Най-накрая да не се окаже, че тези двамата дето "оправиха" Скрипал са собствници на Двореца?
вторник, 26 януари 2021 г.
"Нормата ни е 120 поста на ден". Животът на един кремълски трол
Материал на "Свободна Европа":
 |
| Бизнесменът
Евгений Пригожин, собственик на бизнес за кетъринг сервира на Путин. 12 ноември 2011г. |
като културен шок. Оруел вече е описвал как работи това. Мислех, че става дума за антиутопия, но всъщност то точно така работи".
Това разказва пред Радио Свобода Сергей К., който е трол от
Санкт Петербург. Съвсем доскоро той е работил за местния клон на агенция ФАН -
едно от подразделенията на руската "фабрика за тролове". Тя е
финансирана от Евгений Пригожин - бизнесмен, близък до Путин, който е
собственик на компания за кетъринг.
Преди да постъпят на работа, бъдещите "тролове" са
принудени да подпишат декларация за неразгласяване на това, което се случва в
офисите на "агенцията". Но няколко души вече са нарушавали този поет
от тях ангажимент. През 2015 Марат Буркхард, бивш сътрудник на
"фабриката", разказа на Радио Свобода как е трябвало да пише в
различни форуми коментари по зададени му теми. След това още няколко души
дадоха подобни интервюта. Един от тях е журналистката Людмила Савчук, постъпила
там на работа, за да изучава дейността на пропагандаторите. Тя заведе дело
срещу тази компания и успя да го спечели.
Минаха няколко години, но в работата на "фабриката"
нищо не се е променило, освен че тя на няколко пъти си смени адреса и
продължава да се разширява.
Сергей К. се съгласи да разкаже за това как днес работят
троловете, нападащи включително и социалните мрежи на Радио Свобода. Той ни
предостави образци от заданията, които "кремълските ботове" получават
ежедневно, както и отчетите - те са длъжни да попълват таблици, в които пишат
колко коментара са публикували в рамките на всеки час. Част от тези материали
има обиден или неприличен характер - един от отделите на фабриката е
специализиран в създаването на мемета, в които лицата на журналистите или на
опозиционните политици се монтират върху кадри от порнофилми.
- Сергей, защо решихте да разкажете за работата си във
"фабриката"?
- Обърнах се към вас, защото като опознах кухнята на
държавната пропаганда отвътре, разбрах защо ви запушват устата и ви хейтят. Те
навсякъде лъжат. Сега просто ми се повдига от телевизия, а и кармата ми е
натоварена за три следващи живота.
- Как е организирана фабриката?
- Има много отдели, във всяко помещение седят по около 15
души. Един отдел се занимава с YouTube, друг - с [руската социална мрежа]
"ВКонтакте", трети - с фейсбук и т.н. Всеки отдел си има ръководител.
Нашият отдел научаваше от работния чат в телеграм кои са терените, в които си
струва да работим: RT, РЕН-ТВ, "Известия", както и опозиционните
"Новая газета", Радио Свобода, дори и "Сталингулаг", макар
че там по принцип бързо блокират. На тези терени работихме от различни акаунти.
За създаването на тези акаунти съществува огромен куп от SIM-карти, която се
допълва.
- Много ли работехте в социалните мрежи на телевизиите?
- Да, от RT до канала Домашний. Вижте в RT какви са
коментарите за Запада - веднага се разбира чие дело са. Влезте в групата на RT
на която и да било социална мрежа, те по цял ден се борят за Майка Русия. Под
всяка новина - за ракетите, за САЩ, за Путин - навсякъде са, като хлебарки.
- Освен отделите, които се занимават със социалните мрежи,
какви други подразделения има?
- Има отдел, който събира бази данни: лични файлове на
неугодните, с компромати за всеки. Има списък със сайтове, които, извинявайте
за израза, трябва да се осират, там черешката са Радио Свобода и "Новая
газета". Използва се продукцията на специалния отдел, който прави брутални
мемета, включително и порнографски. Седят си момчетата, нижат ги тия мемета,
после ги пускат в общия работен чат, а оттам вече ние почваме да ги мятаме. За
всичко си има отдели. Това е много добре организирана структура. Просто главата
ми не го побира с какви тъпотии се занимават хората там и за какви огромни
кинти.
- Колко души работят във "фабриката"?
- Не знам точно, не съм бил във всички отдели, пък и те са в
различни сгради. Не по-малко от 150 души са дневна смяна само в едната сграда.
Ако ги гледаме нацяло, мисля, че са към хиляда души. Едни спускат данните,
други ги разпределят по отделите, трети правят оперативки, в които казват кой с
какви опорки трябва да работи и какво не бива да прави, какво да се покрива, на
какво да пада акцентът.
- Какви умения се изискват за постъпване на работа? И как
разбират, че не сте агент на противника?
- Аз минах през един тест, в който трябваше да импровизирам
коментари към определени информационни поводи. Тяхната служба по безопасност ме
провери в базите данни. Попълнихме формулярите за работа и веднага ме пуснаха в
боя за коментари в групите на RT, "Известия", РЕН-ТВ и подобните. Не
е кой знае какво, седиш си и по 11 часа на ден пишеш едни и същи глупости.
Всички сътрудници работят на две смени - дневна и нощна.
- Трябва ли ви диплома, за да постъпите на работа?
- Не, диплома не са ми искали. Достатъчно беше да имам
средно образование и да съм грамотен. Там отиват най-различни хора. Има много
образовани - доктори на науките, има хора без висше образование. Хората са с
различни интелектуални възможности, но всички работят по заповед. Чертаят ти
посоката, а ти си само изпълнител, като оператор си.
- Не взимат ли само млади хора?
- Не, даже има и пенсионери.
- И колко е заплатата?
- Някои взимаха по 40 000 рубли (около 450 евро), а тези,
които работиха повече и с повече усърдие - 45 000, 50 000 рубли (около 500
евро, 550 евро).
- По колко коментара трябва да се пишат за една смяна?
- Нормата е около 120.
- Марат Буркхард разказваше, че един пише негативен коментар
за нещо, а седящ до него трол пише нещо като опровержение, за да може във
форума да се създаде впечатление, че има истинска дискусия. Тази практика
продължава ли?
- Да, от едни фейк профили на нашата кантора се пишеха
компромати, а други фейк профили парираха същите тези компромати. Един вид,
кипеше бурна дейност - с надеждата, че потребителите ще погледнат коментарите
под новината.
- Вярно ли е, че във "фабриката" има най-строги
мерки за сигурност, че внимателно следят да не проникне външен човек, че търсят
внедрени агенти и че поощряват доносите срещу колеги?
- Вярно е. За доносите не мога да кажа, защото, доколкото си
спомням, такива случаи не е имало, но контролът върху техниката е абсолютен.
Анализират това, което е ставало на екрана на някои сътрудници (подбират ги).
-Как се проверява качеството на работата?
- Всеки коментар (текстът и линкът) се вкарва в отчета на
смяната и влиза в базата като таблица на супервайзера. Тоест, ако си написал
коментар, кликваш на разширението, отваря ти се прозорецът с темите (Западът,
медиите, опозицията и т.н.), избираш си темата и натискаш на
"изпращане".
- Има ли сигурен начин да се прецени, че един коментар е
писан именно от трол?
- Разбира се, не всеки пропутински коментар е писан от трол.
Имаме си достатъчно убедени хора, така наречените патрЕоти. Ако подозирате, че
си имате работа с трол, вижте му профила. По правило троловете имат закрити
профили - има опорка да са закрити. Троловете използват снимки, откраднати от
някого в [социалната мрежа] Одноклассиники. Крадат снимките на истински хора,
слагат им измислени имена, обръщат ги огледално, за да не може да се открият
през [руската търсачка] Яндекс. Или някак обработват цветовете на снимката -
например я правят черно-бяла, това също затруднява издирването й. Има едни
момчета, които работят против "фабриката за тролове", те обръщат
обратно огледално снимките, намират оригинала в интернет и го пускат в
коментарите: "Виж, че си откраднал снимката бе, идиот. Я да взема да му
напиша аз на този човек и да му покажа твойта снимка. Защо не вземеш да обясниш
кой си и какво правиш тука?"
- Имало ли е случаи, в които са протестирали хората, чиито
снимки са откраднати?
- И по-лошо от това е ставало. Писах веднъж коментар под
пост на RT или на РЕН-ТВ и после получих съобщение от едно момиче: "Откъде
имате този профил? Това е профилът на сестра ми". А аз и представа си
нямах как да й отговоря. Влязох й в страницата, отворих снимките и разбрах, че
това е наистина сестра й, починала наскоро в катастрофа.
- А как троловете са се сдобили с профила й?
- Просто са го откраднали. Това е кошмар, взимат профилите
на умрели хора. Тогава за първи път усетих, че съм нагазил в помия, още не мога
да се очистя от нея.
- Вие от колко профила работехте?
- От повече от сто. Когато ги премахваха, ми изпращаха
други. Всеки профил си имаше своя тематика. Не е логично едно момиче да пише за
договора за ракетите със среден радиус на действие. Така че се взимат снимки на
разни мъже, на които на челото им пише, че са патрЕоти, и почват [през тях] да
разработват темата за оръжията. А момичето може да си действа по нещо, свързано
с благоустройството. Тоест, стараят се да изобразяват реални хора, но в
затворени профили.
- А профилите трябва ли да се попълват с нещо за по-голяма
достоверност?
- Профилът се смята за добър, ако в него са набутани разни
приятели, ако има снимки, и то качвани не на една и съща дата, а през
определени периоди от време. Такива профили са безцени. Тях гледат да ги
използват внимателно, така, че да не ги блокират.
- Навсякъде се блокират троловете. Непрекъснато ли се
създават нови профили?
- Има сайтове, които често блокират. Когато правехме атаки,
например, като в Радио Свобода, направо ни се изпаряваха профилите. Нищо че
работехме през VPN.
- Всички ли работят през VPN?
- Естествено. Пише, че коментарът е от Мозамбик, но той
всъщност е от Петербург.
- Всички стриктно ли спазват указанията? Инициативата
поощрява ли се?
- Може и творчески да се подхожда, но след разговор със
супервайзера. Ако имаш творчески потенциал - заповядай.
- Вашите колеги имаха ли такъв или просто си изкарваха
смяната за 40 000 на месец?
- Различно беше. Имаше хора, които можеха да литнат от
ентусиазъм, но имаше и такива, които просто си изкарваха смяната, като
разбираха, че се занимават с глупости. Всякакви хора. Там съм срещал и хора,
които бяха убедени, че проблемът не е в това, че при нас всичко е наопаки, а че
проблемът е в Държавния департамент на САЩ и в окото в пирамидата.
- Имало ли е случаи на уволнени или наказани заради
политическа неблагонадеждност?
- Такова не съм виждал. Единственото, което можеха да ни
направят, е да ни оставят без премиални.
- В [телеграм канала] Кремлебот пишеше, че самата дума
"трол" не се използва от работещите във "фабриката". Как се
наричахте помежду си?
- Ами точно така - "тролове". Не знам, може хората
в нашия отдел да са били по-дръзки. Нали с това се занимавахме все пак -
пишехме неприятни неща, понякога много обидни. На война като на война,
непременно заливаш хората с помия.
- Няма ли забрани за нещо? Поощрява ли се ненормативната
лексика?
- С псувните можеш различно да си играеш, стига да не те
блокират. При нас имаше хора, които не се притесняваха яко да псуват.
- Това, че "фабриката" е в Петербург, отразява ли
се на работата? Трябва ли много да се пише на петербургски теми и да се работи
в местните форуми?
- Да, особено за губернатор Беглов. Още като го назначиха,
ни спуснаха куп опорки. Трябваше да описваме постиженията му, да разказваме как
навсякъде е бил успешен. Ако някой пише в интернет, че му е крива физиономията,
трябваше да отговаряме: "я се вижте в огледалото бе, човекът работи, ние
го ценим не заради външността му, а заради делата". После в отчета
трябваше да добавяме този коментар като хаштаг "Беглов - външност". Защитавали
сме мустаците на Беглов, писали сме с какво внимание си ги подстригва. Веднъж
решихме да проявим инициатива и да си поиграем с фамилията му - казва се
Беглов, защото бързо бяга по всяка писта и навсякъде успява да се справи. Но
после се оказахме пред отпор - казаха ни, че се казва Беглов, защото избягва
проблемите. И спряхме с тази опорка. Разбирате ли колко абсурдна, но в същото
време мощна система е това? Просто полудявах от това как е организирано всичко.
- Често прави впечатление, че троловете атакуват някакъв конкретен
пост.
- Да, атакува се по поръчка. Ако напишете нещо неудобно за
[Евгений Пригожин, който има прякора] "готвача на Путин", веднага ще
ви се изсипят тонове лайна. Почват да хвърчат мемета, заплахи - и във
"ВКонтакте", и в YouTube, и в инстаграм. Натрупали са и профили, и
патрони. Ето ви за пример едно меме: "Ау, настъпал съм някакво
лайно!" Гледаме подметката, а на нея пише: "Новая газета" или
Радио Свобода. Момчетата работят с фантазия.
- Самият Пригожин идвал ли е в кантората?
- Не, в нашия офис не е идвал, за какво му е да наглежда
робите? Идвал е само неговият помощник. Не мога да си спомня как се казва, но
също беше плешив, на 45-50 години. Всички се страхуваха от него, макар че
нямаше от какво да ги е страх, освен от загуба на работното място.
- Вие кога разбрахте, че не искате да се занимавате с това?
- В началото даже беше забавно. Колективът се шегуваше със
същия този Путин и всички разбираха абсурдността на това, с което се занимават,
на това лъскане на образа на властта. Но работата носи пари. То и лекарите,
които работят с трупове, постепенно започват да се шегуват, да се отпускат, да
разреждат обстановката. След известно време спрях да чувствам напрежение, но
после взе да ме гризе съвестта. Връщах се сдухан от работа. От угризения и стрес
се чувствах претоварен, тръгвах си оттам все едно с мигрена. Но явно има
някаква психична защита, оргазизмът трябва някак да се охлажда, така че аз
започнах по-често да се смея на всичко това. Човек, който не е виждал как
работи това, трудно може да си представи, че възрастни хора седят и се
занимават с такива тъпотии.
Материалът е на "Свободна европа" ТУК
Ха-Ха! Къщата в Барселона е на бизнесмени...
На тази дата: 26 януари 1788 г. е основан Сидни като английски каторжен лагер
1788 г. по време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни. Днешният ден е обявен за Ден на Австралия и се чества като национален празник.
През 1770 г. британският капитан-лейтенант Джеймс Кук акостира на брега на залива Ботани. Тук той за първи път се среща с аборигенските племена, населяващи Австралия.На 18 януари 1788 г. 11 британски кораба - „Първата флотилия”, с около 750 затворници и над 200 моряци и офицери (за охрана) на борда пристигат в Порт Джаксън (днес пристанище на Сидни) и основават първата наказателна колония в Австралия. Британците имат нужда да облекчат пренаселването на затворите в родината си и виждат в обширната страна. Според някои този ход е част от по-мащабния британски план да се установи плацдарм за понататъшни икономически начинания в южната част на Тихия океан.
Земята на първоначалния лагер е неплодородна и има недостиг на питейна вода, затова на 26 януари той е преместен към брега на залива Сидни. Заселването на новата колония обаче не е лесно - земята се обработва трудно, болестите са хроничен проблем и освен това възникват конфликти с местното население - аборигените, които населяват континента вече 60 000 години. Въпреки това през следващите шест десетилетия в Австралия са докарани още 160 000 осъдени.
Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни. През 1789 г. обаче тежка епидемия унищожава голяма част от местните жители. Към 1820 г. в района на Сидни са останали едва няколкостотин аборигени и британската администрация полага усилия да ги „цивилизова, покръсти и образова”, като ги отдели от клановете им. При управлението на губернатора на Нови Южен Уелс Лаклан Макуори Сидни започва да се благоустроява - британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 г. в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.
Едва през 30-те години на 19 в., когато вътрешността на континента добива известност като добро място за отглеждане на овце, започва преселническият бум на обикновените британци.
На 20 юли 1842 г. е официално основана общината на Сидни, който става първият град в Австралия, а за негов първи кмет е избран Джон Хоскинг. През 1851 г. започва първата от няколкото австралийски златни трески и пристанището на Сидни посреща първата от множество вълни имигранти от целия свят.
Градът е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония.
Вицове - само сока, януари 2021 г.
- Мамо, защо нямам братче ?
- Защото вечер не спиш и плашиш щъркелите!
***
Наркоман в книжарницата:
- Дайте ми 50 туби лепило?
- Ремонт ли ще правите?
- Не, сватба!!!
***
В съвременна България, децата се борят за светлото бъдеще на
своите родители!
***
И да уточним: на български "А, не бе" означава ДА!
"А, да бе!" означава НЕ!
***
Както казваше старият евреин, чичо Аврам:
- За да живееш, трябва да работиш! За да живееш ДОБРЕ,
трябва да измислиш нещо друго...!
понеделник, 25 януари 2021 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)