понеделник, 25 януари 2021 г.

Кратка "програма" на "хората на Слави"

Тъй като "партията на Слави" все още няма публикувана програма ще се опитам да ви
разкрия основните виждания на Тошко Йорданов чрез активността му в соц. мрежите. 

Тошко Йорданов е зам.председател на "партията на Слави" и сценарист на "Шоуто на Слави". 

Това е важно, защото повечето социолози предвиждат 3-то място на Слави и много българи явно виждат в певеца решението на политическите проблеми.

1) Ако има въобще вирОс, той не е много опасен.




2) От ограничения по време на пандемията няма полза.




3) От ваксини също няма май голяма файда.



4) Патриотична политика... Ще ни вземат думите "Майка и баща". 


5) Плурализъм. Ако имаш друго мнение може да се окажеш овца. 


6) Международна политика. Споделил е мнението, че: "Американците живеят зле при Путин"



7) Най-важното: При Слави явно ще може да не спазваме законите.


Безплатни уроци по "френска любов"

Работа, работа, работа

Точно пък тези двамата да спорят кой е по-голям демократ...

На тази дата: 25 януари 1905 г. Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света


Скъпоценният камък преди обработката.
1905 Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света. „Кулинан”, наречен така по името на собственика на мината, тежи 3106 карата (над 620 грама). Когато е раздробен за обработка, се получават 9 големи скъпоценни камъка и 100 по-малки. Най-големият - „Кулинан - 1”, е от 516,5 карата и го монтират в британския кралски скиптър.


Легендата разказва, че туземецът бил нает от предприемача Кулинан по време на диамантената треска в Африка. 

Кулинан решил да разработи рудник, кръстил го “Премиер”, но по време на изкопните работи се наложило да се изкопае кладенец, за да се търси вода. Само на 30 см. работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Туземците се опитвали да разбият най-големия в света диамант, чиито размери се оказали 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен “Кулинан” по името на собственика на мината. Хората се стичали на тълпи да гледат диаманта в банката на Йоханесбург, където бил изложен.

9-те най-големи къса след разделянето.
По-нататъшната съдба на този скъпоценен камък го отвежда във Великобритания. През 1907 г.
е купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. По онова време стойността на диаманта е била реално 9 милиона фунта стерлинги, които в днешно време могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но в същото време е запазена репликата му, че ако той бил попаднал на тоя камък, е щял да го помисли за стъкълце и презрително да го подритне с крак.

Кралят не спазил съвсем обещанието си – още на следващата година диамантът “Кулинан” е отнесен в Амстердам на най-добрия ювелир Йозеф Аскер, който получава поръчка да раздели само с 1 удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца минали в изучаване на структурата на камъка, за да се избере най-подходящата точка за удара. 

Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили 9 големи камъка и 100 по-малки. Шлифоването им отнело 2 години на майстора. След 7 години обработката на основните камъни на “Кулинан” била завършена.

От диаманта са направени 105 брилянта с обща маса 1063,65 карата. Най-големият от тях е наречен “Кулинан I” или “Голямата звезда на Африка” и е с маса 516, 5 карата (или 103,3 грама). Брилянтът е обработен във формата на панделка и украсява кралския скиптър, изложен в Тауър. “Кулинан II” тежи 317,4 карата, има форма на изумруд (почти правоъгълна форма) и украсява британската корона, която също се съхранява в Тауър. От частите на диаманта, останали след обработката на първите 2 брилянта, са получени още 2 – “Кулинан III” (94,45 карата) и “Кулинан IV” (63,65 карата), както и 3 по-малки брилянта, наречени “Малките звезди на Африка”. 

Останалите късове са послужили за получаването на още стотина брилянти с тегло между 5 и 28 карата. “Кулинан III” е инкрустиран в короната на кралица Мери. Формата му е като на крушовидна перла и също се съхранява в Тауър. Може да се носи самостоятелно на верижка. Брилянтът “Кулинан IV” е квадратен по форма и се намира отново в короната на кралица Мери. Може да се сваля и да се носи като брошка. "Кулинан VI" се намира в короната на кралица Мери.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

Постлах ѝ пътека от рози от банята до спалнята, а тя ми вика:
- Стамате, аз т'ва нема да го мета!


***

Като я закарах за първи път на село и она възкликна
“сърнички “ на двете ми кози , разбрах , че нема да ни бъде.


***


Из новия фолклор:

- "Рада дърва цепеше, а Тодор си ноги бръснеше..."

 

***

 

Закон за съхранение на енергията:

- Не се пъхай там, дето вече го пъхат!

 

***

 

За телевизията:

- Колкото повече ни го предъвкват, толкова по-трудно го преглъщане!


неделя, 24 януари 2021 г.

Наръчник с опорни точки:

   1) Ние щото сме много добре, че сега Русия да оправяме.

2) Навални е изпратен от чуждите служби да сваля Путин. Значи е враг на народа.

3) Навални няма подкрепа. Вижте колко гласуват за Путин!

4) Този дворец не е на Путин. Това е измислица на чуждите служби.

5) Дефиниция за русофоб. Този, който не обича Путин е русофоб. Дори и да обича Висоцки, Чайковски, Достоевски, Лермонтов, Пушкин и много други руснаци ако не обича Путин, то той е русофоб.

Казват, че нощно време в двореца на Путин се появявали призраците на ограбените пенсионери!

 


На тази дата 24 януари 1972 г. Селяни откриват японския сержант, който не разбрал за края на Втората световна война и 28 години се укривал


На 24 януари през 1972 година, докато пресичали девствената джунгла в Гуам, отивайки да проверят рибарските си мрежи, които били заложени в местната река, двамата селяни Хесус Гуеняс и Мануел Де Гарсия се натъкват на една странна находка. Пред изумените погледи на рибарите се изтъпанчва приличащ на първобитен дивак човек, който след кратка схватка двамата успяват да заловят и да отведат в местния полицейски участък.

Странният индивид, който бил напълно контактен и адекватен заявил, че се казва Шоичи Йокой, представил се като редник от японската армия и обяснил, че от 1944 година се подвизава в джунглата на Гуамо. В продължение на 28 години японеца успешно се укривал в собственоръчно направена землянка и нямал никаква представа,че войната отдавна вече е свършила...

Историята на редника започнала в края на 44-та. Тогава японската армия успяла успешно да превземе почти всичките тихоокеански острови, в това число и Гуамо. В редиците на окупаторите се намирал и нашият герой Шоичи. Не щеш ли обаче, войната в тези райони взела, че се закучила и тъй като японците на практика нямало накъде да се изтеглят, повечето от тях вместо да се предадат се биели самоотвержено докато не загинали.

На Шоичи не му се наложило да води чак такива битки на честта, защото в суматохата на боевете изостанал от частта, към която се числял, загубил се и се наложило да се покрие в местната джунгла. Нямал никакъв интерес да се предава, защото прекрасно осъзнавал факта, имайки предвид безчинствата, който вършели японците, че ако бъде заловен от местните, веднага ще бъде убит. Не бил привърженик и на ритуалните японски самоубийства, до които почти всеки японски войн в беда би прибягнал и предпочел да се скрие, за да оцелее.

За целта навлязъл навътре в джунглата, избрал си едно безлюдно място и си направил землянка, в която смятал да поживее известно време търсейки начин да се измъкне. С течение на времето се сдобил и с разни примитивни оръжия, с които успешно ловувал дивеч, а когато не наблягал на месото се хранел с плодове и корени. Колкото и да звучи парадоксално изкарал по този начин умопомрачителните 28 години. Всичко свършило на 24 януари 1972 година, когато двамата гуамски селяни, които споменах в началото съвсем случайно го открили. Въпреки, че по време на войната японците били избили доста от роднините на хората от Гуамо те не се отдали на мъст, а след като го разпитали, най-човешки предали изтерзания боец на японските власти.

И така, след почти три десетилетия в изгнание, Шоичи най-сетне се завърнал в страната на изгряващото слънце. Там почти никой не искал да повярва, че е издържал толкова време в нелегалност и то насред джунглата, но в последствие, когато самоличността му била установена и всичко съвпаднало войника взел, че станал супер известен. Медиите го обсипвали с внимание, канели го по разни предавания, интервюирали го, а интериорът на землянката му бил изложен в местния музей в Гуамо. След половин година шумотевица около отшелническият му живот обаче, хората започнали все по-малко да се интересуват от Шоичи и лека-полека от известна личност той се превърнал в обикновен японски пенсионер. Изживял си спокойно старините и когато чукнал 82 години, починал от инфаркт. По ирония на съдбата бил погребан в родното си място, точно под надгробната плоча, която майка му сложила на гроба му още през 1945 година.

Вицове - само сока, януари 2021 г.

Много е тъпо, когато влезеш в бутик нa "Dolce & Gabbana" или на "Gucci" и видиш заплатата ти изписана на чифт чорапи!

 

***

 

Мъчи ме един парадокс!!! Как е възможно, да има толкова незадоволени жени, при положение, че има толкова не подбиращи мъже?

 

***

 

- Мъжо, оти Ред Бул не са меши с Алкохол?!

- Па толку ле си проста ма, къде ша летиш пияна!

 

***

 

- Скъпи, да отида ли да попея на детето да заспи?

- Опитай първо с добро, скъпа!

 

***

 

Българин и арабин.

– Бро, кво е да имаш 5 жени?

– Същото като при вас, само дето не се крием!