо!

- Виждам, че е екстази, ама защо така без хляб?!

В България ако не си човек на човека...не си човек!

На тази дата: 2 юли е Денят на НЛО

Днес е Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) и 120-годишнината от полета на първия цепелин на 2 юли 1900 г. 

Любопитни факти:

– Първото значимо съобщение за забелязан неидентифициран летящ обект е от 1947 г., въпреки че още преди Христа известният римски историк Тит Ливий е съобщил, че е видял "кораби в небето".

– Оригиналното предназначение на шпила на прочутия небостъргач "Емпайър стейт билдинг" в Ню Йорк е било да служи като пилон за скачване на цепелини и други въздухоплавателни съдове.

– Рекордът за полет на хартиен самолет, изработен от лист с формат А4, е 69 метра.

– Във всеки един даден момент около 400 000 души летят със самолети.

– Първите летящи обекти - дело на човека, са били хвърчилата, непилотираните балони с горещ въздух и бамбукови хеликоптери, изработвани в Китай стотици години преди Христа.

– Дребните птици колибри правят 50 маха с криле в секунда, а при полет назад са в състояние да развият до 56 километра в час.

– Най-краткият комерсиален полет е между два острова от архипелага Оркни в Шотландия и продължава 47 секунди.

– Смята се, че през 400-ната година преди Христа древногръцкият философ Архит е направил механичен задвижван с пара гълъб, който е бил в състояние да прелети 200 метра.

– Най-бързият сервис в света е със скорост приблизително 263 километра в час, с която може да достигне Луната за 61 дни.

– Оригиналният полет на Уилбър Райт през 1903 г. е бил 37 метра - с близо 23 метра по-къс от разстоянието между крайните точки на крилата на "Боинг 747".

Вицове - само сока, юли 2020 г.

Добрите колоездачи различават над 30 вида насекоми... на вкус.

 

***

 

- Толкова много хора отиват в Гърция, това май е някакъв трик да ги завладеем...

 

***

 

- А бе Пешо, за кво се ожени като пак сам си переш гащите?

- Не бе, тия са нейните...

 

***

 

В София се будят с чай от лайка, а във Варна с лай от чайка!

 

***

 

- Защо модерните BG политици са с бръснати глави?

- За да изглеждат по-високи челата им!

На тази дата: 1 юли 1905 г. Алберт Айнщайн разгласява Теорията на относителността

1905 г. Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността. Любопитен факт е, че през 1999 г. американското списание „Тайм” го провъзгласява за „Личност на столетието”, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.

През 1905 г., едва на 26 години, Айнщайн пише пет статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = m c^2 за еквивалентност на маса и енергия.

Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. Същата година Айнщайн защитава докторат.

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността.

Продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.

През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

Немският физик-теоретик, философ и писател от еврейски произход, работи през голяма част от живота си в Швейцария и САЩ. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.