И четиримата синове на Райна Княгиня са изпратени в лагери след 9 септември
Райна Попгеоргиева Футекова, която е влязла в историята и в
нашето съзнание като Райна Княгиня, ражда пет момчета. Едното умира на 12
години. Останалите четирима завършват военни училища, стават офицери, сражават
се по бойните полета на родината и получават ордени за храброст. След 9 септември
1944 г. обаче са изпратени в концлагери и затвори по скалъпени от
комунистическия режим обвинения. Историкът Симеон Геров, чиято майка е от
именития Футеков род в Панагюрище, от който е и Райна Княгиня, ни връща към
онези трагични за семейството й години.
- Кой е бил този достоен за толкова голяма обич мъж, на
който знаменитата българка ражда петима синове?
- През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за
панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се
превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на
26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се
разведе. Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и
едно момиченце — Гина. След сватбата семейството отива да живее в Пловдив, но
по времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си намери
работа. През 1898-а той е избран за народен представител и семейството се
премества в София. Но депутатът много скоро умира след жесток побой в Черната
джамия. Така Райна Попгеоргиева остава вдовица с четири малки деца на ръце
(най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й). Тогава
тя е на 42 години и е болна от костна туберкулоза. Въпреки това успява да си
построи и къща на парцел, който й дават поборниците.
Отхвърля
поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,
предпочита
да остане при сираците, за които се грижи до края на живота си. Цял живот
работи като акушерка в най-бедните столични квартали „Орландовци” и
„Малашевци”, а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и
бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.
- Тя е само
на 20 години, когато Георги Бенковски й възлага да ушие главното знаме на
Априлското въстание и да стане знаменоска на неговата хвърковата чета. Защо
точно нея избира?
- Защото
войводата научава, че е учила шеф и бродерия в девическото училище в Стара
Загора и може отлично да се справи със задачата. И още нещо: Бенковски търси
човек, който с биографията, осанката и интелекта си да стане ярък символ на
въстанието и да поведе след себе си хората в неравната борба срещу вековния
поробител. Райна е млада, красива, образована и най-важното – предана е докрай
на делото. Тя е от именития Футеков род и още от малка заляга над книгите. След
килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в известното девическо
училище в Стара Загора, а след това се завръща в Панагюрище и става главна
учителка. Точно тогава Бенковски я кани на заседание на Панагюрския
революционен комитет и й възлага да ушие главното знаме на въстанието.
Има и нещо
друго: от автобиографията й разбираме, че тя е била влюбена във войводата. Там
тя го описва твърде нежно: “висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи,
красноречив, с пламенно дар слово”.
Бенковски
често посещавал дома й.
Веднъж в
стаята останали само тя и той. Войводата взел кандилото, сложил до него кръст,
изправил сабята и казал: "Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!" И
започнал: "Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета -
да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето."
Ето как
самата Райна Княгиня описва в мемоарите си шествието след освещаването на
знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание
на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да
седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се
по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги.
Това беше
най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода.
Беловласи
старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими
народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи
и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим.
Виковете „Ура!” и „Да живее!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи
до вечерта.“
След
погрома на въстанието Райна се добира до родната си къща, а баща й излиза да
моли потерята да пощади домашните му. Но един турчин се прицелва в него и той
пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата
при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се
промъква между турците, които я търсят под дърво и камък. Скрива се и прекарва
само на сух хляб и вода 25 дни. След това обаче турците я хващат, пребиват я,
изнасилват я многократно и я разкарват по главната улица на Пловдив с вързани
ръце, полугола, изнемощяла. След което я откарват заедно с майка й в затвор в
Пазарджик.
От бесилото
я спасяват чуждите дипломати. Намесва се американският консул Скайлер, а след
това се застъпва за нея и руският княз Церетелев.
Найден
Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив
паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва.
Там тя учи
3 години медицина и става
първата дипломирана
акушерка в България.
В руската
столица Райна написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език.
Едва през 1934-а, 17 години след смъртта й, тази автобиография, която
фактически е първата книга върху Априлското въстание, е преведена на български
език. В Москва тя успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен
комитет 32 панагюрски сирачета да заминат за Русия и да се учат там.
След
освобождението работи като учителка в девическата гимназия във Велико Търново,
после се връща в родното Панагюрище и 26-годишна се омъжва за Васил Дипчев.
След 3 години се ражда първият им син Иван, който завършва Военното училище, а
след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни
за национално обединение. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма
на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за
храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в
единствен
по рода си дуел с турски офицер
вместо
масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал Иван Дипчев става
началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г.
След 9 септември 1944-а къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е
отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През
1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30
години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на
Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои”. Осъден е на
смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера
край Ловеч.
Гробът му
не се знае къде е.
Вторият син
на Райна Княгиня - Георги Дипчев, завършва военноморското училище във Варна,
става машинист на торпедоносеца “Дръзки” и през Балканската война участва в
потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“. После се заселва в Бургас, става
учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на
Втората световна война.
Третият син
Владимир Дипчев по примера на по-големите си братя постъпва във Военното
училище. Той проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост
на 13 май 1913 година. Участва и в Междусъюзническата и Първата световна война.
Завръща се от фронта като герой с 3 ордена за храброст. Напуска рано войската.
През 30-те години е директор на кинематографията.
Изчезва
безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа.
Вероятно е
разстрелян без съд и присъда. Неговият гроб също не се знае. Синът му Христо,
който също става офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. А Внукът
Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го
уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по
петите му.
Четвъртият
син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев, е ученик в гимназията, когато
започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като
доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и
разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за
храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във
Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в
боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във
Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков,
обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги
години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на
децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.
-
Въстаническото знаме, което и сега може да се види в къщата на Райна Княгиня в
Панагюрище, истинското ли е, или е копие?
- За
честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива 3 нови знамена -
копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия
музей в София и в родната й къща в Панагюрище),
третото
копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна
война..